Номер 107008.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен А. Атанасов
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100501775 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1540/20.03.2020 год., постановено по гр.д. № 12990/2019 год., ВРС –
51-и състав е осъдил ЗД „Евроинс“ АД да заплати
на М. З. З. сумата от 3 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило на 04.12.2017 г.
на автомагистрала „Хемус“ ПТП по вина на водача на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с
рег.№ ***, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/07/11700672574, ведно със законната лихва,
считано от 21.05.2018 год. до окончателното заплащане на задължението като е отхвърлил
иска за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 23 000 лв.,
както и искането за присъждане на законна лихва от 04.12.2017 год. до 20.05.2018 год.
на З. В. З. , действащ чрез своята майка и законен представител М. З. З. , сумата
от 300 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ ПТП по
вина на водача на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ ***, застрахован по
застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/07/11700672574, ведно със законната лихва, считано от
21.05.2018 год. до окончателното заплащане на задължението като е отхвърлил иска за
разликата над сумата от 300 лева до пълния предявен размер от 4 000 лв., както и
искането за присъждане на законна лихва от 04.12.2017 год. до 20.05.2018 год.
и е отхвърлил предявения от М. В. З. , действащ чрез своята майка и законен
1
представител М. З. З. , срещу ЗД „Евроинс“ АД иск за сумата от 3 500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ ПТП по вина на водача
на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ ***, застрахован по застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/07/11700672574, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2017 год. до
окончателното заплащане на сумата.
Недоволни от горното е останала ищцата М. З. З. , която обжалва решението, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 10 000 лева, представляваща
разлика над присъдените 3 000 лева до претендираните първоначално 20 000 лева като се
настоява за присъждане на тази сума, ведно със законната лихва, начиная от 21.05.2018 год.,
ищецът М. В. З. за сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 21.05.2018
год. и ищецът З. В. З. за сумата от 1 700 лева, ведно със законната лихва, начиная от
21.05.2018 год. Конкретните оплаквания се свеждат до неправилно приложените на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД по отношение определяне размера на обезщетението, като
позовавайки се на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства
счита така определеното обезщетение за занижено и моли за присъждане на горните
размери.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение по отношение на
определения размер на обезщетението като, позовавайки се и на съпричиняване от страна на
ищцата М. З., настоява за потвърждаване на съдебното решение, ведно с присъждане на
разноски.
На възражението за съпричиняване е основана и подадена насрещна въззивна
жалба на ЗД „Евроинс“ АД срещу първоинстанционното решение, В ЧАСТТА, с която ЗД
„Евроинс“ АД е осъден да заплати на М. З. З. сумата от 3 000 лв., представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ ПТП по вина на водача
на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ ***, застрахован по застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/07/11700672574, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2018 год. до окончателното
заплащане на задължението.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна М. З. З. депозира писмен отговор, с който
оспорва насрещната въззивна жалба, като излага доводи относно липса на съпричиняване от
нейна страна към настъпване на противоправния резултат.
В с.з. по същество, въззивникът моли за уважаване на жалбата.
В с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното
решение.
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Варна, редовно уведомена за
производството, не изразява становище по същество на спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя
съгласно чл. 380 КЗ и респективно, несъгласието с изплатеното такова по отношение на
ищците М. З. и М. З. и липсата на изплатено такова за ищеца З., същите се преценяват за
допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
№ BG/07/117000672574 за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил
„Шевролет Каптива“, с peг. № ***, със срок на застраховката от 07.03.2017 г. до 06.03.2018
г., както и факта на осъществилото се на 04.12.2017г. пътно - транспортно произшествие с
водач на застрахования автомобил – В. З. не се оспорват от ответника.
С оглед събраните пред първа инстанция доказателства се приемат за установени
противоправността на деянието /нарушение на правила за движение от водача/,
причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от фактическия състав.
Релевираните от въззивниците З.и оплаквания извеждат се свеждат до неправилно
определяне от страна на съда на размера на дължимото обезщетение неправилно
приложение на разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗЗД, както и по отношение на прецененото като
неоснователно от първостепенния съд възражение за съпричиняване по отношение на
ищцата З. с оглед подадената насрещна жалба.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
3
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От събраните по делото доказателства се установява характера и степента на
телесните увреждания на ищцата З., изразяващи се тежка контузия на ляво стъпало с
премачкване на тъканите на гърба на стъпалото, обусловило временно разстройство на
здравето неопасно за живота, като след гипсовата мобилизацията за период от 10 дни, е
започнало постепенно натоварване с раздвижване на обездвижените стави и локално
прилагане на лекарствени средства, който възстановителен процес е продължил 2 месеца,
завършил с оздравяване.
Безспорно, претърпяното телесно увреждане е съпроводено с много силни болки и
страдания, като от събраните гласни доказателства се установява, че същата трудно е
полагала грижи и за децата си, а инцидентът е променил ежедневния й живот.
По отношение на претърпяната психическа травма се сочи от вещото лице, че
въззивницата З. е развила прояви на остра стресова реакциякато към настоящия момент
продължават проявите на специфична фобияа спрямо ситуации, напомнящи ПТП-то.
Излага, че след по-продължителен период от време е възможно пълно възстановяване на
ищцата, като в профилът й няма данни за личностови акценти и акценти, прояви на
невротичност или конверсионни прояви, които биха предразположили или утежнили
проявите на симптомите.
Този анализ на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето, причинените болки и страдания в резултат на причиненото
увреждане – по време на инцидента, както и след това, продължителността и степента на
претърпените болки и страдания, както и възрастта на пострадалата, в която емоционалният
стрес е компенсируем с бъдещи положителни емоционални изживявания, съдът счита искът
за причинените неимуществени вреди за доказан до уважения от първоинстанционния съд
размер от 3 000 лева, при отчитане и на вече изплатеното от застрахователя обезщетение.
Този извод се налага и по отношение на определения размер на обезщетение и на
двете деца М. и З. З., които към датата на инцидента са били съответно на 6 и 4 години.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ищецът М. е постъпил в лечебното
заведение с основна диагноза „мозъчно сътресение“ в обективно общо състояние, но
липсват ангажирани други доказателства, формиращи извод за емоционален стрес, в повече
от моментното преживяване, компенсируемо с присъденото обезщетение. Аналогичен е и
изводът за ищецът З. З.. От събраните гласни доказателства съдът приема, че същият е
пътувал в колата с родителите си, но не се доказа продължителността и степента на
претърпените от него болки и страдания да подлежат на обезщетяване с по-висок размер на
обезщетение.
За неоснователен съдът преценява и възражението на застрахователя за каузален
принос на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на
4
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, което
важи и за пасивното поведение на ответницата. Намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт предполага доказване по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване / в този смисъл, постановените по
реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 год., по т. д. № 286/2011 год. на I т. о. , Решение № 98/24.06.2013 год., по т. д.
№ 596/2012 год., Решение № 99 от 8.10.2013 год. на ВКС по т. д. № 44/2012 год., II т. о./.
Действия или бездействия от страна на ищцата З., които да са във взаимовръзка с
конкретното поведението на водача, не са установени по делото.
И след като не се установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба,
за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и неоснователността и на насрещната въззивна жалба,
разноски не се присъждат на страните.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1540/20.03.2020 год., постановено по гр.д. №
12990/2019 год. на ВРС – 51-и състав, В ЧАСТИТЕ, с които:
ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на М. З. З. сумата от 3 000 лв.,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ ПТП по
вина на водача на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ ***, застрахован по
застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/07/11700672574, ведно със законната лихва, считано от
21.05.2018 год. до окончателното заплащане на задължението,
е отхвърлен предявения от М. З. З. срещу ЗД „Евроинс“ АД иск за сумата от
10 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 21.05.2018 год., представляваща разлика
над присъдените 3 000 лева до претендираните първоначално 20 000 лева, представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от настъпило на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ ПТП по вина на водача
на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег.№ ***, застрахован по застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/07/11700672574,
е отхвърлен предявения от З. В. З. , действащ чрез своята майка и законен
представител М. З. З. , срещу ЗД „Евроинс“ АД за сумата от 1 700 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило
5
на 04.12.2017 г. на автомагистрала „Хемус“ ПТП по вина на водача на лек автомобил
„Шевролет Каптива“ с рег.№ ***, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при
ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/07/11700672574, ведно
със законната лихва, считано от 21.05.2018 год. до окончателното заплащане на
задължението
и е отхвърлен предявения от М. В. З. , действащ чрез своята майка и законен
представител М. З. З. , срещу ЗД „Евроинс“ АД иск за сумата от 2 000 лева, ведно със
законната лихва, начиная от 21.05.2018 год., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило на 04.12.2017 г. на
автомагистрала „Хемус“ ПТП по вина на водача на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с
рег.№ ***, застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/07/11700672574.
В останалите части, решението, поради необжалване, е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6