Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 06.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1391 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 ТЗ.
Предявена е молба
по чл.625 от ТЗ от НАП за постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ - откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, на основание чл.607а ал.1 вр. чл. 608 от ТЗ, поради неплатежоспособност, евентуално
поради свръхзадълженост.
Молителят „М.е.П.“
ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ********, регистрирано
в Търговски регистър на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието
с Единен идентификационен код /ЕИК/ *******, представлявано от управителя А.К.М.,
чрез адвокат Ю.Р.Н., член на Софийска адвокатска колегия /САК/ твърди, че по силата на сключен на 18.04.2019 г.
ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ, в качеството си на Заемодател по договора, е предал в
собственост на ответника – Заемател „Г.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н
Триадица, ул. "*******регистрирано в Търговски регистър на Агенция по
вписванията при Министерство на правосъдието с ЕИК *******, представлявано от
управителя Д.Б.М.парична сума в размер на 75 000 евро (седемдесет и пет хиляди
евро) чрез банков превод, извършен в същия ден по посочената в договора банкова
сметка *** (чл. 2, ал. 1) с преводно нареждане за кредитен
превод. Съгласно уговореното в посочения договор за заем сумата от 75 000 евро
представлява цялата сума на заема (чл. 1) и молителят е изпълнил задължението
си да я предаде на ответника изцяло и в пълен размер (чл. 2, ал. 2). Ответникът
се е задължил да върне предоставената му в заем от молителя сума в тримесечен
срок от датата на подписване на договора (чл. 4, aл. 1) по изрично посочена в
договора банкова сметка ***, ведно с дължимата лихва. Такава е уговорена между
страните под формата на проста възнаградитена лихва в размер на 1,74% (едно
цяло седемдесет и четири на сто) от размера на предоставената в заем сума (чл.
3, ал. 2).
В уговорения съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
тримесечен срок за връщане на заема от датата на сключване на договора
(18.04.2020 г.), ответникът не е върнал същия на молителя. Договорът е бил
сключен за период от 3 (три) месеца, считано от датата на подписване (чл. 6). В
случай, на неплащане от страна на заемателя - ответник в определения тримесечен
срок, е уговорено, че договорът се продължава автоматично за нов период от 1
(един) месец, считано отпадежа (чл. 7, ал. 1). За периода след продължаване на
срока на договора, ответникът е дължал лихва за всеки започнал месец в размер
на 0,58% (нула цяло петдесет и осем на сто) от заемната сума (чл. 7, ал. 2).
Съгласно
уговореното за автоматично продължаване на срока на договора, страните са
предвидили възможност в правната връзка помежду си за нейното автоматично
изменение под условие, ако в първоначалния тримесечен срок ответникът не върне
предоставената му в заем сума, при изменени условия за възнаградителната лихва,
която за първоначалния период от три месеца е била в размер на 1,74%, а за
периода след автоматично продължаване на срока на договора е била в размер на 0,58%.
Уговорена е възможност за
заемателя - ответник след автоматичното продължаване на договора да изплати
главницата по заема във всеки един момент, ведно с дължимата лихва за всеки
месец от изтеклия период до настъпване на плащането, включително е уговорено,
че дължи лихвата изцяло и за започнал месец, считано от първо число на месеца,
в който се извършва плащането (чл. 7, ал. 3).
Молителят е имал
право след изтичане на първоначалния 3-месечен срок по чл. 6 от договора,
едностранно да прекрати договора с едномесечно предизвестие, което е уговорено
да се счита за покана към ответника - заемател да върне получената сума изцяло,
ведно с дължимите лихви в срока на предизвестието (чл. 8).
На 19.03.2020 г.
молителят и изпратил на ответника предизвестие във връзка със сключения на
18.04.2019 г. договор за паричен заем, с което го е уведомил, че на основание
чл. 8 от посочения договор, прекратява същия с отправянето на предизвестието,
срока по което тече от уведомяването на ответника и го е поканил да върне получената
сума изцяло ведно с дължимите лихви в срока на едномесечното предизвестие и му
е посочил още веднъж банковата сметка по която да стори това, като го е
предупредил, че при невръщане в този срок, срещу него ще бъдат предприети
всички предоставени на кредитора правни възможности за обезпечаване и събиране
на вземането, както и го е предупредил, че в този случай, като длъжник, ще
понесе и тежестта от поемането на всички разноски, направени по причина и във
връзка със събирането.
Предизвестието е
изпратено на обявения в Търговски регистър адрес на управление ***-н Триадица,
ул. "*********чрез услугата на Български пощи АД „Телепоща“ със заверка на
съдържанието. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ТПК, мястото на
връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Към настоящата молба
прилагаме разпечатка от Търговски регистър, от която е видно, че ответникът по
делото е променил адреса си в Търговски регистър на 29.05.2019 г. и
предизвестието, изпратено с чрез услугата „Телепоща“ е изпратено на актуалното
седалище и адрес на управление по Търговски регистър към момента на изпращането
му.
Съласно отбелязване върху обратната разписка от
изпратената кореспонденция с препоръчана пощенска пратка, същата е върната в
цялост на подателя с отбелязване върху пощенското клеймо като „Непотърсена”.
Съгласно общите условия на Български пощи, както и съгласно разпоредбата на чл.
5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на
получателя срещу подпис, а когато адресата не е открит, в пощенската кутия (или
на видно място) се оставя писмено известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба, като се посочва в какъв срок и по
какъв ред може да се получи пратката. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК
посочва, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, то залепва уведомление по реда
на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като второ уведомление не се залепва. От изложената
нормативна уредба става ясно, че съответният куриер, пощальон или призовкар
следва да посети адреса на получателя юридическо лице или търговец веднъж и ако
не открие лице, на което да може да връчи съобщението, залепва уведомление по
реда нас чл. 47, ал. 1 от ГПК, в което посочва реда и начина за получаване на
пратката. Когато пратката не бъде потърсена в определения срок, същата се счита
за връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 50, ал. 4 от ГПК.
Посоченото представлява законова фикция за връчване на юридически лица и
търговци на адреса им на управление, вписан в съответния регистър.
Въпреки това същото
предизвестие е изпратено и по електронен път на адреса електронната поща на
дружеството-длъжник, на който електронен адрес се е водила цялата търговска
кореспонденция между страните относно сделката.
Предизвестието по чл. 8 от
договора за паричен заем, изпратено до ответника по делото на 19.03.2020 г.,
води до прекратяване на договора и поражда задължение за длъжника да върне
получената парична сума, в едно с дължимите лихви, в едномесечния срок на
предизвестието, който е изтекъл на 19.04.2020 г. Задължението е било срочно -
станало е изискуемо в деня, следващ деня определен за изпълнение. Последният
ден, в който длъжникът е могъл редовно да изпълни е бил 19.04.2020 г.
(последният ден от срока на едномесечното предизвестие по чл. 8 от договора).
От следващия ден - 20.04.2020 г., длъжникът е изпаднал забава по смисъла на чл.
84 от ЗЗД.
Дължими те
изискуеми от ответника суми са в общ размер на 81 847,50 евро (осемдесет и една
хиляди шестстотин тридесет и девет евро и седемнадесет евроцента), от които: 75
000,00 евро (седемдесет и пет хиляди евро) непогасена главница - предоставена в
заем сума по договора за кредит; 1 305,00 EUR (хиляда триста и пет евро)
начислена възнаградителна лихва за периода от 18.04.2019 г. (дата на сключване
на договора за кредит) до 18.07.2019 г. (дата на изтичане срока на договора
/падеж на задължението/) на основание чл. 3, ал. 2 от договора за кредит; 3
480,00 евро (три хиляди четиристотин и осемдесет евро) възнаградителна лихва за
периода от 18.07.2019 г. (падеж на задължението) до 19.03.2020 г. (дата на
прекратяване срока на договора с изпращане на едномесечното писмено
предизвестие по чл. 8 от договора), начислена на основание чл. 7, ал. 2 от
договора за паричен заем; 2 062,50 EUR (две хиляди шестдесет и две евро и петдесет
евроцента) законна лихва върху дължимата главница за периода от 20.04.2020 г.
(дата, следваща датата на едномесечното писмено предизвестие /изпратено на
19.03.2020 г., когато е развален договора за паричен заем/) до 27.07.2020 г.
(датата на входиране на исковата молба в съда).
Твърди, че ответникът не е в състояние да изпълни своите изискуеми
парични задължения,
поради
това е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва изложените фактически
обстоятелства. Счита, че вземането на молителя не попада в приложното поле на
чл.608 ТЗ, тъй като договорът не е търговки, а сумата се явява дадена на
отпаднало основание, предвид развалянето му. Оспорва и наличието на останалите
материално-правни предпоставки, пораждащи състоянието на неплатежоспособност,
евентуално на свръхзадълженост.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно въведените с
исковата молба факти относно сключването
на процесния договор за заем от 18.04.2019 г., предаването на сумата –
заплащането й по банков път на 18.04.2019 г., предвид реалния характер на
договора, неизпълнение на задължението на ответника за връщането й на падежа,
достигането на изявлението за разваляне от заемодателя – кредитор до длъжника,
съответно прекратяване на правната връзка на това основание. Тези факти се
установяват и от представените по делото документи материализиращи тези
изявления.
Спорът е относно търговския характер на
правоотношението и наличието на останалите предпоставки по чл.608 ТЗ,
евентуално чл.742 ТЗ.
По делото е прието заключение на ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира. ВЛ е направило икономически анализ и е изчислило
коефициентите за ликвидност и автономност, като резултатите ще бъдат обсъдени
по-долу.
Съгласно приобщените по делото справки от СВ и СДВР,
дружеството не притежава недвижими имоти и автомобили.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно Чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, в приложимата в настоящия случай хипотеза.
На първо
място спорът между страните се концентрира относно характера на договора –
явява ли се той търговска сделка.
Съдът намери, че следва да се отговори положително
на този въпрос по следните съображения:
Съобразно нормата на чл. 286, ал.1, 2 и 3 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното
от него занятие. Търговски са и сделките по чл. 1,
ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги
извършват. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана
с неговото занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете
страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този
закон (чл. 287 ТЗ)
Договорът за заем възникнал между страните, не попада
в приложното поле на обективния критерий по
чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1 ТЗ.
Същевременно договорът е сключен между търговци и е
свързан с упражняваното от тях занятие. Ответникът, върху когото е
доказателствената тежест, не е опровергал презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ. Едва
във второто съдебно заседание е поискал
счетоводния експерт да установи дали паричните средства са използвани за дейността
на дружеството. Качеството на една сделка като търговска се определя към
момента на нейното сключване. Следователно за какво в последствие е била
използвана заетата сума е без правно значение. От друга страна ответникът е
основал защитата си на правен довод – отрекъл е търговския характера на
сделката за него, но не е въвел конкретен правоизключващ нейния търговски
характер факт, чието доказване да иска. Извън това доказателственото искане е
било преклудирано, тъй като процеса на доказване в частта относно
вземането се разглежда при условията на
общата преклузия. Същевременно за доказване на изразходването на средства не са необходими
специални знания. Страната е могла да представи писмени доказателства за това,
но не го е сторила. Дори сделката да не е била търговска за ответника, то
правилата биха били приложими и за него с оглед чл. 287 ТЗ.
Правилото чл. 286, ал.1 от ТЗ изисква парично задължение да е отнасящо се
до търговска сделка, включително нейното разваляне.
При разваляне на договора даденото подлежи на връщане на отпаднало основание, но вземането е свързано с
търговската сделка, тъй като сумата е дадена въз основа на това правоотношение.
Именно това е смисъла на промяната на материално правните предпоставки през
2013 г., като законодателят изрично е пояснил предложението, като е изброил примерно хипотези, сводими под текста
на закона, включително при неговото разваляне.
Съгласно ал.2 на чл.608 ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Последното обаче е обективно фактическо състояние, характеризиращо
имуществената сфера на длъжника търговец. То следва да се различава от
неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на
задълженията(Р№806/206г. по т.д.№476/06г. на ВКС, ТК, І т.о.)
Тъй като по делото се установи
наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на
чл.608, ал.1 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в състояние да
погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на устните
състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по
т.д.№443/04г. на І т.о.)
За
целта следва да се направи анализ на
коефициентите за ликвидност, явяващи се показател за финансовото състояние на
ответното дружество – неговата способност да извършва текущите си плащания към
кредиторите.
Съобразно
експертизата коефициентите по междинния баланс към 31.08.2020 г., при наличие
на разлика между документа представен по делото и този на ВЛ, относно разпореждане
с притежавания от ответника дял в Македонско
дружество, са : за обща ликвидност( КОЛ) – 0; коефициента за бърза ликвидност
(КБЛ) – 0 ; коефициента за незабавна ликвидност (КНЛ) – 0 ,
коефициента за абсолютна ликвидност( КАЛ) – 0 , при
общ норматив 1-ца. Те са приблизително идентични с показателите към 31.12.2019
г. – 0,0089. Следователно разликата в записванията не се е отразила върху достоверността,
налагащ извода, че дружеството не е в състояние да извърши текущите си
плащания.
Коефициента
за финансова автономност, явяващ се показател за финансовото състояние на
фирмата и нейната способност да посреща дълготрайните си задължения е – 0,3068,
при общ норматив 0,33. Той има
спомогателен характер, а при установените 0-ви стойности на коефициентите за
ликвидност не може да служи за извеждане на самостоятелни изводи.
С оглед
установените материалноправни предпоставки за неплатежоспособността на
търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за
отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
(Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)
За 2019
г. дружеството е декларирало по реда на чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, че не е
извършвало търговска дейност, като не се установява такава да е била
осъществявана и до момента на устните състезания.
Установените нулеви коефициенти на ликвидност
означават липса на краткотрайни активи, включително материални запаси(материали,
стоки и готова продукция), както и парични средства, които биха позволили
развиване на търговска дейност. Същевременно видно от експертизата, от
възникването му като търговски субект коефициентите на ликвидност са с с почти нулеви
стойности, сочещо трайност на тенденцията. Следователно затрудненията на се
временни. Липсва е имущество достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите, предвид предвид балансовите стойности на
активите и пасивите, а съгласно
приобщените по делото удостоверения от СВ и от СДВР, фирмата не притежава
недвижими имоти и автомобили.
При
констатираната неплатежоспособност, следва да се установи началния момент на
това състояние.
Дружеството
е било регистрирано през 2018 г., както видно от ССЕ коефициентите на
ликвидност са със стойност 0,0124, т.е. значително под 1-ца, още към 31.12.2018
г. За периода до исковата молба липсва прекъсване, сочещо че началният момент е 31.12.2018 г.
Горното
налага извода да основателност на предявения главен иск.
Молителят е направил следните разноски: 250 лв. ДТи
1000 лв. за ССЕ. С писмените бележки е направил искане за заплащане на разноски
за адв. възнаграждение, като е представил ДПП. Тъй като доказателството за
платеното възнаграждение за процесуална защита е представено след приключване на устните
състезания, не може да бъде взето предвид, съответно присъдено.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на
„Г.С.“
ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ул. "*******ЕИК ******* , като определя за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018
г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелността на „Г.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н
Триадица, ул. "*******регистрирано в Търговски регистър на Агенция по
вписванията при Министерство на правосъдието с ЕИК *******
Назначава за временен синдик Е.Г.Т., ***************, при възнаграждение в размер на 1000лв.
месечно, като определя 3 дн. срок за встъпване.
Свиква първото събрание на кредиторите на 19.02.2021 г. от 11,20 ч. в сградата на Софийски градски съд, бул.”Витоша”№2, в обявената в деня на
събранието зала.
ОСЪЖДА „Г.С.“ ООД, със
седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ул. "*******ЕИК ******* да
заплати на ъ „М.е.П.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:***-н Триадица, ********, ЕИК ******* сумата 1250 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дн. срок от вписването му в търговския регистър.
СЪДИЯ: