Решение по дело №1391/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260088
Дата: 18 януари 2021 г.
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20201100901391
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 06.11.2020 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1391  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.625 ТЗ.

Предявена е молба по чл.625 от ТЗ от НАП за постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ - откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, на основание чл.607а ал.1 вр. чл. 608 от ТЗ, поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.

Молителят „М.е.П.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ********, регистрирано в Търговски регистър на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието с Единен идентификационен код /ЕИК/ *******, представлявано от управителя А.К.М., чрез адвокат Ю.Р.Н., член на Софийска адвокатска колегия /САК/ твърди, че     по силата на сключен на 18.04.2019 г. ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ, в качеството си на Заемодател по договора, е предал в собственост на ответника – Заемател „Г.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ул. "*******регистрирано в Търговски регистър на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието с ЕИК *******, представлявано от управителя Д.Б.М.парична сума в размер на 75 000 евро (седемдесет и пет хиляди евро) чрез банков превод, извършен в същия ден по посочената в договора банкова сметка *** (чл. 2, ал. 1)  с преводно нареждане за кредитен превод. Съгласно уговореното в посочения договор за заем сумата от 75 000 евро представлява цялата сума на заема (чл. 1) и молителят е изпълнил задължението си да я предаде на ответника изцяло и в пълен размер (чл. 2, ал. 2). Ответникът се е задължил да върне предоставената му в заем от молителя сума в тримесечен срок от датата на подписване на договора (чл. 4, aл. 1) по изрично посочена в договора банкова сметка ***, ведно с дължимата лихва. Такава е уговорена между страните под формата на проста възнаградитена лихва в размер на 1,74% (едно цяло седемдесет и четири на сто) от размера на предоставената в заем сума (чл. 3, ал. 2).

В уговорения съгласно чл. 4, ал. 1 от договора тримесечен срок за връщане на заема от датата на сключване на договора (18.04.2020 г.), ответникът не е върнал същия на молителя. Договорът е бил сключен за период от 3 (три) месеца, считано от датата на подписване (чл. 6). В случай, на неплащане от страна на заемателя - ответник в определения тримесечен срок, е уговорено, че договорът се продължава автоматично за нов период от 1 (един) месец, считано отпадежа (чл. 7, ал. 1). За периода след продължаване на срока на договора, ответникът е дължал лихва за всеки започнал месец в размер на 0,58% (нула цяло петдесет и осем на сто) от заемната сума (чл. 7, ал. 2).

Съгласно уговореното за автоматично продължаване на срока на договора, страните са предвидили възможност в правната връзка помежду си за нейното автоматично изменение под условие, ако в първоначалния тримесечен срок ответникът не върне предоставената му в заем сума, при изменени условия за възнаградителната лихва, която за първоначалния период от три месеца е била в размер на 1,74%, а за периода след автоматично продължаване на срока на договора е била в размер на 0,58%.

Уговорена е възможност за заемателя - ответник след автоматичното продължаване на договора да изплати главницата по заема във всеки един момент, ведно с дължимата лихва за всеки месец от изтеклия период до настъпване на плащането, включително е уговорено, че дължи лихвата изцяло и за започнал месец, считано от първо число на месеца, в който се извършва плащането (чл. 7, ал. 3).

Молителят е имал право след изтичане на първоначалния 3-месечен срок по чл. 6 от договора, едностранно да прекрати договора с едномесечно предизвестие, което е уговорено да се счита за покана към ответника - заемател да върне получената сума изцяло, ведно с дължимите лихви в срока на предизвестието (чл. 8).

На 19.03.2020 г. молителят и изпратил на ответника предизвестие във връзка със сключения на 18.04.2019 г. договор за паричен заем, с което го е уведомил, че на основание чл. 8 от посочения договор, прекратява същия с отправянето на предизвестието, срока по което тече от уведомяването на ответника и го е поканил да върне получената сума изцяло ведно с дължимите лихви в срока на едномесечното предизвестие и му е посочил още веднъж банковата сметка по която да стори това, като го е предупредил, че при невръщане в този срок, срещу него ще бъдат предприети всички предоставени на кредитора правни възможности за обезпечаване и събиране на вземането, както и го е предупредил, че в този случай, като длъжник, ще понесе и тежестта от поемането на всички разноски, направени по причина и във връзка със събирането.

Предизвестието е изпратено на обявения в Търговски регистър адрес на управление ***-н Триадица, ул. "*********чрез услугата на Български пощи АД „Телепоща“ със заверка на съдържанието. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ТПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Към настоящата молба прилагаме разпечатка от Търговски регистър, от която е видно, че ответникът по делото е променил адреса си в Търговски регистър на 29.05.2019 г. и предизвестието, изпратено с чрез услугата „Телепоща“ е изпратено на актуалното седалище и адрес на управление по Търговски регистър към момента на изпращането му.

Съласно отбелязване върху обратната разписка от изпратената кореспонденция с препоръчана пощенска пратка, същата е върната в цялост на подателя с отбелязване върху пощенското клеймо като „Непотърсена”. Съгласно общите условия на Български пощи, както и съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис, а когато адресата не е открит, в пощенската кутия (или на видно място) се оставя писмено известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба, като се посочва в какъв срок и по какъв ред може да се получи пратката. Разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК посочва, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, то залепва уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като второ уведомление не се залепва. От изложената нормативна уредба става ясно, че съответният куриер, пощальон или призовкар следва да посети адреса на получателя юридическо лице или търговец веднъж и ако не открие лице, на което да може да връчи съобщението, залепва уведомление по реда нас чл. 47, ал. 1 от ГПК, в което посочва реда и начина за получаване на пратката. Когато пратката не бъде потърсена в определения срок, същата се счита за връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 50, ал. 4 от ГПК. Посоченото представлява законова фикция за връчване на юридически лица и търговци на адреса им на управление, вписан в съответния регистър.

Въпреки това същото предизвестие е изпратено и по електронен път на адреса електронната поща на дружеството-длъжник, на който електронен адрес се е водила цялата търговска кореспонденция между страните относно сделката.

Предизвестието по чл. 8 от договора за паричен заем, изпратено до ответника по делото на 19.03.2020 г., води до прекратяване на договора и поражда задължение за длъжника да върне получената парична сума, в едно с дължимите лихви, в едномесечния срок на предизвестието, който е изтекъл на 19.04.2020 г. Задължението е било срочно - станало е изискуемо в деня, следващ деня определен за изпълнение. Последният ден, в който длъжникът е могъл редовно да изпълни е бил 19.04.2020 г. (последният ден от срока на едномесечното предизвестие по чл. 8 от договора). От следващия ден - 20.04.2020 г., длъжникът е изпаднал забава по смисъла на чл. 84 от ЗЗД.

Дължими те изискуеми от ответника суми са в общ размер на 81 847,50 евро (осемдесет и една хиляди шестстотин тридесет и девет евро и седемнадесет евроцента), от които: 75 000,00 евро (седемдесет и пет хиляди евро) непогасена главница - предоставена в заем сума по договора за кредит; 1 305,00 EUR (хиляда триста и пет евро) начислена възнаградителна лихва за периода от 18.04.2019 г. (дата на сключване на договора за кредит) до 18.07.2019 г. (дата на изтичане срока на договора /падеж на задължението/) на основание чл. 3, ал. 2 от договора за кредит; 3 480,00 евро (три хиляди четиристотин и осемдесет евро) възнаградителна лихва за периода от 18.07.2019 г. (падеж на задължението) до 19.03.2020 г. (дата на прекратяване срока на договора с изпращане на едномесечното писмено предизвестие по чл. 8 от договора), начислена на основание чл. 7, ал. 2 от договора за паричен заем; 2 062,50 EUR (две хиляди шестдесет и две евро и петдесет евроцента) законна лихва върху дължимата главница за периода от 20.04.2020 г. (дата, следваща датата на едномесечното писмено предизвестие /изпратено на 19.03.2020 г., когато е развален договора за паричен заем/) до 27.07.2020 г. (датата на входиране на исковата молба в съда).

Твърди, че ответникът не е в състояние да изпълни своите изискуеми парични задължения, поради това е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен.

         Ответникът оспорва иска. Не оспорва изложените фактически обстоятелства. Счита, че вземането на молителя не попада в приложното поле на чл.608 ТЗ, тъй като договорът не е търговки, а сумата се явява дадена на отпаднало основание, предвид развалянето му. Оспорва и наличието на останалите материално-правни предпоставки, пораждащи състоянието на неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно въведените с исковата молба факти относно  сключването на процесния договор за заем от 18.04.2019 г., предаването на сумата – заплащането й по банков път на 18.04.2019 г., предвид реалния характер на договора, неизпълнение на задължението на ответника за връщането й на падежа, достигането на изявлението за разваляне от заемодателя – кредитор до длъжника, съответно прекратяване на правната връзка на това основание. Тези факти се установяват и от представените по делото документи материализиращи тези изявления.

Спорът е относно търговския характер на правоотношението и наличието на останалите предпоставки по чл.608 ТЗ, евентуално чл.742 ТЗ.

По делото е прието заключение на ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира. ВЛ е  направило икономически анализ и е изчислило коефициентите за ликвидност и автономност, като резултатите ще бъдат обсъдени по-долу.

Съгласно приобщените по делото справки от СВ и СДВР, дружеството не притежава недвижими имоти и автомобили.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно Чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, в приложимата в настоящия случай хипотеза.

 На първо място спорът между страните се концентрира относно характера на договора – явява ли се той търговска сделка.

Съдът намери, че следва да се отговори положително на този въпрос по следните съображения:

Съобразно нормата на чл. 286, ал.1, 2 и 3 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон л. 287 ТЗ)

Договорът за заем възникнал между страните, не попада в приложното поле на обективния критерий по  чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1 ТЗ.

Същевременно договорът е сключен между търговци и е свързан с упражняваното от тях занятие. Ответникът, върху когото е доказателствената тежест, не е опровергал презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ. Едва  във второто съдебно заседание е поискал счетоводния експерт да установи дали паричните средства са използвани за дейността на дружеството. Качеството на една сделка като търговска се определя към момента на нейното сключване. Следователно за какво в последствие е била използвана  заетата сума е без  правно значение. От друга страна ответникът е основал защитата си на правен довод – отрекъл е търговския характера на сделката за него, но не е въвел конкретен правоизключващ нейния търговски характер факт, чието доказване да иска. Извън това доказателственото искане е било преклудирано, тъй като процеса на доказване в частта относно вземането  се разглежда при условията на общата преклузия. Същевременно за доказване на   изразходването на средства не са необходими специални знания. Страната е могла да представи писмени доказателства за това, но не го е сторила. Дори сделката да не е била търговска за ответника, то правилата биха били приложими и за него с оглед   чл. 287 ТЗ.

Правилото чл. 286, ал.1 от ТЗ изисква парично задължение да е  отнасящо се до търговска сделка, включително нейното разваляне.

При разваляне на договора даденото подлежи на връщане на отпаднало  основание, но вземането е свързано с търговската сделка, тъй като сумата е дадена въз основа на това правоотношение. Именно това е смисъла на промяната на материално правните предпоставки през 2013 г., като законодателят изрично е пояснил предложението, като  е изброил примерно  хипотези, сводими под текста на закона, включително при неговото разваляне.

Съгласно ал.2 на чл.608 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Последното обаче е обективно фактическо състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника търговец. То следва да се различава от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията(Р№806/206г. по т.д.№476/06г. на ВКС, ТК, І т.о.)

Тъй като по делото се установи наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в състояние да погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на устните състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

За целта следва  да се направи анализ на коефициентите за ликвидност, явяващи се показател за финансовото състояние на ответното дружество – неговата способност да извършва текущите си плащания към кредиторите.

Съобразно експертизата коефициентите по междинния баланс към 31.08.2020 г., при наличие на разлика между документа представен по делото и този на ВЛ, относно разпореждане с притежавания от  ответника дял в Македонско дружество, са : за обща ликвидност( КОЛ) – 0; коефициента за бърза ликвидност (КБЛ) – 0 ; коефициента за незабавна ликвидност (КНЛ) – 0 , коефициента за абсолютна ликвидност( КАЛ) – 0 , при общ норматив 1-ца. Те са приблизително идентични с показателите към 31.12.2019 г. – 0,0089. Следователно разликата в записванията не се е отразила върху достоверността, налагащ извода, че дружеството не е в състояние да извърши текущите си плащания.

Коефициента за финансова автономност, явяващ се показател за финансовото състояние на фирмата и нейната способност да посреща дълготрайните си задължения е – 0,3068, при общ норматив  0,33. Той има спомогателен характер, а при установените 0-ви стойности на коефициентите за ликвидност не може да служи за извеждане на самостоятелни изводи.

С оглед установените материалноправни предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. (Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

За 2019 г. дружеството е декларирало по реда на чл.38, ал.9, т.2 ЗСч, че не е извършвало търговска дейност, като не се установява такава да е била осъществявана и до момента на устните състезания.

 Установените нулеви коефициенти на ликвидност означават липса на краткотрайни активи, включително материални запаси(материали, стоки и готова продукция), както и парични средства, които биха позволили развиване на търговска дейност. Същевременно видно от експертизата, от възникването му като търговски субект коефициентите на ликвидност са с с почти нулеви стойности, сочещо трайност на тенденцията. Следователно затрудненията на се временни. Липсва е имущество достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, предвид предвид балансовите стойности на активите и пасивите,  а съгласно приобщените по делото удостоверения от СВ и от СДВР, фирмата не притежава недвижими имоти и  автомобили.

При констатираната неплатежоспособност, следва да се установи началния момент на това състояние.

Дружеството е било регистрирано през 2018 г., както видно от ССЕ коефициентите на ликвидност са със стойност 0,0124, т.е. значително под 1-ца, още към 31.12.2018 г. За периода до исковата молба липсва прекъсване,  сочещо че началният момент е 31.12.2018 г.

Горното налага извода да основателност на предявения главен иск.

Молителят е направил следните разноски: 250 лв. ДТи 1000 лв. за ССЕ. С писмените бележки е направил искане за заплащане на разноски за адв. възнаграждение, като е представил ДПП. Тъй като доказателството за платеното възнаграждение за процесуална защита  е представено след приключване на устните състезания, не може да бъде взето предвид, съответно присъдено.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на  „Г.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ул. "*******ЕИК ******* , като определя за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелността на „Г.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ул. "*******регистрирано в Търговски регистър на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието с ЕИК *******

Назначава за  временен синдик Е.Г.Т.,  ***************,  при възнаграждение в размер на 1000лв. месечно, като определя 3 дн. срок за встъпване.

Свиква първото събрание на кредиторите  на  19.02.2021 г. от 11,20 ч. в сградата на  Софийски градски съд, бул.”Витоша”№2, в обявената в деня на събранието зала.

         ОСЪЖДА  „Г.С.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ул. "*******ЕИК *******  да заплати на ъ    „М.е.П.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***-н Триадица, ********, ЕИК ******* сумата 1250 лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в 7 дн. срок от вписването му в търговския регистър.

        

                                                                                    СЪДИЯ: