Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Варна, Седемнадесети състав
На деветнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно
заседание в следния състав:
Председател: М.
Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа
докладваното от административния съдия Административно дело №2536 по описа за
2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на §4к ал.13 от ЗСПЗЗ вр. чл. 54, ал.2 от ЗКИР и
чл. 126 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба вх.№13278/02.09.2019г. на Е.Я.З. и Е.К. *** срещу
Заповед №18-6828/01.07.2019г. на Началника на СГКК-Варна, с която на основание §4к
ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение по т.1 в Протокол №371/05.06.2019г.
Комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение на кадастралната
карта и регистър на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-30/2007г. на ИД на
АГКК състоящо се в изменение на кадастралния регистър за недвижимите имоти за
ПИ 10135.4501.159 с площ 535кв.м с начин на трайно ползване: ниско застрояване,
като вместо вписаните данни: „собственост на К. Е.З. с документ: липсва
информация, издаден от …“, се записва:
-собственост на К. Е.З. с документ: Оценителен протокол №242 от
22.06.1994г. и б.борд. №1472/19.08.1994г. ДСК Варна, 1585/1797/ 17.08.1994г.
ДСК Варна за 146кв.м. идеални части;
-собственост на неидентифициран собственик за 389кв.м идеални части“.
С жалбата наследниците на бившия ползвател К. Е.З. претендират отмяна на
Заповедта за изменение на КР във връзка с изменение на ПНИ за ПИ 159 като
издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Изложени са доводите, поради които намират за неправилно и
незаконосъобразно приетото от Началника на СГКК-Варна, че изпълнението на
влязлото в сила Решение №884/22.06.2009г. по гр. дело №432/2009г. на Окръжен
съд-Варна изисква промяна в данните на кадастралния регистър за ПИ 10135.4501.159.
Това било обусловено от неправилното решение на Комисията по §4к, ал.12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, която преценила, че искането попада в §4к, ал.8, т.1 от ПЗР от ЗСПЗЗ,
че решението на Окръжен съд-Варна е акт, с който е разрешен спора за материално
право между страните и представения проект за изменение на данните в
кадастралния регистър съответства на документите за правата на К. Е.З. и
постановените съдебни решения по водените гражданско дело и административни
дела. С влязлото в сила Решение №884/22.06.2009г. на Окръжен съд-Варна не били
установени права на собственост на заявителите М.К.К. и Д.К.Д. по отношение на
поземления имот, поради което то не можело да послужи като валидно правно
основание за вписването им като съсобственици. Иска се отмяна на Заповедта за
изменение на кадастралния регистър като неправилна и незаконосъобразна и се
претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание явилият
се процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. С оглед
твърденията в нея, че спора за материално право не е разрешен, намира
административния акт за издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Представя подробни писмени бележки по
твърденията за наличие на основания по чл.146 т.3,т.4 и т.5 от АПК за отмяна на
заповедта. Претендира присъждане на жалбоподателите на направените разноски,
съгласно представения списък.
Ответникът Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър-Варна депозира
административната преписка по издаване на обжалваната заповед. В писмено
становище оспорва изцяло жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена. Прави искане за редуциране до минимума в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатското
възнаграждение на представителят на жалбоподателите, ако такова се претендира в
по-голям размер.
Заинтересованите страни М.К.К. и Д.К.Д.,
които са инициирали производството с подаденото заявление за изменение на ПНИ,
по повод на което е издадена обжалваната заповед за изменение на КР чрез общ
процесуален представител депозират писмено становище за неоснователност на жалбата.
Изтъкват, че жалбоподателите са уведомени за административното производство, че
са запознати с материалите в преписката и са депозирали възражение, в което са
изразили становището си. Правилно Комисията оставила без уважение възражението.
С влязлото в сила на 08.08.2009г. Решение №884/22.06.2009г. по в.гр. дело
№432/2009г. на Окръжен съд-Варна, вписано в Службата по вписванията-Варна спрямо
тях като ищци било установено, че ответниците Е.Я.З. и Е.К.З. не са собственици
на реална част с площ 389кв.м с граници, посочени на скицата към решението, от ПИ
10135.4501.159 с площ 535кв.м по ПНИ на СО „Ментеше“, кв.Владиславово, гр.Варна.
С оглед на това при спазване на процесуалните правила, правилно и
законосъобразно Началникът на СГКК-Варна намерил за разрешен спора за
материално право по отношение на площта от 389кв.м от ПИ 10135.4501.159 по ПНИ
на СО „Ментеше“ и издал обжалваната заповед, с която изменил записванията в
регистъра. Тъй като от кмета на района все още не била издадена заповед по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правата им на собственост за частта
от 389кв.м от стария имот попадаща в ПИ 10135.4501.159, правилно началникът на
СГКК-Варна постановил за тази площ отразяване в кадастралния регистър, че е на
„неидентифициран собственик“. С оглед на това заповедта била постановена в
съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени в
решенията по административните дела, с които предходната заповед на началника
на СГКК-Варна била отменена. Поради това молят жалбата да бъде оставена без
уважение и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно
заседание представителят на заинтересованите страни оспорва жалбата. Поддържа
становището в писмения отговор, че за площта от 389кв.м от ПИ 10135.4501.159
спора за материално право е разрешен с влязло в сила решение на съда, но тъй
като процедура по земеделска реституция на заинтересованите страни не била
финализирана с акт по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, те не можели да представят
документ за собственост. Заповедта била законосъобразно издадена при
съобразяване на тези факти и обстоятелства. Претендира се отхвърляне на жалбата
и присъждане на разноски на заинтересованите страни съгласно списък.
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт. Със Заповедта е одобрено изменение на кадастралния
регистър за ПИ 10135.4501.159 с площ 535кв.м, като за вписания за имота
собственик К. Е.З. без документ за собственост се записва, че е собственик на 146кв.м
ид. части от имота с оценителен протокол и две банкови бордера, а за останалите
389кв.м ид. части се записва, че са на неидентифициран собственик. Тази заповед
засяга неблагоприятно интересите на наследниците на К. Е.З. - Е.Я.З. и Е.К.З.,
което поражда за тях правен интерес и активна легитимация да я оспорят. Заповедта
с указания за реда и сроковете за оспорването й им е връчена на 19.07.2019г. с писма
с известие за доставяне /л.77-78 от преписката/, а жалбата им срещу нея е
подадена по пощата на 01.08.2019г. - т.е. в 14-дневния срок, до родово и местно
компетентния съд, поради което е допустима.
Съдът извърши проверка на Заповедта освен по оплакванията в жалбата и
служебно - на основанията изброени в чл.146 от АПК, по аргумент от чл.168 от АПК и достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Оспорваната заповед е административен акт, издаден на основание §4к ал.13,
т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и представлява волеизявление на началника на СГКК-Варна за
изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта в частта за
кв.Владиславово, СО“Ментеше“, във връзка с изменение на влезлия в сила ПНИ от
2003г. на СО“Ментеше“, който план с регистъра към него е интегриран в кадастралната
карта и регистри на гр.Варна. Това е специфично производство по издаване на акт
за изменение на КККР, в резултат на изменение на влязъл в сила ПНИ, правната уредба
за което е в §4к ал.8, ал.11, ал.12 и ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28в
от ППЗСПЗЗ, респ. в чл.28 от ППЗСПЗЗ, а не в ЗКИР.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Заповедта за изменение на
КККР на гр.Варна в частта на регистъра за ПИ 10135.4501.159 в резултат на изменение
на ПНИ на основание §4к ал.8, т.1, т.2 и т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ е неправилна и
незаконосъобразна, но не по изложените в жалбата доводи, а поради издаването й
в резултат на изменение на интегрирания в кадастралната карта ПНИ на
СО“Ментеше“ при което са нарушени императивните изисквания в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ при
новообразуването на имоти по ПНИ да не се създава съсобственост, а да се
отредят отделни имоти за бившите ползватели, съобразно трансформираното им
право на ползване в право на собственост и отделни имоти за собствениците по
реституция от площта от стария имот, правото на собственост върху който им е
възстановено и която не е придобита в собственост от бившия ползвател. Този
извод се налага, тъй като конкретното административно производство е такова по
изменение на ПНИ на СО“Ментеше“, който е интегриран в кадастралната карта и са приложими
разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а не на ЗКИР.
Съгласно §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя на
изброените в пет отделни точки основания. Съгласно §4к ал.12 измененията в
случаите на ал.8, т.1-т.3 се извършват въз основа на решение на комисия,
назначена със заповед на кмета на общината, включваща представители на
областната администрация, на техническата служба на общината и на СГКК. Въз
основа на решенията на комисията по ал.12, до одобряването на КК и КР - кметът
на общината издава заповед за изменение на ПНИ, а след одобряване на ККР -
началникът на СГКК издава заповед за нейното изменение - §4к, ал.13 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
В чл.28в от ППЗСПЗЗ е посочено, че влезлият в сила ПНИ може да се изменя в
случаите по §4к ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до
органа по чл.28б ал.11, като в случаите на §4к ал.8, т.1, т.2 и т.3 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, заинтересованите лица подават искане до кмета на общината за разглеждане
от комисията по ал.12.
При тази правна уредба и приетите по делото писмени доказателства се налага извода, че Заповед №18-6828/01.07.2019г.
издадена от Началника на СГКК-Варна е постановена от материално и териториално
компетентен орган, съгласно §4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая той е
компетентния административен орган да постанови крайния акт по административното
производство, инициирано със заявлението с рег.№АУ-113885 ВЛ от 20.11.2018г. на
М.К.К. и Д.К.Д. за
изменение на влезлия в сила ПНИ на СО“Ментеше“ одобрен 2003г. и да постанови
изменение на КККР във връзка с взето решение на Комисията по §4к, ал.12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ за изменение на ПНИ на СО“Ментеше“, тъй като за територията на град
Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ.Варна има одобрена кадастрална карта и регистър със
Заповед от 2007г. на ИД на АГКК и в нея е интегриран ПНИ на СО“Ментеше“
от 2003г.
Заповед №18-6828/01.07.2019г. на Началника на СГКК-Варна фармално отговаря
на изискванията за форма и съдържание. Издадена е в писмена форма и съобразно изискванията
на чл.59, ал.2 от АПК в обстоятелствената й част се съдържат фактически и
правни основания, въз основа на които е постановено в разпоредителна част изменение
на данните в Кадастралния регистър за ПИ 10135.4501.159. В мотивите на
заповедта изцяло са пресъздадени мотивите и решението на Комисията по §4к, ал.12.
Формално административното производство е проведено по реда, разписан в ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила ПНИ, интегриран в КККР. Производството
е започнало по повод подаденото заявление с рег.№АУ-113885 ВЛ от 20.11.2018г.
на М.К.К. и Д.К.Д. с искане за изменение на влезлия в сила ПНИ на СО“Ментеше“.
Заявителите са заинтересовани лица по чл.28в от ППЗСПЗЗ в качеството им на
наследници на реституирания собственик на стар имот №83 в м.“Ментеше“, правото
на собственост върху който им е възстановено с влязло в сила Решение на
ПК-Варна, в който стар имот попадат 389кв.м от НПИ 159 с ПНИ от 2003г. с площ
535кв.м за бившия ползвател К. З..
За постъпилото заявление с искане за изменение е изпратено уведомление до
наследниците на бившия ползвател К. З. – Е.Я.З. и Е.К.З., което е получено на
13.12.2018г.
На 16.01.2019г. на заседание Комисията по §4к, ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ
разгледала в т.4 заявлението, представения с него проект и материалите от
проведеното производство по подаденото на 22.04.2016г. заявление от същите
заинтересовани лица - наследници на реституирания собственик Р.С.С. с искане за
изменение на ПНИ на СО“Ментеше“. Като отчели постановените по това предходно
производство заповед за изменение и отмяната й с решение на АС-Варна, което е
частично оставено в сила и частично обезсилено с решение на ВАС, Комисията по
§4к, ал.12 от ПЗРЗСПЗЗ взела решение, че са налице недостатъци в искането и указала
на заявителите в 14-дневен срок да представят проект за изменение на ПНИ на
СО“Ментеше“ в частта за имот №159 в съответствие с мотивите на влязлото в сила
на 08.08.2009г. Решение №884/22.06.2009г. на Окръжен съд-Варна по гр.дело
№432/2009г., вписано в службата по вписвания с №286, т.ІV, вх. рег.6167 от
25.03.2016г. при спазване на нормативните разпоредби.
На 20.03.3019г. заявителите представили допълнителен проект за изменение на
ПНИ.
На 22.05.2019г. по преписката постъпило писмено становище- възражение от наследниците
на ползвателя К. З. – Е.Я.З. и Е.К.З. срещу започналото производство по
изменение на ПНИ и заявили, че не са налице условията за изменение на КРНИ и
промяната не следвало да бъде извършвана.
На 05.06.2019г. на заседание Комисията по §4к, ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ
разгледала в т.1 заявлението с представения проект и материалите от проведеното
производство по предходното заявление от 2016г. на същите заинтересовани лица -
наследници на реституирания собственик Р.С.С. за изменение на ПНИ на
СО“Ментеше“. Комисията отчела, че с оглед влязлото в сила на 08.08.2009г.
Решение №884/22.06.2009г. на Окръжен съд-Варна по гр.дело №432/2009г., вписано
в службата по вписвания с №286, т.ІV, вх. рег.6167 от 25.03.2016г., с което е
уважен предявения от наследниците на реституирания собственик на стар имот №83 отрицателен
установителен иск срещу бившия ползвател на ПИ 159 - К.З., следва да бъде извършена
промяна на данните на кадастралния регистър към КК на гр.Варна. Тя решила, че за
ПИ 10135.4501.159 за реалната част от 389кв.м. индивидуализирана по скицата,
неразделна част от решението на съда, следва да се запише, че е неидентифицирана
собственост, а останалата площ от имота да се отрази като собственост на К. Е.З..
Комисията преценила като неоснователно възражението на наследниците на
ползвателя К. З. и уважила искането за изменение на ПНИ като основателно. Комисията
решила, че в случая е налице хипотезата на §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и приела
представения проект и изменила ПНИ в частта за ПИ 159 с площ 535кв.м, като извършила
промяна в регистъра към ПНИ за имота, чрез вписване на :
- К. Е.З. като собственик на 146кв.м идеални части с документ за
собственост – оценителен протокол
№242/22.06.1994г. и банкови бордела №1472/1797/19.08.1994г. ДСК-Варна, №1585/1797/17.08.1994г.
ДСК-Варна;
- неидентифициран собственик за останалите 389кв.м. идеални части;
Във връзка с тези промени е изменена
таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците - неразделна
част към ПНИ. С това решение по т.1 Комисията предложила на Началника на
СГКК-Варна да издаде заповед за изменение на КККР на гр.Варна.
Преписката е изпратена на СГКК-Варна, където е заведена със сл. заявка
вх.№09-51070/18.06.2019г. Тъй като Решението на Комисията по §4к, ал.12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ е възприето изцяло от Началникът на СГКК-Варна, той издал Заповед №18-6828/01.07.2019г., с която
на основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение по т.1 в Протокол
№371/05.06.2019г. Комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ одобрил изменение в
КККР гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-30/2007г. на ИД на АГКК състоящо се
в изменение на кадастралния регистър за недвижимите имоти за ПИ 10135.4501.159
с площ 535кв.м с начин на трайно ползване: ниско застрояване, като вместо
данни: „собственост на К. Е.З. с документ: липсва информация, издаден от …“, постановил
записване:
- К. Е.З. за 146кв.м. идеални части с документ: Оценителен протокол №242 от
22.06.1994г. и б.борд. №1472/19.08.1994г. ДСК Варна, 1585/1797/ 17.08.1994г.
ДСК Варна;
- неидентифициран собственик за 389кв.м идеални части“.
Тази заповед с указания за реда и сроковете за оспорването й е връчена на наследниците
на възстановения собственик - заявителите М.К.К. и Д.К.Д., както и на
наследниците на ползвателя К. З.- Е.Я.З.
и Е.К.З.. По повод упражнено право на обжалване в срок от последните е
образувано настоящото съдебно производство по контрол за законосъобразността й.
Заповедта и обуславящото я решение на Комисията по §4к, ал.12 са неправилни
и незаконосъобразни, противоречащи на целта, за постигане на която в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ е предвидено изработване на ПНИ и възможността за изменението му и след
влизането му в сила, за да се индивидуализират и новообразуват отделни
самостоятелни имоти за лицата, съобразно трансформираното им право на ползване
в собственост по §4а от ЗСПЗЗ и за собствениците с възстановени права върху
стари имоти по чл.14 от ЗСПЗЗ. Това разписва чл.28 ал.4 и следв. от ППЗСПЗЗ и §4к,
ал.1 от ЗСПЗЗ, по аргумент от което в противоречие на закона е новообразуване в
ПНИ на имот за неустановен собственик или в съсобственост.
В тази връзка правилно специалната Комисия по §4к, ал.12, а и Началникът на
СГКК-Варна са преценили, че подаденото искане от заинтересованите
страни-наследници на възстановения собственик на стар имот №83 по ПКП, за
изменение на влезлия в сила ПНИ на СО“Ментеше“ от 2003г. следва да бъде
уважено, тъй като е представено влязло в сила съдебно решение, с което е
разрешен вещноправния им спор с бившия ползвател на ПИ 159 и със сила на
присъдено нещо е установено, че той няма право по §4а по отношение на реално
обособената част от ползвателския ПИ 159, която попада във възстановения им
стар имот 83, с оглед на което е налице предвидената в §4к ал.8 т.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ хипотезата за изменение на влезлия в сила ПНИ, на регистъра и таблицата
за дължимото обезщетение към него.
Направено изменение обаче на влезлия в сила ПНИ нито отговаря на
императивните изисквания в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, нито съответства на влязлото в сила
решение на гражданския съд, поради следното:
От доказателствата се установява и няма спор между страните, че за
землището на СО“Ментеше“ в кв.Владиславово, гр.Варна със Заповед
№РД-1-7706/432/15.12.2003г. на Обл. управител на област с админ. център Варна е
одобрен ПНИ на СО“Ментеше“, който е влязъл в сила.
В ПНИ на СО“Ментеше“ по §4к от ПЗР
на ЗСПЗЗ е новообразуван ПИ №159 с площ 535кв.м за К. Е.З. в качеството му на
бивш ползвател, чието право е преценено, че се е трансформирало в право на
собственост, с оглед притежаваните от него документи: удостоверение №265 по
ПМС, Оценителен протокол №242 от 22.06.1994г. и б.борд. №1472/19.08.1994г. ДСК
Варна, 1585/1797/ 17.08.1994г. ДСК Варна. Видно от извадката от регистъра към
одобрения 2003г. ПНИ /л.36 от преписката/, с тези документи Коста Еф. З.
/ползвател/ е вписан в регистъра към ПНИ като собственик на ПИ 159 за
новообразувания му имот с площ 535кв.м, който след оценка на земята е заплатил.
Въз основа на влезлия в сила ПНИ от Зам. кмета на община Варна на основание
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ е издадена Заповед №1983/21.12.2004г. за придобитото
от К. Е.З. право на собственост върху НПИ № 159 с площ от 535 кв. м по ПНИ на
с.о. "Ментеше".
В този вид влезлия в сила ПНИ на СО“Ментеше“ е интегриран в кадастралната
карта на град Варна, одобрена със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г., в която
СО“Ментеше“ е кадастрален район №4501, а НПИ №159 е ПИ с
идентиф.10135.4501.159. В кадастралния регистър е интегрирана информацията в
регистъра към ПНИ за НПИ 159 – че е с площ 535кв.м и собственик К. Е.З., но без
да са отразени документите, от които са установени правата му.
Няма спор, че одобрения 2003г. и влязъл в сила ПНИ на СО“Ментеше“ е
изработен въз основа на ПКП на м.“Ментеше“ в землището на кв.Владиславово,
гр.Варна. Изискването в §4к, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ към ПКП е да съдържа данни
както за имотите, предоставени за ползване, правото по отношение на които се
трансформира при осъществяването на предвидените в закона предпоставки, така и
за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, правото върху които
се възстановява. В помощния план на СО“Ментеше“ е отразен както ползвания имот
№159 с площ 535кв.м от Коста Еф. З., така и стария имот №83, представляващ нива
с площ 5дка, правото на собственост върху който е възстановено в съществуващи
/въстановими/ стари реални граници на наследниците на Р.С.С. с влязло в сила
Решение №772/07.02.2001г. на ПК-Варна. В реституционното Решение
№772/07.02.2001г. на ПК-Варна е посочено, че стария имот №83 е в терен по §4 и
възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28
от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят с влезлия в сила ПНИ по чл.28,
ал.9 от ППЗСПЗЗ.
Видно от извадката от ПКП /извадка от който е приложена на л.45 от
преписката/, а и не се спори между страните, че ползвателския ПИ 159 с площ от
389кв.м попада върху възстановения стар имот №83 с площ 5дка. Въз основа на представените
от ползвателя К. З. удостоверение, оценителен протокол и банкови бордера за
заплащане на фактически ползваните 535кв.м земя от ПИ 159 съобразно чл.28 ал.6,
ал.7 и ал.8 от ППЗСПЗЗ в ПНИ на СО“Ментеше“ за него е новообразуван НПИ №159 с
площ 535кв.м като собственик с плава по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За наследниците на
реституирания собственик на стар имот №83 в ПНИ е новообразуван имот №1108 от
площа, която е останала след новообразуваните имоти за бившите ползватели. Площта
от стар имот №83, от която е включена в новообразуваните имоти в ПНИ на бившите
ползватели, каквато е площа от 389кв.м попадаща в източната част на НПИ 159 отреден
за К. З. е посочена в таблицата за дължимото обезщетение, което да се заплати
на реституирания собственик.
От доказателствата по настоящото дело се установява, че одобрения 2003г. в
този вид ПНИ на СО“Ментеше“, с регистър към него и таблица за дължимото
обезщетение са влезли в сила.
Наследниците на Р.С.С. - М.К.К., Д.К.Д. и К.Д.С., на който е възстановена
собствеността на стар имот №83 с влязло в сила Решение №772/07.02.2001г. на
ПК-Варна са считали, че погрешно е бил нанесен ползвания от К. З. имот №159 в
ПКП, тъй като по отношение на него правото на ползване на К. З. не се е
трансформирало в право на собственост по §4а. С твърдение, че не са били осъществени
всички предвидени законови предпоставки наследниците на Р. С. са предявили
отрицателни установителни искове срещу наследниците на К. Е.З. - Е.Я.З. и Е.К.З.
по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, по които е образувано гр.дело № 6316/2005г. в
Районен съд-Варна. Този спор приключил с влязло в сила на 08.08.2009г. Решение
№884/22.06.2009г. на Окръжен съд-Варна по в.гр.д.№432/2009г. с което е прието
за установено в отношенията между М.К.К. и Д.К.Д. от една страна и Е.Я.З. и Е.К.З.
от друга страна, че Е.Я.З. и Е.К.З. не са собственици на реална част от
недвижим имот с площ 389кв.м в землището на гр.Варна, кв.Владиславово,
СО“Ментеше“, съставляващ ПИ 159 по ПНИ на СО“Ментеше“ целият с площ 535кв.м.
при граници:път, останалата част от ПИ 159, ПИ 158 и ПИ 1108, обозначена
графично с червен щрих на приподписаната от съда скица на вещото лице по делото
на ВРС. С този съдебен акт е установена липсата на изискуеми в §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост за К. Е.З. и наследниците му Е.Я.З. и Е.К.З. по отношение на ПИ 159
по ПНИ. В решението на гражданския съд е установено, че:
- не е налице първата предпоставка по §4а от ЗСПЗЗ, за да може да се
придобие собствеността върху ПИ 159 в СО“Ментеше“ - по Протокол
№11/21.06.1978г. с решение №1 на ИК на ОбНС-Варна с утвърдените списъци на
раздадени на основание ПМС №76 земи, в които на К. Е.З. е е предоставена земя с
площ 600кв.м в м.“Боровец“, кв.Галата, която ВОС установил, че е различна от фигуриращата
в удостоверение №265/1978г. м.“Ментеше“, кв.Владиславово;
- не е налице другата предпоставка – наличие на сграда в имота, изградена
до 01.03.1991г. с вида и характеристиките изискуеми в §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В решението на ВОС е посочено, че изготвянето на оценителен протокол от
14.06.1994г. и последващото плащане на определената цена не могат да
компенсират тези липсващи предпоставки, а при липсата дори само на едно от
изискванията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост по
отношение на предоставеното за ползване място не са налице предпоставките за
изкупуване на имота от бившите ползватели и заключил, че те не са придобили
надлежно собствеността. Поради това и като отчел, че в хода на делата по
гражданско-правния спор наследника на Р.С.С.- К.Д. С. е починал и е наследен от
останалите ищци и наследници на Р. С. - М.К.К. и Д.К.Д., с Решение №884/22.06.2009г.
по в.гр.д.№432/2009г. Окръжен съд-Варна уважил иска на наследниците на
реституирания собственик на стария имот №83 по ПКП и по отношение на тях
установил, че бившия ползвател К.З., съответно наследниците му не са придобили
надлежно правото на собственост върху реално обособената част от 389кв.м от
ползвания ПИ 159, която по ПКП попада в стар имот №83 по ПКП към ПНИ за който
правото на собственост е възстановено на наследниците на Р.С.С. с влязло в сила
Решение №772/07.02.2001г. на ПК-Варна.
В това Решение на ВОС в съответствие с установената практика на ВКС е
посочено, че предявеният в случая установителен иск е допустим, тъй като нямат
друга възможност за защита, защото са наследници на реституирания собственик с
възстановени права върху стария имот №83 с решение по реда на чл.14, ал.1, т.3
от ЗСПЗЗ, който попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за който не е финализирана
процедурата по възстановяване на собствеността им в тяхна полза със заповед по
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В решението ВОС изрично е посочено, че при
незавършена реституционна процедура за собствениците по реституция нямат
легитимация и не е възможно да водят положителен установителен иск и да твърдят
за себе си собственост, нито иск по чл.108 от ЗС, срещу лицата, които владеят
спорния имот, респ. спорната площ от имота. В този смисъл е установената
практика на гражданските съдилища и на ВКС по сходни казуси /например Решение
№68/13.06.2011г. по гр.дело №791/2010г. на ВКС, Решение №462/19.10.2010г. по
гр. дело №844/2009г. на ВКС/, в които се сочи като допустим за разглеждане от
гражданските съдилища отрицателен установителен иск, който е единствено
възможния за предявяване иск от възстановените собственици на стария имот,
чиято реституционна процедура не е завършила срещу лицата заявяващи права по
§4а от ПЗРЗСПЗЗ върху имот, попадащ върху възстановявания имот.
В Решение №884/22.06.2009г. на Окръжен съд-Варна е посочено, че в случая
предявения от наследниците на С. иск за собственост касае реална част от имот
159 по ПНИ целият с площ 535кв.м, която реална част е с площ 389кв.м и граници:
път, останалата част от имот №159, имот №158 и новообразувания имот №1108 по
ПНИ за наследниците на Синев. Само тази реална част с площ 389кв.м и описаните граници от имот 159 гражданския
съд установил, че попада в площта на възстановения и отразен в ПКП към ПНИ стар
имот №83. В Решението на ВОС е посочено, че за тази спорна реална част от имота
не може да бъде отречено правото на реституция на наследниците, както трайно
приемал в практиката си и ВКС. Поради това гражданския съд посочил в акта си,
че разрешаване на спора за материално право се явява обстоятелство, което
следва да повлияе на влезлия в сила ПНИ чрез изменението му по реда на чл.28в
от ППЗСПЗЗ, вр. §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Т.е. с влязлото в сила на
08.08.2009г. решение на гражданския съд, с което е уважен единствено възможния
като допустим за предявяване от наследниците на реституирания собственик отрицателен
установителен иск срещу отразения в ПКП като носител на права по §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ върху ПИ 159 бивш ползвател К.Е.З., респ. наследниците му, като е разрешен
спора за материално право между заинтересуваните лица по отношение на реалната
площ от ползвателския имот, която попада във възстановения стар имот №83 по
ПКП. По надлежния ред с Решение №884/22.06.2009г. на Окръжен съд-Варна е
установено, че бившия ползвател К.Е.З., респ. наследниците му не притежават
право на собственост върху реално обособената част от 389кв.м с граници: път,
останалата част от имот №159, имот №158 и новообразувания имот №1108 по ПНИ за
наследниците на С., от ползвания ПИ 159 с площ 535кв.м.
Така с влязлото в сила решение на 08.08.2009г., с което е решен спора за
материално право, са били налице предпоставките предвидени в §4к, ал.8, т.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезлия в сила ПНИ и отстраняване на грешката в
ПКП, изразяваща се в отреждане на реално обособената част от 389кв.м попадаща в
стар имот №83 в новообразувание имот 159 за бившия ползвател К. Еф. З., по
отношение на която с влязлото в сила решение на ВОС е установено, че правото му
на ползване не се е трансформирало в право на собственост при условията на §4а
от ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното правилно и законосъобразно собствениците по реституция
на стария ПИ №83 по реда на чл.28в от ППЗСПЗЗ са поискали изменение на влезлия
в сила ПНИ и Комисията по §4к, ал.12 и Началника на СГКК-Варна са преценили, че
в случая са налице предвидените в §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки
за изменение на ПНИ чрез отстраняване на грешката в ПКП съобразно разрешения
спор за собственост и установеното с влязлото в сила решение на съда, че К.Е.З.,
респ. наследниците му не
са собственици по §4а върху обособената част от 389кв.м от ползвателския ПИ
159, която попада във възстановения стар имот №83.
Грешката в ПКП-то и установеното от гражданския съд, че ползвателя на ПИ
159 не е собственик по §4а върху реално обособената площ от този имот, която по
ПКП попада в реституирания стар имот №83 на наследниците на възстановения
собственик Р. С. правилно и законосъобразно ще се отстрани само чрез изменение
на ПНИ от 2003г. в частта за НПИ 159 и НПИ 1108, които са новообразувани за
бившия ползвател и реституирания собственик. Това са различни групи лица, за
които в ПНИ законово се изисква за се новообразуват отделни с площ и граници
съобразно правата им, по аргумент от което неправилно и незаконосъобразно е с
ПНИ да се новообразуват съсобствени имоти както между лица от тези две групи
лица, така и между тях и неустановен собственик.
Неправилно и незаконосъобразно, в противоречие с изискванията към в §4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ и на чл.28 от ППЗСПЗЗ за новообразуване на отделни имоти за
собствениците по §4а и за възстановените собственици, Комисията по §4к, ал.12
взела решение за изменение на ПНИ и то само в частта на регистъра за НПИ 159 с
площ 535кв.м като съсобствен имот, в който е записан К. Е.З. като собственик на
146кв.м идеални части и неидентифициран собственик за останалите 389кв.м.
идеални части. Това не съответства на установеното с влязлото в сила Решение на
ВОС, че К.З. не е собственик по §4а на реално обособената площ от 389кв.м от ПИ
159 с площ 535кв.м. Поради това в несъответствие с влязлото в сила решение е
записването му като собственик на идеални части в ПИ 159 с площ 535кв.м,
включваща и реално обособената площ от 389кв.м. Незаконосъобразно и неправилно
е това изменение на регистъра, тъй като с него са отчетени правата на
собственост върху ид. части от ПИ 159 на някакво трето неустановено лице, а не
са зачетени правата на собственика на реституирания стар имот №83 в м.“Ментеше“
с площ 5дка, които са възстановени с влязлото в сила решение на Поземлена
Комисия –Варна, съобразно което в Помощния план стария имот е отразен с площа и
границите, с които е възстановен на наследниците на Р. Синев. Тези права са
изцяло съобразени и зачетени в Решение №884/22.06.2009г. на Окръжен съд-Варна и
именно с оглед на тях е приет за допустим, разгледан е и е уважен предявеният от
наследниците на реституирания собственик на ПИ 83 отрицателен установителен иск.
След като няма спор между страните и в решението на ВОС е посочено, че за част
от ползвателския ПИ 159 целия с площ 535, която реална обособена част с площ
389кв.м и граници: път, останалата част от имот №159, имот №158 и
новообразувания имот №1108 по ПНИ за същите наследниците на Синев, попада в
площта на възстановения и отразен в ПКП към ПНИ стар имот №83, правото на
реституция на наследниците не може да бъде отречено нито административните
органи, нито от административните съдилища, както сочи ВОС, цитирайки ВКС.
Поради това от Комисията по §4к, ал.12, от Началника на СГКК-Варна, а и от
административните съдилища в производството по изменение на влезлия в сила ПНИ следва
да бъде съобразено и зачетено възстановеното в съществуващи /въстановими/ стари
реални граници право на собственост на наследниците на Р.С.С. върху стария имот
№83, представляващ нива с площ 5дка с влязло в сила Решение №772/07.02.2001г.
на ПК-Варна.
Това право е зачетено при изработване на ПКП и съобразно влязлото в сила
реституционно решение в него е нанесен стария имот №83 в м.“Ментеше“ на Р. С..
Той попада в терен по §4, с оглед на което възстановяването на правото на
собственост става при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ.
С ПНИ по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ се определят размерът и лицето на
новообразувания имот, който се възстановява на реституирания собственик, като
площта от стария имот, която попада в новообразувани имоти за собственици по
§4а, се посочват в таблицата за дължимото обезщетение на възстановения
собственик. Както при изработване на ПНИ, така и при изменение на влезлия в
сила ПНИ, новообразуването на имот за възстановения собственик се извършва
съобразно императивното изискване на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ – от разликите над площта,
която се новообразува за имоти на собственици по §4а, които попадат в имот
възстановен на един и същ бивш собственик се новообразува нов имот (имоти),
като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики с размер не
по-малък от 250кв.м, а разликите, от които не може да се образува нов имот,
остават в имота, определен за ползвателя.
За да се спазят тези законови изисквания в чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ в
конкретното производство по искането на наследниците на реституирания
собственик на стар имот 83 по ПКП за изменение на влезлия в сила ПНИ на
СО“Ментеше“ с отстраняване на грешката в ПКП и влязлото в сила съдебно решение
на ВОС по спора за собственост, на основание §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ
следва за тях да се новообразува един имот от всички съседни разлики от стария
имот №83 - както тези, които са били включени в НПИ №1108 по ПНИ от 2003г., така
и съседната на тях реално обособена площ 389кв.м от ползвателския ПИ 159, за
която с влязлото в сила решение на ВОС е разрешен спора за собственост като по
отношение на наследниците на възстановения собственик Р. С. е установено, че
ползвателя К.З. не е собственик по §4а. Тази реално обособена част от 389кв.м е
от същия стар имот №83, възстановен на същия реституиран собственик, от която е
образуван съседния на нея НПИ 1108 по ПНИ от 2003г., която погрешно е отразена
в ПКП като придобита по §4а в собственост от ползвателя К. З., което е довело
до неправилното й включване в отредения за него НПИ 159.
Така в изменения ПНИ ще бъде новообразуван един отделен имот с конкретно
определени граници и площ, съобразно изискванията в чл.28 ал.7 от ППЗСПЗЗ, за
собственика на стар имот №83, за който в регистъра към ПНИ следва да бъдат
вписани като собственици наследниците на възстановения собственик Р. С. съобразно
притежаваното от тях влязло в сила Решение №772/07.02.2001г. на ПК-Варна. В
резултат на отстраняване на грешката в ПКП и влязлото в сила Решение на ВОС в
изменения ПНИ за наследниците на бившия ползвател К. Еф. З. следва да се новообразува
отделен имот от останалата площ от 146кв.м от ползвания имот №159 с обща площ
535кв.м, която остава извън реално обособена част от 389кв.м за която съда е
установил, че не е придобил собствеността по §4а. В съответствие с това
изменение на плана следва да е записването в регистъра към него на правата на
К. Еф.З. като единствен собственик на новообразувания имот с права по §4а,
които не са отречени с решението на ВОС.
В съответствие с така новообразуваните имоти в изменения ПНИ на СО“Ментеше“
при спазване на изискванията в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ следва да се измени и таблицата
за дължимото обезщетение в частта на записванията за стария имот 83 и
попадащите в него имоти на ползватели-собственици по §4а.
Само чрез изменение на ПНИ в частта на плана, регистъра към него и
таблицата за дължимите обезщетения, съобразно цитираните изисквания на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ, правилно и законосъобразно ще бъдат новообразувани имоти за страните
по настоящото производство съобразно притежаваните от тях права и ще може да бъде
финализирано реституционното производство за наследниците на Р. С. след влизане
в сила на изменения ПНИ с издаване на Заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Едва след влизане в сила на изменения ПНИ и на Заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за новообразувания имот, в който е включена площта от 389кв.м от стар
имот №83, за която с влязлото в сила решение на ВОС е установено, че ползвателя
К.З. не е собственик по §4а, наследниците на възстановения собственик Р. С. ще
могат да се легитимират като собственици на тази площ от ползвателския ПИ 159 и
ще мога да предявят надлежно иск по чл.108 от ЗС срещу наследниците на К. Е. З.,
които не са нейни собственици по §4а.
По изложените съображения оплакването в жалбата и твърдението, че обжалваната
заповед е неправилна и незаконосъобразна, се явява основателно и доказано, но
не поради развитите в жалбата доводи, а основно поради това, че постановеното
от Комисията по §4, ал.12 от ЗСПЗЗ изменение на ПНИ е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като с него са отречени правата на възстановения
собственик по отношение на стария имот 83, който е отразен в ПКП съобразно
Решението на ПК-Варна, изменена е таблицата за дължимото обезщетение към ПНИ и
в несъответствие с ПКП и с влязлото в сила решение на ВОС за НПИ №159 по ПНИ е
установена съсобственост и то в идеални части върху площта от 535кв.м между
бившия ползвател и неустановен собственик. Налице са основанията предвидени в
чл.146, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на обжалваната заповед като неправилна и
незаконосъобразна, издадена в противоречие с целта на цитираните разпоредби от
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
След като искането е за изменение на ПНИ интегриран в КККР, за да бъде
уважено и издадена Заповед за изменение на КККР, проекта за изменения ПНИ,
регистъра към него и таблицата за дължимите обезщетения трябва да отговарят на цитираните
изисквания в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. За това следи специалната Комисия по §4к, ал.12
от ПЗР на ЗСПЗЗ, която в случая е постановила неправилен и незаконосъобразен
акт, което е обусловило незаконосъобразност на обжалваната заповед. Комисията
по §4к, ал.12 е следвало да отчете, че подаденото в съответствие с чл.28в от
ППЗСПЗЗ заявление с искане за изменение е депозирано от собствениците на
възстановения стар имот №83 по ПКП, за които с ПНИ от 2003г. е бил отреден НПИ
1108, в който не са включени 389кв.м от стария имот №83, а са новообразувани в
ПИ 159 за бивш ползвател; че процедурата по възстановяване на собствеността им
не е финализирана със заповед по §4к, ал.7; че те са оспорили правата по §4а на
бившия ползвател върху 389кв.м от техния стар имот №83, които са включени в
новообразувания за него НПИ №159 по ПНИ от 2003г.; че този спор е разрешен с представеното
от тях влязло в сила решение на ВОС, с което е установено, че ползвателя не е собственик
по §4а на тази площ. След като Комисията правилно е констатирала, че са налице
предпоставките в §4к, ал.8, т.1 от ЗСПЗЗ за изменение на ПНИ от 2003г. е
следвало да укаже на заявителите да представят проект за изменение на ПНИ в
обхвата на стария имот 83 по ПКП и ползвателския имот 159, който в съответстви
ес чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ да предвижда :
1/ изменение на графичната част на ПНИ с:
- новообразуване на един имот за тях като възстановени собственици в
качеството им на наследници на Р. С., в който да са включени всички съседни
разлики от стария имот №83 по ПКП – както площите, които са били включени в НПИ
№1108 по ПНИ от 2003г., така и съседната на тях реално обособена площ 389кв.м
от ползвателския ПИ 159, за която с влязлото в сила решение на ВОС е разрешен
спора за собственост и по отношение на тях е установено, че ползвателя К.З. не
е нейн собственик по §4а;
- новообразуване за наследниците на бившия ползвател К. Еф. З. на отделен
имот от останалата площ от 146кв.м от ползвания имот №159 с обща площ 535кв.м
по ПКП, която остава извън реално обособена част от 389кв.м за която съда установил,
че не е придобита от К. З. в собственост по §4а;
2/изменение на регистър към ПНИ с отразяване на:
- номера и площта на новообразувания по ПНИ отделен имот за собственика по
реституция на стар имот 83, за който да бъдат вписани наследниците на Р. С. с притежаваното
от тях влязло в сила Решение №772/07.02.2001г. на ПК-Варна;
- номера и площта на новообразувания по ПНИ отделен имот за наследниците на
бившия ползвател К. Еф. З. от останалата част от ползвания имот №159 по ПКП,
която не попада в стария имот 83 и за която правата му по §4а не са отречени с
влязлото в сила решение на ВОС;
3/ изменение на таблицата за дължимото обезщетение в частта на записванията
за стария имот 83 и попадащите в него имоти на ползватели, на собственици по
§4а, сред които е и ПИ 159 съобразно промяната на новообразуваните имоти за
възстановения собственик и за бившия ползвател.
С оглед гореизложеното и отмяната на Заповедта на основание чл. 146, т.3 и
т.4 от АПК, преписката следва да бъде върната на административният орган на
основание чл.173, ал.2 от АПК за процедиране от фазата пред помощния орган - Комисията
по ал.12 на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за изготвяне на проект за изменение на ПНИ на
СО“Ментеше“ в частта за НПИ 1108 и НПИ 159 в частта на плана, регистъра към
него и таблицата за дължимото обезщетение, съобразно дадените в настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона, след внасяне на който Комисията
по §4к, ал.12 да се произнесе с решение за изменение на ПНИ на СО“Ментеше“ за
НПИ 159 и НПИ 1108, след което Началника на СГКК-Варна да постанови акт за
изменение на Кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на ПИ
10135.4501.1108 и ПИ 10135.4501.159, предвид интегрирания в нея ПНИ.
С оглед изхода на спора своевременно направеното искане от представителя на
жалбоподателите за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание
чл.143, ал.1 АПК ответната страна СГКК-Варна следва да заплати на Е.Я.З. и Е.К.З.
сумата в общ размер 320лв. за заплатени разноски от които 20лв. за държавна
такса и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от това и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №18-6828/01.07.2019г. на Началника на СГКК-Варна, с която на
основание §4к ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Решение по т.1 в Протокол
№371/05.06.2019г. на Комисията по §4к ал.12 от ПЗРЗСПЗЗ е одобрено изменение на
КККР на гр.Варна одобрени със Заповед №РД-18-30/2007г. на ИД на АГКК, състоящо
се в изменение на кадастралния регистър за недвижимите имоти за ПИ
10135.4501.159 с площ 535кв.м с начин на трайно ползване: ниско застрояване, като
вместо: „собственост на К. Е.З. с документ: липсва информация, издаден от “, е
записано: „собственост на К. Е.З. с документ: оценителен протокол №242 от
22.06.1994г. и б.борд. №1472/19.08.1994г. ДСК Варна, 1585/1797/17.08.1994г. ДСК
Варна - за 146кв.м. идеални части и на неидентифициран собственик - за 389кв.м
идеални части“.
ВРЪЩА преписката на Началника на СГКК-Варна за процедиране и произнасяне по
заявлението с рег.№АУ-113885 ВЛ от 20.11.2018г. на М.К.К. и Д.К.Д. с искане за
изменение на влезлия в сила ПНИ на СО“Ментеше“ одобрен 2003г. на основание §4к,
ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ от фазата пред Комисията по §4к ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ
за изготвяне и процедиране на проект за изменение на ПНИ в частта за НПИ 159 и
НПИ 1108 съобразно представеното влязло в сила Решение №884/22.06.2009г. по гр.
дело №432/2009г. на Окръжен съд-Варна и указанията по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна да заплати на Е.Я.З.
с ЕГН ********** и Е.К.З. с ЕГН ********** сумата в размер на 320/триста и
двадесет/лева, представляващи заплатена държавна такса от 20лв. и 300лв. – за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд по реда на глава ХІІ
от АПК.
СЪДИЯ: