№ 269
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора Р. Андр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251200600079 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор
Г..
Жалбоподателят Е. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Г. Ц..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че страните се явяват лично, подсъдимият се
представлява от защитника си, намира, че са налице процесуалните
предпоставки, с оглед на които
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Делото се докладва от съдията-докладчик:
Производството е въззивно такова и е образувано по въззивна жалба на
защитника на подсъдимият Е. И. Б., а именно адв. Г. Ц., насочена срещу
Присъда № 54, постановена по НОХД № 67/2024г. по описа на Районен съд –
Петрич. В жалбата се предлагат бланкети оспорвания във връзка с крайните
1
изводи на първоинстанционния съд относно наказателната отговорност на
предаденото на съд лице, както и относно размера на наложеното наказание. С
въззивната жалба доказателствени искания не се направени.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата за неоснователна и
като такава моля да не я уважавате, макар и при доклада да се установи, че
оплакванията са бланкетни. Искания по доказателствата нямам.
АДВ. Ц.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме депозираната жалба.
Съображения ще изложа в хода по същество. Нямаме доказателствени
искания.
Съдът като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна, поради което ще Ви моля да я
потвърдите. Считам, че подсъдимият не е набеден, а доказателствата по
делото сочат, че той е извършил вменените му престъпления, поради което
правилно и законосъобразно първоинстнационния съд го е признал за
виновен. Действително, с оглед отдалечеността на времето от извършване на
деянията, респ. от образуването и проведеното разследване, е било малко по-
трудно са установи в цялост фактическата обстановка по случая. Считам, че
първоинстанционния съд е положил максимални усилия, поради което и
безспорно е установил, че е налице осъществено ***** от страна на
подсъдимият по отношение на непълнолетната тогава Р., респ. **** и *****
по отношение на малолетната към онзи момент Б.Т..
Първоинстнационният съд е обсъдил както показанията на двете свидетелки,
така и е проверил тяхната годност чрез назначените и изготвени експертизи,
поради което аз не считам, че са налице други доказателства, които
опровергаят или разколебават това, което е посочено от свидетелките. Техните
показания косвено са потвърдени от останалия гласен доказателствен
материал, като първоинстанционния съд е подложил на внимателен анализ и
обясненията на подсъдимият в частта, в които той отрича да е извършил
вменените му престъпления. Моля да потвърдите като правилна и
законосъобразна присъдата на Районен съд – Петрич.
АДВ. Ц.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените изцяло постановената
от Районен съд – Петрич Присъда № 54/24.10.2024г. по НОХД № 67/2024г. по
описа на същият, с която подзащитният ми е признат за виновен за
престъпления по чл.150, ал.1 от НК, по чл. 152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 и по
2
чл.149, ал.2, т.1 и т.4 вр. ал.1 от НК, като за всичките му е наложил наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 6 години, като на основание чл.23, ал.1 от
НК е определи общо наказание и за трите в размер на 6 години „лишаване от
свобода“, като на основание чл.24 е увеличил така определеното най-общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години с 2 години, като
определеното и увеличено общо наказание „лишаване от свобода“ е за срок от
8 години.
За да бъде признато едно лице за виновно в извършване на престъплението,
трябва по безспорен и несъмнен начин да бъде доказано, че е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В мотивите към присъдата си Районен съд – Петрич е стигнал до извода, че
подзащитният ми Е. И. Б. е извършил престъпленията, за които са му
повдигнати обвинения, кредитирайки показанията на свидетелите, в частност
двете пострадали лица Р. Т. и Б.Т., както и свидетелите А.М., майка на
пострадалите, М.М., Детска педагогическа стая, Я. и бабата Б.К. Т., както и на
приетите съдебно-психологично и психиатрични експертизи на двете деца. Не
може да бъде споделен този извод на съда, поради следното: особено
внимание следва да се обърне на разпита на двете пострадали лица Р. Т. и Б.Т..
В мотивите си районният съд изцяло кредитира техните показания, като
мотивира това свое съждение с извода, че същите са годни да дават показания,
въпреки крехката си възраст и психологическото състояние като твърди, че
техните показания са последователни, ясни, конкретни, непротиворечиви,
като в един следващ момент пропуските в показанията относно място, време,
начин, извършване на престъпленията, които пропуски намирам за сериозни,
но съдът оправдава това нещо с тяхната възраст, като намира това за
противоречие, тъй като веднъж решаващия съд приема, че възрастта и
психическото състояние на двете позволява да дават годни и правдоподобни
показания за едни факти и обстоятелства, а за други факти и обстоятелства,
също от толкова голяма значение, приема че същите лица не са споделили с
близките си към онзи момент извършването на престъплението. Визирам, че
се касае за 5-6 години след извършване на престъплението, както твърдят и
това е в резултат пак на твърденията, че те се страхували да споделят това на
своите близки. Следва да бъде направен внимателен анализ на показанията на
двете пострадали, на това ще акцентирам. В показанията си Р. Т. заявява, че
това се е случило в периода между периода 2015г., 2016г., 2017г. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият и майката
на двете пострадали са заживели от 2013г. на семейни начала, като двамата
имат общо дете И., което е родено на ****г., като от тогава до навършване на 2
години на детето на двамата, майката е била в отпуск по майчинство по
обясними причини, тъй като се е грижила за него и е била вкъщи.
Въпреки отказа на първоинстанционния съд да бъде изискана справка от
***** за информация кога Р. Т. е записана в учебното заведение и до кога е
учила там, това мое искане бе отхвърлено, но в тази връзка, макар и косвени са
налице доказателства, а именно показанията на самата пострадала Р. Т., както
и на нейната баба Б.К. Т., от които показания се доказва, че Р. Т. през 2015г. е
била записана в **** където е учила и е живяла при своята баба в този период
3
в гр. С.. Пострадалата в хода на ДП, както на съдебното такова, не представи
каквито и да е доказателства от гинеколог, което аз считам за нормално в
такива случаи. Категорично не мога да се съглася, че ако подсъдимият е *****
с това момиче, то няма как при условие, че живее в гр. С., да се завръща в
жилището на насилника, т.е. да се среща с него. Това не почива на каквато и
да е житейска логика. Ако е имало каквото и да е *****, каквито и да е
блудствени действия, с които няма как тяхната майка А.М. да не забележи
промяна в тяхното поведение и най-малкото да се консултира с психолог за
какво е наложило промяна в поведението на децата им.
Безспорно е, че тези действия от страна на пострадалите са предприети, когато
подсъдимият и тяхната майка са се разделили през ****г., когато А.М. е
депозирала иск пред Районен съд – С. по чл.127 за упражняването на
родителските права върху малолетното им дете И. Е.ов Б.. Отношенията на
майката на пострадалите и подсъдимият са се влошили към онзи момент, като
дори е имало образувано производство по Закона за защита от домашното
насилие и в тази връзка е издадена заповед за незабавна защита.
Подсъдимият, въпреки издадената заповед, с оглед обстоятелството, че желае
да вижда своето дете е нарушил тази заповед за незабавна защита и двамата с
А.М. да продължат да живият заедно, като в жилището в гр. С. в яда си,
същият се **** срещу А.М.. По това дело Б. е признал вината си, сключил е
споразумение с прокуратурата, но явно това не е било достатъчно, като
именно към този момент, може би по идея на майката, са депозирани и
въпросните жалби от страна на пострадалите в настоящото производство.
Въпреки че Б. не е извършил престъпленията, за които са му повдигнати
обвиненията и за които е осъден, съдът е наложил наказание „лишаване от
свобода“ в горния им размер, почти в горната граница. Съдебно-
психологичната и психиатрична експертиза също считам, че не може
категорично да служи като доказателство, тъй като вещите лица са изготвили
тази експертиза, базирайки се най-вече на беседата с двете пострадали.
Предвид тези съображения, моля да постановите Вашия съд, с който да
отмените присъдата на Районен съд – Петрич като неправилна и
незаконосъобразна и моля да признаете Е. И. Б. за невиновен в повдигнато от
Районна прокуратура – Благоевград обвинение за извършено от него
престъпление.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Поддържам това, което
каза моя защитник. Мога да кажа, че съм невинен. Всичко излезна след като се
разделихме, след като мина делото за родителските права. Тогава и бех казал,
че ще направя насрещно дело да взема аз родителските права да си гледам
детето. И тогава каза, че с дъщеря й Р. Т. ще направят така, че да не излеза от
затвора. Но нищо такова не имало.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ Б.: Чувствам се невинен и нека
съдът да реши.
4
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът счете делото за достатъчно изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5