№ 37610
гр. София, 23.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110144456 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗД „Е.“ АД срещу П. В. Р. за
признаване дължимостта на сумите 10 000 лв., предявена като частичен иск от 18 963.46 лв.,
включваща платени застрахователно обезщетение и разноски в съдебните производства,
водени срещу застрахователя, за неимуществени вреди на трето лице получени при ПТП
настъпило по вина на ответника, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ищцовото дружество въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. до окончателното й изплащане, и
сумата от 85,65 лв. мораторна лихва за периода от 22.03.2023 г. до 20.03.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 238/2023 г. по описа на
Районен съд - Б.. Регресната отговорност на ответника ищецът обосновава с хипотезата на
чл. 500, ал.1, т.3 КЗ - напускане на мястото на ПТП.
Исковата молба е била подадена пред РС Б., който след отвод на ответника, с постоянен
адрес в гр. София, за неспазена местна подсъдност, тъй като спорът не е потребителски,
изпратил делото на СРС.
Настоящият съдебен състав приема, че СРС не е местнокомпетентен да разгледа исковата
молба.
Така предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113
ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право
на ищеца произтича от сключения договор и по–специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно
обезщетение. Т.е. регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно
1
правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването на договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ е придобил качеството "ползвател на
застрахователни услуги", което не може в последствие да отпадне само защото претенцията
е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Тоест, правата се черпят от наличието на
застрахователен договор, като реално и това е причината застрахователят да твърди, че е
заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин
той не е изпълнил чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на
застрахователния договор. Като „ползвател на застрахователни услуги“, ответникът има и
качеството „потребител“, тъй като физическите лица при сключването на застрахователни
договори са потребители по смисъла на ЗЗП и се ползват от по-благоприятната правна
регламентация – арг. § 1 и §13, т.1 от ДРЗЗП.
След като спорът е потребителски, приложение намира разпоредбата на чл. 113 ГПК в
актуалната й редакция след измененията със ЗИДГПК ( Изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г.), съгласно която компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – постоянният.
Видно от изготвената в заповедното производство справка от НБД Население, настоящият
адрес на ответника е в гр. Две могили, община Две могили, което обуславя местна
подсъдност на спора на РС Б., който е и разгледал заявлението за издаване на заповедта за
изпъление.
Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК
може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, т. е
съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по
отношение на искове на и срещу потребители.
В заключение, налице са предпоставките за приложение на чл. 113 ГПК, и компетенетн да
разгледа спора е РС Б..
Съгласно чл. 122 ГПК, е налице основание за повдигане на препирня за подсъдност, поР.
което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА на основание чл. 122 ГПК препирня за подсъдност между СРС и Районен съд Б.
по предявените от ЗД „Е.“ АД срещу П. В. Р. установителни искове за признаване
дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 238/2023 г. по описа на Районен съд - Б..
Прекратява производството пред Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА делото на СГС за произнасяне по повдигнатата препирня.
Определението е окончателно.
Да се изпрати препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2