Решение по дело №48/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260033
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20205230100048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /19.10.2020 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на пети октомври две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 48/2020 г. по описа на съда

 

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр с чл. 9 ЗПК ичл. 86 ЗЗД

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу С.Х.М. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 855,62  лв., представляващи непогасена главница по договор за кредит  CreditHome 1192-00039916 от 24.07.2018 г. сключен между ответника и „Микро Кредит“ АД, ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 103,96 лв.  - договорна лихва по договор за заем за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019г., 87,12  лв.сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019г.; 653,40 лв. - застрахователна  премия по договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019, 34,53 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 24.11.2018 г. до 30.10.2019 г.. и 26,65 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2018 г. до 30.10.2019г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015г. и приложение 1/08.03.2019 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 854/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „Микро кредит“ АД  на 24.07.2018 г. е сключен договор за кредит CreditHome 1192-00039916, по силата на който дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 1100,00 лева. Твърди се, че подписвайки договора за кредит, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1292,76 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно Общите условията, при които е подписан договорът, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 192,76 лева, на 12 месечни погасителни вноски, в размер на 107,73 лева, като първата погасителна вноска е платима на 24.08.2018 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1292,76 лева.  Сочи се, че е сключен договор за допълнителни услуги, съгласно, който ответника дължи заплащане на сумата от 116,16 лв. платима на 12 бр. месечни погасителни вноски всяка в размер на 9,68 лв. Навеждат се доводи, че на основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят, като в конкретния слуачй застрахователната премия е в размер на 871,20 лв. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 72,60 лева, платими считано от 24.08.2018 г. По сключените договори на длъжника е начислена лихва за забава. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 24.07.2019г. с последната погасителна вноска, като заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като до момента е погасена сумата от 580,02 лв. В исковата молба се излага, че на 08.03.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу С.М., произтичащи от Договор за заем CreditHome 1192-00039916 от 24.07.2018 г. и Договор за допълнителни услуги са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор, като А.з.с.н.в. АД /понастоящем Агенция за събиране на взменаия ЕАД/, в качеството си на цесионер е упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от законният представител на „Микро Кредит“ АД. Твърди се, че длъжникът следва да се счита уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията с получаване на препис от исковата молба. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

 Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 09.01.2020 г., а исковата молба е подадена на 30.01.2030 г. от процесуално легитимирана страна- заявител в заповедното производство.

На 23.07.2018 г. ответникът подал до „Микро крдит“ АД искане за отпускане на кредитв размер на 1100 лв., като на 24.07.2018 г. между ответника С.М. и „Микро кредит“ АД е сключен договор за заем №1192-00039916, по силата на който търговското дружество предоставило на ответника сума пари в размер на 1100 лв., която сума кредитополучателят се задължила да върне на равни месечни вноски –12 бр. всяка в размер на 107,73  лв. Между страните бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент -30,91 %, както и ГПР – 50,00 %. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 1292,76 лв. Договорът е сключен при общи условия за договор за заем CrediHome от 25.05.2018 г. подписани от кредитополучателя. Към посочения договор за кредит бил сключен и договро за допълнителни услуги към заема CrediHome № 1192-00039916 от 24.07.2018 г., по силата на който на ответника са предоставени допълнителни услуги състоящи се в: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по бамкова мсетка на кредитодателя, безплатно внасяне на вноска директно в офис на кредитодателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни, като цената дължима от ответника за предоставяне на тези допъслнителни услуги е в размер на 9.68 лв. месечно, платими на 12 месечни вноски. С договора за допълнителни услуги е уговорено и заплащане от страна на ответника на сума в размер на 72,60 лв. месечно за 12 месеца за закупуване на застраховка защита пакет „Премиум живот“, посоченият договор за допълнителни услуги е сключен на основание искане от С.М. за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1192-00039916.

По делото е представена и приета като доказателство застрахователна полица застраховка „Защита“ за застраховано лице С. М  и застраховател „Унка живот“ АД.

По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. сключен между „Микро кредит“ АД и „А.з.с.н.в.“ АД, ведно с Приложение № 1 от 08.03.2019 г., по силата на който на ищеца е прехвърлено вземането на кредитодателя „Микро Кредит“ АД към ответника С.М. възникнало от процесния договор за потребителски кредит, което вземане към дата на продажбата е в общ размер на 1700,10 лв. Като доказателство по делото е приложено и пълномощно от цедента в полза на цесионера, с който е упълномощен изрично да уведоми длъжниците за станалата цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и уведомление за извършената цесия, което уведомително писмо е съобщено на ответника на 22.03.2019 г., видно от известие за доставяне приложено по делото- л. 36.

По делото е допусната и приета без възражение на страните съдебносчетоводна експертиза от заключението на която се установява, че размерът на усвоената от ответника сума е 1100 лв., като за погасяване на същата от ответника са направени плащания в общ размер на 580,02 лв., като плащането е преустановено на 04.12.2018 г., след която дата не са извършвани плащания от длъжника. В своето заключение вещото лице е посочило, че съотношението между застрахователната премия, договорната лихва и суми по договор за допълнителни услуги спрямо сбора на законите лихви е 18,59 пъти, като изрично е изяснето, че резмерът на договорната лихва надминава три пъти размера законната лихва за периода, за който е начислена договорна лихва. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е  достигнало.

При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните материално правни предпоставки -валиден договор за цесия, по който са прехвърлени всички вземания предмет на спора, надлежно уведомяване до длъжника за извършената цесия,  валиден договор за заем CreditHome № 1192-00039916 и Договор за допълнителни услуги към него и двата от дата 24.07.2018г., по които „Микро кредит“ АД е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора за допълнителни услуги ответникът е поел задължението за заплащане на сумата от 116,16 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги и наличие на действителна уговорка и действително правоотношение по договор за застраховка, по който кредитодателят е заплатил застрахователна премия в размер на 871,20 лв., както и че посоченото вземане е прехвърлено на ищеца, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси), вкл. премията застрахователния договор, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „Микро кредит“ АД и С.М. е сключен договор за кредит от 24.07.2018 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника кредит в размер на  1100 лв. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на раходи. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „Микро кредит“ АД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за съответствето на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права на потребителя са му предоставени в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на  Съвета от 05.04.1993 г.

Съдът намира за неоснователни претенциите по договора за допълнителни услуги, доколкото той се явява недействителен поради следното: с оглед посоченото в договора за предоставяне на допълнителни услуги следва да се изведе изводът, че в тези допълнителни услуги са включени следните услуги: посещение вкъщи или удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на кредитополучателя по банкова сметка ***, безплатно внасяне на вноска в каса на кредитодателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема. Според съда „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В същото време посочените в договора за допълнителни услуги, услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Освен това неоснователно се явява и искането за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на  653,40 лв.  - застрахователната премия, доколкото същата се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена (871,20  лв.), равна на повече от 2/3 от размера на предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Още повече, че възнаграждението по застраховка пакет "Премиум Живот" следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено, като по този начин търговецът е заблудил потребителя относно рзмера на ГПР. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, като в конкретния случай се устнови, че този размер надминава 18 пъти размера на законната лихва. Още повече, че по делото не са предтавени доказателства претендираната сума – застрахователна премия да е заплатена на застрахователното дружество „Унука Живот“ АД – въпреки изрично дадените от съда указания в тази насока. Още повече, че в договора за допълнителни услуги е посочено, че цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения. Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за него. Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузите на договора за допулнителни услуги се явяват недействителни поради противречие с императивни правни правила установени с оглед защита не потребителите, поради което и исковите претенции за заплащане на възнаграждение по договор за допълнителни услуги и застраховтелна премия се явяват неоснователни.

Доколкото неоснователна се явява главната претенция за установяване на дължимостта на сумата в размер на 87,12 лв. – дължима по договор за допълнителни услуги, то и неоснователна се явяа и акцесроната претенция за заплащане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 26,65 лв. за периода от 24.11.2018 г. до 30.10.2019г., както и законнта лихва от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

По отношение на искането за зпалащане сума в размер на 103.96 лв. – договорна лихва съдът намира следното: съдебната практика приема трайно, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният размер на договорната лихва ( била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД , съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря а лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В тези случаи се дължи само законната лихва. По делото е установено, че уговорената възнаградителна лихва надвишава над три пъти размера на  законната лихва, поради което клаузата, с която е уговорена същата се явява недействителна поради противоречие с добрите нрави, а претенцията за заплащане на договорна лихва в посочения размер се явява неоснователна, като се дължи заплащане единствено на законнта лихва от дата на забавата до подаване на исковата молба.

По отношение на претендирата главница в размер на 855,62 лв. по договора за потребителски кредит от 24.07.2018 г. съдът намира следното: от доказателствата по делото (приетата съдебно-счетоводна експертиза) се установи, че на ответника е отпусната сума в  размер на 1100 лв., като същият е направил плащания в размер на 580,02 лв., с която сума частично са погасени суми дължими по додоговр за допълнителн пакет услуги и договорна лихва, които вземания бяха приети от настоящия съдебен състав за недействителни. Ето защо на основание чл. 19, ал. 6 Закона за потребителския кредит следва от отпуснатата главница в размер на 1100лв. да се приспадне заплатената до момента от ответника сума в размер на 580,02 лв., поради което дължимата от ответника сума представляваща главница по договор за кредит е в размер на 519,98 лв., до която сума следв да се уважи предявения иск.

Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която лихва за перида от 24.11.2018 г. (падеж на първата непогасена вноска) до 30.10.2019 г. (дата на подаване на исковата молба, арг. чл. 422 ГПК) е в размер на 49,40 лв., но доколкото е предявена исковата ретенция в размер на 34,53лв. – мораторна лихва и предвид принципа за диспозитивно начало именно до претедирания размер следв да бъде уважен искът.

За пълнота на изложението следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, при отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето защо не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената заповед относно главницата.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер на 553,51 лв. от предявения размер от 1761,28 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 26,83 лв.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер на 553,51 лв. от предявения размер от 1761,28 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 177,79 лв., от които 31,48 – юрисконсултско възнаграждение, 83,35– държавна такса и 62,96 лв. – депозит за вещо лице.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 7 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на С.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител на парични вземания, както следва: сума от 519,98 лв. – главница по CreditHome 1192-00039916 от 24.07.2018г.  сключен между „Микро кредит“ АД и С.М., ведно със законата лихва от дата на подаване на исковата молба- 31.10.2019 г. до окончателното изплашане на вземането, и сума от 34,53 лв.  - лихва за забава от 24.11.2018 г. до 30.10.2019 г.,  които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015 г. и приложение № 1 от 08.03.2019 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 854/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище,  като ОТХВЪРЛЯ иска за установява дължимостта на сума представляваща главница по договора за кредит над уважата част от 519,98 лв. до претендирания размер от 855,62 лв.

 ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С.Х.М., ЕГН **********, с които се иска да се приеме за установено, че отвътникът дължи на ищеца сума в размер на  103,96 лв.  - договорна лихва по договор за кредит  CreditHome 1192-00039916 от 24.07.2018 г. сключен между ответника и „Микро Кредит“ АД за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019г., 87,12  лв.сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019г., 653,40 лв. - застрахователна  премия по договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2018 г. до 24.07.2019х. и 26,65 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 24.11.2018 г. до 30.10.2019г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015г. и приложение 1/08.03.2019 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 854/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, С.Х.М., ЕГН ********** да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 26,83 лв.- представляваща разноски напрвавени в заповедното производство, както и сума в размер на 177,79 лв.  - представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: