Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                20.11.2018г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      13  ноември  2018   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №281 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С.Б.Й. ***, чрез пълномощника си адв. Х.К., против Решение №497/20.07.2018г. постановено по гр.д. №1050/2018г. по описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил иска на Й. против "Агростарт 2010"ЕООД с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, с ЕИК *********, за приемане за установено по отношение на ответника, че договор за наем от 11.07.2014 г., нотариално заверен под № 5284,5285 на нотариус М. Д. при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Ямбол под № 5575, том 6, стр.150, с наемодател Т. К.Ж. и наемател "Агростарт 2010"ЕООД, е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление; отхвърлил е иска на Й. против "Агростарт 2010" ЕООД, за осъждането на ответника да върне на ищеца фактическата власт върху следните недвижими имоти: нива - ПИ с идентификатор № 14725.36.69 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Махмеда“ с площ от 4 650 кв.м., и нива с площ от 6 999 кв.м., м. „Дарманлий“, ПИ № 14725.32.38 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, и е осъдил С.Б.Й. да заплати на "Агростарт 2010"ЕООД направените по делото разноски в размер на 400 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че при постановяване на решението си, съдът не е допуснал и не е обсъдил приложените по делото доказателствата в тяхната съвкупност, което от своя страна води до необоснованост на постановеното решение и до неправилност на установената по делото фактическа обстановка.

Сочи се, че с определение №1586/17.05.2018г. ЯРС не е допуснал поискания с исковата молба свидетел, който да установи, че ответникът е уведомен многократно за закупените от ищеца имоти и че следва да заплати наем на него. Твърди се, че това недопускане на свидетеля, е лишило ищеца от възможността да докаже по безспорен начин, виновното поведение от наемателя за неизпълнението на договора за наем. Сочи се, че от платежното нареждане за заплащане на наем през предходната стопанска годи*** 2015/2016г. и отправената покана за плащане и уведомление за разваляне на договора, е видно че „Агростарт 2010"ЕООД е разполагало с банкова сметка на Й. и е можело да изпълни задължението си по договора. Твърди се, че неправилно първоинстанционият съд е приел, че няма спор по делото, че ищецът е уведомил ответника за промяната в собствеността едва с поканата, която последният е получил през м. 12.2017 г., като едва с тази покана е представил доказателства за встъпването си в правата на наемодателя. Сочи се, че от представените нотариални актове по делото е видно, че С.Й. е станал собственик на процесиите зеделски земи на 20.04.2015г. и е получил наемно плащане за 2015/2016г. от „ Агростарт 2010"ЕООД, поради което извода на съда, не кореспондира с представените по делото доказателства. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

В писмения отговор по жалбата на "Агростарт 2010"ЕООД се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдът правилно е приел, че щом кредиторът в уговорения в договор срок за плащане - 30.10.2017г. не се е явил лично или чрез пълномощник, за да получи наемното плащане в натура или в пари, то същият не е оказал нужното на длъжника съдействие да се легитимира. своевременно и да приеме предложеното изпълнение, поради което кредиторът е изпаднал в забава. Изпадайки в забава да предложи съдействие, ищецът е освободил ответника от собствената му забава., съгласно разпоредбата на чл. 95, ал.2 от ЗЗД. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемия в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

След преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:     

Видно от Договор за наем от 11.07.2014 г., със сключването му е възникнала облигационна връзка, по силата на която Т. К. Ж., чрез пълномощника си Д. И.Д., в качеството й на наемодател, е предоставила на наемателя „Агростарт 2010“ ЕООД за временно и възмездно ползване процесните недвижими имоти- нива - ПИ с идентификатор № 14725.36.69 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Махмеда“ с площ от 4 650 кв.м., и нива с площ от 6 999 кв.м., м. „Дарманлий“, ПИ № 14725.32.38 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2014 г. до 30.09.2024 г., при задължение на наемателя съгласно чл. 4.1 и чл.4.2 от договора да заплаща на наемодателя годишна наемна цена в размер на 60 кг. зърно на декар за съответната стопанска година или левовата равностойност на съответното количество земеделска продукция, при цена на тон, определена по среднопазарни цени за съответния регион – чл.4.3. Съгласно чл.4.2 от договора, годишната наемна цена /в натура или пари/ се издължава до 30.10. на съответната календарна година, считано от първата стопанска година, през която наемателят реално е встъпил в правата си. С оглед на така направената уговорка и тълкувайки действителната воля на страните по договора в съответствие с чл. 20 от ЗЗД,  ЯРС е приел, че уговорката за заплащане на годишната наемна цена в натура или в левова равностойност е изцяло в полза на наемателя, който има право да избере по какъв начин да престира задължението си, в зависимост от добитата от него реколта и реализирана печалба през съответната стопанска година. В чл.5 от договора, е посочено, че получаването на сумите или натуралния еквивалент се осъществява лично на наемодателя или от упълномощено от него за целта лице с нотариално заверено пълномощно.

От приложения НА за покупко-продажба на недвижим имот № 133/20.04.2015 г. на нотариус Е. Щ. при ЯРС и нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134/20.04.2015 г. на нотариус Е. Щ. при ЯРС, е видно, че Й. е придобил собствеността върху процесните имоти от Т. К. Ж. Х. Г. Ж.на 20.04.2015г.

По делото е представено уведомително писмо от С.Й., изд. съгл. чл. 17, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието, адресирано до управителя на "Агростар 2010" ЕООД, представляващо уведомяване за настъпилата промяна в собствеността на земеделските земи и покана за издължаване на дължимата наемна цена за имоти в землището на с. Генерал Тошево за стопанската 2015/2016 г. Върху писмото е изписано ръкописно, че е получено, като е положен и подпис без възможност да се идентифиицира принадлежността му. Приложено е по делото и Платежно нареждане за кредитен превод (л. 11), от което е видно, че ответното дружество към 17.09.2016 г. (т.е. към момента на приключване на първата стопанска година след закупуване на имотите от С.Й.) е превело на ищеца по посочената от него в уведомителното писмо сметка, по 50 лв. за 44, 40 дка и по 30 лв. за 232,32 дка в с. Генерал Тошево и по 45 лв. за 205 дка в с. Голям манастир.

По делото е представена и покана за плащане на наем за земеделски земи от ищеца до ответното дружество, от съдържанието на която е видно, че С.Й. уведомява наемателя за встъпването си в правата на наемодател по отношение на земеделските земи в землището на с. Ген. Тошево, включително процесните. Изрично е заявено желанието на ищеца да получи плащане на наемната цена в левовата равностойност на 60 кг зърно, в пет дневен срок, с предупреждение, че след изтичане на срока ще счита договорът за развален. Поканата е получена от ответното дружество на 19.12.2017 г.- видно от представената товарителница от куриерска фирма.  На 22.12.2017 г. "Агростарт 2010" ЕООД е изпратило отговор на поканата, с който е призовало ищеца да конкретизира коя от посочените и закупени от него земеделски земи в кой договор за наем попада, тъй като последните се различавали в някои свои клаузи. Наемателят е посочил, че изборът дали наемната цена да бъде заплатена в пари или в натура, принадлежи изключително на него, както и че изискуемостта на годишната наемна цена настъпва на 30.10 всяка година, и че тя се заплаща само лично на наемодателя  или на нотариално упълномощено лице, каквито условия за плащане С.Й. не е осигурил, поради което възраженията за неизпълнение по договорите счита за несъстоятелни. Наемателят е заявил също, че предвид забавата от страна на Й. да се яви, за да получи плащане, наемното възнаграждение за 2017 г. ще му бъде изплатено през 2018г. във вид на зърно, в периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2018 г., ведно с наема за 2018 г.

По делото е представено платежно нареждане (л. 82) с вписано основание "наем 2016/2017  по наем. дог. от 11.07.2014г., 11,649 дка по 60 кг/дка х 0,30 лв/д" от "Агростарт 2010" ЕООД до С.Й., от което е видно, че ответното дружество е превело на ищеца сумата от 209,68 лв. с изричната уговорка, че плащането в хода на процеса било извършено с цел "процесуална икономия".

Пред първоинстанционния съд е назначена и приета съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която е дало отговор на въпроса за цената на тон мека пшеница според официалната статистика на НСИ за 2017 г. - 0,28747 лв. съотв. за 60 кг. са дължими 200,94 лв. В резултат, искът за плащане на наемните вносоки за 2016/2017 г. е бил оттеглен от ищеца, а делото прекратено в съответната част.

ЯОС, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгл. чл. 269, изр. 2 от ГПК служебната проверка на въззивния съд има за предмет валидността и допустимостта (в обжалваната част) на първоинстанционното решение. Пред ЯРС ищецът е поискал да се приеме за установено, че договорът за наем от 11.07.2014г. е развален поради неплащане на наемната цена, като правният си интерес е обосновал с твърдения, че наемното правоотношение било вписано в Служба по вписвания, но не съществувала възможност прекратяването или развалянето му да бъде вписано, след като подобна хипотеза не била предвидена нито в ЗС, нито в Правилника за вписванията. В този смисъл ищецът е поискал да отстрани правната несигурност, която ответното дружество създавало, невръщайки имотите, предмет на разваления договор за наем, чрез предявяването на установителен иск.

Правото да се развали/прекрати двустранен облигационен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто не е настоящия случай (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД). Установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК (арг. от Определение №391 от 14.09.2015 г. по гр.д. №3960 от 2015 г. на ВКС ; Определение №535/18.07.2013 по дело №2472/2013 на ВКС) и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор (независимо дали е правилно или неправилно прекратен), което е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие. При предвидената извънпроцесуална възможност за упражняване на потестивното право на разваляне и при наличие на предпоставките по чл. 87 от ЗЗД, съдебната ревизия би била безпредметна. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението (чл. 82 и сл. ЗЗД), при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора.  Следователно при създадената от законодателя, с  ал. 2 на чл. 87 от ЗЗД правна възможност за извънсъдебно разваляне на договора за наем, то липсва правен спор, разрешаването на който да е в правомощията на съда и това изключва допустимостта на иск както за установяване надлежно упражненото от наемодателя, като изправна страна, потестативно право на разваляне на договора, така и дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален. При всички положения въпросните предпоставки следва да са предмет на проверка в производството по претенцията за последиците от развалянето (в случая - връщането на наетите имоти).

Правен интерес от предявяване на иск по чл.124 ГПК не би могъл да се обоснове чрез твърдения, сочещи на невъзможност за вписване на прекратяването на договора за наем и произтичащата от това несигурност в оборота. Действително съгласно чл. 2 от ПВ вписването в имотния регистър, с присъщите му оповестително и оповестително-защитно действие, е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи.  Вписването на договора за наем, предвидено в чл. 237, ал.1 ЗЗД, цели защита на наемателя и то само в хипотеза на прехвърляне собствеността върху наетия имот, т.е. с оглед евентуалната противопоставимост на правоотношението на новия собственик. Следователно тук вписването е предвидено в защита единствено на наемателя. Прекратяването на наемния договор е неотносим към интереса на наемателя от вписването факт, а друг защитен с вписването интерес, в това си качество, той не притежава. За третите лица, вкл. хипотетичен приобретател на наетия имот, е достатъчна оповестителната функция на фактическото държане на вещта, въз основа която и ако не би искал да се обвърже с обременен от договор за наем имот, за същият е достатъчно да предприеме проверка за вписването на договор за наем с наемател, който да е и държателят на вещта (арг. от Определение №613/01.12.2017 по дело №2812/2017 на ВКС).

По тези причини районният съд недопустимо се е произнесъл по претенцията за установяване развалянето на договор за наем, поради което решението му в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по недопустимата претенция да бъде прекратено.

По правилността на решението в останалата му обжалвана част- при преценка по същество - атакуваното решение се преценя като неправилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 233, ал.1, изр.1, вр. чл.87, ал. 1 от ЗЗД, за уважаването на който е необходимо установяването на следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни отношения между страните, основани на сключен договор за наем, по който договор ищецът да е предоставил за временно ползване на ответника процесните имоти срещу заплащане на уговорена наемна цена; 2. договорът да е бил развален с едностранно волеизявление от наемодателя поради виновно неизпълнение на поето от наемателя договорно задължение; 3. Ответникът да държи без правно основание наетия имот и да не го предава на наемодателя след прекратяването на договора за наем.

Правата и задълженията на страните по договора за наем са определящи за разпределението на доказателствената тежест. При доказан факт на предаване на държането на наетата вещ от наемодателя на наемателя при сключването на договора, фактът на връщането на вещта след прекратяване на наемния договор подлежи на доказване от наемателя. Развалянето на договора подлежи на доказване от страната, която се позовава на последиците от развалянето.

В конкретния случай не се спори за това, че на наемателя е било осигурено ползването на процесните имоти, в т.ч. и извличането на земеделска продукция от тях. Спорен се явява моментът, обуславящ изправността на развалящия, т.е. наемодателят. Аргументите на ответното дружество са съсредоточени в посока на това, че първи е изпаднал в забава наемодателят, като по отношение на задължението за плащане на наемната цена по договора не е оказал необходимото съдействие на наемателя, поради което кредиторовата забава освобождава длъжника от неговата забава, т.е. Й. се явява неизправна страна и като такава не разполага с правото да инициира разваляне на договора.

При доказано предаване на обекта на наема, наемателят доказва плащането на цената. Последното е уговорено в  чл.4, ал. 1 от процесния договор за наем от 11.07.2014 г., като е предвидено право на избор - дали годишната наемна цена да бъде платена в натура - под формата на 60 кг. зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или - левовата им равностойност, платима за същата година /чл.4 ал.2/. В ал. 2 е уговорен и падеж на задължението за плащане на годишната наемна цена - до 30.10 на съответната календарна година. Отстраняването на състоянието на неопределеност се извършва, чрез упражняване на правото на избор. В зависимост от волята на страните правото на избор може да принадлежи на длъжника или на кредитора, но ако с договора не е определено кому принадлежи избора, то съгл. чл. 130, ал. 1 от ЗЗД правото на избор принадлежи на длъжника. С оглед на това предвид разпоредбата на ЗЗД, правото да избере формата на изпълнение е принадлежало на ответника "Агростарт 2010" ЕООД, но до определен момент. Съгласно чл. 131, ал.1 от ЗЗД ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок – до времето когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора (в този см. и Решение № 837 от 4.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 519/2007 г.). В случая, падежът на задължението за заплащане на наемната цена за 2016/2017 г. е настъпил на 30.10.2017 г., до която дата няма данни (а и твърдения) по делото длъжникът да е бил упражнил правото си на концентрация. Първият възможен момент, в който се доказва получено от наемодателя изявление от наемателя за избор да плати наема за 2016/2017 стопанска година в натура е писмото му от 22.12.2017 г., в отговор на уведомлението на С.Й. за разваляне на договора. Следователно длъжникът е бил неизправна страна, която е изгубила правото си на избор в алтернативната престация, впоследствие не е погасила в срок (съгл. договора или дори поканата от 19.12.2017 г.) задължението си за плащане на годишната наемна цена. Кредиторът, в хипотезата на чл. 131, ал. 2 от ЗЗД, с поканата от 19.12.2017 г., а впоследствие и с предявяването на исковете за заплащане на цената по наемния договор, е избрал допустимата от закона и от договора алтернатива да претендира сумите по сделката в левовата равностойност на земеделската продукция, като изрично е заявил, че желае плащането да се извърши по посочената от него банкова сметка. ***дателя или неизпращането на пълномощник, тъй като задължението за предаване на родово определени вещи съгл. чл. 68, б. "в" от ЗЗД било търсимо, е неоснователно, тъй като в случая и съгл. изборът, направен от наемодателя задължението е било парично и в това си качество "носимо", съгл. чл. 68, б. "а" от ЗЗД.

Независимо от гореизложеното и на още едно основание, предвид представеното по делото Платежно нареждане за кредитен превод, изборът е бил направен от наемателя още през време на първата година от встъпването на С.Й. в качеството му на наемодател по процесния договор. По своята правна същност изявлението за избор е едностранна сделка, която има обратно действие – алтернативното задължение се счита за просто от деня на възникване на облигационното отношение. Освен това изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, съгл. чл. 130, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Престирайки паричната равностойност на задължението си за заплащане на наемната цена, наемателят е направил своят избор още към 17.09.2016 г., като никъде не е предвидено, че изборът ще се извърша за всяка стопанска година, независимо от предходната. Поради това следва да се приеме, че към момента на предявяване на иска, наемателят е бил в забава по отношение задължението си за заплащане на наема. Имайки предвид гореизложеното, следва извод, че ищецът е изправната страна по възникналата облигационна връзка, след като по последната той е изпълнил всички свои задължения и от него не се е изисквало съдействие за осъществяване на дължимата престация.

Поради това следва да се приеме, че договорът за наем от 11.07.2014г.  е бил надлежно извънсъдебно развален с безрезултатното изтичане на 5-дневния срок, в който ответното дружество е било призовано да плати задълженията си, а именно - на 24.12.2017 г.

С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните, а разменените между тях престации подлежат на връщане поради отпадане на основанието за тази размяна. В конкретния случай, договорът за наем е с периодично изпълнение, поради което на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД развалянето няма обратно действие, но наетия имот се дължи от неизправния наемател на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.  Ето защо, с оглед развалянето на договора, следва, че ищецът има право да получи обратно наетите земеделски земи. Следователно претенцията по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД се явява доказана.

Като е достигнал до друг правен извод и отхвърляйки иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД ЯРС е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска на С.Б.Й. против "Агростарт 2010"ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, за осъждането на ответника да върне на ищеца фактическата власт върху следните недвижими имоти: нива - ПИ с идентификатор № 14725.36.69 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Махмеда“ с площ от 4 650 кв.м., и нива с площ от 6 999 кв.м., м. „Дарманлий“, ПИ № 14725.32.38 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол и този иск следва да бъде уважен. В останалата част, в която се е произнесъл по претенцията за установяване развалянето на договор за наем - решението следва да бъде обезсилено.

Горното налага и ревизиране на първоинстанционния акт в частта за разноските. На основание чл. 78, ал.3 ал.4 от ГПК ЯРС е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 400 лв., приемайки, че ответното дружество има право на направените от него разноски в пълен размер /за отхвърлената и прекратената част от делото. Съгл. чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, а производството по един от общо трите кумулативно съединени претенции поради липса на правен интерес следва да бъде прекратено пред настоящата инстанция. Втората претенция за осъждане заплащането на наемните вноски е била оттеглена още пред първата инстанция, в която част делото също било прекратено, т.е на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно с прекратената част. Пред първата инстанция ответното дружество се е защитавало срещу трите иска, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, видно от който разноските му възлизат на общо 400 лв. Съобразно резултата, постановен с настоящото решение, следва да се отмени решението на ЯРС в частта за разноските, присъдени на "Агростарт 2010"ЕООД, за разликата над  266,66лв.  При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на сумата 443,50 лв. /в т.ч. 256лв. -разноски пред първата инстанция  и 187,50лв. - разноски пред въззивната инстанция/.

По изложените съображения, ЯОС

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА  Решение №497/20.07.2018г. постановено по гр.д. №1050/2018г. по описа на ЯРС, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на С.Б.Й. с ЕГН ********** ***, против"Агростарт 2010" ЕООД, с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, с ЕИК *********, за приемане за установено по отношение на ответника, че договор за наем от 11.07.2014 г., нотариално заверен под № 5284,5285 на нотариус М. Доненчева при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Ямбол под № 5575, том 6, стр.150, с наемодател Тодора Колева Жекова и наемател "Агростарт 2010" ЕООД, е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ Решение №497/20.07.2018г. постановено по гр.д. №1050/2018г. по описа на ЯРС, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на С.Б.Й. против "Агростарт 2010" ЕООД, с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, с ЕИК *********, за осъждането на ответника да върне на ищеца фактическата власт върху следните недвижими имоти: нива - ПИ с идентификатор № 14725.36.69 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Махмеда“ с площ от 4 650 кв.м., и нива с площ от 6 999 кв.м., м. „Дарманлий“, ПИ № 14725.32.38 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол.; както и в частта, с която  С.Б.Й. е осъден да заплати на "Агростарт 2010" ЕООД, с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, с ЕИК *********, направените по делото разноски, над размера 266,66лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА "Агростарт 2010" ЕООД, с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, с ЕИК *********, да върне на С.Б., фактическата власт върху следните недвижими имоти: : нива - ПИ с идентификатор № 14725.36.69 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Махмеда“ с площ от 4 650 кв.м., и нива с площ от 6 999 кв.м., м. „Дарманлий“, ПИ № 14725.32.38 в землището на с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол.

ОСЪЖДА "Агростарт 2010" ЕООД, с. Ген. Тошево, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на С.Б.Й. сумата от 443,50лв.- разноски по делото.

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.