Р Е
Ш Е Н И Е
№................………/01.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
секретар Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2248 по
описа на ВРС за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.Д.К.
срещу Частен съдебен изпълнител *, с рег. № *, осъдителен иск с правно основание
чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 846 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в несъбрани суми по изпълнително
дело № *, настъпили
вследствие на бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането
на взискателя да наложи възбрана върху имот на
длъжника Константин Борисов Неделчев, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *., с площ от 108 кв.м., находящ се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор *., стар УПИ № * ведно с 1/2 ид.части от таван и изба,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на депозиране на
исковата молба в съда – 12.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с молба от 08.04.2016
г. е образувано изпълнително дело № * пред ЧСИ *, с рег. № *, срещу *въз основа на изпълнителен лист от
05.04.2016 г. на PC * ГК 35 с-в по ч.гр.д. № */2016 г. за сумата от 12800 лв.
главница и 663 лв. разноски, дължими oт двамата при
условията на солидарност. Поддържа се, че с молбата за образуване са били
поискани да бъдат предприети действия с оглед удовлетворяване на вземанията на взискателя, в това число и налагане на възбрана на имот на
длъжника *, а именно -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *., с площ от 108 кв.м., находящ се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор * ведно с 1/2 ид.части от таван и изба.
След изчисляване на дължимите такси за поисканите с молбата действия на
11.04.2016 г. ищецът превел по сметка на ответника сумите от 156 лв. по изп. д. № 480/2016 г. на опис на ЧСИ Димитров по т. 1.5,9,3,10,
както и сумата от 44 лв. по т. 31 от тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Твърди, че въпреки това ЧСИ Димитров не наложил поисканата от него възбрана на
имота на длъжника *. Сочи, че към производството по изп.д.
№ 480/2016 г. било присъединено и вземането му към същите длъжници
по изп. лист от 08.07.2016 г., издаден от PC Варна -
16 с-в по ч.гр.д. 6261/2016 г . за сумата от 5200 лв. главница, 104 лв. ДТ и
412 лв. заплатено адв. възнаграждение. Излага, че с нот.
акт № * длъжникът * се е разпоредил с имота, като е
продал същия за сумата от 55 000 евро, която сума счита за далеч по-ниска от
действителната пазарна цена на имота към момента па продажбата 22.04.2016 г.
Според ищеца действителната продажна цена на имота към този момент е била
средно между 90 000 и 110 000 евро. Твърди, че сумата от продажната цена за
имота била изцяло изплатена на „* за погасяване на задължение на
длъжника по ипотечен кредит от 04.08.2014 г. Навежда се довод, че в случай, че
ответникът бе наложил своевременно възбраната, съобразно искането му с молба от
08.04.2016 г., длъжникът Константин Борисов Неделчев нямало да може да се
разпореди с имота си на цена почти два пъти по-ниска от реалната пазарна цена
във вреда на кредитора си. Счита, че ако съдебният изпълнител не беше
бездействал, за имота при насочено принудително изпълнение към него е могло да
се постигне цена, която да удовлетвори както „* за вземането по ипотечния кредит
срещу длъжника, така и вземането на ищеца изцяло. Намира, че вредата му възлиза
в размер на сумите, за които има издадени в негова полза изпълнителни листи и
разноските по изпълнителното дело в размер на 667 лв. В този смисъл моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника Частен съдебен изпълнител *, с който се оспорва предявения иск
като неоснователен. Ответникът признава обстоятелствата, че ищецът е взискател по процесното
изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.04.2016 г.
срещу длъжниците *, че на 08.06.2016 г. по делото е
присъединено вземане на ищеца срещу същите длъжници
по издаден изп. лист
от 08.06.2016 г. (с
погрешно посочена дата в исковата молба - 08.07.2016 г.), че на 22.04.2016 г.
длъжникът * се е
разпоредил чрез сделка за покупко-продажба със собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент на 2-ри етаж в жилищната сграда в гр. *, за сумата от 55 000 евро, платени
изцяло по банкова сметка *** „* за погасяване на задълженията му по
договор за ипотечен кредит от 04.08.2014 г., както и
че към датата на разпоредителната сделка върху този имот не е била наложена
възбрана от съдебния изпълнител в полза на взискателя
по изпълнителното дело. Оспорват се всички останали твърдения, изложени в
исковата молба. Навежда се довод, че липсва пряка и непосредствена причинна
връзка между заявеното процесно бездействие на ЧСИ -
неналагането на възбрана и претендираните от ищцата
имуществени вреди, основани на твърдението, че ако възбрана беше наложена и ЧСИ
насочи принудително изпълнение върху имота, този имот е щял да бъде продаден на
по-висока цена, която да удовлетвори както ипотекарния
кредитор „* за
вземането му по ипотечния кредит срещу длъжника, така и вземането на взискателя по изпълнителното дело. Поддържа, че към датата
на разпоредителната сделка върху имота на длъжника е вписана законна ипотека
под акт № * г., която
обезпечава вземането на „* по договор за ипотечен кредит от
04.08.2014 г., като към датата на сделката кредитът не бил погасен. Имотът бил
единствено жилище на длъжника и като такова се явявало несеквестируемо
имущество. Сочи, че изпълнителното производство пред ЧСИ е образувано по искане
на хирографарен кредитор, а вписаната законна ипотека
към датата на образуване на изпълнителното производство определя „* - ипотекарен
кредитор - за присъединен взискател по право - чл.459
ал.2 ГПК. Намира, че по отношение само на този кредитор не може да се
противопостави несеквестируемостта на имота, когато
изпълнението по висящия изпълнителен процес бъде насочено върху ипотекирания
имот. Дори и при насочено принудително изпълнение върху имота на длъжника,
постъпилите суми по извършената публична продан не можели да погасят вземането
на взискателя- ищец, тъй като той нямал право да се
удовлетвори от осребряването на несеквестируемия за
него имот. Твърди, че по изпълнителното дело са извършени изпълнителни
действия, насочени към удовлетворяване вземането на взискателя
- наложени били запор върху дружествения дял и банковите сметки на солидарния
длъжник *, възбрана
върху негов недвижим имот и опис на този имот, запор върху и опис на движими
вещи. Поради бездействие на взискателя от началото на
2017 г. следващи действия по събиране на суми от имуществото на длъжниците не били предприемани и в този смисъл за ищеца не
била налице вреда от бездействие на ответника. Посочва се допълнително, че при
наличие и на други изпълнителни дела срещу този длъжник удовлетворяването на
вземанията на всички взискатели се извършва в
определен ред. При тези съображения ответникът моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Третото лице помагач * депозира становище
от 20.06.2019 г., в което излага се, че предявеният иск е изцяло неоснователен
и недоказан. Моли да бъде отхвърлен, като изложените аргументи са аналогични на
тези, които ответникът е изложил в отговора на исковата молба.
В открито съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат изложените становища. Ищецът, чрез
адв. Милчев настоява, че с бездействието
си ответникът е причинил вреда съизмера с претендираните с исковата молба размери. Подчертава, че несеквистирумостта не засяга възможността да бъде наложена
възбрана и ако съдебния изпълнител беше изпълнил задължението си, вреда нямало
да настъпи, тъй като възбраната обезпечавала правата на кредитора. Намира, че
продажната цена е занижена и така е
осуетена възможността взискателя да се удовлетвори в
хода на изпълнителния процес от действителната цена на имота. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Ответникът чрез адв. Джамбазова настоява за
отхвърляне на иска и настоява, че това имущество не е можело да послужи за
удовлетворяване на кредитора. Подчертава, че цената, на която жилището е
продадена е достатъчна за удовлетворяване вземането единствено на *, както и че цените за имотите в
района варират около четиридесет и няколко хиляди евро и предположения за
по-висока продажна цена са необосновани.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е
обявено за безспорно между страните, че ищецът е взискател
по изпълнително дело № * по описа на ЧСИ * образувано въз
основа на изпълнителен лист от 08.04.2016 г. срещу длъжниците
*, както и че на 08.06.2016 г. по делото е присъединено вземане на ищеца
срещу същите длъжници по издаден изп.
лист от 08.06.2016 г.
Издаденият изпълнителен лист от 05.04.2016 г. на PC * ГК 35 с-в по ч.гр.д. № 6361/2016 г.
в полза на ищеца е за сумата
от 12800 лева, представляваща парично задължение по договор за заем от
30.04.2015 г. и споразумение от 16.11.2015 г., с нотариална заверка на
подписите рег. № 12482/16.11.2015 г. и рег. № */18.11.2015
г. на нотариус с рег. 480 на Нотариалната камара, както и направените съдебно –
деловодни разноски, съобразно уважената част на заявлението, в общ размер на
663 лева, от които: 256лв. - заплатена държавна такса и 407лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дължими oт
* при условията на солидарност.
С изпълнителен
лист от 08.06.2016 г. срещу * при условията на солидарност е постановено заплащане
на сумата от 5200 лева, представляваща парично задължение по договор за заем от
30.04.2015 г. и споразумение от 16.11.2015 г., с нотариална заверка на
подписите рег. № * г. на нотариус * с рег. 480 на Нотариалната камара,
на основание чл. 417, т. 3 ГПК, както и направените съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 516 лв., от които: 104 лв. - заплатена държавна такса
и 412 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Не е спорно между
страните, че на 22.04.2016 г. длъжникът * се е разпоредил
чрез сделка за покупко-продажба със собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент на 2-ри етаж в жилищната сграда в гр. *, за сумата от 55
000 евро, платени изцяло по банкова сметка *** „* за погасяване на
задълженията му по договор за ипотечен кредит от 04.08.2014 г.
Видно от
приложения нотариален акт от 22.04.2016 г. данъчната оценка на имота възлиза на
сумата от 70278,30лв.
Не се спори и че
към датата на разпоредителната сделка върху този имот не е била наложена
възбрана от съдебния изпълнител в полза на взискателя
по изпълнителното дело.
По делото е
представен договор за жилищен кредит от 04.08.2014 г., сключен между * и * и оценителски доклад от 26.06.2014 г., съобразно които
страните се договорят за закупуване на процесния
недвижим имот при задължение за учредяване на законна ипотека върху имота.
Видно от
представеното по делото искане за вписване на законна ипотека от „* (л. 31) на
06.08.2014 г. е вписана законна ипотека в полза на банката.
От представената
по делото справка по имотната партида на длъжника по изпълнителното дело * се установява,
че в периода 01.01.1992 г. до 04.05.2016 г. по
отношение на недвижим имот, представляващ апартамент на 2-ри етаж в жилищната
сграда в гр. *, е налагана възбрана и от друг кредитор * по изп.д. № *, заличена на
24.03.2016 г., както и че длъжникът не притежава други недвижими имоти извън процесния.
От представеното
по делото удостоверение от 15.07.2019 г. (л. 454) на ЧСИ * се установява, е
срещу длъжника * има образувано изп.д. № * с взискател * на 29.02.2016 г. и което към датата на
удостоверението не е приключило.
Видно от
удостоверение от 08.07.2019 г. на ЧСИ * срещу * има образувано изпълнително дело на 11.06.2015
г., което е приключило на 31.01.2019 г.
От удостоверение
с изх. № */08.07.2019 г. на ЧСИ * се установява, че срещу длъжника * има образувано изп. дело от 05.01.2016 г. по молба на *което е висящо
към датата на удостоверението.
По делото са допуснати две съдебно-оценителни
експертизи. Съобразно заключението на допълнителната (повторна)
съдебно-оценителна експертиза оценката на имота по сравнителния метод възлиза
на сумата от 57000евро, по приходния метод на 83900 лв., по метода на вещната стойност
86400лв., при което е определена пазарна стойност от 106230лв.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените
искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ срещу частния съдебен изпълнител.
За
основателността на иска по чл. 441 от ГПК вр. чл. 74
от ЗЧСИ съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно виновно и противоправно
действие на съдебния изпълнител в хода на водения от него изпълнителен процес,
в резултат на което са причинени твърдяните от ищеца
имуществени вреди и техния размер. При доказването
им съдебният изпълнител дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. за всички негативни
последици върху имуществената му сфера, които не биха настъпили без
незаконосъобразното действие или бездействие на органа по принудително
изпълнение. Съдът преценява законосъобразността на действията на ЧСИ независимо
от това дали те са били обжалвани и какво е решението по жалбата.
В случая, не е спорно,
че още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят-ищец
е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот,
представляващ апартамент на 2-ри етаж в жилищната сграда в гр. *, собственост на длъжника, което искане обаче не е удовлетворено от
съдебния изпълнител видно от издаденото на 22.11.2018 г. удостоверение.
Не се спори между страните, а и от справката от
имотната партида на длъжника се установява, че имотът спрямо който взискателят е поискал налагане на възбрана е единствено
жилище на длъжника, поради което е несеквестируем
недвижим имот по смисъла на чл. 444 от ГПК. Именно с този имот длъжникът се е
разпоредил извън рамките на изпълнителния процес и с продажната цена е
удовлетворен кредитора му „*, в чиято полза има учредена законна ипотека върху
имота.
Спорният по делото въпрос е причинил ли е с
бездействието си съдебният изпълнител, изразяващо се в неналагане на възбрана
върху процесния недвижим имот, вреда на взискателя
съизмерима със стойността на вземането му срещу длъжника, предвид отчуждаване
от последния на собствения му имот извън рамките на изпълнителния процес.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ
съдебният изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия
възложени от взискателя, освен в случаите на
обстоятелства, обосноваващи отвода му.
На първо място, съдът намира, че действително, неналагайки
на поисканата от страна на взискателя обезпечителна
възбрана, съдебният изпълнител е допуснал неизпълнение на вменените му
задължение да прилага посочените от кредитора изпълнителни способи. Принципно,
възбраната не е същинско изпълнително действие, поради което и съгласно
трайната съдебна практика не е несъвместима с несеквестируемостта
и в този смисъл не я нарушава, тъй като същата само задържа в патримониума на длъжника недвижимия имот.
От друга страна, обаче следва да се установи дали
това неизпълнение съставлява такова нарушение на задълженията на съдебния
изпълнител, което да е причинило вреда на кредитора и да е в пряка причинна
връзка с неговото поведение.
В случая, въз основа
на представените по делото доказателства, в т.ч. издадените в полза на ищеца
изпълнителни листи въз основа на които е образувано изпълнително дело № * по описа на *, съдът намира, че взискателят
Г.К. има качеството хирографарен кредитор, доколкото
подлежащото му на принудително изпълнение притезание
не попада в нито една от изброените хипотези на чл. 136 от ЗЗД.
По инициираното по
негова молба изпълнително дело при условията на чл. 459, ал.2 от ГПК е
присъединен по право взискател „*“ *, доколкото видно от представената справка от
персоналната партида на длъжника и искане на банката, в нейна полза е вписана 06.08.2014 г. законна ипотека върху
имот, собственост на длъжника Константин Неделчев.
Така вписаната законна
ипотека създава привилегия на банката за удовлетворяването й предпочитателно от цената на ипотекирания имот съобразно
привилегиите по чл. 136, т. 3 от ЗЗД.
В хода на
изпълнителния процес съдебният изпълнител може да насочи изпълнението върху несеквестируемия имот само по молба на взискателя,
чието вземане е обезпечено с този имот по аргумент от чл. 445, ал. 1 от ГПК,
тъй като по само по отношение на него закрилата на длъжника отпада. Останалите хирографарни кредитори на длъжника не могат да насочат
принудителното изпълнение и да се удовлетворят от цената при публична продан на
несеквестирумото жилище, а ако подобно действие е
извършено от съдебния изпълнител същото би било незаконосъобразно. Ето защо,
дори в рамките на изпълнителния процес принудително изпълнение спрямо
ипотекираното имущество може да бъде осъществено единствено по молба на ипотекарния кредитор, но не и по молба на първоначалния взискател К.. Още повече, дори да се пристъпи към публична
продан на ипотекирания имот, сумата от публичната продан при разпределението по
чл. 463 от ГПК при съобразяване реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД би се
разпределила за удовлетворяване на обезпечения кредитор „*. Продажбата на несеквестируем на
основание чл.444, т.7 от ГПК имот не прави секвестируема
получената от проданта сума, която да следва да се разпределя между всички взискатели по реда на чл.136 от ЗЗД. Ако няма взискатели с вземания от вида на посочените в чл.445 от ГПК, съдебният изпълнител следва да върне получената от проданта на такъв имот
сума на длъжника (в този смисъл мотивната част на ТР
№2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В допълнение,
неоснователни са доводите на ищеца, че с извършената разпоредителна сделка
извън рамките на изпълнителния процес се е достигнало до отчуждаване на
по-ниска цена от действителната такава. Съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено заключението по допуснатата повторна съдебно-техническа
експертиза, съобразно която пазарната стойност на имота възлиза на сумата от
106230лв. Заключението е базирано на проучване на средни пазарни цени в района,
условията на пазара, използвани са различни методи на оценка, поради което
съдът намира, че напълно отговаря на поставената задача. Не е спорно, че имотът
е отчужден на цена от 55000евро, т.е. в близка до пазарната такава, и с която в
пълен размер е удовлетворен ипотекарния кредитор.
Твърденията на ищеца, че продажната цена е два пъти по-ниска от реалната са
неоснователни. Ето защо, дори в изпълнителното производство не би се стигнало
до продажна цена по-висока от пазарната такава, от която да започне публичната
продан. Още повече, данъчната оценка към датата на продажбата е в по-нисък
размер от продажната цена, който критерий стои в основата при определяне на
началната цена при публичната продан (така чл.485, ал. 5 от ГПК).
По изложените
съображения независимо дали в полза на ищеца има наложена възбрана в хода на
изпълнителния процес, както и дали имотът е отчужден в рамките на изпълнителния
процес, взискателят К. не би могъл да се удовлетвори
от цената на това имущество на длъжника си Неделчев. Ето защо, следва да се
приеме, че съдебният изпълнител не е причинил вреди на взискателя,
изразяващи се в несъбиране на парични суми по изпълнителното дело, които да са
в пряка причинна връзка с поведението му- неналагане на възбрана върху собствен
на длъжника недвижим имот, поради което и предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 1900лв., от които 80лв. за депозит за вещо лице по
СТЕ, 20 лв. за съдебни удостоверения и 1800 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, доказателства, за които са представени. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение ответникът е направил възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно. Уговореният и заплатен адвокатски хонорар е в
предвидения от Наредба № 1/2004 г. минимален размер. Съгласно разпоредбата на
§2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. В настоящият случай е установено по делото, че адвокатът на въззиваемия е регистриран по ЗДДС, както и че страната е
платила адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като тази сума
се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, поради което следва да
бъде включена в размера на присъдените разноски (в този смисъл Определение №
344/25.06.2015 г. по ч.т.д. № 14066/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 422/21.07.2015 г. по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО). За обосноваване на размера съдът съобразява фактическата и правна
сложност на делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** , срещу Частен съдебен изпълнител *, с рег. № *, с адрес гр. * осъдителен иск с правно основание чл. 441 ГПК, във вр.
с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 846 лв. (деветнадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест лева),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
несъбрани суми по изпълнително дело № *, настъпили вследствие на
бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането на взискателя да наложи възбрана върху имот на длъжника *, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор * с площ от * кв.м., находящ
се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор *,. ведно с 1/2 ид.части от таван и изба,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на депозиране на
исковата молба в съда – 12.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Частен съдебен изпълнител *, с рег. № *, с адрес гр. * сумата
от 1900 лв. (хиляда и деветстотин
лева), представляваща сторените по делото разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач * на страната на ответника Частен съдебен изпълнител **.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: