Решение по дело №106/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 49
Дата: 18 януари 2023 г. (в сила от 18 януари 2023 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20233100500106
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500106 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II и т. 7 от ГПК.
Образувано е по повод две жалби с вх. № 9525/29.12.2022г. и с вх. №
9526/29.12.2022г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, подадени съответно от Р.
Н. А. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Постановление от 20.12.2022г.
на ЧСИ по изп.д. № 20227170400674 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 и с
район на действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и са приети разноски,
а втората, подадена от Г. Н. П. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу
Постановление от 20.12.2022г. на ЧСИ по изп.д. № 20227170400673 по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова, рег. № 717 и с район на действие, този на ВОС, с което е постановен отказ
за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и
са приети разноски.
Жалбите, с идентично съдържание, са основани на оплаквания за процесуална
незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото, доколкото
задължението по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 28547/2021г. по описа на ВРС е
платено на кредитора от всяка от длъжниците чрез превод на две суми от 7553.70 лв. по
доверителната сметка на Нотариус Павлина С.а, рег. № 335 на 30.11.2022г., за което са
уведомили процесуалния представител на взискателя, както и последния. Този начин на
плащане бил наложен от твърдяното от страна на представителя на взискателя адв. Е., че
кредитора няма банкова сметка. На 13.12.2022г. жалбоподателките получили ПДИ, по които
1
направили възражения за прекратяване на изпълнителните дела. Сумите са изцяло платени
заедно с лихвите, поради което не е било налице основание за образуване на изп.д. и същите
следва да се прекратят, като се възстановят разноските на длъжниците. Отправят искане в
тази връзка за отмяна на всяко от обжалваните постановления и прекратяване на изп.д.
В писмени възражения депозирани в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят
Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК ********* оспорва жалбите и твърденията
в тях с искане да се оставят без уважение. Заявява, че след образуване на изпълнителното
дело на 13.12.2022г. получил известие от куриер, че дължимите по издадения изпълнителен
лист суми са внесени по доверителна сметка на нотариус Павлина С.а, тъй като взискателят
няма банкова сметка. Не е получавал заедно с уведомлението доказателства за плащане на
дължимите суми. Внасянето на сумата по доверителна сметка на трето лице – Нотариус
Павлина С.а, която е съпруга на адв. С., не е реално плащане на взискателя, а само
намерение като бъдещо несигурно събитие. Внасянето на суми „някъде“ не означава
изпълнение. Изпълнение ще е налице, когато взискателят получи сумата в своята банкова
сметка или лично, без да полага допълнителни процесуални усилия за това. Когато обаче
длъжникът желае да постигне ефекта на изпълнение, той следва да уведоми по надлежния
ред взискателя и да представи сумата на разположение на взискателя или на посочено от
него лице. В случая не е налице редовно уведомяване и плащане преди образуване на изп.д.,
поради което не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Оспорването на
разноските е основано единствено на твърдението, че изп. производство е образувано при
платен дълг, което е неоснователно.
В писмените си мотиви по всяка от жалбите ЧСИ описал извършените процесуални
действия, като посочил, че двете изпълнителни дела са образувани въз основа на
изпълнителни листи издадени по едно дело на 08.12.2022г. Дължимите по двете дела суми
частично са постъпили по специалната сметка на ЧСИ след образуване на делото, като на
основание чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските се дължат от длъжниците.
Депозираните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – длъжници в изпълнителния процес,
срещу актове подлежащи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК, а именно
отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение и приети разноски, като
удовлетворяват изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изп.д. № 673/2022г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано въз основа на
молба на ПК „Сотир Костов“ от 08.12.2022г. и издаден изпълнителен лист от 06.12.2022г. по
гр.д. № 2857/2021г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото му на принудително
изпълнение срещу Г. Н. П. за парично вземане в размер на 5502.76 лв., ведно със законна
лихва от 25.02.2021г., както и сумата от 1045.89 лв. и 216.85 лв. – присъдени съдебни
разноски.
2
Изп.д. № 674/2022г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано въз основа на
молба на ПК „Сотир Костов“ от 08.12.2022г. и издаден изпълнителен лист от 06.12.2022г. по
гр.д. № 2857/2021г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото му на принудително
изпълнение срещу Р. Н. А. за парично вземане в размер на 5502.76 лв., ведно със законна
лихва от 25.02.2021г., както и сумата от 1045.89 лв. и 216.85 лв. – присъдени съдебни
разноски.
ПДИ са връчени на длъжниците на 13.12.2022г. чрез адв. О. С., който в същия ден с
писмо по електронна поща изпратил на ЧСИ доказателство, че задълженията на всяка от
длъжниците са платени – платежно нареждане за сумата от по 7553.70 лева за всяка от
длъжниците по сметка на ЧСИ Румяна Тодорова с наредител Павлина Нейчева С.а.
С възражение от 14.12.2022г. всяка от длъжниците посочила, че е платила сумата от
по 7553.70 лв. след приспадане на задължение на ПК – взискател към всяка от тях от по
196.10 лв. по доверителна сметка на Нотариус Павлина С.а на 30.11.2022г., като взискателят
е уведомен за извършеното плащане по електронна поща в същия ден. Отделно, че са
изпратени уведомления до адреса на кооперацията и на представляващият я, които са
получени от адресатите. Посочили, че по гр.д. № 2857/2021г. по описа на ВРС, 20 състав е
депозирана молба с уведомление за извършеното плащане на 30.11.2022г., а на 05.12.2022г.
– представени платежните бордера. Въпреки това на следващия ден съдът издал
изпълнителни листи, послужили за образуване на изп.д. На 13.12.2022г. сумите са наредени
по сметка на ЧСИ от сметката на нотариус Павлина С.а. Така обосновали неоснователност
на образуване на изпълнителните дела, поради което отправили искане за прекратяването
им. Към възражението представили платежни нареждания в изложения смисъл от
30.11.2022г. от всяка от длъжниците; писмо по електронна поща с уведомление за
плащането с получател *****@***.** и известия от куриер.
В становище по възражението, взискателят посочил, че не е получил реално
плащане на внесените по сметка на трето лице суми, нито преди образуване на изп.д. не е
бил уведомен за намеренията на длъжника да плати доброволно. Няма предоставена сума в
негово държане, като оправомощена да получи плащането по сметка на трето лице е ЧСИ,
която да извърши съгласуването между страните.
Във всяко от обжалваните постановления от 20.12.2022г. ЧСИ приел, че в случая не
е налице хипотеза на чл. 433, ал. 1 от ГПК, поради което отказал да прекрати делата. Приел,
че след приспадане на постъпленията от по 7553.70 по двете дела, разликата е 1190.86 лв. /от
която сума остатъчна главница в размер на 804.29, върху която се начислява законна лихва
до окончателно плащане на задължението/, както и разноски: 113.50 лв. – такси по
образуване на изп.д.; 758.93 лв. – пропорционална такса ЧСИ с ДДС и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Доколкото законосъобразността на постановлението за разноските е функционално
3
свързано с размера на събраната в изпълнителното производство сума, следва първа по ред
да се разгледа жалбата срещу постановлението за отказ за прекратяване на изпълнителното
производство.
В нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК като основание за прекратяване на
изпълнителното производство е регламентирано, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка,
от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с
незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че
разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.
Регламентираните в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за
прекратяване на изпълнителното производство обхващат случаи на погасяване на дълга
преди завеждане на изпълнителното производство, включително и случаите, когато сумата е
внесена за взискателя преди завеждане на делото. Предвид систематичното място на
сочената от жалбоподателя хипотеза сред случаи на реално погасяване на дълга преди
завеждане на делото, следва да се приеме, че същата се отнася и до случаите, в които сумата
е внесена по сметка на взискателя или внесена за взискателя преди иницииране на
изпълнителното производство, независимо от момента на заверяване на сметката на
взискателя, който може да е и в хода на самото изпълнително дело. В този случай макар
правопогасяващият ефект да е настъпил след заверяване на сметката на кредитора, правна
релевантност е придадена на момента на внасяне на сумата по сметка на кредитора. Това е
така, доколкото смисълът, който влага законодателят в израза "сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство", съгласно нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, е сумата да е внесена за
взискателя, а обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската
станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Според
процесуалния закон е достатъчно сумата да е внесена за взискателя, т.е. достатъчно е да се
установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е
надлежно уведомен и то преди образуване на изпълнителното производство.
В настоящия случай, съдът приема, че основанието за прекратяване на
изпълнението по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е изпълнено. Установено е по делото, че
решението по в.гр.д. № 1552/2022г. по описа а ВОС е влязло в законна сила на 28.11.2022г.
Нито в това решение, нито в решението по гр.д. № 2857/2021г. по описа на ВРС има
посочена банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг посочен от
ищеца – взискател начин за плащане, като реквизит на съдебното решение по смисъла на чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК. При липса на посочена от взискателя банкова сметка, респ. друг
начин за плащане, на 30.11.2022г. всяка от длъжниците Г. П. и Р. А. са превели присъдените
с решението суми в общ размер от по 7553.70 лв. за всяка, по сметка на Нотариус Павлина
Нейчева С.а с две платежни нареждания, с посочено основание „гр.д. № 2857/2021г. на ВРС,
20 състав – изплащане на всички задължения“. За внесените за взискателя суми уведомили
4
последния с писмо, изпратено на 30.11.2022г. в 10:53 часа на електронна поща на ПК „Сотир
Костов“, както и с писма, изпратени по куриерска служба до адреса на кооперацията в гр.
Долни Чифлик, ул. „Камчия“ № 7 – Фуражен цех и до адреса на председателя на
кооперацията в гр. Варна, ул. „Д-р Стоян Златаров“ № 2, ет. 3, ап. 7. Няма спор между
страните, че уведомление за внасяне на присъдените суми за взискателя по сметка на
Нотариус Павлина С.а е депозирано и по гр.д. № 2857/2021г. по описа на ВРС, 20 състав на
30.11.2022г., а на 05.12.2022г. са представени като доказателства и двете платежни
нареждания. Изпълнителните листи срещу всяка от длъжниците са издадени от ВРС на
06.12.2022г., а изпълнителните дела №№ 673 и 674/2022г. по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова – образувани на 08.12.2022г. При тези факти, съдебният състав приема, че при
забава на кредитора и неоказване на необходимото съдействие посредством представяне на
длъжниците на банкова сметка, респ. посочване на друг начин за плащане на присъдените
суми, последните в пълен дължим размер са били внесени за взискателя по сметка на
Нотариус Павлина С.а, с конкретно посочено основание на плащането, за което взискателят,
както и съдът, са били уведомени надлежно от длъжниците. Взискателят при това
положение е можел да се разпорежда със сумата, като се легитимира с влязлото в сила
решение по гр.д. № 2857/2021г. по описа на ВРС, 20 състав още на 30.11.2022г. и преди
образуване на изпълнителните дела на 08.12.2022г. Както съдът посочи, без значение за
приложение на основанието за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е кога е заверена
сметката на взискателя и кога същият е получил внесената за него сума.
Ето защо съдът приема, че в конкретния случай с оглед хронологията на събитията,
е осъществено основанието за прекратяване на изпълнението по смисъла на чл. 433, ал. 1, т.
1 от ГПК. В обжалваното постановление ЧСИ е формирал неправилен правен извод за липса
на предпоставки за прекратяване на делата. В този смисъл обжалваните постановления като
незаконосъобразни следва да се отменят, като делата се върнат на ЧСИ с указания да
констатира наличие на соченото основание за прекратяване, както и да ревизира приетите
разноски съгласно правилото на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК по жалба с
вх. № 9525/29.12.2022г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, подадена съответно
от Р. Н. А. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението Постановление от 20.12.2022г. на
ЧСИ по изп.д. № 20227170400674 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 и с район
на действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и са приети разноски.
ОТМЕНЯ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК по жалба вх.
9526/29.12.2022г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, подадена от Г. Н. П. с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението Постановление от 20.12.2022г. на ЧСИ по
5
изп.д. № 20227170400673 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 и с район на
действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и са приети разноски.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание да констатира наличие на основание за
прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и да ревизира приетите
разноски съгласно правилото на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6