Решение по НАХД №37/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 54
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20223420200037
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. С., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200037 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Р. СЮЛЮШ. С., родена на 18.12.1950г. в с.Б., обл.С., с ЕГН
**********, българска гражданка, с начално образование, омъжена, безработна, неосъждана, с
адрес за призоваване с.Ст. К. обл.С. ул.“О. П.“ № 25 за ВИНОВНА в това, че на 07.02.2018 г. в гр.
С. в Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр.С. при подаване на
Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и доход с вх. № 2113-18-**/07.02.2018г.,
съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - Образец УП2- Удостоверение с
№0**/29.01.20218 г., на което е придадено вид, че е издадено от фирма „В.“ филиал С., че Р. С.. С.
е работила в предприятието и за посоченото време е получавала вписаното брутно трудово
възнаграждение, или доход, което да послужи за определяне на размера на пенсията и Образец УП-
3- Удостоверение с №0**/29.01.2018г., на което е придаден вид, че е издадено от фирма „В.“
филиал С., че лицето Р. С.. С. е била назначена на длъжност „хигиенистка в отдел „Чистене“ ,
дискотека „Р.“-Сл. бр., за 2 години 3 месеца и 8 дни), като от нея за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от Наказателния
кодекс и на основание чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност за извършеното от нея престъпление, като налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000,00 (ХИЛЯДА) ЛЕВА , вносими в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – С..
ОСЪЖДА обвиняемата Р. С.. С. с ЕГН ********** да заплати в полза на републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР - С. направените по делото разноски до настоящия етап в размер
на 385.67лв (триста осемдесет и пет лева и шестдесет и седем ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд – С. по реда на Глава
ХХІ от Наказателно-процесуалния кодекс в 15-дневен срок, считано от днес за страните.
1
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Решение № 54 постановено по АНД № 37/2022 г. по описа на
Районен съд – С.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс.
Съдебното производство по делото е образувано по повод постановление на Районна
прокуратура – С., с което се предлага обвиняемия Р. С. С. с ЕГН ********** и снета по делото
самоличност, да бъде освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК като и
се наложи административно наказание във връзка с разследването по Досъдебно производство №
6518 ЗМ-89/2018 г. за това, че на 07.02.2018 г. в гр. С. в Териториално поделение на Национален
осигурителен институт гр.С. при подаване на Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и доход с вх. № 2113-18-67/07.02.2018г., съзнателно се е ползвала от неистински официални
документи - Образец УП2- Удостоверение с №**/29.01.20218 г., на което е придадено вид, че е
издадено от фирма „В.“ филиал С., че Р. С. С. е работила в предприятието и за посоченото
време е получавала вписаното брутно трудово възнаграждение, или доход, което да послужи за
определяне на размера на пенсията и Образец УП-3- Удостоверение с №**/29.01.2018г., на което
е придаден вид, че е издадено от фирма „В.“ филиал С., че лицето Р. С. С. е била назначена на
длъжност „хигиенистка в отдел „Чистене“, дискотека „Р.“-Слънчев бряг, за 2 години 3 месеца и
8 дни), като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Държавният обвинител поддържа постановлението. Счита, че събраните доказателства
сочат на извършено от обвиняемата престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Изтъква, че
са налице всички предпоставки за приложението на чл. 78а от НК с оглед определеното наказание
в закона и чистото съдебно минало на обвиняемата. Моли се размерът на глобата да бъде в
минимален размер предвид факта, че обвиняемата не е трудово ангажирана, а от деянието, предмет
на настоящото производство не са настъпили материални щети.
В съдебно заседание обвиняемата Р. С. не се яви. Вместо нея се яви упълномощен от нея
защитник в лицето на адв. С. Г. от Софийска адвокатска колегия, която се солидаризира със
становището на държавното обвинение. Моли съдът да освободи подзащитната и от наказателна
отговорност и да и наложи административно наказание глоба в минимален размер, тъй като счита,
че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и с налагането на минималното административно
наказание с оглед финансовото положение на обвиняемата и факта, че същата е безработна и не
реализира трудови доходи.
За да се произнесе по направеното от прокурора предложение с постановлението, съдът въз
основа на събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебното производство, прие
следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е било образувано за това, че на 07.02.2018г. в гр. С. съзнателно
са ползвани неистински официални документи - 2 бр. удостоверения за отразен осигурителен стаж
за периода от 01.05.1992г. - 08.09.1994г., на които е предаден вид, че са издадени от фирма „В.“
ЕООД, Филиал гр. С., като за самото им съставяне не може да бъде търсена наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316 вр. с чл.308, ал. 1 от НК. В хода на разследване и след
обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства обвинението е намерило за
установено и доказано следното:
От обективна страна: Обв.Р. С. С. от с.Ст. К. обл.С. е подала в ТП на НОИ-С., пред
служителя И. Й. И., Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж, възраст и доход
с per. № 2113-18-67/07.02.2018г., към което е приложила копие на страници от Трудова книжка-
стр16 и стр. 17 и Удостоверение УП-3 с № **/29.01.2018г. и Удостоверение УП-2 с
№**/29.01.2018г. издадени от фирма „В.“, филиал С., БУЛСТАТ **. В посочените удостоверения е
отразен осигурителен стаж на обв.Р. С. С. за периода от 01.05.1992г. до 08.09.1994г. Въз основа на
подаденото заявление ТП на НОИ- С. са направили запитване до ТП-С. град относно правилното
удостоверяване на осигурителен стаж и доход на обв.Р. С., в резултат на запитването е било
отговорено, че „В.“ ЕООД е прекратила дейността си на 11.10.1996г. По време на проверката е
била установена връзка със свид. К. Дж., която е изпълнявала длъжността „ТРЗ“ и която е заявила,
че не съхранява трудови договори и разплащателни ведомости, като същите не са били предадени
1
в НОИ. С оглед липсата на данни за проверявания осигурител в информационната система на
НОИ, в проверката се установило, че е налице обективна невъзможност за изясняване на
обстоятелства от значение за достоверността па съставените документи.
Преди Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж. възраст и доход с peг.
№ 2113-18-67/07.02.2018г. Р. С. С. е подавала и други заявления за отпускане на пенсия: с per.
№11239/21.10.201 Зг. и с per. № 2113-18-910/19.10.2016г., като и в двете е посочено 1 че от 1991 г.
същата не работи. Въз основа на тези заявления и деклариране от страна на Р. С., ТП на НОИ -С. са
извели извода, че Удостоверение УП-3 с № **/29.01.2018г. и Удостоверение УП-2 с
№**/29.01.2018г., издадени от „В.“ЕООД, филиал С., БУЛСТАТ** издадени на името на Р. С. С.
са с невярно съдържание.
За заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и доход с peг. № 2113-18-
67/07.02.2018г. е установено, че е попълнено е ръкописен текст от Севда Савова Ст., сестра на Р.
С. С., като подписа на „заявителя за пенсия“ е изпълнено от Р. С. С..
За Удостоверение УП-3 с № **/29.01.2018г. и Удостоверение УП-2 с №**/29.01.2018г.
издадени фирма „В.“, филиал С., БУЛСТАТ ** е установено посредством графическа експертиза,
че са изпълнени с ръкописен текст от К. Дж., като същата е положила подписа си и за
„ръководител“.
Р. С. С. заявява, че е подавала е няколко пъти документи за пенсия, но все получавала
откази. Същата не може да посочи къде точно е работила и какъв трудов стаж има, но е
категорична, че е работила като чистачка в КК“Слънчев бряг“ във фирма „В.“. Р. С. сочи, че не е
добре с очите и не може да вижда добре цифрите и буквите, затова сестра й Севда е попълвала
необходимите документи. Същата не била запозната какво точно пише в заявлението и процесиите
Удостоверение УП-3 с № **/29.01.2018г. и Удостоверение №**/29.01.2018г. издадени от фирма
„В.“, филиал С., но категорично знае, че в тях е записан трудовият и стаж от фирмата.
Свид. Севда Савова Ст. е сестра на Р. С. С. и и помага във всяко начинание, дори
финансово. Същата заявява, че сестра й не получава пенсия, а се разболяла и не можела да се
издържа. Постоянно подавали документи в „Пенсионно осигуряване“ в гр. С., но от там все
отказвали на основание, че не и достига трудовият стаж. Свид.Ст. решила да потърси където е
работила сестра й и да и събере стажа. Тогава се сетила, че сестра й е работила във фирма „В.“
като чистачка на „Слънчев бряг“ в дискотека „Р.“. Случайно в един магазин в гр. С. срещнала
счетоводителката на фирма „В.“, св. К. Дж. и казала, че сестра и Р. С. е работила във фирмата, но
няма документи, тогава Дж. и казала, че ще и изготви всички документи, които са необходими за
доказване на трудов стаж.
Свид. Ст. си спомня, че срещата е била през м. януари 2018г. След около 15 дни се
срещнали отново със св.К. Дж. и тогава тя и дала изготвените документи- два документа и
трудовата книжка на Р. С.. След това свид. Ст. си отишла на с. Зафирово, обл. С., срещнала се със
сестра си Р. С. и двете отишли в отдел „Пенсии" в гр. С. и подали документи за пенсия. Свид.Ст.
попълнила всички документи за отпускането на пенсия, като сестра й Р. С. се подписала на целия
комплект от документи, който бил подготвен от свид. Ст., защото Ремзия знаела какво трябва да
подава, за да и отпуснат пенсия. Свид. Ст., знаела, че с последното заявление от 2018г. тя
декларира нов трудов стаж от фирма „В.“, за да може да и се отпусне пенсия.
След подаването на заявление peг. № 2113-18-67/07.02.2018г., към което е приложила копие
на страници от Трудова книжка-стр. 16 и стр.17 и Удостоверение УП-3 с № **/29.01.2018г. и
Удостоверение УП-2 с №**/29.01.2018г. издадени от фирма „В.“, филиал С., БУЛСТАТ **, отново
било отказано отпускането на пенсия, тъй като Националният осигурителен институт не може да
направи насрещна проверка при осигурителя- фирма „В.“, филиал С., БУЛСТАТ **, поради липса
на архив.
По досъдебното производство е установено, че автор на Удостоверение УП-3 с №
**/29.01.2018г. и Удостоверение УП-2 с №**/29.01.2018г. и заверката на страници 16 и стр.17 от
Трудова книжка на Р. С. е Капка Димитрова Дж., която заявява, че от 1989г. до 1996 г. е работила
във фирма „В.“, филиал С. на длъжност „Личен състав“. Офисът на фирмата в годините се е
намирал на различни места, като последният бил в гр. С., бул. „Е.“ № 8. Собственик на фирмата е
В. М. Р.- Алексова, но се е представлявала от В. Л. Л.. В. М. Р.- Алексова живеела от 30 години в
Швеция. Фирмата притежавала филиали в гр. С., гр. П., гр. Б., гр. В., гр. Б., гр. Н.- дискотека „Р.“
на Слънчев бряг и гр. Ш.. Счетоводител на фирмата била Ст., за фамилия не се сеща, но тя
2
починала.
Фирмата приключила дейността си през 1993 година, като до 1996г. свид. Дж. продължила
да работи във фирмата, тъй като трябвало да се оформят документално личните документи на
работещите. Всички лични досиета, когато напуснала през 1996г. останали в офиса на фирмата,
който тогава се намирал на бул. „Е.“ № 8. В св. Дж. останали единствено следните документи:
Държавен вестник бр. 79/10.10.1989г. в този брой е записано, че управител е В. Л. Л., Решение на
СГС, фирмено отделение от 22.05.1990г. фирмено дело 1362/1989г., Разпореждане № 151 /1993г.на
Столично управление „Социално осигуряване“, в което е описано, че на фирмата е била извършена
ревизия и има начет за това, че не са били плащани осигуровки. Удостоверение на СГС за
регистрация на фирмата в България, лист на който има печат па фирмата, Пълномощно №
3/03.01.1992г. Свид. Дж. заявява, че познава и двете сестри, но поддържала познанството си със
Севда Ст.. Р. С. работела в дискотека «Р.» в Слънчев бряг, за това, след като била потърсена от
Севда Ст. е издала Удостоверение УП-3 с № **/29.01.2018г., Удостоверение УП-2 с
№**/29.01.2018г. и е извършила заверката на страници 16 и стр. 17 от Трудова книжка на Р. С..
Свид.Дж. твърди, че не е задължително при прекратяване на трудовото отношение да се
приключва трудовата книжка и да се издават удостоверения доказващи трудовия стаж. Всички
печати на фирмата останали в св. К. Дж. и за това издала процесиите УП-та и е заверила трудовата
книжка. На всички документи е подписвана като «ръководител», тъй като твърди, че имала
пълномощно, което е с № 3/03.01.1992г., издадено от директора на «В.», филиал-С..
В хода на извършеното разследване е бил установен Валентин Лазаров, който е и разпитан
и заявява, че от създаването, съгласно Указ № 56 /1989г. е работил във на фирма „В.“, филиал С..
Дружеството било фирма в България с чуждестранно участие. В посоченият период бил управител
на тази фирма и работел на заплата. Собственик на фирмата е Юлиян Алексов, който сега живее в
Америка. До колкото знае фирмата е ликвидирана и не функционира от много години. В самата
фирма имало няколко отдела: транспортен, вътрешно и външно ремонтиране и търговски. Офиса
на фирмата се намирал в гр. С., бул. „Е.“. Тя притежавала филиали в гр. С., гр. П., гр. Стара Загора,
гр.Н., дискотека „Р.“ на Слънчев бряг. Счетоводител на фирмата бил Светослав Лазаров, който му
е брат. Свид. Валентин Лазаров посочва, че познава свид. Дж., която работела във фирма «В.» като
„Личен състав“ и водела деловодство и тя познавала повечето служители. Цялата документация
като трудовите договори ги оформяла точно тази служителка. Свид. В. Лазаров не познава Р. С. С.
и не може да каже дали е работила във фирмата. Не е запознат с издаването на Удостоверения УП-
3 и УП-2 с номера **/29.01.2018г. на името на Р. С. С.. Не може да каже къде са документите и
ведомости, както и актуален адрес за кореспонденция.
От разпита на свид. Валентин Лазаров се установява, че счетоводител на фирма „В.“,
филиал С. е бил свид. Светлослав Лазров, който в разпита си като свидетел заявява, че е работел
като счетоводител във фирмата от 1989 до от 1993г., а оттогава фирмата не развива дейност.
Ръководител на отдел „Чистене“ е бил Костадин Костадинов, който също потвърждава, че фирма
„В.“ е спряла да развива дейност в края на 1992 г. като целият персонал е бил съкратен,
включително и той. През периода от 01.05.1992г. до 08.09.1994г. не е имало служители, които да
работят в дискотека „Р.“ в к.к. Слънчев бряг, тъй като фирмата е била закрита. Според свид.
Костадинов, свид. Дж. била упълномощена от НОИ да издава УП на служители на дружеството,
като в нея са останали и печатите на фирма „В.“ . Това обстоятелство няма как да се отнася към
2018г., т.к. дружеството вече не съществува и това е от правомощията на НОИ като държавен
орган.
През 1992г. в Софийски градски съд започва процедура по несъстоятелност на фирма „В.“
и дружеството от 1993г. не функционира. С решение №3 20.05.1996г. е обявена в
неплатежоспособност на дружеството с начална 30.11.1991 г., и обявява фирма „В.“ в
несъстоятелност, (папка № 2, 26-22 Вилно от протокол на СГС от 12.04.1994г. по дело №
30324/1992г. свид. Валентин Лазаров е заявил, че е бил освободен като управител с решение па
съда от 10.02.1994г. и дружеството има нов управител-В. Методиева Алексова. За 04.10.2018г. е
била призована В. Методиева Алексова. но видно от приложена по делото докладна записка(папка
№ |, 123стр). същата от живее 01 1966г. извън страната. При направена справка за издадени
документи на името на В. Методиева Алексова се установява, че последният издаден документ е
от 17.09.2002г. При справка за търгуване на лице се установява, че от 01.01.2012г. до настоящия
момент няма данни да е преминавала границата, поради което може обосновано да се счета, че
същата не се намира в пределите на страната.
3
Св. К. Дж. заявява, че имала издадено пълномощно от управителя на фирма „В.“.
Възможно е същата да е имала такова пълномощно, но с факта на обявяване на фирмата в
несъстоятелност през 1996г. и прекратяване на нейното съществуване, следва да е прекратено и
правомощието на пълномощното. В инкриминираните документи - Образец УП2 и Образец УП-3
К. Дж. се е разписала като „Ръководител“ и „Счетоводител“ без същата да има такива качества
през 2018г. От наличните по делото писмени и гласни доказателства не се установява К. Дж. да е
била управител, директор или ръководител на фирма „В.“, поради което се счита, че същата не е
следвало да се подписва като такава и да издава документи от името и правомощието па
управителя на дружеството и в качеството на счетоводител.
Поради тази причина е квалифицирано, че документите са неистински, тъй като автора не е
„Ръководител“ и „Счетоводител“ на фирма „В.“, през 2018г. е нямало такива длъжности, в
частност не би могло да бъдат заемани от К. Дж.. След като е прекратена дейността на фирмата
единствено и само НОИ има право да издава документи, доказващи трудов стаж. Самата К. Дж.
заявява в разпита си, че през 1996г., когато е напуснала дружеството, всички лични досиета на
служителите са останали в офиса на фирмата. След като личното досие на обв. С. не е при свид.
Дж. как същата е знаела в какъв период от време е работила обв.С. като чистачка, не става ясно,
както как е знаела точно каква заплата е вземала.
С постановление от 01.12.2021 г. Р. С. е привлечена в процесуално качество обвиняема, за
това, че: На 07.02.2018 г. в гр. С. в Териториално поделение на Национален осигурителен
институт гр.С. при подаване на Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и доход с
вх. № 2113-18-67/07.02.2018г., съзнателно се е ползвала от неистински официални документи -
Образец УП2- Удостоверение с №**/29.01.20218 г., на което е придадено вид, че е издадено от
фирма „В.“ филиал С., че Ремзия Салюш С. е работила в предприятието и за посоченото време е
получавала вписаното брутно трудово възнаграждение, или доход, което да послужи за определяне
на размера на пенсията и Образец УП-3- Удостоверение с №**/29.01.2018г., на което е придаден
вид, че е издадено от фирма „В.“ филиал С., че лицето Ремзия Салюш С. е била назначена на
длъжност „хигиенистка в отдел „Чистене“ , дискотека „Р.“-Слънчев бряг, за 2 години 3 месеца и 8
дни), като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление
по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1. от НК.
По отношение на деянието по чл. 308 ал. 1 от НК от страна на К. Дж. са изпратени
материали на РП- гр.С., за произнасяне по компетентност.
Смекчаващи вината обстоятелства са необременено съдебно минало /не е осъждана/,
оказано съдействие в хода на разследването, направените самопризнания, изразена критичност към
стореното.
Отегчаващи вината обстоятелства са степента на обществена опасност на извършеното
престъпление.
За престъплението по чл. 316 вр. с чл.308 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода до три години“.
Към 07.02.2018 г. обв. С. не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. От извършеното от нея престъпление няма причинени
имуществени вреди, които да подлежат да възстановяване.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства: свидетелски показания, писмени доказателства,
справка съдимост, декларация, постановление за привличане на обвиняем и вземане МН,
графически експертизи, разпит на обвиняем и други.
При тези обстоятелства съдът намира, че обвиняемата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност от Районен съд- С. с налагане на административно наказание глоба. С
оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства и преценявайки семейното,
материално и имуществено състояние на обвиняемата С., съдът прецени, че следва да и наложи
наказание към минимума, а именно глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева, което наказание изцяло
припокрива нормата на чл.78а, ал.5 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемата следва да понесе и разноските по делото за
изготвяне на експертизи до настоящия етап в размер на 385.67лв (триста осемдесет и пет лева и
шестдесет и седем ст.) лева, платими по сметка на ОДМВР- С..
4
На основание чл.309, ал.4 от НПК предвид наложеното наказание на обв. Р. С. и с оглед
събраните по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца, съдът
отмени взетата спрямо нея мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
5