Р е ш
е н и е
№
283/25.4.2019г.
гр. Пазарджик
в
името на народа
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело №
757, по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215, ал. 1 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на
М.И.К. *** и „Нимиц груп“ ЕООД, със седалище гр.
П., подадена чрез адв. П., против Заповед № 1822/30.07.2018 г. на кмета на
община Пазарджик за премахване на незаконен строеж „Преустройство и
реконструкция на част от тавански етаж“.
С обжалваната заповед
кметът на общината, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223,
ал. 1, т. 8 от същия закон, е наредил да се премахне незаконен строеж
„Преустройство и реконструкция на част от тавански етаж“ на пететажна сграда с
идентификатор 55155.501.1258.1 по КККР на
гр. Пазарджик, изпълнен в ПИ с идентификатор 55155.501.1258, съставляващ
УПИ ІV-1258 в кв. 265 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул.
„А. Б.“ № .., към мансарда-апартамент 8, собственост на „Нимиц груп“ ЕООД, с
управител Ф. И. В., с адрес ***.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на издадената
заповед.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. П., който
поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – кметът
на община Пазарджик, заявява чрез
процесуалния си представител – юрк. В., становище за неоснователност на
жалбата. Моли съда да отхвърли оспорването. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен
акт, намира следното:
С оспорваната заповед, въз
основа на Констативен акт № 148/15.06.2018 г., е прието за установено, че след
като е била въведена в експлоатация жилищна сграда, находяща се в гр. Пазарджик,
описана в заповедта, е демонтирана част от покривната конструкция към северния
калкан, като площта под нея е преустроена в тераса с площ около 3 кв. м. към
жилището, тавански етаж (мансарда, апартамент № 8), собственост на М.И.К., а
заустването на водите от терасата е включено в отводнението на съседната
сграда. Видоизменена е и част от западния скат на покрива над спалните, като е
повдигнат с около 2 метра, с което е премахнато скосяването на тавана и е
достигната нормална етажна височина на помещенията, а част от покрива е
преустроен в покрита тераса с площ около 5 кв. м. В мотивите на заповедта е
посочено, че извършител на незаконния строеж е М.И.К.. Строежът е изпълнен в
периода 2012 г. – 2014 г. без разрешение за строеж и без одобрени проекти в нарушение
на чл. 148 от ЗУТ, като е увеличена площта на жилището, без съгласие на
съсобствениците в етажната собственост, в нарушение на чл. 185, ал. 1, т. 1, 2
и 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Според административния орган строежът е от четвърта
категория и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
На 15.06.2018 г. е съставен
констативен акт. М.К. е декларирал, в постъпило от него възражение, че
жилището, към което е извършил незаконния строеж, е собственост на „Нимиц Груп“
ЕООД. По делото са събрани доказателства – нотариални актове за
покупко-продажба, от които е видно, че М.И.К. е продал жилището на 28.07.2008
г. на „Кони-ком“ ООД. От своя страна „Кони ком“ ООД на 01.03.2016 г. е продало
жилището на „Нимиц Груп“ ЕООД. Административният орган е съобщил констативния
акт след установяването на тези обстоятелства на настоящия собственик на
жилището – „Нимиц Груп“ ЕООД, като в законоустановения 7-дневен срок от страна
на търговското дружество не е постъпило възражение. С оглед на установеното и
на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от същия
закон, кметът на общината е наредил премахването на строеж – „Преустройство и
реконструкция на част от тавански етаж“ на пететажна сграда с идентификатор
55155.501.1258.1 по КККР гр. Пазарджик, изпълнен в ПИ с идентификатор
55155.501.1258, съставляващ УПИ ІV-1258 в кв. 265 по плана на гр. П., с
административен адрес ул. „А. Б.“ № .., към мансарда-апартамент 8, собственост
на „Нимиц груп“ ЕООД, с управител Ф. И. В, с адрес ***.
Заповедта е съобщена по реда на
§ 4 от ДР на ЗУТ на 31.07.2018 г. Жалбата е постъпила в съда на 10.08.2018 г.
По делото е изслушана
съдебнотехническа експертиза, като вещото лице е дало заключение, че по
фасадата запад – към северния калкан, е демонтиран покрив от кота 11,55 до кота
10,80 с дължина 2,40 метра. От подпокривното пространство същата площ остава
използваема тераса с площ около 3 кв. м. По фасадата запад е демонтиран покрив
от кота 13,55 до кота 10,80 с дължина 2,20 метра и от кота 11,80 до кота 10,80
с дължина 2,60 метра. Направена е метална конструкция по външното очертание на
мястото на демонтирания покрив на кота 10,80 с височина 2 метра, върху която
стъпва нов покрив, чийто наклон съвпада с наклона на основния покрив – 30 %.
Покривната конструкция е с метална скара, покрита с битумни керемиди. От
подпокривното пространство с площ 6,90 метра същото става използваема остъклена
тераса. Покрита е и съществуващата тераса по фасада север. Новообразувалите се
тераси – открита и закрита, са покрити с керамични плочи. Под и над
остъклението на новообразуваната тераса металната конструкция е облицована с
гипс-картон. Съгласно заключението на вещото лице, изпълнените строителни
дейности представляват преустройство с промяна на предназначението – от общи части
на сградата се превръщат в увеличение на жилищната площ, което, съгласно т. 41
от § 5 на ДР на ЗУТ, няма да доведе до промяна на кода на мансардата, а само в
отразяване на новообразувалата се разгърната жилищна площ. Изпълнените СМР
съвпадат с описаните в констативния акт за демонтиран скат към северния калкан,
СМР за западния скат съвпадат с повдигането 2 метра и преустройство – покрита
тераса, но скосяването на тавана, изпълнен от стоманобетон, е съществуващото по
проект.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от
лица, които имат правен интерес от оспорването, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени
инвестиционни проекти, и/или без разрешение за строеж. Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Видно от събраните по делото доказателства, строежът е изпълнен
без наличието на необходимите строителни книжа – не е одобрен инвестиционен
проект и не е издадено разрешение за строеж.
Видно от заключението на вещото
лице е извършено преустройство на част от етажната собственост с промяна на
предназначението. Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни, по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения от
техническата инфраструктура, благоустройствени спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на
предназначението. Видно от разпоредбата на т. 43 от § 5, преустройството, при
което се променя предназначението на помещенията и натоварването в тях, по
аргумент на противното е строеж. В случая е извършено преустройство, вследствие
на което част от общите части на сградата, се придават към жилищната площ и
увеличават същата.
От изложеното следва, че
извършеното преустройство представлява строеж по смисъла на закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 148 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само ако са
разрешени, съгласно този закон. Извършеното преустройство не попада в
изключенията, посочени в чл. 151, ал. 1, т. 1 – т. 12 от ЗУТ. Съгласно чл. 225,
ал. 2, строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В случая не е налице
издадено разрешение за строеж, по делото не са събрани доказателства дори
такова да е искано.
Като адресат на заповедта е
посочен собственикът – търговско дружество „Нимиц Груп“ ЕООД. Макар в мотивите
на заповедта да е посочен М.И.К. като извършител, то същият не е адресат на
оспорената заповед. Възлагането на задължението да се премахне незаконния
строеж е насочено само и единствено към собственика – търговското дружество
„Нимиц Груп“ ЕООД.
От изложеното следва, че в
производството по чл. 225а от ЗУТ страни по него са адресата на
административния акт и кмета на общината, в случай че строежът е от четвърта до
шеста категория. Адресатът на административния акт е собственикът или
извършителят на незаконния строеж. В потвърждение на това е и разпоредбата на §
3 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи. Същият гласи, че адресати на заповедта са
физически или юридически лица, които могат да бъдат собственик на терена, лице
с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се
създава задължение за премахване на незаконния строеж. В оспорената заповед е
посочен собственикът и задължението за премахване е адресирано само към него.
Въпреки че М.К. е посочен като
извършител на строежа, то същият няма правен интерес да оспорва издадената
заповед, тъй като разпореденото в нея не поражда за него правни задължения. В
тази си част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото прекратено.
Настоящият съдебен състав
намира, че при тези обстоятелства и установени факти, заповедта е издадена от
компетентен орган – кмета на общината, по смисъла на чл. 225а от ЗУТ, спазена е
процедурата по установяване на незаконния строеж, като е съставен констативен акт
от служители на общинската администрация, дадена е възможност на жалбоподателя
да направи възражения и представи допълнителни документи. Съдът намира, че не
са налице отменителните основания на чл. 146 от АПК, поради което оспорването
следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и
следва да бъде уважена, поради което оспорващите следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на Община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 (двеста) лв.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Нимиц груп“ ЕООД, със седалище гр. П., ул. „К.“ № ., ет. ., ап. .,
подадена чрез адв. П., против Заповед № 1822/30.07.2018 г. на кмета на община
Пазарджик за премахване на незаконен строеж „Преустройство и реконструкция на
част от тавански етаж“.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.К. ***, подадена чрез адв. П.,
против Заповед № 1822/30.07.2018 г. на кмета на община Пазарджик за премахване
на незаконен строеж „Преустройство и реконструкция на част от тавански етаж“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 757/2018 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик в тази му част.
ОСЪЖДА „Нимиц груп“ ЕООД, със седалище гр. П., ул. „К.“ № ., ет. ., ап.
. и М.И.К. ***, да заплатят в полза на Община Пазарджик сумата от 200 (двеста)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване
в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните, пред
Върховния административен съд на Република България.
Съдия:/П/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12281 от 16.09.2019 г. на ВАС София, Второ отд. по адм. д. № 7840/2019 г.
- ЗАЛИЧАВА датата на насроченото открито съдебно заседание по делото –
24.03.2020 ч.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. И. К. и „НИМИЦ ГРУП“ ЕООД,
подадена чрез пълномощник - адвокат А. П., против Решение № 283/25.04.2019 г.,
постановено по административно дело № 757/2018 г. по описа на Административен
съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 7840/2019 г. по описа на
Върховния административен съд.
ОСЪЖДА М. И. К. ОТ гр. П. у. А.. Б. № 69, ет. 4, ап. 8 и „НИМИЦ ГРУП“ ЕООД, със
седалище гр. П., , ул. „К.“ № ., ет. ., ап. ., представлявано от Ф. И. В., да
заплатят солидарно на Община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Определението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния
административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3104 от 27.02.2020 г. на ВАС София, Петчленен състав, ІІ колегия
по адм. д. № 249/2020 г. - ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12281/16.09.2019 г.
постановено по адм. д. № 7840/2019 г. по описа на ВАС, второ отделение.
Определението е окончателно.