РЕШЕНИЕ
№ 20224
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110113675 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Д. С. Т. срещу
Фирма, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено, че
ищецът не му дължи сумата от 543.10 лв., представляваща 4/6 част от
главница в общ размер 814.66 лв., за доставени ВиК услуги през периода от
20.03.2018 г. до 11.09.2018 г. в обект, находящ се в /административен адрес/,
аб. № *********.
Ищецът твърди, че титуляр на партида по кл. № ********* е неговият
наследодател – Лилия Борисова Д., която освен ищеца е оставила за
наследници съпруг и дъщеря. Твърди, че при поискване от негова страна му е
издадена справка, от която е видно, че в счетоводството на ответното
дружество е отразено задължение на ищеца за предоставени ВиК услуги на
процесната стойност, като са описани 5 бр. фактури. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение. Ищецът сочи, че вземането на ответника е
погасено по давност, като в случая е приложима кратката 3-годишна такава. В
молба от 23.05.2023г. поддържа, че е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск, като сочи, че в приложена справка, издадена от ответника
в резултат на искане за отписване на сумите, същите се третират като
дължими, както и в извадка от информационната система на Изипей по
партидата на имота. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба,
прави уточнение на исковата си претенция, претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че признава иска по основание и размер. Моли съда на
основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските да останат в тежест на ищеца. Пред
съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва
да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът да
докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
ищецът да е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период, че в процесният
период ответникът е доставял ВиК услуги в количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на процесните суми, както и че са налице
обстоятелствата, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
От представената справка за състоянието на задълженията по клиентски
№ ********* се установява, че оспорените вземания представляват част
стойността на доставени ВиК услуги през периода от 12.09.2016 г. до
15.10.2021 г. в имот, находящ се в София, ж.к. „Зона Б-19“, ул. „Зайчар“ №
206, заведен по партидите на ответното дружество на името на Лилия
Борисова Д., наследодател на ищеца, което обстоятелство се явява безспорно
по делото. В тежест на ответника е да докаже съществуването и
изискуемостта на вземанията си, но по делото не са представени
доказателства, че ВиК услуги в претендираното количество действително са
били доставени и потребени от длъжника по силата на възникнало между
страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите
ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия
случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е
2
ответното дружество, но по делото липсват доказателства, че наследодателят
на ищеца, на когото е открита партида за доставяните канализационни и
водоснабдителни услуги в описания недвижим имот през процесния период е
бил собственик, респ. че в негова полза е било учредено вещно право на
ползване. Ето защо, ищецът не се явява потребител на ВиК услуги в
процесния имот и следователно между него и ответника не е възникнало
облигационно правоотношение за продажба на тези услуги.
Същевременно, по делото не се доказва и действително извършена
доставка на водоснабдителни и канализационни услуги в имота през
процесния период на претендираната стойност. Представената писмо за
задълженията по клиентски № ********* е частен свидетелстващ документ,
едностранно издаден от Фирма и съдържащ изгодни за автора факти /за
доставка на определено количество услуги и възникнали в негова полза
парични вземания/, поради което същата не се ползва с материална
доказателствена сила за констатираните в тях права и задължения, а
формалната им доказателствена сила се отнася единствено до факта на
писменото изявление и неговото авторство. Документът не е подписан от
длъжника и не съдържат негово признание за дължимостта на сумите и
следователно установяват само наличието на парична претенция на ответника
на посочената стойност, но не и реалната доставка на услугата като основание
за възникване на това вземане. Ето защо, при липсата на други доказателства
по делото съдът намира, че едностранно съставените от ответника справки не
доказват доставката на претендираното количество ВиК услуги.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ответникът не е провел пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а
именно, че ищецът през процесния е бил потребил период водоснабдителни и
канализационни услуги на посочената стойност по силата на облигационно
правоотношение между страните. Ето защо ищецът не дължи претендираните
суми и предявения отрицателен установителен иск следва да бъдат уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 50
лв., за държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на
400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява
възражението на ответника за недължимост на разноските от негова страна на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото дружеството ответник е признало
иска, но с извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е
довело до необходимост от предявяването на настоящия иск, поради което
направеното възражение се явява основателно. Смисълът на разпоредбата е,
че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото
поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай
поведението на ответника е такова, че същият е демонстрирал претенция по
отношение на процесните задължения. По делото освен, че е представено
писмо от 07.12.2021 г., с което е отказано отписването на процесните
3
задължения, но са представени и доказателства, че същите са били
претендирани и съдебно посредством, заповед за изпълнение от 18.10.2018 г.
по ч. гр. д. № 64544/2018 г. на СРС, която впоследствие е била обезсилена с
разпореждане от 22.02.2019 г. по ч. гр. д. № 64544/2018 г. на СРС. С оглед на
гореизложеното твърдението на ответника, че не бил станал причина за
завеждане на делото се явява неоснователно и сторените разноски от ищеца
следва да бъдат възложени на ответника.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. С. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: /административен адрес/, чрез адв. С. Д.,
срещу Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. С. Т. не дължи на Фирма сумата от 543.10 лв.,
представляваща 4/6 част от главница в общ размер 814.66 лв., за доставени
ВиК услуги през периода от 20.03.2018 г. до 11.09.2018 г. в обект, находящ се
в /административен адрес/, аб. № *********.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр/административен адрес/, да заплати на Д. С. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: /административен адрес/, чрез адв. С. Д., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството, представляващи
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/ да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес
на упражняване на дейността /административен адрес/, сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца Д. С. Т. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4