Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Тутракан,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Тутраканският районен съд, граждански състав, в
публично съдебно заседание на десети август, две хиляди и девета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С.С.
при секретаря Л.П. като разгледа докладваното от председателя
брачно дело № 20 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 99, ал. 3 от Семейния кодекс.
Образувано е по предявен от Р.Т.К. срещу М.В.К. иск
с правна квалификация чл. 99 от СК – за прекратяване чрез развод на сключения
на
Ищецът в исковата си молба, вх. № 2819/
Сочи, че първите пет години брачният им живот
протичал добре. През 1994 год. съпругът й заминал на работа в Русия, като се
прибирал в България за кратък период. Това продължило шест години.при всяко
прибиране в къщи ищцата забелязала видима промяна у съпруга си. Употребявал
големи количества алкохол, което довело до скандали, физически и психически
тормоз. От няколко години със съпругата си са във фактическа раздяла, като тя
напуснала семейното жилище и заживяла заедно с децата в с. Зафирово в домът на
родителите на съпруга й, които са починали. Твърди, че между съпрузите са
разкъсани всички духовни, физически и интелектуални връзки. Моли съда да се
произнесе с решение, с което да прекрати брака им, без съдът да се произнася по
въпроса за вината, като одобри постигнатото между тях и подписано в съдебно
заседание споразумение. Родените от брака деца са пълнолетни, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос. Семейното жилище – апартамент в
с. Айдемир, кв „Деленките”, ж.к. „Север” 60, ет. 3, ап. 8, ведно с движимите
вещи в него да остане собственост на ответника М.В.К., а недвижимият имот,
находящ се в с. Зафирово, обл. Силистра, ул. „Трети март” № 60, ведно с
движимите вещи в него да остане собственост на ищцата Р.Т.К..
Страните не желаят издръжка един на друг.
След прекратяване на брака, на основание чл. 103, ал.
3 от СК, съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – Маркова.
Допълнителната държавна такса да бъде присъдена на
ответника.
Ответникът е редовно призован, лично се явява в съдебно
заседание и изразява становище, че също желае бракът им да бъде прекратен, като
съдът одобри постигнатото между тях споразумение.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата
- адв. Дарина Николова, прави искане процесът да продължи при условията на чл.
99, ал. 3 от СК, като страните представят споразумение и молят съда да го
одобри.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното в оригинал удостоверение за
сключен граждански брак /дубликат/ от
Съпругата напуснала ответника и се преместила с
децата, които към настоящия момент са пълнолетни, в с. Зафирово.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 99, ал. 1 от СК всеки от съпрузите
може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Нормата
на чл. 99, ал. 3 от СК допуска развод на горните основание, без съдът да се
произнася по въпроса за вината и при условие, че страните са уредили
споразумение помежду си относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения,
ползването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име на
съпругата.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че от няколко години съпрузите на
практика не живеят съвместно, а разделено. В резултат на фактическата раздяла
понастоящем съпрузите не обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство,
което положение е в противоречие с изискванията на чл. 16 от СК. От своя страна
липсата на физическа и духовна взаимност между страните е довело до изпразване
на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е
престанала да изпълнява социалната си функция /чл. 4,
По изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че предявеният иск за развод по чл. 99, ал. 3 от СК е основателен и
следва да бъде уважен, като съдът одобри постигнатото споразумение и сключеният
между страните брак бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за
вината. Липсва обществена и лична оправданост за продължаване съществуването на
брака между страните, поради изчерпването му от емоционално и волево
съдържание. Бракът съществува формално в правния мир и запазването му не е в
интерес на страните и обществото.
Родените от брака деца са пълнолетни, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Страните не желаят издръжка един на друг.
След прекратяване на брака, на основание чл. 103,
ал. 3 от СК, съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име – Маркова.
Семейното жилище – апартамент в с. Айдемир, кв
„Деленките”, ж.к. „Север” 60, ет. 3, ап. 8, ведно с движимите вещи в него да
остане собственост на ответника М.В.К., а недвижимият имот, находящ се в с.
Зафирово, обл. Силистра, ул. „Трети март” № 60, ведно с движимите вещи в него
да остане собственост на ищцата Р.Т.К..
Допълнителната държавна такса да бъде присъдена на
ответника.
При този изход на спора, на основание чл. 329, ал.
1 от ГПК разноските по делото следва да останат така, както са направени от
страните. На основание т. 3 от Тарифа № 1 към ЗДТ М.В.К. следва да заплати окончателна
държавна такса за развода в размер на 30 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак, сключен на
ОДОБРЯВА постигнатото споразумение между Р.Т.К., с ЕГН ********** и М.В.К., с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. Айдемир, кв „Деленките”, ж.к. „Север” 60, ет. 3, ап. 8, ведно с движимите вещи в него, на М.В.К..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на недвижим
имот, находящ се в с. Зафирово, обл. Силистра, ул. „Трети март” № 60, ведно с
движимите вещи в него, на Р.Т.К..
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата по делото – МАРКОВА.
ОСЪЖДА М.В.К.,
с ЕГН ********** да заплати
по сметка на Тутракански районен съд допълнителна държавна такса по бракоразводното
производство в размер 30 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, не подлежи на обжалване и ВЛИЗА В СИЛА ВЕДНАГА.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: