Р Е Ш Е Н И Е
№214
гр.Пловдив, 05.11.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,
Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 5910 по описа за 2019 година на
ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 51 от 30.05.2019г. на инж.П. ***, съгласно Заповед №
РД-09-764/27.05.2019г. на Кмета на Община „Марица“ с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.46,
във вр. с чл.45, ал.2, т.3 и чл.3, т.4 от Наредба № 1 за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество, за организацията и
безопасността на движението на територията на Община „Марица“, приета с Решение
№ 41, Протокол №6/29.02.2000г. на Общински съвет „Марица“ на Ж.Д.Р. ***, с ЕГН **********
са наложени глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.3, т.2 от Наредбата и
глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.3, т.3 от Наредбата.
С жалбата се прави искане
за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи за неизвършителство на
нарушението по чл.3, т.2 от Наредба № 1 на Община „Марица“, както и се оспорва
извършването на нарушение по чл.3, т.3 от Наредба № 1 на Община „Марица“. С
жалбата се сочи не наличие на конкретизирани действия и поведение от страна на
жалбоподателката, както и на факти които дават основание да се приеме че са
извършени не едно, а две нарушения. С жалбата се прави искане за приложение на
цялата административна преписка.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв.Л.М. който поддържа жалбата и искането
за отмяна на издаденото наказателното постановление. В пледоарията си адв.М. излага
доводи по същество на искането си към съда за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказващия
орган редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. По делото не е
представено становище относно жалбата на Ж.Р..
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените основания от страните, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Атакуваното НП е издадено
въз основа на съставен на 09.05.2019г. от свидетел П.А.И., полицейски служител
на длъжност ****при РУ –Труд на ОДМВР Пловдив, акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против жалбоподателката Ж.Р. за това, че на
09.05.2019г. около 13:00 часа на главен път I-8 км.214 извършва действия непристойни и
неморално поведение не съвместимо с обществените норми на поведение с което е
нарушила чл.3, т.2 и т.3 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения
ред, чистота и общественото имущество, за организацията и безопасността на
движението на територия на Община Марица, област Пловдив. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателката, която го е подписала след като е вписала в графата за
възражения и обяснения „не“. Актът е подписан от посочените в него лица,
включително и от жалбоподателката . На датата на неговото съставяне е връчен
препис от него на жалбоподателката съгласно разписка, неразделна част от акта.
В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били
представени писмени възражения от жалбоподателката относно нарушението посочено
в акта.
На основание съставения
АУАН е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателката за това, че на 09.05.2019г. около 13:00 часа,
на главен път I-8 км.214 , извършва
непристойни действия и има неморално поведение несъвместимо с обществените
норми на поведение – проституира, с което е нарушила чл.3, т.2 и т.3 от Наредба
№ 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистота и общественото
имущество, за организацията и безопасността на движението на територия на
Община Марица, приета с Решение № 41, Протокол №6/29.02.2000г. на Общински
съвет „Марица“, като и са наложени две административни наказания глоба всяка по
50 лева за нарушение по чл.3, т.2 от Наредба № 1 на Община Марица и за
нарушение по чл.3, т.3 от Наредба № 1 на Община Марица. Издаденото НП е било
връчено лично на жалбоподателката на 02.09.2019г. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано
издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание
актосъставителят П.И. потвърди авторството на съставения АУАН и приложен по
преписката, както и че е съставен въз основа на снето писмено обяснение от
лицето, срещу което е съставен. По отношение на посоченото в акта нарушение
посочи, че действията на нарушителката посочена в акта се изразявали в
неприлични жестове към водачите на преминаващите по пътя автомобили, и така се
предполага за сексуални намеци. Свидетелят посочи, че на посоченото в акта
място често установяват нарушения, при което нарушителите ги карат в
полицейското управление където съставят актовете. Свидетелят посочи, че лицето
посочено в акта като свидетел е негов колега, с когото при изпълнение на
служебните им задължения са установили нарушението, както и че е бил свидетел
при съставянето на акта против жалбоподателката. Поради не наличие на основание
за критика съдът кредитира показанията на свидетелят като обективни, логични и
непротиворечиви с другите приети по делото доказателства.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП,
както и от изслушването на актосъставителя И..
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е
с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и
при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Районен съд гр.Пловдив намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено
при допуснати съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила,
поради което и следва да бъде отменено поради следното:
Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН със
съставянето на АУАН се поставя началото на административнонаказателното
производство, в хода на което длъжностното лице следва да установи факта на
извършено административно нарушение, с неговите обективни признаци, които
следва да намерят отражение в съставения акт. Така се открояват две от
известните от теорията функции на акта - констатираща /установителна/ и
обвинителна, чрез която спрямо субекта се повдига конкретно обвинение за
извършено нарушение. В конкретния случай
жалбоподателката Ж.Р. е обвинена в извършването на две нарушения - по
чл.3, т.2 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистота и
общественото имущество, за организацията и безопасността на движението на
територия на Община Марица, съгласно която „ За осигуряване на нормални условия
на труд и отдих на гражданите СЕ ЗАБРАНЯВА извършване на действия, противни на
добрите нрави, нарушаващи обществения ред:
Непристойно и неморално поведение, което се
изразява с действия, жестове и словесни изрази, несъвместими с обществените
норми на поведение“ , както и по чл.3, т.3 от Наредба № 1 за поддържане и
опазване на обществения ред, чистота и общественото имущество, за организацията
и безопасността на движението на територия на Община Марица, съгласно която „
За осигуряване на нормални условия на труд и отдих на гражданите СЕ ЗАБРАНЯВА
извършване на действия, противни на добрите нрави, нарушаващи обществения ред:
Демонстративни действия и
поведение на обществени места, несъвместими с обществените норми на поведение,
накърняващи личността и националните чувства“ и по време на цялото производство по
установяване на нарушението се е защитавала срещу това обвинение. Със
съставянето на акта за нарушение фазата по установяване на нарушението е
приключила. Той се явява предпоставка за издаване на наказателното
постановление, в която част на производството наказващият орган не установява
ново нарушение, нито има право да изменя същото чрез включване на нови
квалифициращи признаци, а разглежда законосъобразността на акта и налага
съответното наказание.
В конкретния случай наказващият орган е
санкционирал жалбоподателката Ж.Р. не по предявено с акта обвинение и в
противоречие със функциите на наказателното постановление е вменил нов
квалифициращ признак на деянието – проституира. Съдът намира, че от
представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетел И. не
се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателката Р. нарушение а именно че проституира, като АНО не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът
намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършените
нарушения. Така наказващият орган е
нарушил задълженията си на чл.52, ал.2 от ЗАНН, като съществено е нарушена
и разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Допуснатото не може да се
счита за „нередовност в акта” по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН, защото
условието „…да е установено по безспорен начин извършването на нарушението….”
не е изпълнено. Допуснатото влече незаконосъобразност на наказателното
постановление и е основание за отмяната му.
При така посоченото съдът
намира, че вмененото на жалбоподателката нарушение не е категорично и безспорно
доказано от представените по делото доказателства. В производството по ЗАНН
тежестта на доказване лежи единствено и само върху Административнонаказващия
орган и недоказването на извършването на административното нарушение от
санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.
Водим от изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51 от
30.05.2019г. на инж.П. ***, съгласно Заповед № РД-09-764/27.05.2019г. на Кмета
на Община „Марица“ с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.46, във вр. с чл.45, ал.2, т.3 и чл.3, т.4 от Наредба № 1 за
поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество,
за организацията и безопасността на движението на територията на Община
„Марица“, приета с Решение № 41, Протокол №6/29.02.2000г. на Общински съвет
„Марица“ на Ж.Д.Р. ***, с ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 50 лева
за нарушение на чл.3, т.2 от Наредбата и глоба в размер на 50 лева за нарушение
по чл.3, т.3 от Наредбата.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив
от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.