РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 03.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1385 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
установителен иск с пр.осн. чл. 124, ал.1 от ГПК за собственост върху недвижим
имот и с насрещен иск насрещен иск с пр.осн. чл.108 от Закона за собствеността.
Постъпила е искова
молба, в която ищецът претендира да бъде установено по отношение на
ответниците, че е собственик на едноетажна полумасивна стопанска сграда със
застроена площ от 56кв.м, състояща се от три помещения, построена на северната
имотна граница в поземлен имот, с планоснимачен номер №247, находящ се в кв. 35
по кадастрално-регулационният план на с.Бели Пласт, община Кърджали, област
Кърджали, целият с площ от 1 252 кв.м., при граници и съседи на поземления
имот: от северозапад-път, от югозапад-поземлен имот с пл.сн. №248 и поземлен
имот с пл.сн. №249, от югоизток - общинско място, от североизток - път, като
ищецът живее в него и го ползва. Твърди, че през м.септември 2019г. разбрал, че
ответниците Ф.Н.Ю. и А.А.Ю. се снабдили с Нотариален акт за констатиране
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 40, том I, рег. № 1130,
дело № 39 от 2015г.,издаден на 04.03.2015г., с който са били признати за
собственици на процесната едноетажна полумасивна стопанска сграда в с.Бели
Пласт, общ.Кърджали, без същите да са живели в имота и да са го владели.
Твърди, че ответниците на 04.03.2015г. продали на третия ответник - Н.Ф.Н. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот , със запазване право на
пожизнено ползване № 43, том 1,рег.№1149, дело № 42 от 2015г. процесната
едноетажна полумасивна стопанска сграда. Сочи,че тъй като ответниците Н.Ф.Н. и С.С.Н.
били съпрузи, процесният недвижим имот, който Н.Ф.Н. закупил на 04.03.2015г. от
първите двама ответници, станал съпружеска имуществена общност. Ищецът твърди,
че процесният имот бил построен от него, съответно ремонтиран през годините и
само и единствено той е полагал грижи за този имот заедно с построеното в него.
Тъй като същият не притежавал нотариален акт за собственост върху процесния
имот, през месец септември 2019г. решил да го узакони на свое име и тогава
разбрал, че първите двама ответници неправомерно се снабдили с Нотариален акт
за констатиране собственост върху недвижим имот придобит по давност №40, том 1,
рег.№1130, дело №39 от 2015г., издаден на 04.03.2015г. и след това го продали
на третия ответник - Н.Ф.Н. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот със запазване право на пожизнено ползване. Моли съдът да признае по
отношение на ответниците собствеността на ищеца върху процесния недвижим имот и
да обезсили посочените два Нотариални актове за констатиране собственост върху
недвижим имот придобит по давност и за покупко - продажба на недвижим имот със
запазване право на пожизнено ползване като незаконосъобразно издадени. В
съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда да
го уважи,както и оспорва насрещния иск и излага съображения. Претендира
разноски. Конкретизира,че давностното му владение е с начало 1975г., когато
започнал строежът на процесната стопанска постройка, завършил в началото на
80-те години,като по време на строежа ищецът отсядал тогава при живите му
родители в двуетажната къща и непрекъснато осъществявал давностно владение,
независимо от факта, че живял в Р.Турция,тъй като се прибирал всяка година.
Заявява,че построил и пригодил за
живеене тази постройка с личен труд и през годините я ремонтирал със свои
средства, направил нов покрив на постройката след срутването му. До 1989г.
живял в имота, след което заминал за Р.Турция. Оспорва твърдението, че бил
приютен от ответниците на тавана им. При завръщането си в Р.България отсядал в
постройката, но от две години водата и тока били спрени от Н.Ф.Н., което
принудило ищеца да предяви иска. Обяснява и че от 1989г. до 1994г. не се връщал
в Р.България от Р.Турция, след 1994г. се прибирал в постройката, в с.Бели Пласт
веднъж годишно, която направил през 1975г. за около 1-2 месеца, през което
време живеел при родителите си в двуетажната къща. Заявява,че в постройката
никога не е имало животни и е с три стаи за живеене,като живял в нея от 1975г.
до 1989г. с жена си, а в Хасково отишъл през 1971г. Когато се връщал от Р.Турция
стоял по 20дни, а след 1996г. му давали по един месец отпуск от работа и идвал
в постройката. През 1999г. се пенсионирал в Р.Турция и си дошъл в България, живеел
в постройката, а апартаментът в гр.Хасково го изгубил. Постройката останала в
западната част на двора, която била негова. Преди Н. да оправи къщата, имал ток
и вода, но сега не, всичко отрязали, защото оставали в неговата част.
Ответниците Ф.Н.Ю.,
А.А.Ю., Н.Ф.Н. и С.С.Н. в срока по чл. 131 от ГПК депозират отговор, с който
оспорват предявения първоначален иск и молят същият да бъде отхвърлен, като противопоставят
изтекла в полза на първите двама ответници придобивна давност. Твърдят,че
поземленият имот и трите сгради в него , включително процесната полумасивна
стопанска сграда от 56 кв.м. били собственост на родителите на ищеца и първия
ответник и след смъртта на двамата родители - след 08.11.1989г.,когато починал и баща им,
по неговата воля като наследодател имотът останал във владение на най-големия
от синовете му – първият Ф.Н.Ю. и съпругата му А.А.Ю.., откогато до продажбата
на поземления имот ,ведно с трите построени в него постройки, през 2015г. били
продадени на третия ответник Н.Ф.Н. и са във владение на първите двама ответници,като
владението е непрекъснато, явно и спокойно и до предявяване на иска никой от
останалите наследници не е предявявал претенции към имота. Оспорват
непрекъснатото владение на ищеца с твърдението ,че преди да се изсели в Турция
в началото на 90-те години, живял в собствена къща в гр.Хасково,която
впоследствие продал, през което време,а след това и в Турция, ответниците
владели имота и постройките в него непрекъснато,явно и необезпокоявано от
08.11.1989г. до сега. Отричат ищецът да се е интересувал през годините от имота
,да е идвал и да е полагал грижи за запазването му. Твърдят,че третият ответник
Н.Ф.Н. през 2014г. извършил ремонт на жилищната сграда със собствени средства и
подобрения по отношение на другите сгради, както ответниците заплащали данък
недвижим имот и такса смет за процесния имот повече от 10 години. Преди около 2
години ищецът помолил ответниците да го приютят за кратко, тъй като нямало къде
да живее , а в замяна обещал да им помага с животните и първоначално бил
приютен в таванското помещение на жилищната сграда, но за да не им пречи,
поискал да се пренесе в процесната постройка, след като я направи годна за
престой,на което ответниците се съгласили с уговорката това да е временно, но
понастоящем ищецът неоснователно се пренесъл със съпругата си и я ползавал като
жилище, въпреки че по предназначение била стопанска постройка и през годините
била ползвана за отглеждане на животни. Считат, че едва с подаването на
исковата молба ищецът демонстрирал намерението си за своене,който момент
следвало да се счита за начало на давностно владение. Молят съда да отхвърли
иска и да им присъди разноски. В съдебно заседание чрез адвокати по
пълномощие,а ответникът Н.Ф.Н. и лично оспорват иска, включително и твърденията
на ищеца в съдебно заседание, че от 1975г. започнал да строи процесната
постройка,като противопоставят,че сградата и стопанската сграда са построени от
общият им наследодател А.Й.Х., който след смъртта си оставил имота на сина си
ответника Ф.Н.Ю., който от своя страна ползвал и владеел масивната жилищна
сграда, както постройките и имота, за което се снабдил с констативен нотариален
акт за собственост. Молят съда да отхвърли иска по съображения,че по делото е
установено,че през последните
10 години ищецът по
първоначалния иск и ответник по насрещния иск е живял преимуществено в Република Турция
и ползвал имота единствено през летните месеци, поради което не е владял
непрекъснато имота,
позовавайки се на чл.81 от ЗС, че владението се прекъсва с изгубването му в продължение
на 6 месеца. Претендират разноски по представен списък на разноските.
Ответникът Н.Н. обяснява и че първоначално допуснал С. да живее на тавана, като
през това време помагал с гледането на животните и от около 2014г.-2015г. С.
започнал да владее имота. Преди това живеел в гр.Хасково, но жилището му било
продадено. Искал да направи ремонт и да живее в постройката. Не му казали и
показвали,нито, че е временно, нито че ще остане завинаги. През годините идвал
рядко. Заявява,че не бил против да идва на гости. В периода от 2014г.-2015г. до
сега ответникът не е искал С. да е в тази къща, както и постройката да бъде
негова къща. Нямал такива намерения.
В срока за отговор
на първоначалния иск е предявен НАСРЕЩЕН ИСК от ответниците Н.Ф.Н. и С.С.Н., с
който молят да бъде постановено със сила на присъдено нещо, че ответникът - първоначалният
ищец не е собственик на процесния имот и същият да бъде осъден да го предаде на
ищците. Обосновават правото си на собственост с покупко-продажба в режим на СИО
и собственост на праводателите им, констатирана при обстоятелствена проверка,
обхващаща поземления имот и построените в него масивна жилищна сграда и 3
полумасивни стопански постройки,вкл. процесната
с площ 56кв.м.,построена на северната имотна граница. Сочат,че
ответникът по насрещния иск без правно основание владее тази постройка и молят
съда да го осъди да я предаде на насрещните ищци.В съдебно заседание насрещният
иск се поддържа лично от ищеца Н.Ф.Н. и от упълномощени представители и молят
съда да го уважи. Претендират разноски.
Ответникът по
насрещния иск С.Н.Ю. в срока за отговор по насрещната искова молба, депозира
писмен отговор, с който счита същия за неоснователен и моли, съдът да го отхвърли
, като твърди, че е владял имота повече от 20 години с начало 1975г., когато
започнал строежът на едноетажната полумасивна стопанска сграда от 56 кв.м.,като
твърди,че е живял в него, ползвал го, ремонтирал го и единствено той полагал
грижи, както понастоящем живее и го ползва и с изненада през 2019г. научил, че
брат му Ф.Н.Ю. и съпругата му А.А.Ю. били признати за собственици, без да
живели в него и да са го владяли,както и че са го продали на ищеца по НИ Н.Ф.Н.
и като придобит по време на брака със С.С.Н. е в режим на СИО, като си запазили
правото на пожизнено ползване. Моли съдът да го отхвърли. В о.с.з. поддържа
отговора лично и чрез пълномощник моли съда да отхвърли насрещния иск.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
По делото е
признато за безспорно между страните следното:
- че ищецът по
първоначалния иск С.Н.Ю. и ответникът Ф.Н.Ю. са братя, а третият ответник Н.Ф.Н.
е племенник ищеца С.Н.Ю.;
- че първите двама
ответници Ф.Н.Ю. и съпругата му А.А.Ю. са се снабдили с Нотариален акт за
констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 40, том I,
рег. № 1130, дело № 39 от 2015г., по силата на който са признати за собственици
на процесния недвижим имот, включително и на едноетажна полумасивна стопанска
сграда с площ 56кв., построена на северната имотна граница;
- че с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №43,том 1,рег.№1149, дело №42 от 2015г. ответниците Ф.Н.Ю. и
съпругата му А.А.Ю., са продали собствените им имоти, включително процесната
полумасивна стопанска сграда, на третия ответник – сина им Н.Ф.Н., като са си
запазили правото на пожизнено ползване върху тях;
- че третият
ответник Н.Ф.Н. е съпруг на четвъртия ответник – С.С.Н. и същите са придобили
процесния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност.
Установява се от
приобщената по делото доказателствена съвкупност, че ответникът Ф.Н.Ю. /с
български имена Р.А.Ф./ е заплатил местен данък и такса смет,дължими за земя и
сграда с.Бели пласт,общ.Кърджали, кв.Бяла № 32 по партиден № 4411252346001 за
1998г., 2001г., 2005г., 2008г., 2011г., 2012г., 2013г.,2015г.,
2016г.,2017г.,2018г. и 2019г., както и ответникът А.А.Ю. е заплатила дължимите
за 2017г. налози за собствеността си с.Бели пласт, общ.Кърджали, кв.Бяла №32.
Установява се, че
при извършената по нотариално дело № 39/2015г. по описа на нотариус Г.Х., рег.№
554 на НК, обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост по
давност на ответника Ф.Н.Ю. на ПИ с
пл.сн.№ 247, кв.35 с площ 1302 кв.м. , находящ се в урбанизираната територия на
с.Бели пласт, общ.Кърджали, ведно с построените в него сгради, включително процесната,
че по разписен лист същият УПИ, ведно с постройките, по плана на с.Бели пласт,одобрен
със заповед № 609/02.07.1987г. е записан на ответника Ф.Н.Ю. /Р.А.Ф./, като
процесната полумасивна стопанска сграда, построена на северната имотна граница
със застроена площ 56 кв.м. е нанесена на плана от 1987г. и липсват строителни
книжа за сградите.
От данните в
масивите на АИС „Граничен контрол“ при ОД на МВР Кърджали за периода
01.01.2000г. до 20.05.2020г. се установява,че ищецът С.Н.Ю. е влизал и излизал
в и от страната през ГКПП Капитан Андреево,като първото му влизане в периода е
на 05.03.2015г. и излизане на 23.03.2015г., влязъл на 07.05.2015г. и излязъл на
19.05.2015г.,отново излязъл на 24.11.2015г.,последвани от множество влизания и
излизания. Така, за 2015г. ищецът е влязъл 3 пъти в страната, през 2016г. – 6
пъти, през 2017г- - 8 пъти, през 2018г. – 12 пъти и през 2019г. – 12 пъти.
По делото са изслушани свидетелски
показания. Св.Н.И.М.-съсед, установява,че към двуетажната къща на Ф. е
прилепена стопанската сграда на един етаж,построена от брат му С. между 1975г.-1980г.
с камъни. Тогава родителите им били живи и живели в двуетажната къща.С. строял
на етапи и през това време спял при майка си и баща си в двуетажната къща,
докато направи покрив и след това започнал да живее там. Живеел с жена си в
постройката и с двете деца. Имало ток, но не и вода. През 1989г. заминали заедно
със С. за Р.Турция,откъдето С. се върнал
преди 1997г.,когато свидетелят М. се върнал за пръв път. Двамата се засичали в
селото, когато С. идвал на гости у Н.. С. оправил падналия покрив на
постройката около 2000г. и оставал в къщата. През последните 20 години С. отивал
в Р.Турция и се връща. Постройката била заключена, а ключът се държал от Ф.,
брата на С.. С. продал къщата в гр. Хасково през 1989г., когато заминали за
Р.Турция.
Св. Раиф Юсуф
Садула – съсед , свидетелства,че Ф. имал двуетажна къща, която била на баща им,
а Н. я ремонтирал,а до нея - друга сграда с три стаи на един етаж, която през
70-80г. години била стопанска сграда и била построена от С. между 1975г. и
1980г., който живеел по това време в гр.Хасково и идвал веднъж в седмицата в
с.Бели Пласт. Постройката била каменна сграда, а той я направил за живеене.
Докато я строял, спял при баща си в голямата къща. Когато ремонтирали голямата
къща, спрели водата на пристройката и това било по време, когато С. бил в
Р.Турция.След 1980г. С. живял с жена си до екскурзията през 1989г.,като след
падането визовия режим се връщал всяко лято за по 4-5 месеца и оставал в
постройката, а през 2000г. си дошъл за пръв път. Тя била пропаднала, той я
ремонтирал при идването си и я поддържал. Друг не бил правил ремонти. Чул за
дразги от около 5,6,7 години,когато Ф. и
Н. узаконили къщата, а постройката влизала в този парцел и С. нямало къде да
живее. Миналата година направил от тухли още една стая. Свидетелят не бил
виждал другите да правят ремонти,като Ф. и Н. поддържали тяхната къща. От
1989г. до 2000г. постройката пропадна и никой не се грижел за нея. Според него С.
не се върнал окончателно в Р.България, идвал зимата и лятото. Не бил виждал Н.
да ползва постройката.
Според св.С.С.М. –
съселянин, страните имали къща и салма/навес за фураж/ и дърва, построени от бащата
на Ф.С. преди около 50-60г. Ремонт на постройката направил С. преди 2-3 години,
който идвал от време на време. Баща им Н. оставил всичко на Ф., който се грижел
и поддържал всичко, а С. тогава живеел в гр.Хасково, а после заминал за
Р.Турция, откъдето се върнал преди 5-6 години. Ф. и Н. ползвали постройката за
колата. Н. започнал да прави ремонт на къщата. С. постоянно живеел в Р.Турция,
но последните 5 години от време на време си идвал на село - в постройката , на
която направил ремонт и в гр.Хасково. Проблемите започнали след като Н. направил
ремонт на двуетажната къща. Салмата я ползвал Н. - слагал фураж и дърва, докато
идването на С., който я затворил от 1-2 години. Когато оставал по месец-два, Н.
давал на С. да спи на таванската стая.
Св. С.Б.М. –
съселянин - заявява,че имали къща и кошари за животните,които се намирали отделно.
С. направил навес в двора, залепен до къщата на Н., миналата година, нямал
покрив, но С. го направи и ставало за живеене. Първоначално на същото място имало
нещо като гараж. Ф. го ползвал преди С. да се върне от гр.Хасково за слама и
зърно. С. заминал за Р.Турция през 1989г., а преди около 3-4 години се върнал
от там. Предимно лятно време се връщал за няколко месеца. Според свидетеля никой
не е имал претенции към имота от 1989г. до връщането му от Р.Турция. С. помагал
през 2017г. за животните, за сламата, като оставаше в Н. на гости. За
последните 20 години бащата на Н. се грижел за имота. Дядото на Н. строил
навремето къщата. Гаража бил отскоро,но С. го направил като къщичка.
Според св.Ш.Б.С. - собственик на земя в селото, от Н. му е известно,че държал храна за животните
в складовете- фураж и слама и че бащата
на Н. - Ф. му прехвърлил къщата. Често бил на гости на Н. и от 4-5г. познавал С.,като
го виждал само лятно време. Преди С. да направи покрива на гаража, където живеел
сега, живеел на тавана и свидетелят го виждал там. Ремонтът на постройката бил
отпреди 2-3 години – С. ремонтирал съборил гаража и изградил покрив. Преди
ремонта свидетелят не е чувал някой да има претенции за имота.
От изготвеното по
делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, в т.ч. и устния
доклад на в.л. в съдебно заседание, се установява, че процесният имот
представлява едноетажна полумасивна сграда – пригодена за живеене с площ 56.00 кв.м.,
състояща се от коридор, стая и складово помещение, отбелязана в скицата на
Техническата служба като „ПЖ“, разположена в северната част на ПИ с пл.сн. №
247,кв.35 по КРП на с.Бели пласт, общ.Кърджали, целият с площ 1252 кв.м.;
липсвали предшестващи и последващи планове за селото; с предназначение на
ПИ - за жилищни нужди, нискоетажно
застрояване, с допустимо основно и допълващо застрояване. Процесната сграда била
елемент от основното застрояване на ПИ – жилищна сграда. Според вещото лице
липсвала обективна находка за годината на построяване на сградата, но към
датата на одобряване на плана -
02.07.1987г. - по местоположение и предназначение била отразена като съществуваща
и като характерно за 70-80г. на миналия век строителство. Видимо били правени
подобрения под формата на текущ и основен ремонт - подмяна на керемиди на покрив,
стоманено-бетонни щурцове над отвори на врати и прозорци, полагане на ПВЦ
дограма, стени от тухлена зидария, ст.бетонови пояси и др. Застроеният имот с
пл.сн. № 247 в кв. 35 по плана на с.Бели пласт,за който са отредени УПИ V-247 в кв.35, УПИ VI-247, в
кв.35 и УПИ VII-247 в кв.35 , бил с неуредени
регулационни сметки и без необходимите строителни книжа,вкл. разрешение за
строеж. В съдебно заседание вещото лице допълва и че бил налице план, одобрен със Заповед от 02.07.1987г. и
кадастрално-регулационен план на селото,но не били налични строителни
книжа и документи за процесните имоти. В червен цвят бил колориран процесният имот и същият се намирал в северната част на имота. Според скицата в този имот имало една жилищна сграда и други три сгради. И в нотариалния акт били три сгради, освен жилищната сграда, която била с различно описание. Трите били описани като стопански постройки, но по плана едната била със символ „ПЖ“, означаващ паянтово жилище на един етаж, като били налице различия между
конструкцията, установени
на място и тази, според
условния знак, според който това било
паянтова сграда. Основавайки
се на записа в плана, че
сградата е жилищна, тъй като планът нямал
подробен проектен план и предназначението се смятало спрямо фактическото използване на самата сграда, вещото лице счита същата за жилищна,
но не паянтова, а полумасивна, според дефинициите, давани
в тези условни знаци, задължителни за ведомствата, изработващи кадастралните
планове, които били основа за изработване на регулационния
план. Към датата на изготвяне на плана на с.Бели пласт процесната сграда е съществувала – като жилищна, но паянтова,което предполага, че била
правена някаква реконструкция - подмяна на материали,
за да се промени от паянтова в полумасивна, липсат данни за годината,както и строителни книжа. Неуредените регулационни сметки означавало, че регулацията не била
влязла в сила и по разпоредбата на ЗУТ парцелните сгради се привеждат към
имотните служебно, без
специална процедура, тъй че се считало,че за имота имотните граници са парцелни на този етап. Удостоверението , подписано от
Директор на дирекция „ АСУТ“ и гл.архитект
имало удостоверителна стойност. За общината тази сграда била полумасивна стопанска. Настилката в складовото
помещение била „земя“, което представлявало недовършено помещение. В
момента не се виждало какво
предназначение има. Описанието на тези сгради в удостоверението на
Община Кърджали съответствало на нотариалния акт и на
заявлението. Общината не удостоверявала факта, че направила проверка, а посочва: „въз основа на заявление, подадено 2015г.“. По
функционалното си предназначение
процесната сграда нямала всички елементи на
жилище. По императивната норма на чл.40 от ЗУТ всяко жилище трябвало да притежава една стая, кухня, баня , тоалетна и
склад, който е в или извън сградата, обаче, за този строеж няма издадени
строителни книжа и документи и той е изграден до 07.07.1987г. и е търпим строеж
само по този признак, но няма удостоверение от главния архитект , че е търпим
строеж, както и предписания какви работи да се изпълнят, с оглед да бъде
приведен в съответствие с нормативните изисквания. Липсвала тоалетната, липсвала и
ясно обособена кухня с направените ВиК инсталации и свързване към външните
мрежи. Промяната във функционалното предназначение на даден обект сграда, може
да доведе до промяна в плана, ако се променя площта на имота, да кажем с конструкция,
съответно трябва да се направи допълване и поправка на кадастралната основа.
Процесната сграда била едноетажна и отбелязана с условен знак ПЖ,
единственото, което следвало да се направи е да се
направи поправка в кадастралната основа, ако се налага по отношение на площта и
конструкцията, защото тя била в рамките на тази
площ, която била отбелязана в плана. Съдът изцяло кредитира изготвеното заключение като
обективно, компетентно, обосновано и необорено от други доказателства по
делото.
С оглед изложеното
дотук, съдът намира следното:
Ищецът черпи
правата си въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност върху процесната
едноетажна полумасивна стопанска сграда, построена в имот, собственост на
ответника Н.Ф.Н.,а преди него - на Ф.Н.Ю., с начало 1975г. и продължила повече
от 20 години. По отношение построяването на сградата събраните по делото
свидетелски показания са противоречиви – свидетелите Н. М. и Р.С. заявяват, че
същата е построена от ищеца С.Н.Ю., а св.С.М. - че е построена заедно с къщата от бащата на
ищеца С.Н.Ю. и ответника Ф.Н.Ю. в периода 1950-1960г. Съдът намира, че единственото
несъмнено доказателство в тази връзка са данните от КРП на с.Бели пласт,
общ.Кърджали към момента на неговото одобряване със Заповед № 609/02.07.1987г.,
съгласно заключението на СТЕ. Или, безспорно се установява, че към 02.07.1987г.
процесната полумасивна стопанска сграда е била изградена и завършена, поради
което и нанесена в плана на селото с посочен собственик Р.А.Х., т.е. ответникът
Ф.Н.Ю.. Доколкото по делото не са представени и е установено, че липсват издадени
строителни книжа, както и данните от плана не са опровергани с други
доказателства по делото, следва да се приеме посоченото обстоятелство за установено
по несъмнен начин. В тази връзка, дори хипотетично да се приеме, че за периода
1975г.-1985г. в полза на ищеца С.Ю. е изтекла 10-годишната придобивна давност,
то, към 02.07.1987г. се установи, че постройката е сменила собственика си, а
именно, Ф.Н.Ю. /Р.А.Х./. Установено бе, че ищецът С.Н.Ю. заминал със
семейството си в РТурция през 1989г.,като продал апартамента си в гр.Хасково,
завръщал се след 1996г. за ползване на годишен отпуск – по 20-30 дни годишно
през лятото, отсядайки при брат си -
ответника Ф.Н.Ю. /св.Н. М. и св.Р.С./ и едва след 1999г. след пенсионирането
си, през 2000г. се върнал в България и поправил покрива на процесната постройка,
като започнал да я пригажда и за живеене. Установява се, че в периода 1998г.
-2019г. ответниците Ф.Н.Ю. и А.А.Ю. освен, че декларирали в общинска
администрация поземления имот и постройките в него като свои, заплащали ежегодно
дължимите данъци и такси, като на 04.03.2015г. се разпоредили чрез покупко –
продажба в полза на ответника Н.Ф.Н.. През годините процесната постройката била
заключена и ключът се държал от ответника Ф.Н.Ю.. Установено бе,че ответникът Н.Ф.Н.
ползвал постройката за фураж и дърва и разрешил временно на ищеца да отседне на
тавана в неговата къща, да му помага за животните през 2017г. /св.С.М. и Ш.С./,
но не е давал съгласие ищецът С.Н.Ю. да придобива за себе си процесната
постройка, дори и да не му се е противопоставил да извършва ремонтни дейности,
се противопоставил на ползването чрез изключване на електричеството и спиране
достъпа на водата. В тази връзка, индиция е и справката за взлизане и излизане
в РБ на ищеца, от която бе установено,че от 3 пъти през 2015г. за няколко дни,
ищецът зачестил през следващите години завръщането си и престоя в страната.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Не бе
установено по категоричен начин по делото ищецът да е установил своя власт,
продължаваща 10 години, върху построената полумасивна стопанска постройка с
площ 56 кв.м., както и да е отблъснал владението на ответниците и спокойно да е
владял същата, тъй като дори да се приеме обратното, не бе установено трайно
установяване в България за посочения период от време.Т.е., дори в периода
2000г. – 2014г. да е започвал да владее постройката, давността е била
прекъсвана с изгубване на владението в продължение на повече от 6м., съгласно
чл.81 от ЗС. От друга страна, установено бе, че ответникът се възпротивил на
владението, установено от ищеца, тъй като никога не бил давал съгласие, освен
за ползване на имота. Установено бе ,че същият се легитимира като собственик на
процесния имот, заедно с поземления имот, жилищната сграда и другите две
стопански постройки в него по силата на покупко-продажба и давностно владение
от родителите си – първите двама ответници, което не бе надлежно опровергано в
процеса. При това, съдът намира за приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС,
съгласно която собственикът на земята е собственик на постройките върху
нея.
Или, в случая,
ищецът не е получил владението върху процесния имот на правно основание, годно
да го направи собственик, а когато се завладява изцяло чужд имот, презумпцията
на чл. 69 ЗС действа дори да няма основание за установяване на фактическата
власт и предвид липсата на основание, имотът се придобива след 10 години. А
тежестта на доказване на признаците на владението е на лицето, което се
позовава на придобивна давност - Решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д. №
1366/2005 г./, ВКС, ІV г.о., Решение № 45/15.04.2014г. по гр.д.№ 6619/2013г. ІІ
гр.о. Предвид изложеното по-горе,обаче, в процеса ищецът не установи при пълно
и главно доказване на твърдението си за изтекла в негова полза придобивна
давност, поради което не е налице хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗС, респ. не се
доказа С.Н.Ю. да е собственик на процесния имот и доказателствената сила на
констативен нотариален акт № 40 от 2015г.
не е опровергана, поради което искът за собственост следва да бъде отхвърлен, а
искът по чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 40 , том първи,
рег.№ 1130, дело № 39/2015г. по описа на нотариус Г.Х., следва да бъде
отхвърлен. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазване
право на пожизнено ползване № 43 , том първи, рег.№ 1149, дело № 42/2015г. по
описа на нотариус Г.Х., не следва да се отменя, с оглед постановките на ТР
3/2012г. на ОСГК, съгласно които нотариален акт, удостоверяващ правна
сделка,т.е., за прехвърляне на вещни права, не се отменя, а на отмяна подлежат
само констативните НА и НА по обстоятелствена проверка /решение № 1138 от
11.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 4872/2007г., II г.о./. Сключеният между
ответниците договор за продажба представлява нотариален акт за сделка, която е
действителна между ответниците, тъй като продажбата на чужда вещ не води до
недействителност на сделката, но е непротивопоставима на действителния
собственик, в случая ищеца, който е трето лице по сделката и легитимиращият
ефект на договора за продажба отпада спрямо третото лице-ищец със съдебното
решение при успешно проведен иск за собственост, с оглед вписването на исковата
молба/по партидата на имота/, като на основание чл.115 от ЗС, на отбелязване
подлежи и съдебното решение.
С оглед изложеното
по-горе, съдът намира предявения насрещен ревандикационен иск за основателен, тъй като
по делото са установени правопораждащите правото на собственост на ответниците Н.Ф.Н.
и С.С.Н. факти - придобивна давност,
изтекла в полза на праводателите им, което се установява от отразяванията в
плана, заключението по СТЕ и разпитаните по делото свидетели С.М., С.М. и Ш.С., които не бяха надлежно
опровергани в процеса от ответника по НИ С.Н.Ю.. С оглед на това и след като
ответниците Ф.Н.Ю. и А.А. Ю. са придобили надлежно правото на собственост, съответно
са могли да го прехвърлят надлежно на ответника Н.Ф.Н. по време на брака му със
С.С.Н., с договор за продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот със запазване право на пожизнено ползване № 43 , том първи, рег.№
1149, дело № 42/2015г. по описа на нотариус Г.Х., при което следва по отношение
на ответника по НИ С.Н.Ю. да бъде признато за установено, че ищците Н.Ф.Н. и С.С.Н. са собственици на процесната постройка
и С.Н.Ю. следва да се осъди да предаде владението на имота на основание чл.108
от ЗС.
При този изход на
делото, ищецът С.Н.Ю. няма право на разноски.
На осн. чл.78,ал.1
от ГПК в полза на ищеца по НИ Н.Ф.Н. и в тежест на ответника по НИ С.Н.Ю. следва
да се присъдят направените разноски по представения списък на разноските за заплатена
държавна такса по насрещния иск – 50,00лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Ю., с ЕГН **********,***, против Ф.Н.Ю.,
с ЕГН **********,***, А.А.Ю., с ЕГН **********,***, Н.Ф.Н., с ЕГН ********** ***
и С.С.Н., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на Ф.Н.Ю., с ЕГН **********, А.А.Ю., с
ЕГН **********, Н.Ф.Н., с ЕГН ********** и С.С.Н., с ЕГН **********, че С.Н.Ю.,
с ЕГН **********, е собственик по давност на недвижим имот, представляващ ПОЛУМАСИВНА
СТОПАНСКА СГРАДА на един етаж, със застроена площ от 56 кв.м, състояща се от
три помещения, построена на северната имотна граница в поземлен имот, с
планоснимачен номер №247, находящ се в кв. 35 по КРП на с.Бели Пласт, община
Кърджали, област Кърджали, целият с площ от 1252 кв.м., при граници и съседи на
поземления имот: от северозапад-път, от югозапад-поземлен имот с пл.сн. № 248 и
поземлен имот с пл.сн. № 249, от югоизток - общинско място, от североизток –
път, с начало на владението 1975г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Ю., с ЕГН **********,***, против Ф.Н.Ю.,
с ЕГН **********,***, А.А.Ю., с ЕГН **********,***, Н.Ф.Н., с ЕГН ********** ***
и С.С.Н., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 40 , том първи, рег.№ 1130, дело № 39/2015г. по описа на
нотариус Г.Х..
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Н.Ю., с ЕГН **********,***,
че Н.Ф.Н., с ЕГН ********** *** и С.С.Н., с ЕГН **********,***, са собственици на
недвижим имот, представляващ ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от
56 кв.м, състояща се от три помещения, построена на северната имотна граница в
поземлен имот, с планоснимачен номер №247, находящ се в кв. 35 по КРП на с.Бели
Пласт, община Кърджали, област Кърджали, целият с площ от 1252 кв.м., при
граници и съседи на поземления имот: от северозапад-път, от югозапад-поземлен
имот с пл.сн. № 248 и поземлен имот с пл.сн. № 249, от югоизток - общинско
място, от североизток – път И ОСЪЖДА
С.Н.Ю., с ЕГН **********, ДА
ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Н.Ф.Н., с ЕГН **********
и С.С.Н., с ЕГН **********, на същия недвижим имот.
ОСЪЖДА С.Н.Ю., с ЕГН **********,***, да заплати на Н.Ф.Н., с ЕГН
********** *** направените по делото разноски в размер на 550,00 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: