Решение по дело №170/2021 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 12
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20215340200170
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Първомай, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200170 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0325-000673 / 28.07.2021
година на ВПД Началник на Районно управление към Областна дирекция на
МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Д. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона за
движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия Закон.
Д. ИВ. К. лично и чрез процесуалния си представител адвокат К.М. У. от
Адвокатска колегия - Пазарджик иска отмяна на Наказателното
постановление по съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на
въззивната инстанция; претендира разноски по представения договор за
правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, Районно управление на МВР - Първомай, редовно
призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-становище е
взето отношение по същество – да се потвърди Наказателното постановление
1
и да се остави без уважение като неоснователна Жалбата, а при евентуалното
й уважаване се прави възражение за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1 / 09.07.2004 година
(обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 година).
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо
от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 24.07.2020 година жалбоподателят, придружен от познатия си Д.П.И.,
отива с буса си до град Хасково, откъдето от стопанисван от „***“ ООД
магазин си купува мобилен ел. скутер за 220,00 лева. За сделката е издадена
Фактура № ********** / 24.07.2020 година, като продавачът уверява Д.К., че
не е необходима регистрация на превозното средство.
На 30.04.2021 година полицаи при РУ на МВР - Първомай Р. Ив. Ат.
(тогава младши автоконтрольор в посоченото районно управление) –
актосъставител, и А.Н.Я. (полицай по охрана на обществения ред) са дневна
смяна дежурен автопатрул – униформени са, с отличителни знаци на
Полицията по дрехите и служебния автомобил.
Двамата са установъчен пункт на улица 5 в село Бяла река, община
Първомай, област Пловдив, когато в изпълнение на задълженията си по
контрол на пътната безопасност към 16:35 часа младшият автоконтрольор
вижда на около 50 метра пред тях, до дом *, Д.К. да управлява мобилния си
ел. скутер. От своя страна, щом забелязва полицаите, жалбоподателят свива в
съседна пресечка, но Р.А. тръгва със служебни автомобил след него и го
спира.
На актосъставителя прави впечатление, че скутерът е без регистрационен
номер и пита Д.К. за причината, а той му отвръща, че от търговеца му е
казано, че така е по закон, след което отива до дома си, за да търси фактурата
2
за електрическото превозно средство.
През това време Р.А. чрез оперативния дежурен в Управлението в град
Първомай прави справка за правоспособността на жалбоподателя да
управлява моторно превозно средство и констатира липса на регистрация на
скутера, свързва се с дежурния разследващ полицай и му съобщава за случая,
като получава указания да състави съответния акт, а, когато водачът се яви в
Районното управление, във връзка с документите, които ще се представят, ще
се реши как да се процедира по-нататък.
Щом Д.К. се връща на мястото на проверката, но без да представи
какъвто и да е документ за мобилната си електричка, в негово присъствие му
е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 405325 / 30.04.2021 година.
По случая е образувана Преписка № 325р-4281 / 2021 година по описа на
РУ на МВР - Първомай с оглед проверка за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като по събраните материали
наблюдаващият прокурор от Териториално отделение - Първомай на Районна
прокуратура - Пловдив преценява, че деянието на жалбоподателя –
управление на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство,
поради своята по-ниска степен на обществена опасност представлява
нарушение по Закона за движение по пътищата, а не престъпление по
Наказателния кодекс и с Постановление № 5264 / 2021 / 23.06.2021 година
отказва образуването на наказателно производство и прекратява Преписката
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (чл. 9, ал. 2 от НК) с указание за
реализиране на административнонаказателната отговорност на Д.К..
Въз основа на прокурорския акт е издадено атакуваното Наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция
свидетели и от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства по
приложените административнонаказателна преписка и Прокурорска преписка
№ 5264 / 2021 година.
От правна страна:
На жалбоподателя като мотопедист (подчертаването на Съда) е вменено в
3
отговорност нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
чийто текст (изречение първо) към инкриминираната дата визира: По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, и е
наложено наказание по чл. 175, ал. 3, предложение 1. същия Закон: Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред…, а е
безспорно установено, че по време на проверката на 30.04.2021 година Д. ИВ.
К. има качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата, тъй като управлява
собствения си мобилен ел. скутер при спирането му от органите на реда.
По разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата превозните средства за нуждите на одобряването на типа се делят
на обозначени с латински букви категории, като категория L са моторни
превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 година, чийто параграф 1
визира: Към превозните средства от категория L спадат дву-, три- и
четириколесните моторни превозни средства, чиито категории са описани в
настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с двигател,
дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети,
мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства
за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни
средства с повишена маневреност.
Съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства всички предназначени за движение
по отворените за обществено ползване пътищата моторни превозни средства
се представят за регистриране, включително от категория L (аргумент от чл. 2
и чл. 12), с изключение на изрично посочените в т. 1 – т. 8 на чл. 1, ал. 4, към
които не спада електрическият скутер на Д.К..
4
Същевременно в. 13 и т. 14 на § 6 от Допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата се прави разграничение между
мотоциклет и мотопед в зависимост от работния обем на двигателя,
конструктивната максимална скорост и масата без товара за първия вид, ако е
с три колела.
Работният обем на двигателя е общият обем на всички цилиндри (обемът
на един цилиндър, умножен по техния брой), като правилото е валидно за
двигателите с вътрешно горене, но скутерът на жалбоподателя е с
електрически двигател и съобразно конструкцията си няма работен обем, т. е.
не може да бъде квалифициран под нормите на § 6, т. 13 и т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата. От друга
страна, по смисъла § 6, т. 11 от тези допълнителни разпоредби моторно
превозно средство е нерелсово пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване, като не се прави разлика между двигател с вътрешно горене
и електрически двигател – важното е да служи за придвижване на превозното
средство.
С измененията на Закона за движението по пътищата с ДВ, бр. 60 от
07.07.2020 година, в сила от същата дата, от моторните превозни средства
законодателят изключва т. нар. индивидуално електрическо превозно
средство, като въвежда нова т. 18б в Допълнителните разпоредби, съгласно
чиято дефиниция (изречение първо) то представлява пътно превозно
средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална
конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с
височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm,
когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на
точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или
повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически
превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.
В светлината на гореизложеното, за да се прецени дали дадено превозно
средство с електрически двигател спада към категорията на моторните
превозни средства, които подлежат на регистрация по изискванията на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 година, трябва да се изследва спецификацията
по технически белези на съответното пътно превозно средства във връзка с
легалните понятия по Допълнителните разпоредби на Закона за движението
5
по пътищата.
В случая, обаче, това не е сторено – нито към момента на спиране на
жалбоподателя на инкриминираната дата от контролните органи, нито при
предварителната проверка по Преписка № 325р-4281 / 2021 година, нито
преди издаване на процесното Наказателно постановление в съответствие с
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, след отказа на прокурора от 23.06.2021 година да
образува наказателно производство.
Констатирано е само, че управляваното от Д.К. пътно превозно средство
е двуколесно, като актосъставителят свидетелства, че го определя за мотопед,
защото има фар, четири мигача, стоп светлина и седалка. Но нито знае каква е
максималната конструктивна скорост на скутера, нито може да отговори
каква е референтната точка на седене – за първото отговаря, че не го е
установявал, а за второто гадае. По Преписка № 325р-4281 / 2021 година
също липсват данни за тези признаци, както и за евентуалното съществуване
на идентификационни номера на рамата и на двигателя на превозното
средство.
Това са основни елементи от фактическия състав на вмененото в
отговорност административно нарушение и когато не се установи наличието
им, не може да се прецени дали конкретното пътно превозно средство с
електрически двигател подлежи на надлежна регистрация, или не попада сред
изключенията по т. 18б на § 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата.
Нещо повече – въпросният мобилен ел. скутер (както е описан във
фактурата при покупката му) при проверките е индивидуализиран единствено
по модел – POWER SPORT, но не и по марка. В Преписка № 325р-4281 / 2021
година е посочено, че е RMACK, а в Акт серия GA № 405325 / 30.04.2021
година и в Наказателно постановление № 21-0325-000673 / 28.07.2021 година
– че е марка „Акерман“.
Гореизложеното води до извод за необоснованост на Наказателното
постановление.
Посочената липса на достатъчна конкретизация на двуколесното пътно
превозно средство със съответните специфични технически характеристики, а
и наименование (марка) е в разрез и с императивното правило по чл. 42, т. 4
за акта за установяване на административно нарушение, и по чл. 57, ал. 1, т. 5
6
за наказателното постановление за описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като описанието следва да бъде недвусмислено,
прецизирано така, че да се гарантира правото на защита на жалбоподателя да
разбере за какво точно му се търси административнонаказателна отговорност,
за да организира адекватна отбрана на интересите си.
Неспазването на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
е съществено процесуално нарушение – самостоятелно основание за отмяна
на Наказателното постановление като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора по разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл. 143 от
АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и Областна дирекция
на МВР - Пловдив, в структурата на която е административнонаказващият
орган Районно управление на МВР - Първомай, дължи разноски за оказана на
жалбоподателя адвокатска защита, като в съответствие с текстовете на чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 / 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимата сумата следва да в размер на претендираната от
300,00 лева.
По мотиви от изложеното и на основание чл. 63 - чл. 63д от ЗАНН,
Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 21-0325-000673 / 28.07.2021
година на ВПД Началник на Районно управление към Областна дирекция на
МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Д. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона за
движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на Д. ИВ. К.,
ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева – разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
7
съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЗ / ПМ
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
8