РЕШЕНИЕ
№ 2701
гр. Варна, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110111055 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК от Е.
Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В. и Л. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В., срещу
Община Варна, за приемане на установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, местност „П.“, представляващ ПИ с
идентификатор **** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 605 кв.метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 метра/, стар идентификатор: ****, номер по предходен план: **, при граници и съседи
по скица: ПИ с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****, който са придобили по давност
чрез владение, упражнявано от тях в периода от месец април 2011г. до настоящия момент.
Посочват, че на 02.03.2022г. техният син - М. Е. Р. е депозирал заявление за заверка на
молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт по давност за процесния
имот. На което на 16.12.2022г. Община Варна е издала Удостоверение
№АУ021122ВН_019ВН/15.12.2022г., от което е видно, че след депозиране на заявлението за
заверка на молба-декларация е съставен АЧОС № 10844/22.11.2022г. за имота.
Сочат, че са искали синът им да се снабди с констативен нотариален акт за имота,
независимо, че те са владели имота и са го придобили по давност, тъй като са искали този
имот да бъде за него и да не се налага отново да извършват сделка при нотариус. Съответно
данъците за имота се заплащат от сина им.
Оспорват съставения АЧОС №10844/22.11.2022г., вписан в Служба по вписванията -
гр.Варна вх.рег.№**, акт №**, том **, дело №**, като твърдят, че същият е съставен без
правно основание. Твърдят, че Община Варна не е собственик на процесния имот, тъй като
не го е придобила чрез правна сделка, никога не е упражнявала владение върху този имот,
поради което не го е придобила по давност.
Посочват, че не е налице и хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като имотът
1
винаги е бил собственост на физическо лице, като за собственик на имота в КККР не са
записани ищците, а е записано друго лице - К.В.К.. Ищците излагат, че ПИ с идентификатор
**** по КККР на гр.Варна отговаря на имот пл.№** по КП на местност „П.“ от 1999г., който
в разписния лист към плана е записан на К.В.К.. Преди КП от 1999г. на местност „П.“ е
действал КП на местност „Т." от 1968г., по който план процесният имот отговаря на част от
имот пл.№**, който в разписния лист към плана е записан на И.З.Н..
Твърдят, че този имот винаги е принадлежал на физически лица, никога не е бил
внасян в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, нито е бил принудително отнеман от
тях, поради и което не е подлежал на възстановяване по разпоредбите на ЗСПЗЗ. Твърдят, че
този имот не е бил земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и не е бил предаден за стопанисване от Община
Варна.
Представят писмо изх.№РД-12-02-646-1/12.04.2022г., издадено от ОСЗ-Варна в
отговор на запитване от Община Варна, от което се установява, че за процесния имот няма
данни за постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ и постановени решения за имот с
идентификатор ****.
Посочват, че дори да се приеме, че имотът е бил общинска собственост, то за ищите е
изтекла придобивната давност от м. април 2011г. до настоящия момент, предвид
обстоятелството, че е отменен мораториума за придобиване на държавни и общински имоти,
като считат, че давността не се счита за спряна и е текла в периода от 31.12. 2017г. г. до
19.01.2018г., поради което процесният имот е придобит от тях по давност, чрез владение,
осъществявано от тях в периода от м. април 2011г. до настоящия момент. Поради което
считат, че Община Варна не е собственик на имота. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска.
Твърди, че е собственик, като правното основание, въз основа на което е съставен
актът за общинска собственост е чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Навежда възражения за
неоснователност и недоказаност на отрицателен установителен иск срещу ответника.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС няма правопораждащо
действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред
и форма, определени от закона, като дейността по актуването на имотите има вътрешно -
служебен характер и не засяга права или законни интереси на отделни граждани или
организации. Предвид, че АОС няма конститутивно действие, същия не представлява
правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а
единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. Твърди,
че за да има удостоверителна сила, АОС трябва да бъде съставен при спазване на
предвидените в закона процесуални правила, като в настоящия случай, този ред е спазен.
Посочва, че няма правно значение моментът на съставяне на АОС, тъй като Община Варна е
придобила правото на собственост върху имота ех lege.
Прави възражение за прекомерност, в условията на евентуалност, в случай, че се
претендират разноски за адвокатски хонорар за настояща инстанция, по - големи от
минималния предвиден размер в Наредба № 1/09.07.2004 година за минимални размери на
адвокатските възнаграждения до предвидените в наредбата стойности. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
С Акт № 10844/22.11.2022г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по
вписванията - Варна дв.вх.р. 38916, Община Варна е актувала ПИ с идентификатор ****
като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС вр. чл.25, ал.1 от
ЗСПЗЗ.
2
От издадено от Областен управител на Област Варна удостоверение №ОП-23-9400-7
(1) от 11.01.2023г. се установява, че за посочения в молба-декларация недвижим имот,
съставляващ поземлен имот с идентификатор ****, с площ 605 кв.м. по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-64/36.05.2008г. на Изпълнителен
Директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е със Заповед
№КД-14-03-988/19.04.2011г. на Началник на СГКК-Варна, с адрес: област Варна, община
Варна, гр.Варна, район Младост, местност П., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: **,
предишен идентификатор: ****, при съседи: ****, ****, ****, ****. ****, описан в скица
№15-635650/14.06.2021г., издадена от издадена от СГКК-Варна, за периода от 01.06.1996г. до
настоящия момент няма съставен акт за държавна собственост. В скица №15-
635650/14.06.2021г. издадена от СГКК-Варна, е посочено в графа собственици по данни от
КРНИ: К.В.К.. В удостоверение с рег.№АУ021 122ВН-019ВН/16.12.2022г. издадено от
община Варна е посочено, че за поземлен имот с идентификатор **** има съставен АОС №
10844/22.11.2022г. Имотът попада в територия по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която с
решение на общински съвет №322-4/29.05.2000г. е одобрен околовръстния полигон на
селищно образувание м. „П.“. За територията на м. „П.“ - с.о. има одобрен ПНИ, съгласно
Заповед №РД-10-7706-126/03.05.2010г. на Областния управител на област с административен
център Варна. Съгласно писмо с рег.№АУ 021122ВН 006ВН/12.04.2022г. от Директора на
дирекция „АГУП'" при община Варна, по ПУП-ПРЗ на с.о. „П.“, одобрен с Решение №2427-
7, протокол №32/21.09.2005г. Общински съвет Варна, част от ПИ с идентификатор **** с
площ 55 кв.м. попада в улична регулация.
Видно от писмо изх. №РД.12.02.646-1 от 12.04.2022г. във връзка с постъпило искане от М. Е.
Р. в Община Варна за снабдяване с документи по обстоятелствена проверка и издаване на
удостоверение от Кмета на Община Варна, за имот с идентификатор **** с площ 605 кв.м и стар
номер ** по КККР на гр. Варна, район “Младост”, местност „П.“, одобрен със Заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК - София, изменена със Заповед КД-14-03-988/19.04.2011г. на
началника на СГКК - Варна и исканата информация за постъпили реституционни претенции и
постановени решения за признато/възстановено право на собственост, удостоверяват, че към
настоящия момент в регистъра на имоти и собственици към КВС в ОСЗ - Варна няма данни за
постъпили реституционни претенции по ЗСПЗЗ и постановени решения по описания в писмо per.
№ АУ021122ВН_001ВН/30.03.2022г. имот, както и на лицето К.В.К..
От удостоверение рег.№АУО21122ВН-019ВН на Община Варна се установява ПИ с
идентификатор **** с площ 605 кв.м по Кадастралната карта на район Младост, гр. Варна,
одобрена със Заповед № РД-18-64/ 16.05.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
последно изменение на КККР със заповед КД-14-03-988/19.04.2011 г. на Началник на СГКК -
Варна, съгласно скица изх. № 15-635650/14.06.2021 г., издадена от СГКК- гр. Варна, по
данни от отдел „Общинска собственост“, предоставени с писмо per. № АУ 021122 BHJD18
ВН / 12.12.2022г. има съставен АОС № 10844/22.11.2022 г. Няма съставен АДС до 1996г. Не
са налични данни за извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ,
ЗТСУ и др. (д.в. бр.15/1992г.).
Издадено е удостоверение от Дирекция „Местни данъци“, Община Варна с per. №
МД-Т21009734ВН/13.09.2021 г. от което се установява, че посочения в молба-декларация
”
имот с идентификатор ****, целият с площ 605 кв.м., находящ се в гр. Варна, р-н „Младост,
с.о. „П.“ е деклариран от М. Е. Р., ЕГН **********, с декларация вх.№
**********/02.07.2021 г. Имотът е заведен с партиден № 5305Н451615. ПИ с идентификатор
**** = ПИ ** (по ПНИ на м. "П."-с.о.) = ** (предходен КП) = ч. 65, ч. 81 и ч. 82 (стари
граници съгл. Помощния КП към ПНИ) = 4.** (КП на м. „Т.“ 1968 г.) = ч. ** (КП на
Крайбрежието 1956 г.). Имотът попада в територия по § 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която с
решение на Общински съвет № 322-4 / 29.05.2000 г. е одобрен околовръстния полигон на
3
селищно образувание м. „П.". За територията на м. „П." - с.о. има одобрен ПНИ, съгласно
Заповед № РД-10-7706-126 / 03.05.2010 г. на Областния управител на област с
административен център гр. Варна. По ПНИ на м-ст „П.“ - с.о. ПИ ** с площ 604.73 кв.м. е
записан на К.В.К., без вписан документ за собственост; Съгласно КП на м-ст „П.", ПИ ** е
записан на н-ци на К.В.К.; По Помощния КП към ПНИ и съгласно списък на имотите
съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС за гр. Варна, с.о. П., имоти №№ 65, 81 и 82
/стари имотни граници/ са записани на Стоп.общ. неидент.собств.; За имот № ** по КП на м.
„Т." 1968 г. в разписния лист е записан И.З.Н.; По КП на Крайбрежието 1956 г., ПИ ** в
разписния лист е записан на Антоний Алексиев.
Съгласно писмо рег.№ АУ 021122 ВН_009 ВН / 17.06.2022 г. от Кмета на район
„Младост", за ПИ с идентификатор **** по Кадастралната карта на район Младост, гр.
Варна, няма информация за издаден Оценителен протокол за имота, както и данни за
извършено плащане от лицето К.В.К..
Съгласно писмо рег.№ АУ 021122 ВН_006 ВН / 12.04.2022 г. от Директора на
дирекция „АГУП“, Община Варна, по ПУП-ПРЗ на с.о. „П.“, одобрен с Решение № 2427-7,
протокол № 32/21.09.2005 г. на Общински съвет - гр. Варна, част от ПИ с идентификатор
**** с площ 55 кв.м. попада в улична регулация. За установяване на постъпили
реституционни претенции по ЗСПЗЗ е изискано от Общинска служба по Земеделие - Варна,
да удостовери наличие на заявления за признаване или възстановяване правото на
собственост, за което е постъпил отговор от ОСЗ-Варна с пие изх. № РД-12-02-646-1/
12.04.2022 г. и вх. № АУ 021122 ВН_007/ 14.04.2022 г. За началото на административното
производство е извършено уведомяване по чл.26 от АПК на известните заинтересовани
лица. Във връзка с уведомяването няма постъпили възражения.
С договор за доброволна делба от 12.08.1982г. впис. е кн. за вписване на 18.03.1982г.
вх.рег.№1978 К.В.К. получава и става собственик на лозе от 600 кв.м. находящо се в зона за
здравни и курортни нужди в землището на гр.Варна, мест. К., С.И.К. и К.И.С. стават
собственици на лозе от 600 кв.м. находящо се в зона за здравни и курортни нужди в
землището на гр.Варна, мест.К., като за уравнение на дяловете страните не си дължат
никакви суми.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:
Съгласно КП от 1956 г, изработен в М 1:2000, имот с идентификатор **** попада в имот с
пл. номер ** и частично в имот 9138. Имот ** от КП от 1968 г. попада изцяло в имот ** и
частично в имот 9138 по КП от 1956 г. Имот ** в РП към плана от 1956 г. е записан на А.А.
от с. О. при съседи имоти 9138/В.Д. от гр. Варна/, 9143, 9144, 9140/Т.Г. от с. О./, 9141 и 12**.
За имот ** е измерена площ от геореферирано изображение от копие на плана от 1215 кв. м.
Съласно КП от 1968 г. на м. Т., имот с идентификатор **** попада в имот с пл. номер ** и
частично в 545, видно от представена комбинирана скица между плана и актуалната КК. На
копие от плана се вижда, че имот ** е разделен на две части – ** и **а като са измерени
площи от геореферирано цифрово изображение на плана, съответно 503 кв. м и 586 кв. м,
съгласно разделителна линия в имот **. За имот по РЛ е вписан И.З.Н., няма посочен
документ за собственост при съседи път от север, имот 542 /З.Ф.С./, имот 541 /Т.Г./, имот 535
/П.К.К. с НА5/70г. /, имот 534 /С.К./ и имот 545/В. Х.а, И. Геор. И. запад 600 кв.м и Е.Хр. З.
изток 600 кв. м, съгл. Прот. на ВРС – 28.12.1988 г./ Измерена цифрово площ от
геореферирано изображение на плана – 1089 кв. м за имот **. Не се открива да е нанасяна
делба в имот **. Съгласно КП от 1999 г. имотът се идентифицира с имот номер ** с площ от
604 кв. м, идентичен с плановете след това и по номер /КККР от 2008 г. и ПНИ от 2010 г./ В
КП от 1999 г. имотът е записан на н-ци на К.В.К. без да е посочен документ за собственост
при съседи имот 150/ Т.А. И./, имот 157 /К.И.С. и С.И.К./, път от юг и имот 155 /С.С.Д./.
Следващ план е ЗРП от 2005 г., одобрен с Решение № 2427-7/21.09.2005 г. на ОС-Варна, с
4
който план се отрежда УПИ XV-**, кв. 10 по плана. При урегулиране на имота ще се отнемат
55 кв. м за улична инфраструктура. Следващ план е КККР, одобрена със № РД-18-
64/16.05.2008 г. на ИД НА АГКК. Имотът е идентичен с имот ** по КП от 1999 г. Следващ
план е ПНИ на СО П., одобрен със Заповед № РД-10-7706-126 от 03.05.2010 г. на Областен
Управител на Варна. Имотът е с номер **, както се води от КП 1999 г. до настоящия момент.
Спрямо стари граници към ПНИ имот ** попада в имот 81/стар/ с площ от 1258 кв. м,
записан неидентифицирана собственост. Имот ** е с площ 604.73 кв. м по ПНИ при имоти
съседи, идентични с КП от 1999 г. Налице е пълна идентичност между имот ** по КП от
1999 г. с имот по ПНИ ** и имот с идентификатор **** по КККР. Всички споменати имоти
след 1999 г. попадат в имот с пл. номер ** и частично в 545, видно от представена
комбинирана скица между плана и актуалната КК. Имот ** е с площ 1089 кв. м, както се
вижда от Комбинирана скица Вж. Графика 2 към Прил. 1 се установи, че има нанесена делба
на имот **. Имот ** е частично идентичен с имот **а по копие от плана от 1968 г. Имотът е
ограден на място, подробно описан в констативно съобразителната част и видно от
снимковия материал за имота се извършва дейност по подръжката му.
От показанията на разпитаната по искане на ищците свидетелка З.С.се установява, че
тя има имот от 2007-08г. в м-ст П. и познава ищците, т.к. нейния син и техния са приятели.
Ищците от 2011г. си имат това место, като свидетелката отивайки до магазина, редовно
минава покрай него. В периода 2007-2011г. процесното място било изоставено и буренясало.
От 2011г. ищците сложили ограда и поддържат имота.
От показанията на свидетеля В.Д.се установява, че познава ищците Л. и Е. като
комшии от 11-12 години. Съседи са му на П.. Неговото място и тяхното са едно срещу друго,
един път ги разделя. Свидетелят има имот в местността от 20 или 21 години. Имотът преди
тях, не е работен, не бил поддържан, имало змии, свидетелят лично ги е убивал. От преди
11-12 години имотът се поддържа от Е. и Л. много добре – косят, чистят, подреждат.
Поставили ограда на имота. Свидетелят не е виждал други хора в имота. Посочва граници на
същия. Излага, че в имота няма нищо застроено. Имало фиданки, но като строил сина им, те
ги смачкали, останали само две ябълки, на горния край.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на предявената искова претенция:
Съобразно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Задължителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във всеки момент от
развитието на производството, е наличието на правен интерес. При положителния
установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че
ответникът претендира право, което изключва това на ищеца.
В качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при
условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че
същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. В
случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на иска твърдения, че ищците
са собственици на процесния недвижим имот на основание осъществено давностно
владение на спорния имот, настоящият състав приема, че за същите съществува правен
интерес от избраната форма на защита.
Същевременно, с оглед издаване на Акт № 10844/22.11.2022г. за частна общинска
собственост и изрично заявеното от ответника в отговора оспорване на предявената искова
претенция, съдът намира, че именно ответникът е пасивно процесуално легитимиран по
предявената претенция.
5
Ето защо, настоящият състав приема, че предявеният иск е релeвиран при наличието
на правен интерес, както от формата на защита, така и спрямо пасивно процесуално
легитимирана страна, с оглед на което същият е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
По основателността на иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79 от ЗС:
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79
от ЗС, ищците носят доказателствената тежест да установят чрез пълно и главно доказване
правопораждащите правото им на собственост върху процесния имот факти, в рамките на
очертаното в исковата молба оригинерно придобивно основание – давностно владение от
м.април 2011г. до момента. Предмет на властническо установяване в производство е
съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищците, което
има за материален обект индивидуализирания недвижим имот – представляващ поземлен
имот ПИ с идентификатор **** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, а ответникът следва да докаже,
фактите които изключват това право.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост
– способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право, чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право, след изтичане на определен в
закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два
елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1
от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя.
В случая няма данни имотът да е реституиран. Ако имотът не е заявен за
възстановяване по ЗСПЗЗ и за него не се прилага чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 ЗСПЗЗ, по
отношение на него не е спряло течението на давността на основание § 1 от Закона за
допълнение на ЗС.
От ответника са изложени твърдения за придобиване правото на собственост върху
процесния недвижим имот на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Тази норма обаче не се отнася
за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда
процедура за възстановяване на собствеността по този закон.
По делото липсват доказателства имотът да е отнеман фактически или юридически и
по отношение на него не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и чл.
19 ЗСПЗЗ. Следователно следва да се приеме, че имотът не е подлежал на реституция по
реда на ЗСПЗЗ, поради което общината не го е придобила на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Тъй като общината не е придобила процесния имот, не е налице и забраната на чл. 86 ЗС /в
този смисъл Решение № 109 от 25.05.2016 по гр. дело № 356/2016 г. на ВКС I г. о. /.
Още повече, не е налице хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ /останалите разпоредби –
чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС и чл. 59, ал. 1 ЗОС са неотносими /. Чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ визира
земеделски земи, които са запазили този си характер и нямат друг собственик. Процесният
случай е различен – става въпрос за имот, който е загубил земеделския си характер и е
уругулиран, за което са налице специални правни норми. Доклокото имотът е в селищно
образувание, то същият не предсталява земеделска земя и не е собственост на ОБщина
Варна по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Видно от ангажираните по делото доказателства по разписен лист към плана от
1956г. имотът е записан на А.А., към КП от 1968г. по разписен лист на И.З.Н., и в КП 1999г.
е записан на н-ци на К.К., като съответно е принадлежал на правен субект, по отношение на
който може да тече придобивна давност. В подкрепа на този факт е и договор за доброволна
6
делба от 12.08.1982г. впис. В кн.за вписване на ****. вх.рег.№**, видно от които К.В.К.
получава и става собственик на лозе от 600 кв.м. находящо се в зона за здравни и курортни
нужди в землището на гр.Варна,мест.К..
От събраните по делото доказателства се установява, че от 2011-та година ищците
упражняват фактическа власт върху имота с намерение за придобиване на собствеността за
себе си, което личи от това, че имота е ограден и обаботван, преди това е бил буренясал и
запуснат. Владението е било явно, трайно, постоянно, непрекъснато и спокойно. В резултат
на давностно владение, продължило повече от 10 години, ищците са придобили
собствеността върху процесния имот и в тяхна полза е изтекла общата придобивна давност.
С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен.
В исковата молба ясно е посочено, че ищците считат издаването на Акт №
10844/22.11.2022г. за частна общинска собственост за процесния имот за неправомерно и са
изложили твърденията си в тази насока. Актовете за държавна и за общинска собственост
имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината
е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на
собствеността върху имота. Това е така, тъй като оспорването им представлява твърдение за
отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите го
положителни такива. В този смисъл са решение № 269 от 03.08.2012 г по гр. д. № 643/11 г на
ВКС, I ГО, решение № 310 от 03.01.2012 г по гр. д. № 456/11 г на ВКС, II ГО, решение №
321 от 14.10.2011 г по гр. д. № 1167/10 г ВКС, I ГО и др.
Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОС актът за общинска собственост е официален документ.
Както по-горе е посочено тази обвързваща доказателствена сила е оборена. Разпоредбата на
чл. 64, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите неправилно актувани като общинска собственост,
както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите
книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика.
Предвид изложеното, предявеният положителен установителен иск за собственост
върху процесния недвижим имот е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно предстявен списък по чл.80 от ГПК.
По отношение на претендираното адвокатското възнаграждение от ищците в размер на 1600
лв., ответникът е направил възражение за прекомерност в последното съдебно заседание.
Съдът намира, че за положителния установителен иск по аналогия следва да се приеме, че
минималният размер на адвокатския хонорар се определя по чл. 7, ал. 5 от Наредбата, като в
настоящия случай същият е 1500 лева, поради което и заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лева не се явява прекомерно и следва да се присъди в
пълен размер. Съответно следва да се присъдят разноски в общ размер от 2575.64 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Н. Р., ЕГН **********, с адрес
гр. В. и Л. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В., срещу Община Варна, положителен
установителен иск по чл.124 от ГПК, че ищците са собственици на недвижим имот,
находящ се в гр.Варна, местност „П.", представляващ ПИ с идентификатор **** по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, целият с площ от 605 кв.метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при граници и
съседи: ПИ с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****, придобит по давност чрез
7
владение, упражнявано от тях в периода от месец април 2011г. до настоящия момент.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Благомир Коцев, с административен
адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43 да заплати на Е. Н. Р., ЕГН **********,
с адрес гр. В. и Л. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В., сумата от 2575,64 лв. (две хиляди
петстотин седемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8