Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………гр.София,
12.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV ”в” състав в публично заседание на девети май две хиляди
и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.съдия Андрей Георгиев
При участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 14756 по описа за 2018 г. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273
от ГПК.
Обжалва
се решение под № 456553 от 23.07.2018г. на СРС, ГО, 72 състав, постановено по
гр.дело № 85931/2017 г., в частта, с която
са уважени предявените от В.Н.Ш.
срещу Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, от КТ, с предмет- признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на В.Н.Ш., извършено със заповед № ТП-165/ 12.10.2017г. на
Изпълнителния директор на ДП „Радиоактивни отпадъци“, на основание чл.328,
ал.1,т.12 от КТ, с правно основание чл.344, ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване
на Весели Н.Ш. на длъжността, заемана преди уволнението- „експерт сектор“ Планиране на изваждането от
експлоатация“ на направление „Инженерно осигуряване“ към управление „Инженерно
–производствена дейност“. Решението се обжалва и в частта, с която са
отхвърлени предявените от В.Н.Ш. срешу ДП „Радиоактивни отпадъци“ искове, както
следва : с правно основание чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за
сумата от 10 000,00лв., претендирана като обезщетение за времето на
оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в периода 12.10.2017г.-
12.04.2018г. и с правно основание чл.220,ал.1 от КТ – за сумата от
1 666,67лв.- обезщетението за неспазено предизвестие. Решението се обжалва
и в частта за разноските.
Решението се обжалва в горепосочените части от двете страни
по делото.
Въззивникът-ищец В. Н.Ш. атакува
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му по
чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ, както и в частта на отхвърления иск
по чл.220,ал.1 от КТ. Счита за
неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че от него не е
доказан фактът на оставането му без работа през исковия период в резултат на
незаконното уволнение. Твърди, че това обстоятелство се установява от
представените по делото медицински документи.
Поддържа, че след като от първата инстанция от една страна е прието
наличие на уволнение , в противоречие с този извод е изводът за липса на
прекратено трудово правоотношение, с който е мотивирано отхвърлянето на
претенцията по чл.220, ал.1 от КТ. С изложените
доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната от него част и уважаване на исковете по чл.344,ал.1,т.3
от КТ и претенцията по чл.220,ал.1 от КТ. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззивнникът-ответник ДП
„Раиоактивни отпадъци“ атакува първоинстанционното решение
в частта на уважените претенции по чл.344,ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Заявява възражение за неправилност и
необоснованост на извода на СРС , с който е прието, че уволнителната заповед е
немотивирана. Счита, че обратният извод следва от представения по делото
протокол № 19/6/ 09.03.2016г. на Лекарската комисия към Служба „Трудова
медицина“ на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, с който е констатирано, че по медицински
критерии, свързани със здравословното състояние на ищеца, тъй не следва да бъде
допускан да работи в среда с йонизиращи лъчения. Моли настоящата инстанция да
съобрази факта, че ищецът е запознат с посочения протокол, като е получил
препис от него срещу подпис. Твърди, че
в условията на обвързана компетентност от констатациите на медицинския орган
законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на посоченото в спорната заповед
основание. Поддържа, че в конкретния
случай трудовото правоотношение не е могло да бъде прекратено на основанието по
чл.328,т.9 от КТ, както неправилно е прието от първата инстанция, поради
липсата на валидно експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. С оглед изложените
доводи въззивникът-ответник заявява искане за отмяна на решението на СРС в
атакуваната от него част и постановяването на друго , с което предявените
искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява искане за присъждане на направените по
делото разноски.
По
въззивната жалба на ищеца е постъпил писмен отговор от насрещната страна- ДП
„Радиоактивни отпадъци“ в срока по чл.263,ал.1 от ГПК ,с който жалбата е
оспорена като неоснователна и е заявено искане за потвърждаване на решението на
СРС в атакуваната от ищеца част.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за
установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в срок, от легитимирани
лица и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен акт и като такава се явяват допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, ето
защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, заявени с жалбите, от които е ограничен, съгласно чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1, т.1, чл.344,ал.1,т.2 и чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ,
както и с искове по чл.220,ал.1 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ.
Настоящият
съдебен състав приема, че дължи произнасяне първо по въззивната жалба на
ответника, тъй като тя касае законосъобразността, респ.- незаконосъобразността
на спорното уволнение, от произнасянето по която зависи и произнасянето по
обусловените претенции за възстановяване на ищеца на длъжността преди
уволнението, както и за заплащане на претендираното обезщетение за времето на
оставане без работа.
По
жалбата на ответника срещу решението в частта на уважените искове по
чл.344,ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
За
да уважи предявените искове първоинстанционният съд е приел че спорната заповед
за уволнение е немотивирана. Приел е, на следващо място, че дори да се приеме,
че фактите, на които се основава безвиновното уволнително основание по
чл.328,т.12 от КТ са били известни на ищеца и те са здравните противопоказания
за изпълнение на длъжността, тези факти
сочат наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.325,т.9 от КТ, но не и това по чл.328,т.12 от КТ, на което е прекратено
трудовото правоотношение в конкретния случай. Като последица от доказаната
основателност на иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ с обжалваното решение е уважена
и обусловената от него претенция по чл.344,ал.1, т.2 от КТ.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на исковете по чл.344,ал.1 , т.1 и т.2 от КТ, ето
защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение мотивите на
първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба на
ответника, настоящият съдебен състав приема следното:
Между
страните по делото няма спор, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало от трудовия
договор под № 167/ 10.12.2004г., което е прекратено със спорната заповед за
уволнение. Настоящият съдебен състав приема, че спорвана заповед за уволнеине е
немотивирана, поради което и само на това основание се явява незаконосъобразна.
Позоваването в заповедта на правната норма от КТ, не е достатъчна и не може да обоснове в
конкретния случай мотивираност на заповедта, при липсата на посочени в причини
и обстоятелства, от които може да се
направи извод за наличие на трайна е непреодолима безвиновна фактическа
невъзможност на същия да извършва възложената му работа. Както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд, конкретните обстоятелства следва или да са посочени в
уволнителната заповед или да са изброени в документи, извън заповедта, към който обаче заповедта
следва изрично да препраща и този документ да е известен на служителя /
работник. Именно на втората хипотеза се позовава ответникът в конкретния
случай, като твърди, че конкретните причини фигурират н Протокол № 19/6/ 09.03.2016г. на Лекарската комисия. Документът, на който се позовава ответника,
съдържащ здравни предписания относно противопоказни условия на труд за ищеца, с
оглед здравословното му състояние и препоръката да бъде преместен при други
условия на труд, не е част от съдържанието на спорната заповед за уволние.
Заповедта за уволнение не препраща към този протокол. Нещо повече, макар този протокол да е известен на
ищеца- връчен му е лично срещу подпис, от съдържанието на същия се установява само
започната от ответника-работодател процедура по трудоустрояването на ищеца с
оглед здравословното му състояние и в
съответствие с изричното предписание, дадено с решението на ТЕЛК под № 3116 от
27.06.2016г. и в съответствие с изискването на чл.325,ал.1,т.9 от КТ. По
делото, обаче , липсват доказателства относно приключването на тази започнала процедура по трудоустрояване на ищеца. Както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд, при доказано заболяване на
работника /служител, което е пречка за същия да изпълнява възложените му трудовите задължения , констатирано със задължително предписание на съответния
компетентен медицински орган , трудовото правоотношение следва да бъде
прекратено на основанието по чл.325,ал.1,т.9 от КТ, след спазване на
законоустановената процедура по трудоустрояването на работника / служител. Ето защо, това здравословно състояние и
свързаните с него противопоказания, категорично не попадат в приложното поле на
уволнителното основание по чл.328,ал.1,т.12 от КТ , както неоснователно
поддържа ответникът-работодател. Към момента на издаване на спорната заповед за
уволнение е налице ново решение на ТЕЛК от 17.10.2017г., в което отново са посочени изрично
противопоказните условията на труд за ищеца, с които ответникът е длъжен да се
съобрази.
С оглед гореизложените мотиви, съдът приема,
че предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява основателен, както и
обусловената от него претенция по т.2 на чл.344,ал.1 от КТ , поради което
първоинстанционното решение в частта, с която тези искове са уважени следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По
жалбата на ищеца срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по
чл.344,ал.1,т.3 от КТ и в частта на отхвърлената претенция по чл.220,ал.1 от КТ.
По
иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ
Законосъобразно
- при спазване на правилото на чл.154 от ГПК, с доклада по делото
първоинстанционният съд е указал на ищеца, че при установена
незаконосъобразност на уволнителната заповед, негова е доказателствената тежест
да установи фактът, че е останал без работа в резултат на незаконосъобраззното
уволнение в рамките на исковия период. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установява наличието само на първата законова
предпоставка за уважаването на иска по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ- незаконосъобразността на спорното уволнение. По делото не е доказано от
ищеца в съответствие с носената от него доказателствена тежест, обстоятелството
, че в резултат на незаконното уволнение е бил без работа през исковия период
от време. Медицинските документи, неконкретизирани от ищеца в жалбата му, не са
доказателство за отрицателния факт, че през исковия период от време е бил без
работа. Медицинските документи са
доказателство единствено за здравословното състояние на едно лице-
заболяванията, от които страда и периода на временната нетрудоспособност,
поради заболяванията. Поради липсата на
доказателства, /като регистрация в Бюрото по труда или констатация по трудовата
книжка/ , които да установяват твърдяния от ищеца факт, че в резултат на
незаконното уволнение е бил без работа през исковия период, законосъобразно
претенцията му за обезщетението по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ е
отхвърлена с обжалваното решение като недоказана.
По
иска с правно основание чл.220,ал.1 от КТ
Искът
е неоснователен и като такъв - -законосъобразно е отхвърлен с обжалваното
решение. За ищеца- служител би възникнало правото на обезщетение за неспазено
предизвестие само в хипотезата, при която е доказана законосъобразността на
уволнението, което има за последица- законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение. Като последица от установената в конкретния случай
незаконосъобразност на уволнението и неговата отмяна , при която трудовото
правоотношение се възстановява в състоянието, в което е било преди
прекратяването му , ищецът няма правото на обезщетението по чл.220,ал.1 от КТ.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата – обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивните жали и на двете страни срещу
него- оставени без уважение.
При
този изход на делото – на неоснователно на жалбите и на двете страни по делото,
същите нямат право на разноски за въззивното производство.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
под № 456553 от 23.07.2018г. на СРС, ГО, 72 състав, постановено по гр.дело № 85931/2017
г., в обжалваната част, с която е признато, на основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ за незаконно и е
отменено уволнението на В.Н.Ш., извършено със заповед № ТП-165/ 12.10.2017г. на
Изпълнителния директор на Държавно предприятие
„Радиоактивни отпадъци“, извършено
на основание чл.328, ал.1,т.12 от КТ и на основание чл.344, ал.1,т.2 от КТ Весели Н.Ш. е възстановен на
длъжността, заемана преди незаконното уволнение- „експерт сектор“ Планиране на изваждането от
експлоатация“ на направление „Инженерно осигуряване“ към управление „Инженерно
–производствена дейност“, както и в
частта, с която са отхвърлени
предявените от В.Н.Ш. срещу ДП „Радиоактивни отпадъци“ искове, както следва : с
правно основание чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за сумата от
10 000,00лв., претендирана като обезщетение за времето на оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение в периода 12.10.2017г.- 12.04.2018г.
и с правно основание чл.220,ал.1 от КТ – за сумата от 1 666,67лв.-
обезщетението за неспазено предизвестие и
в частта за разноските.
В
частта, с която искът по чл.224,ал.1 от КТ е уважен в едната му част и
отхвърлен в другата- до пълния предявен
размер, като необжалвано пръвоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията
на чл.280,ал.1и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.