Присъда по дело №373/2022 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 59 от 11.08.2022 година, постановена по НОХД №
373/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП-Ямбол обвинителен акт, с
който против И С /I S/, роден на 01.01.2006 година в гр.Кабул, Афганистан, гражданин на
Афганистан, живущ в гр.Кабул, Афганистан, без документ за самоличност е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.279, ал.1 вр чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК, за това, че на
22.07.2022година в района на гранична пирамида №165 в землището на с.Странджа,
обл.Ямбол действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта и макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с
участието на назначения му служебен защитник – адвокат. Подсъдимият е редовно
призован за с.з. не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради
това и с оглед правната квалификация на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и участието му в наказателния
процес не е задължително, съдът приемайки, че неявяването на подсъдимия не би попречило
за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е
обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал
в производството, по аргумент на чл. 269, ал.1 от НПК във вр.чл.271, ал.2, т.2 от НПК, е дал
ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимият И С /I S/ обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.279, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК да му бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изпълнение на основание чл.69 от НК бъде отложено за срок от 1 година и
обществено порицание, изразяващо се в публикуване на присъдата в сайта на община
Елхово.
Подсъдимият разпитан във фазата на досъдебното производство се е признал за
виновен и е дал подробни обяснения по предявеното му обвинение.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. М в хода на съдебните прения не оспорва,
че подсъдимия е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира
съдът да наложи наказание на подзащитния му в минимума предвиден в закона, като вземе
предвид, че подзащитния му е напуснал родината си поради режима на талибаните и
стремежа му към по - добър живот, както и обстоятелствено, че решението на подсъдимия
да влезе на територията на република България не е било негово лично решение, а резултат
от възпитанието му да се подчинява безпрекословно на по – възрастните.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните, и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е непълнолетният И С /I S/, роден 01.01.2006 година в гр. Кабул,
Афганистан, гражданин на Афганистан, с постоянен адрес в гр.Кабул, Афганистан, с
основно образование.
Подсъдимият И С /I S/, в неизвестен период от време преди 22.07.2022г., напуснал
родината си по произход - Афганистан и влязъл на територията на Република Турция.
Установил се в гр.Истанбул, република Турция. По време на престоя си в република Турция
подсъдими решил да се установи на територията на друга държава на територията на
1

Европа, различна от република България, като достигне до същата не по установения за
това ред. В изпълнение на намерението си подсъдимият се свързал с неустановено по делото
лице, което срещу парично възнаграждение приело да организира предвижването му до
република Сърбия през република България не по установения за това ред - без съответните
изискуеми разрешения от граничните власти и не през определените за това места. Във
връзка с така договореното подсъдимия бил придвижен на 21.07.2022 година заедно с други
11 лица, негови сънародници, имащи намерение като него да влязат в република България,
до гориста местност в близост до турско – българската граница, от където заедно със
спътниците си, воден от две неустановени по делото лица продължил пеш към турско -
българската граница. Рано сутринта на 22.07.2022 година подсъдимия и спътниците му,
водени от двете неустановени по делото лица достигнали до възпрепятстващото съоръжени
на границата на република България с република Турция. На 22.07.2022 г., сутринта
подсъдимият И С /I S/, заедно със спътниците си и водачите, с помощта на стълба осигурена
от водачите, преодолял възпрепятстващото съоръжение на границата на република България
в района на гранична пирамида № 167, като се качил по стълбата и се прехвърлил през
възпрепятстващото съоръжение, като по този начин на 22.07.2022 година влязъл от
република Турция в република България в района на гранична пирамида № 167, находяща се
в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол без надлежно разрешение. След това
подсъдимия заедно със спътниците си и водачите им продължил движението си към
вътрешността на страната. В последствие, на 26.07.2022г., след обяд при извършена
полицейска проверка от служители на РДГП – Елхово, между които и св.Димо Ников -
полицай в сектор „ОИД“ при РДГП – Елхово, подсъдимия е бил установен като пътник
в лек автомобил марка „Мерцедес“, с peг. № *** ТА, управляван от лицето А Х Т, на път в
района на с.Войника, общ.Стралджа, обл.Ямбол. При извършената му полицейска проверка
подсъдимия не представил документ за самоличност, нито други документи, вкл. и такива,
даващи му право да влезе в република България, и е бил задържан.
Във връзка с констатираното влизане на подсъдимия на територията на страната е била
извършена проверка от служител на ГПУ – Елхово - св. Петър Димов, при която е
констатирано, че мястото на влизане на подсъдимия и спътниците му на територията на
република България е в района на 165 гранична пирамида, находяща се в землището на
с.Странджа, обл.Ямбол.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият И С /I S/
не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от
НПК, от показанията на свидетелите Д С Н и П И Д, дадени в хода на съдебното следствие,
от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия,
макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието,
както и такива относно формата на вината, поради което и съдът ги цени с доверие.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични и последователни, поради
което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние и задържането на подсъдимия на
територията на страната. Писмените доказателства, като редовни от външна страна и
кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият И С /I S/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
2

престъпният състав на чл.279, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като 22.07.2022
година в района на гранична пирамида №165 в землището на с.Странджа, обл.Ямбол
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта и макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият И С /I S/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед
неговото гражданство, така и с оглед държавата от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през
определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в
случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на
подсъдимият и показанията на свидетеля Ников. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до държава на територията на
Европа, различна от република Турция. Не се установи подсъдимия да е извършил
деянието с цел да се ползва в Република България от правото на убежище по КРБ. Като
причини за извършване на деянието подсъдимия е изложил, че е влязъл в Република
България, за да достигне до територията европейска държава в която да живее и работи.
Съдът прие, че подсъдимия И С /I S/ макар и непълнолетен към датата на извършване
на инкриминираното деяние – на 16 години, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като изходи от данните за неговото личност - с
добро общо психическо и физическо развитие. Доказателство за горният извод е наличието
на ясен спомен за извършеното, обективиран в дадените от него обяснения в хода на
досъдебното производство, както и обстоятелствата свързани с извършеното деяние –
способността на подсъдимия да се придвижи от родината си до република България,
преминавайки няколко граници и намирането на лице, което да организира придвижването
му от република Турция до република Сърбия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият И С /I S/ за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Предвид горното съдът наложи на подсъдимия наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, обусловена от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната както и от обществената значимост на засегнатите обществени
3

отношения, свързани с дейността на държавните органи на управление, а от друга страна
обществената опасност на подсъдимият, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан и е имал добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки
самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче
да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се определи
наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимия, след редукцията по чл. 63, ал.1, т.4 и т.5
от НК на предвидените от чл.279, ал.1 от НК наказания, съдът наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.54 от НК – три месеца лишаване от свобода и обществено
порицание, което да бъде изпълнено, чрез публикуване на присъдата в официалния
интернет сайт на община Елхово.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.69, ал.1 във вр. чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание
чл.69, ал.1 във вр. чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието три месеца
лишаване от свобода за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът присъди направените по делото разноски за
превод на досъдебното производство в размер на 22.50 лв. да останат за сметка на орана,
който ги е направил – ОДМВР - Ямбол.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	59
Дата:	11 август 2022 г.
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20222310200373
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2022 г.

Присъда по дело №373/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите