№ 840
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Н. Г. Н., със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул.
**** ***, партер, кантора N 1, срещу разпореждане от 02.06.2021 г. на ЧСИ Н.М. с рег. N
841, постановено по изп. дело N 20148410404291, с което е отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно. Поддържа, че същинските действия по принудително
изпълнение по изпълнителното дело са започнали на 09.05.2014 г., на която дата е бил
наложен запор върху банковите му сметки в „УниКредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. Посочва, че нови действия по делото са предприети на 25.03.2016 г., на
която дата е била изпратена нова покана за доброволно изпълнение, която обаче не му е била
връчена. Поддържа, че на 25.03.2016 г. отново са изпратени запорни съобщения до „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и до „Банка Пиреос България“ АД, но същите не са довели до прекъсване на
давността, тъй като в отговора от банките е било посочено, че не е техен клиент. Твърди, че
последното действие по същинско принудително изпълнение срещу него е било предприето
на 09.05.2014 г. с налагането на запор на банковите му сметки, и че последващите действия,
предприети през 2016 г., не представляват действия по принудително изпълнение, които да
водят до прекъсване на давността, поради което счита, че срокът от 2 години е изтекъл
съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че в тези случаи производството по делото се
прекратява по силата на закона и без да е необходимo постановяването на изричен съдебен
акт на съдебния изпълнител. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
разпореждане от 02.06.2021 г. на ЧСИ Н.М. с рег. N 841, постановено по изп. дело N
1
20148410404291, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и да даде указания на ЧСИ да прекрати производството по
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя ЗК „Л.И.“ АД.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. е изложил мотиви, в които поддържа
становището, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи,
мотивите на съдебния изпълнител и материалите, съдържащи се в изпълнителното дело,
намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело N 20148410404291 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 30.03.2009 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
N 724/30.03.2009 г. по ч. гр. д. N 1168/09 г. по описа на РС – Сливен, съгласно която Н. Г. Н.
е осъден да заплати на „Обединена Българска банка“ АД сумата от 464,85 лв.,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от 13.04.2007 г., ведно
със законната лихва, считано от 26.03.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 26,00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2007 г. до 20.02.2009 г., както и сумата
от 285,00 лв., представляваща разноски по делото.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено и суброгационно
писмо от „Обединена българска банка“ АД, съгласно което на основание чл. 213 КЗ /отм./
ЗПК „Л.И.“ АД е встъпил в правата на „Обединена Българска банка“ АД срещу
кредитополучателя с оглед извършено плащане на застрахователно обезщетение на
„Обединена Българска банка“ АД в размер на 491,75 лв. по щета N **********/2008 г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят ЗК „Л.И.“ АД е
възложил на ЧСИ Н.М. на основание чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да се снабдява с документи, както и да определи способа на
изпълнение.
С разпореждане от 14.04.2014 г. на ЧСИ Н.М. е образувано изпълнително дело, като е
разпоредено също така да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, както и покана
за доброволно изпълнение до длъжника, и е насрочена дата за опис на движимото
имущество на длъжника.
На 05.10.2020 г. на длъжника Н. Г. Н. е връчена чрез работодателя му „И.А.М.“ АД
покана за доброволно изпълнение с изх. N 113144/09.05.2014 г. /л. 50/.
Във връзка с възлагането от взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е разпоредено
от ЧСИ Н.М. на 09.05.2014 г. налагането на запор върху вземанията по банкови сметки на
длъжника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „Обединена Българска
банка“ АД, „Прокредитбанк България“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „СИБанк“ ЕАД,
„Общинска банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Инвестбанк“
АД.
2
На 25.03.2016 г. са наложени запори и върху вземанията по банковите сметки на
длъжника, открити в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Банка Пиреос България“ АД.
С молба с вх. N 060252/12.04.2016 г. взискателят ЗК „Л.И.“ АД е поискал изрично да
бъдат предприети изпълнителни действия по делото, а именно – да бъде извършен опис на
движими вещи на длъжника, находящи се в дома му, както и да бъде наложен запор върху
трудовото му възнаграждение, както и върху вземанията му по банковите сметки.
С молба с вх. N 030216/02.04.2018 г. взискателят ЗК „Л.И.“ АД е поискал да бъдат
извършени следните изпълнителни действия – опис на движимите вещи на адреса на
длъжника, запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, наеми, аренда и
банкови сметки, запор върху МПС, собственост на длъжника, и запор върху притежаваните
от него дружествени дялове и възбрана върху недвижимите му имоти.
С молба с вх. N 019191/28.02.2020 г. взискателят ЗК „Л.И.“ АД отново е поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия – опис на движими вещи на адреса на
длъжника, запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение/пенсия, запор
върху вземания по банкови сметки на длъжника, запор, опис и продажба на МПС,
собственост на длъжника, възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на
длъжника, в т. ч. и земеделска земя, запор върху вземания за наеми и аренда.
Със запорно съобщение с изх. N 087780/01.10.2020 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Н. Г. Н., дължимо от работодателя му „И.А.М.“ АД.
На 08.10.2020 г. е постъпило възражение с вх. N 071234/08.10.2020 г. от длъжника Н.
Г. Н. с твърдения, че сумите по изпълнителен лист от 30.03.2009 г. по ч. гр. д. N 1168/09 г.
по описа на РС – Сливен са недължими, в т. ч. и че е изтекла 5 – годишната погасителна
давност за образуване на изпълнителното производство, както и че в рамките на 2 години
кредиторът не е преприемал какъвто и да е способ за принудително изпълнение на
вземането, поради което е поискано прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Освен това длъжникът е депозирал идентично възражение
и пред Софийски градски съд, което е препратено до ЧСИ с вх. N 072313/15.10.2020 г.
На 15.10.2020 г. всички наложени запори по изпълнителното дело са вдигнати от
ЧСИ Н.М..
На 13.11.2020 г. при ЧСИ Н.М. е постъпило за сведение възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника Н. Г. Н. до РС – Сливен.
На 31.05.2021 г. е постъпило възражение с вх. N 035124/31.05.2021 г., с което са
повторени исканията за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
С разпореждане от 02.06.2021 г. ЧСИ Н.М. е отказал да прекрати изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът намира от правна
страна следното:
3
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, като е насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение, който отказ попада в обхвата на подлежащите на
обжалване действия от длъжника съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ Н.М., обективиран в разпореждане от
02.06.2021 г., да прекрати изпълнително дело N 20148410404291 на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
За да откаже да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, съдебният изпълнител е приел, че по изпълнителното дело няма данни взискателят
да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение N 2/13
г. по тълк. дело N 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този случай прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Съгласно разясненията, дадени с Решение N 37/24.02.2021 г. по гр. д. N 1747/20 г.
по описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, перемцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на ППВС N 3/80
г., тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и другите държавни органи са
били длъжни да съобразяват поведението си с него. Двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително
доброволно/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или
безупешно/, или поисканите способи не могат да се осъществят по причина, за която
взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и по този начин е осуетил неговото прилагане.
В случая, от данните, съдържащи се в изпълнителното дело, се установява, че по
възлагане от взискателя на основание чл. 18 ЗЧСИ от страна на съдебния изпълнител са
предприети изпълнителни действия на 09.05.2014 г. по налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника Н. Г. Н., а на 25.03.2016 г. са наложени запори върху вземания по
банкови сметки на длъжника, открито в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Банка Пиреос България“
АД. Впоследствие по молба на взискателя с вх. N 060252/12.04.2016 г. е поискано от
съдебния изпълнител да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника, находящи се в
дома му, както и да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение и върху
вземанията му по банковите сметки, а на 02.04.2018 г. е постъпила нова молба от взискателя
4
с вх. N 030216/02.04.2018 г., с която е поискано извършването на следните изпълнителни
действия - опис на движимите вещи на адреса на длъжника, запор върху вземанията на
длъжника за трудово възнаграждение, наеми, аренда и банкови сметки, както и запор върху
МПС, собственост на длъжника, и запор върху притежаваните от него дружествени дялове и
възбрана върху недвижимите му имоти. С последваща молба с вх. N 019191/28.02.2020 г.
взискателят ЗК „Л.И.“ АД отново е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия – опис на движими вещи на адреса на длъжника, запор върху вземанията на
длъжника за трудово възнаграждение/пенсия, запор върху вземания по банкови сметки на
длъжника, запор, опис и продажба на МПС, собственост на длъжника, възбрана, опис и
публична продан на недвижими имоти на длъжника, в т. ч. и земеделска земя, запор върху
вземания за наеми и аренда. Видно от данните по делото последното изпълнително действие
е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 01.10.2020 г.
Следователно по изпълнителното дело не се установява взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, респ. от датата на
последното изпълнително действие по делото – 01.10.2020 г. да са изтекли 2 години. Ето
защо, съдът намира, че отказът на ЧСИ Н.М. да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила „перемпция“ е законосъобразен.
Предвид изложеното по – горе, жалбата на длъжника Н. Г. Н., срещу разпореждане
от 02.06.2021 г. на ЧСИ Н.М. с рег. N 841, постановено по изп. дело N 20148410404291, с
което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, следва да се остави без уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н. Г. Н., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. **** ***, партер, кантора 1, срещу разпореждане от
02.06.2021 г. на ЧСИ Н.М. с рег. N 841, постановено по изп. дело N 20148410404291, с което
е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5