Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№2771 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.05.2018год.,
постановено по гр.дело №7197/2017г. по описа на СРС, ГО, 58 с-в, е признато за
незаконно наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ на М.А.П. с ЕГН**********,
по предявения от нея иск с правно основание чл.357, вр.чл.358, ал.1, т.1 от КТ срещу
„С.А.“ЕАД с ЕИ******** и е отменена заповед 31/20.01.2017г. на директора на
предприятието на ответника, с която е наложено наказанието.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „С.А.“ЕАД. Поддържа се, че съдът отказал да
разгледа представените от ответника писмени доказателства. При издаването на
процесната заповед били изпълнени всички формални законови изисквания, а
директорът на поделението бил оправомощен да я издаде. Счита, че гласни
доказателства не са били необходими. По делото било установено, че именно
ищцата е управлявала конкретния автобус във въпросния ден и затова именно тя
премахнала блокировката, като вследствие на това автобусът потеглил от спирка с
отворена четвърта врата. Освен това ищцата не съобщила на прекия си ръководител
за неизправност в автобуса, което също било нарушение на трудовата дисциплина с
оглед длъжностната и характеристика. Наложеното наказание съответствало на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Моли да бъде отменено
обжалваното решение на СРС, а искът- отхвърлен. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като
неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Излага съображения относно
правилността на обжалваното решение и мотивите му. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Подадена
е в срок и частна жалба срещу постановеното на 20.07.2018г. определение по реда
на чл.248 от ГПК, с което съдът е отхвърлил искането за изменение на
обжалваното решение в частта за разноските. Моли за отмяната му и присъждане на
пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева
за първата инстанция.
Отговор
на частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК не е подаден от ответника.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.357, ал.1 вр.чл.188, ал.1, т.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд съобразно представените и приети по делото
доказателства. Между страните не се спори относно наличието на трудово
правоотношение между тях, както и че на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ с процесната заповед.
Ищцата оспорва правилността и
законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното й от работодателя
дисциплинарно наказание "забележка". В случай на оспорване на
дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя,
доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното
наказание тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на наложеното
дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи,
че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната
отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на
съдебното производство, при условията на пълно и главно доказване, че
служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан.
За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички
доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в
нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от
работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на
свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и
други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. В
случая ищцата отрича да е извършила виновно соченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи
виновното неизпълнение на трудовите задължения от ищцата, за което е ангажирана
дисциплинарната й отговорност. В настоящия случай от страна на ответника „С.А.“ЕАД,
чрез неговия процесуален представител не са ангажирани и представени в
първоинстанционното производство доказателства, обосноваващи извод за
законосъобразност на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание и в частност-
за извършването от нейна страна на посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина. Ответникът не е ангажирал гласни доказателства, а
представените писмени такива представляват частни документи и не могат да
удостоверят описаните в тях факти и обстоятелства. Съвкупната преценка на
събрания в процеса доказателствен материал налага приемането на правен извод,
че в процесния случай дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният
служител да е извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка. В
случая незаконосъобразно е наложено от страна на ответника на ищцата
дисциплинарно наказание „забележка“, без същата да е извършила твърдяното от
работодателя нарушение на трудовата дисциплина посочено в заповед №31/20.01.2017г.,
издадена от директора на поделение „Земляне“, за което е наказана. От друга
страна, за да е налице нарушение на трудовата дисциплина, следва да се установи
виновно неизпълнение на трудовите задължения, съгласно разпоредбата на чл. 186
от КТ, каквото безспорно в настоящия случай не се установи.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
По частната жалба:
Настоящият състав намира същата за
неоснователна. Присъждайки разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение първостепенният съд е преценил фактическата и правна сложност на
спора, която е ниска и е определил възнаграждение близо до минималното за този
вид спорове. Възнаграждение в размер на 2000 лева при дело с ниска фактическа и
правна сложност е явно прекомерно. По така изложените съображения частната
жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение- потвърдено като
правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски, а ответникът по жалбата не е представил списък по чл.80
от ГПК и документи удостоверяващи извършването на разноски. ето защо разноски
не следва да се присъждат за въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.05.2018год., постановено по
гр.дело №7197/2017г. по описа на СРС, ГО, 58 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА определение по
реда на чл.248 от ГПК, постановеното на 20.07.2018г., с което съдът е отхвърлил
искането на ищцата за изменение на обжалваното решение в частта за разноските.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/