Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30
гр. Русе, 04.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм. дело № 160 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител
(ЗДСл).
Образувано е по жалба на
Р.Д.П. ***, чрез адвокат-пълномощник С.П., против Заповед
№ 3282з-494 от 12.02.2021 г., издадена от Директора на Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 90, ал. 1,
т. 1, чл. 89, ал. 2, т. 3, чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 6, ал. 3, вр. ал. 2 от същия закон и т. ІІ. 9 от Заповед № 8121з-924
от 24.08.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, относно възлагане на правомощия на орган по
назначаването по служебно правоотношение с държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 2 от ЗМВР, на Р.Д.П., заемащ длъжността Началник на Сектор „Информационни
технологии“ при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, е наложено
наказание „Порицание“ за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
89, ал. 2, т. 3 от същия закон.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
административния акт, поради допуснати съществени процесуални
нарушения, както и поради противоречие с
материалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендира се присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските
(л. 55 от делото).
Ответникът по жалбата – Директорът на Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, орган, издал оспорения административен акт, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Й. С., в депозиран по делото писмен отговор по жалбата, вх. № 1459 от 12.04.2021
г. по описа на съда (л. л. 25 – 28 от делото), в съдебно заседание в хода по
същество, както и в представена писмена защита вх. № 2964 от 13.07.2021 г. по
описа на съда, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък на разноските (л. 56 от делото).
Административният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство и съдържащите се в
приобщената към делото дисциплинарнонаказателна
преписка писмени и гласни доказателства се установява следното:
Жалбоподателят Р.Д.П. заема длъжността Началник на Сектор „Информационни
технологии“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе при Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР по служебно
правоотношение, считано от 01.02.2017 г. - служител по чл. 142, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР (л. 38 от делото и л. 57 от преписката).
В Писмо peг.
№ 7855р-9362 от 28.10.2020 г. от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ при МВР (л. 41 от преписката), се съдържала информация за извършена
справочна дейност на 23.06.2020 г., в АИС - МВР, от Р.Д.П. - Началник на Сектор
„Информационни технологии“ при РДГП - Русе спрямо лицето Р.Д. ***. В тази връзка била извършена
предварителна проверка, в хода на която с Писмо peг. № 4066р-16055 от 04.11.2020 г. до ДКИС - МВР била изискана информация
каква справочна дейност е била извършвана на дата 23.06.2020 г. от Р.Д.П.,*** -
в кои подсистеми на ИИС Справки - МВР, какви са били зададените условия за
извършване на справките и тяхната последователност (л. 49 от преписката). В Отговор рег. № 5290р-19061 от 06.11.2020 г. на ДКИС с приложена
справка от журнал на АИС БДС (HP БЛД) са
изведени резултатите от извършените справки от служителя П. на дата 23.06.2020
г. Установено е, че справочна дейност за горепосоченото лице Б., както и за
още осем лица (едно от които се повтаря), е осъществена на 23.06.2020 г., за
времевия интервал от 10:11 часа до 10:14 часа, в подсистема БДС - „справка от роднинска връзка“ (л. л. 50 – 54
от преписката).
След запознаване с иницииращия проверката
документ от ДВС - МВР и Отговор peг. № 5290р-19061 от 06.11.2020 г. на
ДКИС-МВР, П. представил Обяснения peг.
№ 4066р-16617 от 16.11.2020 г. (л. 55 от преписката),
в които подробно е изложил причините и обстоятелствата за извършване на
справката в подсистема АИС БДС, а именно: след проведена на 20.06.2020 г. (събота)
среща със съученици на П. от основното образование и в резултат на разговори
относно конкретно лице - негов съученик и съименник, и с цел осъществяване на
контакт с него, на 22.06.2020 г. (понеделник), малко преди края на работното
време, направил тематична справка в АИС БДС, през интерфейса на ИИС „Справки“,
със следното условие: първо име - Р.; година на раждане - 1971 г. (съвпада с годината на раждане на служителя П.); адрес ***. На следващия ден - 23.06.2020 г., около 10:00 часа, възстановил състоянието на виртуалната машина от 22.06.2020 г., и е продължил да разглежда резултата
от тематичната справка. В тези обяснения
посочва, че за времевия интервал от 10:11 часа до 10:14 часа (3 минути), по данни
от журналната справка, извършил „справка
за роднинска връзка“ за 9 лица (едно от които се повтаря), родени през
1971 г., отговарящи на зададените от него условия, поради което е прегледал
единствено общите им данни - снимка, месторождение, семейно положение и адреси.
Заявил е, че не е разглеждал роднински връзки на лицата. Според него вероятно
при цитираната в журнала на ДКИС - МВР вид на справката системата за поддържане
на журнал на дейностите в АИС БДС записва такова събитие при разглеждане на
резултатите от тематична справка. Но поради факта, че са били зададени
условията на справката предходния ден, не са отразени в журнала за 23.06.2020
г. П. потвърждава заявеното от него пред служители от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ - МВР, че не познава конкретното лице Р.Д. Б. и няма представа от
неговата професия, както и че извършената от него справка не е била
целенасочена, а е била индиректна - в условията за търсене не е бил задал нито
ЕГН, нито пълно име и фамилия. Справката за посоченото лице Б. е била направена
в следствие на съвпадение със зададеното от него твърде общо условие и е била с
единствена цел да установи дали лицето от снимката на документа за самоличност
прилича на съученика му. Заявява, че не е извършвал справки за други негови
данни, след като е установил, че въпросното лице, не е било търсеното от него. П.
допълва, че извършената от него тематична справка е била за лично ползване,
като информация от нейния резултат не е била съхранявана и не е била споделяна
с никого.
В хода на предварителната проверка било установено, че са налице данни
за допуснати нарушения на чл. 13, ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на
информационни фондове в МВР чрез Интегрирана информационна система „Справки“,
утвърдени със Заповед № Iз-1825 от 04.09.2012
г. на Министъра на вътрешните работи - „Служител,
получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, носи отговорност
за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на
получената чрез ИИС „Справки“ информация“ от Р.Д.П., като извършеното
представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, ал. 2
от Закона за държавния служител.
С оглед събраните данни било направено Предложение рег. № 4066р-17380 от
02.12.2020 г. до Директора на ГДГП – МВР, в изпълнение на раздел II, т. 9 от Заповед № 8121з-924 от 24.08.2020 г. на Министъра на вътрешните
работи относно възлагане на правомощия на орган по назначаването по служебното
правоотношение с държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да бъде
образувана проверка срещу Р.Д.П. – Началник на Сектор „Информационни
технологии“ при РДГП – Русе за допуснато нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл, като проверката да бъде възложена на комисар Н.
К. Н. – Зам.-директор на РДГП – Русе и М.Н.Ч.-И. – Началник на Сектор „Човешки
ресурси“ при РДГП – Русе (л. л. 42 – 43 от преписката).
Със Заповед № 3282з-3520 от 03.12.2020 г. Директорът на ГДГП е назначил
извършването на проверка за изясняване на получените предварителни данни в РДГП
– Русе. Проверката е възложена на комисар Н. К. Н. – Зам.-директор на РДГП –
Русе и М.Н.Ч.-И. – Началник на Сектор „Човешки ресурси“ при РДГП – Русе, като в
заповедта е посочено, че за резултата от проверката следва да се изготви
писмена справка, която да се докладва на директора на ГДГП в срок до 15.01.2021
г.
П. е запознат със заповедта на 21.12.2020 г., видно от ръкописно вписания
лично от него текст (л. 40 от преписката).
С Протокол peг.
№ 4066р-18270 от 16.12.2020 г., след запознаване и
анализ на съдържащите се документи, факти и обстоятелства, комисията е
приобщила към извършваната от нея проверка материалите, събрани в хода на
предварителна проверка в РДГП - Русе, във връзка с Писмо peг.
№ 7855р-9362 от 28.10.2020 г. на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ – МВР (л. 56 от преписката).
С Покана peг.
№ 4066р-18271 от 16.12.2020 г., служителят П. е
поканен за запознаване със заповедта за проверка, материалите от извършената
предварителна проверка и даване на писмени обяснения. Поканата е връчена на
21.12.2020 г. (л. л. 45 и 46 от преписката).
В указания срок, същият депозира Обяснения peг.
№ 4066р-18730 от 23.12.2020 г. (л. л. 47 и 48 от
преписката), в които преповтаря изложеното в дадените от него обяснения в
предварителната проверка, като в заключение е заявил следното: не познава лицето Р.Д. Б. и няма представа от професионалното му
занимание;
извършената от него справка не е била целенасочена; справката е била почти „машинална“, с продължителност не повече от 15
секунди, което от своя страна не дава възможност да бъдат направени справки за
други данни за посоченото лице, както и да бъде съхранена информация от нея; извършената справка е била единствено с цел да установи съученика си; не е споделял информацията от справката с никого.
От събраните материали в хода на проверката, възложена
със Заповед № 3282з-3520 от 03.12.2020 г. на Директора на ГДГП, приключила със Справка peг.
№ 4066р-674 от 12.01.2021 г. (л. л. 34 – 37 от
преписката), е установено, че П. е извършил тематична справка на 22.06.2020 г.,
малко преди края на работното време от служебния му компютър – RS-R-IT в автоматизираните информационни фондове на МВР – подсистема БДС, от
неговия акаунт (потребителско име и парола) в АИС БДС през интерфейса на ИИС
„Справки“, със следните условия: първо име – Р.; година на раждане – 1971 г. и
адрес – гр. Русе. От предоставената журнална справка от
ДКИС - МВР по зададените условия на 23.06.2020 г., за времевия интервал от
10:11 часа до 10:14 часа е извършил „справка за роднинска връзка“ за 9 лица (едно от които се
повтаря), родени през 1971 г., като едно от тях е Р.Д. *** - прокурор в Районна
прокуратура - Русе, останалите лица са: Р. И.Р. (справката е извършвана два
пъти), Р. А.М., Р. Й.И., Р. И.Г., Р. И.И., Р. А.Р. и Р.
С.К..
Доказано е, че извършената справочна дейност от служителя е била предмет
на личен интерес и не е била обвързана с изпълнение на служебните му
задължения.
В хода на проведеното дисциплинарно производство не са установени факти
и обстоятелства, сочещи, че придобитата информация от извършената проверка в
информационните масиви на МВР за лицето Р.Д. Б., както и за другите осем лица
(едно от които се повтаря), осъществена от служителя П., е предоставяна на
други служители или граждани, както и не са налице данни, че извършеното от
него е станало достояние на лица, извън системата на МВР или служители, които
не са ангажирани с тази проверка.
Прието е, че с извършените от него действия, Р.Д.П. - Началник на Сектор
„Информационни технологии“ при РДГП - Русе, служителят не е спазил реда за
ползване на информационните масиви в МВР, разписан в ЗМВР и издадени въз основа
на него документи.
В оспорената в настоящото производство заповед и в предхождащите я
документи, съдържащи се в дисциплинарнонаказателната
преписка се цитират разпоредбите на чл. 24 от ЗМВР, съгласно които в МВР се
изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване,
систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на
информация, като информационните фондове се изграждат при съответните структури
на МВР съобразно функционалната им компетентност. Информационните фондове се
изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред,
определени от министъра на вътрешните работи. Информационните фондове,
изграждани за административно обслужване на гражданите, се използват и за
целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността,
опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство.
Посочено е, че в изпълнение на чл. 24, ал. 3 от ЗМВР, със Заповед № Iз-1825 от 04.09.2012 г. на Министъра на вътрешните работи са утвърдени
Вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана
информационна система „Справки" (л. л. 59 – 62 от преписката), като
съгласно чл. 5 от тези вътрешни правила, ИИС „Справки“ предоставя достъп до
информационни фондове на следните АИС: т. 1. Национален регистър на българските
лични документи (НРБЛД) - АИС „БДС“ (централизирана автоматизирана
информационна система с децентрализирано персонализиране на българските лични
документи) и т. 7. Централен полицейски регистър, като са посочени конкретни
части на базата данни.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от същите правила, служител,
получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, носи отговорност
за извършваните от него дейности, за ползването и разпространението на
получената чрез ИИС „Справки“ информация.
В случая с действията си на 23.06.2020 г., във времевия интервал от
10:11 часа до 10:14 часа, осъществявайки справочна дейност в АИС БДС (НР БЛД),
чрез разглеждане на резултат от тематична справка по зададени на 22.06.2020 г.
условия – първо име „Р.“, година на раждане – 1971 и адрес – гр. Русе, комисията
е счела, че Р.Д.П. – Началник на Сектор „Информационни технологии“ при РДГП – Русе,
е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3
от ЗДСл и е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
По отношение на формата на вината комисията е приела, че поведението му
е било несъзнавана непредпазливост – служителят не е съзнавал общественоопасния характер на действията си, не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съобразявайки, че не са налице данни за настъпили вредни последици от
действията му, комисията е счела, че отклонението от изискванията може да бъде
прието за незначително.
Отчела е и цялостното служебно поведение на държавния служител, като видно
от приложената към преписката Справка peг.
№ 4066р-18608 от 21.12.2020 г. за професионалния стаж,
заеманите длъжности, награди и наказания в МВР, П. е служител в МВР от 2005 г.,
като на сега заеманата длъжност е назначен, считано от 2009 г. По време на
службата е награждаван 5 (пет) пъти с „Писмена похвала“, през 2006 г., 2008 г.,
2009 г., 2011 г. и 2015 г., и 1 (един) път с „Обявяване на благодарност“, през
2007 г. Налагано му е 1 дисциплинарно наказание „Мъмрене“ през 2013 г. (л. 57
от преписката).
Предвид всичко установено от фактическа страна, направените въз основа
на това правни изводи в изготвена Справка рег. № 4066р-674 от 12.01.2021 г.,
комисията е предложила на ДНО на служителя Р.Д.П. за извършеното на 23.06.2020
г. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл да бъде
наложено на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказание
„Забележка“, което наказание, според нея, при прилагане на чл. 91, ал. 1 от
ЗДСл би било съразмерно на извършеното дисциплинарно нарушение. (л. л. 34 – 37
от преписката).
С тази справка жалбоподателят е запознат на 12.01.2021 г. (л. 37, гръб
от преписката).
Справката, ведно с всички останали, съдържащи се в преписката документи е
изпратена на директора на ГДГП на 14.01.2021 г. (л. 32 от преписката).
С Покана рег. № 3282р-1672 от 20.01.2021 г., ДНО, излагайки приетите за
установени от него фактически и правни изводи, е уведомил жалбоподателя, че
срещу него има открита процедура за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност, като го е поканил на 27.01.2021 г., предвид епидемичната
обстановка в страната, да бъде проведено изслушване чрез конферентна
видеовръзка по изложеното в Справка рег. № 4066р-674
от 12.01.2021 г. и посочените нарушения на служебните му задължения (л. л. 30 и
31 от преписката).
П. е запознат с поканата на 26.01.2021 г. (л. 31 от преписката).
За проведеното
изслушване на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е съставен Протокол рег. №
3282р-2302 от 27.01.2021 г. (л. л. 21 и 22 от преписката). От съдържанието на
този протокол става ясно, че по време на изслушването служителят не е отрекъл
извършената от него справочна дейност в ИИС „Справки“ – МВР на лица с първо име
– Р., година на раждане – 1971 г. и адрес – гр. Русе, потвърдил е причините за
извършването им, посочени в дадените писмени обяснения и отново е заявил, че
справките са извършени за много кратко време, не е запаметявал и не е
злоупотребявал с данните от тях. В отговор на зададени му въпроси, служителят
заявил още, че осъзнава какво е направил, познава правилата. Протоколът е бил
връчен на служителя на 28.01.2021 г. (л. 16, гръб от преписката).
В преписката се
съдържа и становище на Началник на Отдел „Човешки ресурси“ относно проведеното
дисциплинарно производство и вземане на решение от страна на ДНО по отношение
вида и размера на дисциплинарното наказание, което да бъде наложено на
жалбоподателя, съгласно предвидените в чл. 90, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДСл
наказания (л. л. 8 – 14 от преписката).
Проведеното дисциплинарно производство срещу служителя е финализирано с издаване на оспорената в настоящото
производство Заповед № 3282з-494 от 12.02.2021 г., издадена от Директора на
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която на основание чл. 97, ал. 1,
чл. 90, ал. 1, т.1, чл. 89, ал. 2, т. 3, чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с
чл. 6, ал. 3, вр. ал. 2 от същия закон и т. ІІ. 9 от
Заповед № 8121з-924 от 24.08.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, относно
възлагане на правомощия на орган по назначаването по служебно правоотношение с
държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на П. е наложено наказание
„Порицание“ за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2,
т. 3 от същия закон (л. л. 1 – 3 от преписката).
Съгласно
заповедта, на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, Директорът на ГДГП, в качеството
му на ДНО по смисъла на чл. 92 от ЗДСл, във връзка с чл. 6, ал. 3, във връзка с
ал. 2 от същия закон и т. II. 9 от Заповед № 8121з-924
от 24.08.2020 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 29 от делото), след като
се е запознал с всички документи, съдържащи се в дисциплинарнонаказателната
преписка е приел за установена описаната по-горе и в мотивите на настоящото
решение фактическа обстановка, достигнал е до правните изводи за извършено от
страна на жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл, като е приел, че същото е извършено умишлено.
При определяне
вида на наложеното наказание „Порицание“, обсъждайки критериите по чл. 91, ал.
1 от ЗДСл, ДНО е посочил, че действията на служителя са умишлени, но не са
налице данни за настъпили вредни последици от тях, с оглед на което
отклонението от изискванията следва да се приеме за незначително.
Посочил е, че
при съобразяване съразмерността на вида на дисциплинарното наказание следва да
се отчете и цялостното служебно поведение на държавния служител, като е цитирал
установеното от приложена към дисциплинарнонаказателната
преписка кадрова справка за служителя.
При оценката на
тежестта на извършеното нарушение ДНО е посочил, че следва да се има предвид,
че се касае за еднократен акт, но извършен от началник, чието неправилно
тълкуване и прилагане на нормативните актове рефлектира върху управлението на
човешките ресурси в структурата и оказва непосредствено влияние на качественото
изпълнение на служебните задължения на подчинените му служители. Според ДНО
допускането на безразборно (т.е. без законен повод) извършване на справки от
служителите на МВР, не би могло да осъществи целите на Закона за защита на
личните данни, който прогласява личните данни на физическите лица за
конфиденциални. Липсата на нормативно определен повод за извършване на справки
във връзка с личните данни на лицата категорично представлява превишаване на
правомощията от страна на П., които правомощия са му дадени по повод на
служебната му дейност и се изразяват в получен достъп до информационните
фондове на МВР.
С тези мотиви
ДНО е обосновал налагането на по-тежко наказание, а именно това по чл. 90, ал.
1, т. 2 от ЗДСл – „Порицание“, като най-лекото предвидено от закона наказание
за извършено дисциплинарно нарушение е по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл –
„Забележка“.
В приобщената
към делото дисциплинарна преписка се съдържа и писмено доказателство – Протокол
рег. № 29293 от 14.11.2014 г. относно запознаване на служител от МВР с
нормативен документ (л. 58 от преписката). Видно от този протокол, на 13.11.2014
г., в изпълнение на Писмо рег. № 58417 от 06.11.2014 г. на Директора на ГДГП, Р.Д.П.,
кат. В, Началник на група „Информационни технологии“ в РДГП – Русе се е
запознал с Вътрешни правила за ползване на информационните фондове в МВР чрез
ИИС „Справки“, утвърдени със Заповед № Iз-1825 от 04.09.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, като с подписа
си П. е удостоверил, че се е запознал със съдържанието на тези правила и
съзнава отговорността, която ще носи при нарушаване на разпоредбите им.
За изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства. Показанията на разпитания по делото свидетел Н.
К. Н., на длъжност Заместник-директор на РДГП – Русе, член на комисията,
извършила проверката по Заповед № 3282з-3520 от 03.12.2020 г., потвърждават, че
в хода на извършената проверка е бил събран протокол, от който било видно, че жалбоподателят е запознат с вътрешните правила,
които организират работата и ползването на информационните масиви на МВР. Свидетелят
посочва, че този вид документи се съхраняват в личните дела на служителите,
затова и тези документи се изискват от Звено „Човешки ресурси”. Н. свидетелства
за това, че към 2014 г. група „Информационни технологии” не е била част от
звено „Оперативно-издирвателна дейност”. Свидетелят
посочва още, че когато един нормативен документ е публикуван в Държавен
вестник, запознаване на служителите не е необходимо да бъде извършвано, защото
необходимостта да се знае е от длъжността, която се заема, служителят трябва да
познава нормите. При условие, че жалбоподателят като служител е бил запознат
еднократно с документа, той е работил в същото направление на дейност, работил
е със същата материя, с която е работил и до момента, единствената разлика
между предишната му длъжност и сегашната е това, че звеното е било група, а
през 2017 г. става сектор, не са променени функциите и задачите му. Правилата
са същите, не са изменяни, което да налага ново запознаване на служителя.
От друга страна и от обясненията на
жалбоподателя, дадени пред съда, се установява безспорно, че той работи с тази система отдавна, може би от 2006 г. или 2007 г. За този
период е знаел как трябва да работи с нея. Знаел, че носи отговорност за
справките, които извършва в системата. Знаел е, че всички справки, които се
извършват в системата, се журналират, т.е. има
информация кой каква справка е извършвал, като никога не си е позволявал да
разпространява информацията, която е получил при извършване на справки.
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Оспорената в
настоящото производство Заповед № 3282з-494 от 12.02.2021 г., издадена от
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, е съобщена на
жалбоподателя, удостоверено с подпис върху самата заповед на дата 16.02.2021 г.
(л. 3, гръб от преписката). Жалбата е подадена чрез директора на ГДГП на
02.03.2021 г., видно от поставения върху същата щемпел с входящ номер и дата
(л. 4 от делото), т.е. в определения по чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с
чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок,
изхожда от лице притежаващо правен интерес от оспорването – адресата на акта, в
правната сфера на когото са разпоредените с акта
правни последици и атакува административен акт, изрично предвиден като подлежащ
на съдебен контрол (чл. 124, ал. 1 от ЗДСл).
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 3282з-494 от 12.02.2021 г., издадена от Директора на Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 90, ал. 1,
т. 1, чл. 89, ал. 2, т. 3, чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 6, ал. 3, вр. ал. 2 от същия закон и т. ІІ. 9 от Заповед № 8121з-924
от 24.08.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, относно възлагане на правомощия на орган по
назначаването по служебно правоотношение с държавни служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР, на Р.Д.П., на длъжност Началник на Сектор „Информационни
технологии“ при РДГП – Русе, е наложено наказание „Порицание“ за извършено дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 89, ал.2, т. 3 от същия закон.
Съгласно
чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от
органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3,
вр. с ал. 2
от закона дава възможност за делегиране на
правомощия по служебното правоотношение от органа по назначаването на ръководителите на териториални звена или на териториални
поделения, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5.
В процесния случай органът-издател на оспорения ИАА разполага с материална и териториална компетентност. Такава е налице по силата на
изпълняваната длъжност - Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР и т. ІІ. 9 от Заповед № 8121з-924 от 24.08.2020 г. на Министъра на вътрешните
работи, относно възлагане на правомощия на орган по назначаването по служебно
правоотношение с държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с която
органът-издател е оправомощен от органа по
назначаването – министъра на вътрешните работи, да налага на държавните
служители със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарни наказания по
чл. 90, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДСл.
Директорът на
ГДГП,
по силата на възлагането, придобива качеството на дисциплинарнонаказващ орган – чл. 92, ал. 1, вр.
с чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, в чиито правомощия е налагането на
дисциплинарното наказание от вида на процесното –
„Порицание“.
При издаването
на заповедта са спазени изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл.
Съгласно цитирания текст освен датата, имената и длъжността на издателя и на
наказания държавен служител, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
следва да съдържа описание на извършеното нарушение, конкретизирано по време и
място, обстоятелствата, при които е допуснато, служебните задължения, които са
виновно нарушени и правното основание за налагането на наказанието (чл. 97, ал.
1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ЗДСл). По същество това са мотивите на административния
орган, послужили като основание за дисциплинарното санкциониране на служителя.
Противно на
твърденията на жалбоподателя, заповедта съдържа ясно описание на извършеното от
наказания служител нарушение, а именно, че на 22.06.2020
г. (понеделник), малко преди края на работното време, Р.Д.П., на длъжност Началник на Сектор
„Информационни технологии“ при РДГП – Русе, е направил
тематична справка в АИС БДС, през интерфейса на ИИС „Справки“, със следното
условие: първо име - Р.; година
на раждане - 1971 г.
(съвпада с годината на раждане на служителя П.); адрес ***. На следващия ден - 23.06.2020 г.,
около 10:00 часа, възстановил състоянието на виртуалната машина от 22.06.2020
г., и е продължил да разглежда резултата от тематичната справка. За времевия интервал от 10:11 часа до 10:14 часа (3 минути), по данни
от журналната справка, извършил „справка
за роднинска връзка“ за 9 лица (едно от които се повтаря), родени през
1971 г., отговарящи на зададените от него условия.
Посочени са
и служебните задължения, които са били виновно нарушени - нарушение на чл. 13,
ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационните фондове в МВР чрез ИИС
„Справки“, утвърдени със Заповед № Iз-1825 от 04.09.2012 г. на Министъра на
вътрешните работи, като извършеното представлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 89, ал. 2 от Закона за държавния служител,
конкретно – по т. 3 – неспазване кръга на служебните правомощия.
В хода на
дисциплинарното производство не са били допуснати и съществени процесуални
нарушения.
ДНО е
изпълнил задължението си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, като държавният служил е бил
изслушан от ДНО, бил е запознаван с всички актове във връзка с извършваната му
дисциплинарна проверка, имал е възможност да дава писмени обяснения, да прави
свои възражения и искания по изложените констатации в тези актове.
Спазен е и
срокът по чл. 94 от ЗДСл за издаване на заповедта.
Процесното нарушение на служебната дисциплина
се явява правилно установено и безспорно доказано в хода на проведеното дисциплинарнонаказателно производство пред ДНО.
По делото
не се спори, че на 22.06.2020 г. (понеделник), малко преди края на работното
време, Р.П. е направил тематична справка в АИС БДС, през интерфейса на ИИС
„Справки“, със следното условие: първо име - Р.; година на раждане - 1971 г. (съвпада с годината на раждане на служителя П.); адрес ***. На следващия ден - 23.06.2020 г., около 10:00 часа,
възстановил състоянието на виртуалната машина от 22.06.2020 г., и е продължил
да разглежда резултата от тематичната справка. За времевия
интервал от 10:11 часа до 10:14 часа (3 минути), по данни от журналната справка,
извършил „справка за роднинска връзка“
за 9 лица (едно от които се повтаря), родени през 1971 г., отговарящи на
зададените от него условия. С тези свои действия несъмнено е нарушил
разпоредбата на чл. 13,
ал. 1 от Вътрешни правила за ползване на информационните фондове в МВР чрез ИИС
„Справки“, утвърдени със Заповед № Iз-1825 от 04.09.2012 г. на Министъра на
вътрешните работи, като извършеното представлява нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 89, ал. 2 от Закона за държавния служител,
конкретно – по т. 3 – неспазване кръга на служебните правомощия. Безспорно е
установен и фактът на запознаване на П. с Вътрешни правила за ползване на
информационните фондове в МВР чрез ИИС „Справки“, утвърдени със Заповед №
Iз-1825 от 04.09.2012 г. на Министъра на вътрешните работи. Не се спори също
така, че служителят е извършил посочената справочна дейност без да е имало
служебна необходимост за това.
Според
настоящия състав на съда, обаче, ДНО е извършил неправилна преценка за
съразмерност на наложеното наказание.
Съгласно
разпоредбата
на чл. 91, ал.
1 от ЗДСл, при определяне
на вида и размера на
дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2.
формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния
служител.
Предвид липсата на данни за настъпили вредни
последици от действията на служителя, правилно и обосновано ДНО е приел, че отклонението от изискванията е
незначително.
На следващо място следва да бъде отчетено и цялостното поведение на
служителя, като се съобразят данните от съдържащата се в дисциплинарнонаказателната
преписка кадрова справка за служителя - Справка peг.
№ 4066р-18608 от 21.12.2020 г. за професионалния стаж,
заеманите длъжности, награди и наказания в МВР, от която е видно, че П. е
служител в МВР от 2005 г., като на сега заеманата длъжност е назначен, считано
от 2009г. По време на службата е награждаван 5 пъти с „Писмена похвала“, през
2006 г., 2008 г., 2009 г., 2011 г. и 2015 г., и 1 път с „Обявяване на
благодарност“ през 2007 г. Налагано му е 1 дисциплинарно наказание „Мъмрене“
през 2013 г. (л. 57 от преписката).
Безспорен факт е, че придобитата информация от извършената проверка в
информационните масиви на МВР за общо девет лица (едно от които се повтаря) по
зададени критерии: първо име – Р., година на раждане – 1971 и адрес: гр. Русе, осъществена
от служителя П., не е била предоставяна на други служители или граждани, както
и че извършеното от него не е станало достояние на лица, извън системата на МВР
или служители, които не са ангажирани с тази проверка.
Не е налице съмнение и относно мотива на жалбоподателя да извърши
процесната справочна дейност, а именно, че на 20.06.2020 г. (събота) е бил на
среща със съученици от основното образование. Негов съученик и съименник не е
присъствал на срещата. П. попитал присъстващите дали някой се е свързал с него.
Тогава някой споменал, че въпросният Р. бил сред многобройните загинали в
Испания по време на първата вълна на пандемията. На другия ден жалбоподателят
опитал да потърси профила на съученика му, негов съименник, в социалните мрежи,
но не успял, тъй като не помнел фамилията му. Целта на извършената от него
тематична справка била единствено да намери актуална информация за своя
съученик и съименник, именно за това и задал тези критерии: собствено име – Р.,
година на раждане – 1971 и адрес: гр. Русе. За времевия интервал от 3 минути, жалбоподателят
е прегледал общите данни - снимка, месторождение, семейно положение и адреси на
общо девет лица (едно от които се повтаря), отговарящи на зададените критерии,
като единствено е искал да установи дали лицето от снимката на документа за
самоличност прилича на съученика му. Безспорно е, че П. не е съхранявал извлечената
информация, не я е разпространявал по какъвто и да било начин.
Предвид всичко установено от фактическа страна, се налага изводът, че
второто по тежест дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл, се явява
несъразмерно спрямо извършеното от служителя дисциплинарно нарушение.
С оглед установения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност, при
определянето на дисциплинарното наказание, същото не следва да засяга правата
на наказаното лице в по-голяма степен от най-необходимото.
Нарушението
на закона при определяне на наказанието
води до незаконосъобразност
на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като
такава по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане
с представен списък на разноските (л. 55 от делото) и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството
разноски в размер на 10.00 лева – заплатена държавна такса за образуване на
дело (л. л. 19 и 20 от делото) и 500.00 лева – заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита
и съдействие от 01.03.2021 г. (л. 15 от делото) или в общ размер на 510.00
лева.
Предвид
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-494 от 12.02.2021 г., издадена от Директора на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 90,
ал. 1, т. 1, чл. 89, ал. 2, т. 3, чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с чл. 6, ал. 3, вр. ал. 2 от
същия закон и т. ІІ.9 от Заповед № 8121з-924 от 24.08.2020 г. на Министъра на
вътрешните работи относно възлагане на правомощия на орган по назначаването по
служебно правоотношение с държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, на
Р.Д.П., на длъжност Началник на Сектор
„Информационни технологии“ при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе е
наложено наказание „Порицание“ за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 89, ал. 2, т. 3 от същия закон.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на Р.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510.00 (петстотин и десет) лева – разноски по
делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: