Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
08.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №672 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Г.Д.С. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, кантора №*, чрез адв.Т.Т., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-6500/2830#2 от 12.04.2021 г., издаден от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил неправилен и необоснован, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в оспорения акт бил цитиран Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР с изх.№01-6500/2830 от 04.06.2019 г., а такъв жалбоподателят не бил получавал и нямал известие за такъв акт нито на настоящия си адрес, нито на адреса, представен за кореспонденция с ДФЗ. Оспорващият никога не бил получавал и писмо с изх.№1-6500/2830 от 24.09.2020 г. на ДФЗ, с което следвало да бъде уведомен за стартиране на процедура за издаване на АУПДВ съгласно чл.26, ал.1 от АПК. Не му било ясно как е преценено, че не бил изпълнил предоставения срок с така цитираното писмо, доколкото същото не му било връчено.
По същество възраженията на оспорващия спрямо акта били, че по отношение на него не били приложими цитираните санкционни норми, доколкото прекратяването на договора не било самоволно или едностранчиво, а следствие на настъпили непреодолими събития, а именно отнемане на притежаваните от него животни от трето лице, посредством предприети действия от страна на ЧСИ. В тази хипотеза липсвало основание да му се вмени във вина прекратяването на договора, съответно липсвало основание за налагане на санкция в цитирания размер. Липсвало виновно поведение от негова страна, а било настъпило едно форсмажорно обстоятелство, довело до невъзможност за продължаване на договора и поетия ангажимент. Случаят следвало да се третира като форсмажор и при прекратяване на ангажимента не следвало да се прилагат санкционните норми, визирани в акта. Следвало да се приложи разпоредба като за добросъвестен контрагент на ДФЗ, изпаднал във фактическа невъзможност да продължи поетия ангажимент, като се признаят вече извършените плащания за съответните периоди, кампания 2015 и кампания 2016, за дължимо платени и неподлежащи на възстановяване дори и частично към ДФЗ. Оспорващият считал за неправомерно и извеждането и инкорпорирането в оспорения акт и Акт за нередности на основание чл.14, ал.1 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС.
Претендира се оспореният акт да бъде отменен изцяло, включително в частта, с която се твърди, че има сила или представлява Акт за нередност.
Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител по делото и в писмени бележки оспорва жалбата, и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Г.Д.С. с УРН
26/220518/80840 е подал до ДФ „Земеделие“ общо заявление за подпомагане с
входящ номер 18820777/10.05.2018 г. В подаденото от същия, чрез упълномощено
лице Димитър С.С., Заявление за подпомагане 2018 – Форма за физически лица,
като схеми и мерки за подпомагане, срещу „Биологично земеделие (Мярка 11)“ е посочено „не“. В същото заявление е
посочен адрес за кореспонденция с кандидата: ***, както и е декларирано, че
същият желае информацията, свързана с неговото заявление да му бъде изпращана
чрез обикновена поща.
Приложени са Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 г. с бенефициент Г.Д.С., проверката последно стартирана на 15.05.2018 г., както и Таблици на използваните парцели – 2017 г. и 2018 г. Видно от Таблица за заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“, ПРСР 2014–2020 г. с дата 15.05.2018 г., е декларирана площ по направление Биологично растениевъдство от 11.32 ха за кампания 2017 (1,39 ха за БРП 1 и 9,93 ха за БР 12) и 0,00 ха декларирана площ за кампания 2018 г.
До Г.Д.С. е адресирано писмо изх.№01-6500/8137 от 19.12.2018 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК адресатът се уведомява за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Посочени са резултатите от извършени административни проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент и констатираните обстоятелства, като на адресата е указано правото да представи възражения и допълнителни доказателства, в случай, че не е съгласен с изложените в писмото констатации, в 7-дневен срок от получаването му.
Писмо с изх.№01-6500/8237 от 19.12.2019 г. е бил изпратен от ДФ „Земеделие“ ОД Хасково на адреса на Г.Д.С. ***, с пощенска пратка с баркод ИД PS 6300 00W4M8 К и Известие за доставяне на 16.01.2019 г., която е върната обратно неполучена, с отразяване от пощенския служител на търсене на адресата на дати 18.01.2019 г. и 28.01.2019 г., и отбелязване, че пратката е „непотърсена“.
Видно от Констативен протокол №4 с изх.№05-2-261/16 от 25.02.2019 г. на ДФ „Земеделие“ ОД – Хасково, от двама служители в ОПСМП е удостоверено, на основание чл.61, ал.3 от АПК, че след невъзможност да бъде намерен на посочен адрес за кореспонденция, на таблото за уведомление в Областна дирекция Хасково и на сайта на Държавен фонд „Земеделие“ е поставено Уведомление, със срок 14 календарни дни, считано от 01.03.2019 г. до 15.03.2019 г. включително, за получаване на Уведомително писмо за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент (АМПА) с изх.№01-6500/8137 от 19.12.2019 г. на Г.С., както и е изготвен Протокол за телефонно уведомяване.
Съгласно приложения Протокол за уведомяване на бенефициенти, които имат изпратени от ЦУ за връчване на ръка писма и върнати от Български пощи ЕАД като „Неполучени“, подписан от извършилия обаждането експерт и присъствал свидетел, на посочен телефонен номер на Г.Д.С. е извършено потърсване на 07.02.2019 г. в 15:58 ч., с отбелязване – „не отговаря“.
Съгласно Констативен протокол №4А, на 18.03.2019 г. уведомителното писмо е свалено от таблото за уведомление на ДФ „Земеделие“ – Областна дирекция Хасково.
От Зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е издаден Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г.,
регистрирано от Държавен фонд „Земеделие“ с изх.№01-6500/2830 от 04.06.2019 г.
Със същото ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от Г.Д.С. (УРН: 231226) ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“, в съответствие с чл.63, т.1, във връзка с чл.77, т.4, буква „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл.15, ал.3, т.2 и чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент.
В акта е посочено, че в резултат на извършени административни проверки на основание чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за спазване на поет биологичен ангажимент, ДФЗ – РА е установил, че Г.Д.С. не е подал Заявление за подпомагане и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2018. Цитирани са разпоредбите на чл.6; чл.15, ал.3, т.4 и т.5, и чл.21, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. и адресата на акта е уведомен, че не е подал Заявление за плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2018 г. и сключеният от него договор с контролиращо лице „Кю Сертификейшън“ АД е прекратен на 20.09.2017 г., а съгласно горепосочените разпоредби, земеделски стопани, които не подадат „Заявление за плащане“ по време на поетия ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея, а в случай, че се установи прекратяване на договора с контролиращото лице или е налице прекъсване в периода на контрол, се отказва финансова помощ и ангажимента се прекратява.
В акта е посочено също, че той подлежи на обжалване пред Министъра на земеделието, храните и горите или административния съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Акт с изх.№01-6500/2830 от 04.06.2019 г. е бил изпратен от ДФ „Земеделие“ ОД Хасково на адреса на Г.Д.С. ***, посочен като адрес за кореспонденция в Заявление за подпомагане 2018 от 15.05.2018 г., с пощенска пратка с баркод R PS 6300 00Y37N L и Известие за доставяне на 17.06.2019 г., която е върната обратно неполучена, с отразяване от пощенския служител на дата 08.07.2019 г., че пратката е „непотърсена“.
Видно от т.II на Констативен протокол №15 с изх.№05-2-261/66 от 26.07.2019 г. на ДФ „Земеделие“ ОД – Хасково, от двама служители – експерти ОПСМП е удостоверено, на основание чл.61, ал.3 от АПК, че след невъзможност да бъде намерен на посочен адрес за кореспонденция, на таблото за уведомление в Областна дирекция Хасково и на сайта на Държавен фонд „Земеделие“ е поставено Уведомително писмо, със срок 14 календарни дни, считано от 31.07.2019 г. до 14.08.2019 г. включително, за издаване на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент (АПМА) с изх.№01-6500/2830 от 04.06.2019 г. на Г.С., както и е изготвен Протокол за телефонно уведомяване.
Съгласно приложения Протокол за уведомяване на бенефициенти, подписан от извършилия обаждането експерт и присъствал свидетел, Г.Д.С. е уведомен на посочен телефонен номер чрез баща си, на 26.07.2019 г., за издаването на Акт с изх.№01-6500/2830 от 04.06.2019 г. Отразено е и повторно обаждане по искане на бенефициента, на 12.08.2019 г. в 10:28 ч.
Съгласно т.II на Констативен протокол №15А, на 15.08.2019 г. уведомителното писмо за издадения акт е свалено от таблото за уведомление на ДФ „Земеделие“ – Областна дирекция Хасково.
Процесният Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/2830#2 от 12.04.2021 г. е издаден от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, както и чл.7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие.
С него, на основание чл.15, ал.3, т.2, т.4 и ал.4, т.2, буква „б“, чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014–2020 г. с изх.№01-6500/2830 от 04.06.2019 г., се издава по отношение на Г.Д.С. ***, Акт за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016 и 2017, във връзка с подадени от Г.Д.С. заявления за подпомагане с УИН 26/300615/41809, УИН 26/130616/53378 и УИН 26/260617/69102 в размер на 8962,87 лв.
В акта е посочено, че Г.Д.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 231226 в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014–2020 г., с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2015 и по неговите заявления са били изплатени следните суми по мярката: през първата година от ангажимента – за кампания 2015 – БР 12 – 10 817,55 лв. и през втората година от ангажимента – за кампания 2016 – БР 12, БРП 1 – 11 589,62 лв. Посочено е, че съгласно разпоредбите на чл.15, ал.3, т.2 и т.4 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., ДФ „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато преустановят прилагането на съответното направление преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 и ал.4 и не са подали заявлението за плащане по чл.6, ал.2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства. Посочено е също, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014–2020 г. с изх.№01-6500/2830 от 04.06.2019 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил поетия ангажимент на Г.Д.С.. Вписано е, че общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 22 407,17 лв. и в съответствие с чл.15, ал.4, т.2 и т.4, буква „б“ от Наредба №4 от 24.02.2015 г. Г.Д.С. следва да възстанови 40% от тази сума. Визирано е и задължение за лихва, която се начислява върху сумата след посочения срок за доброволно плащане. Посочено е, че Актът представлява и акт за нередност по смисъла на чл.14, ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, тъй като е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл.14, ал.3 от същата наредба.
Видно от саморъчното вписване под текста му, АУПДВ е получен от Димитър С.С., баща на жалбоподателя и негов пълномощник, срещу подпис на 24.06.2021 г.
Жалбата срещу АУПДВ е подадена на 05.07.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в съда.
По допустимостта на жалбата съдът приема следното:
Според чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния АУПДВ
редакция (изм.ДВ бр.96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), публични са
държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл.162, ал.2, т.9
от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите
за вземанията по т.8.
Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на
държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго.
В чл.27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Според чл.27, ал.5 от ЗПЗП (изм.ДВ бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според чл.27, ал.7 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл.166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
В случая жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №01-6500/2830#2 от 12.04.2021 г., от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С..
По делото е представена Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20, т.2 и т.3, и чл.20а, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.6 от ЗПЗП, и чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13, и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на П. Д. С. – заместник изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в т.3 от заповедта – да издава и подписва Актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден в Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В чл.1 от цитираната Наредба №5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че със същата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по изброени схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), включително посочената в т.28 мярка 11 „Биологично земеделие“ (Мярка 11).
Доколкото в съответния (по смисъла на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК) закон – ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като ръководител на съответната администрация и Зам.изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния и оспореният АУПДВ е валидно издаден от компетентен орган.
При издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Като правно основание са посочени нормите на чл.15, ал.3, т.2, т.4 и ал.4, т.2, буква „б“, чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. Съгласно §3 от ПЗР, тази Наредба е издадена въз основа на законовата делегация с чл.9а, т.2 от ЗПЗП, Министърът на земеделието, храните и горите да издава наредби по прилагането на мерките и подмерките, включително по чл.29 (Биологично земеделие) от Регламент (ЕС) №1305/2013 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г.
В разпоредбата на чл.15, ал.3, т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато преустановят прилагането на съответното направление преди изтичане на срока по чл.6, ал.1 и 4. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата, биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години.
В чл.15, ал.3, т.4 от Наредбата е регламентирано, че се прекратява поетия ангажимент и когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл.6, ал.2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение №1;
Съгласно чл.15, ал.4 от Наредбата, подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато: (т.2) е прекратен поетият многогодишен ангажимент; в зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е прекратен ангажимент по ал.3, т.1, 2, 4 и 5, възстановяват: (буква „б“) 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година.
От фактическа страна в АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с изх.№01-6500/2830/04.06.2019 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, е прекратила поетия ангажимент на Г.Д.С..
Така изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи правната норма.
В процедурата по издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Твърдението на жалбоподателя, че не бил получил цитираното в АУПДВ писмо с изх.№01-6500/2830 от 24.09.2020 г., с което ДФЗ – РА уведомява кандидата за откриване на административното производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК и му дава възможност да представи допълнителна информация, се опровергава от представеното от административния орган Известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 0157K9 W, от което е видно, че писмо с цитирания номер, изпратено като пощенска пратка до адреса на Г.Д.С. и върнато като непотърсено, е било получено на ръка в ОПСМП от бащата на адресата – Д. С.С., срещу подпис на 24.06.2021 г. в 13.15 часа.
Обстоятелството, че в случая това писмо е било получено след датата на издаване на АУПДВ, съдът не приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по делото не са налице данни, от които да се направи обоснован извод, че получаването му преди това би довело административния орган до различен от постановения краен резултат. Оспорващият не навежда конкретни съображения в насока опровергаване на фактическите установявания, извършени в производството от административния орган и не ангажира доказателства за факти и обстоятелства, различни от установените.
От доказателствата по делото се опровергава и твърдението на оспорващия, че не бил получил цитирания в обжалвания акт Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР с изх.№01-6500/2830 от 04.06.2019 г. По делото е удостоверено съобщаването на този Акт, включително на датата 12.08.2019 г., на която е извършено повторно обаждане на посочения от бенефициера телефонен номер. Няма данни този Акт да е бил обжалван от страна на Г.Д.С., поради което същият е влязъл в законна сила и към датата на издаване на процесния АУПДВ е породил целените с него правни последици.
От страна на жалбоподателя не се ангажират доказателства и за твърденията му за наличие на форсмажорно обстоятелство, довело до невъзможност за продължаване на поетия ангажимент, при липса на виновно поведение от негова страна.
По изложените в АУПДВ факти по делото също няма спор и те се доказват по несъмнен начин от доказателствата по делото, описани в мотивната част на решението. Жалбоподателят не оспорва, че не е подал заявление за подпомагане преди изтичането на срока на поетия от него агроекологичен ангажимент, не оспорва и размера на изплатените му суми през първата и втората година на ангажимента, за изплащането на които също са представени доказателства. Налице са предвидените в чл.15, ал.3, т.2 и т.4 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. материалноправни предпоставки подпомаганото лице да възстанови получената финансова помощ по съответното направление, съобразно ал.4, т.2, б.„б“ на същата норма, при липса на спор, че първата година от ангажимента е 2015 г.
Като е установил публично държавно вземане в размер на 40% от 22 407,17 лв., равно на 8 962,87 лв., компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Постановеният акт за установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и чл.143,
ал.3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на
ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание
чл.24, изр.второ от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът
определя възнаграждението в размер на 250 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.С. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/2830#2 от 12.04.2021 г., издаден от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, ***, разноски по делото в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: