Р Е Ш Е Н И Е
№1378
гр. Перник, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08964 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу С.Й.П., с която
се иска да бъде установено, че дължи сумата от 4 569,08 лева, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.12.2005 г., сумата от
836,86 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2012 г. до 15.04.2012 г. и
сумата от 403,17 лева – наказателна лихва за периода от 25.01.2012 г. до
15.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по 417 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
разноски.
В
исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит за
текущо потребление от 09.12.2005 г., по който ответникът получил 10 000
лева. Същият се задължил да върне кредита в срок от 96 месеца заедно с
дължимата възнаградителна лихва. Твърди се, че ответната страна престанала да
обслужва кредита, поради което настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Била начислена наказателна лихва заради забавата на ответника.
Ответна
страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковите претенции. Счита, че фактическите твърдения не
отговаряли на истината, а договорът бил нищожен. Процесните суми не се дължали,
тъй като било постановено определение по в. ч. гр. д. № 287 по описа за 2017 г.
на Пернишки окръжен съд.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 ГПК срещу С.Й.П.,
което се отнася за следните вземания: 4 569,08 лева - главница по договор за
кредит от 09.12.2005 г., сумата от 836,86 лева – договорна лихва за периода от
25.01.2012 г. до 15.04.2012 г. и сумата от 403,17 лева – наказателна лихва за
периода от 25.01.2012 г. до 15.04.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по 417 ГПК до окончателното
изплащане на сумите. Районният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02160 по
описа за 2013 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление, както и е допуснал незабавно изпълнение, за което е издаден
изпълнителен лист. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК.
По повод подадена частна жалба на С.Й.П., е
постановено определение № 438 от 26.05.2017 г. по в. ч. гр. д. № 287 по описа
за 2017 г. на Окръжен съд – Перник, с
което отменено разпореждането по ч. гр. д. № 02160 по описа за 2013 г. на
Пернишки районен съд, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение и е
издаден изпълнителен лист, за което последният е обезсилен.
От представените писмени
доказателства се установява, че страните по делото сключили на 09.12.2015 г. договор за кредит за текущо потребление.
По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да предостави на
ответника кредит в размер на 10 000 лева. В т. 2 от договора е уговорена
клауза, според която кредит следвало да се издължи за 96 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. В т. 4 от договора е посочено, че кредитът се
усвоява и погасява чрез разплащателна сметка № 02/11048874 съгласно
индивидуален погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. В
т. 8. 1 се съдържа клауза, скоято кредитът се издължава с равни месечни вноски,
включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в
погасителен план, който е неразделна част от договора кредит.
В т. 7
от договора е посочено, че кредитополучателят следва да заплаща преференциална
лихва в размер, определян периодично от банката, който към дата на сключване на
настоящия догвоор е 13,95 %. В т. 7.3 се посочва, че ако някое от условията,
при които е предоставена преференциалната лихва, кредит се се олихвява със
стандартаната лихва, приложима от кредитора към същата дата.
В т. 18. 1 от договора се съдържа клауза, според
която за срока от договора (96 месеца) при неплащане до 7 дни след падежната
дата на главница и/или лихва, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания
лихвен процент по т. 7, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Според т. 18. 2 при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като кредитът се
олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7, увеличен с наказателна надбавка в
размер на 10 процентни пункта.
На
05.08.2011 г. между страните по делото е подписано допълнително споразумение №
1 към договора за кредит, в което е
отразено, че към датата на подписването му съществуват следните задължения: 4
747,57 лева – главница; 190,45 лева - възнаградителна лихва; 0,10 лева –
наказателна лихва и 40 лева – заемна такса. В допълнително споразумение е
посочено, че лихвата по кредита е в размер на 14,95 %, а ГПР е 17,56 %, както и
че падежната дата е 25 – то число. Според т. 3 от анекса размерът на месечната
вноска ще се определи от кредитора в първия работен ден, следващ падежната дата
след подписването на настоящото допълнително споразумение, за което ще се
предостави на кредитополучателя нов погасителен план при неговото явяване в
банката.
На
20.11.2013 г. е сключено споразумение към договора за кредит, което е подписано
от страните по делото. В същото е посочено наличието на следните задължения по
кредита: 4569,08 лева – главница; 277,33 лева – договорна лихва; 1238,03 лева –
наказателна лихва и 435,35 лева – разноски и такси. Според споразумението
длъжникът се задължил за срок от 18 месеца, считано от 20.11.2013 г. да заплаща
всеки месец сума в размер на 160 лева, като след този срок е възможно
подписването на споразумение за цялостно уреждане на дълга. В т. 9 от
споразумението е отразено, че кредитополучателят е получил общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, които са приложни по делото.
По
делото е приложен договор от 05.08.2011 г. за поръчителство, с който С.С.К. се
задължил да отговаря за задълженията на ответника, произтичащи от обсъждания
договор за кредит.
Прието е заключение на съдебно – счетоводна
експертиза, от което става ясно, че кредитът е усвоен, доколкото паричните
средства в размер на 10 000 лева са постъпили на 09.12.2005 г. в
разплащателната сметка на ответника. Вещото лице дава информация, че банката
едностранно на 21.10.2008 г. е увеличила общия лихвен процент по кредита на
15,45 %. Установява се още, че ответникът е извършил плащания по кредита в общ
размер на 13 315,33 лева.
Съдът
дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като същото обосновано,
последователно, непротиворечиво и изготвено след извършена проверка на експерта
в банката.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Исковете са предявени за
установяване вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 02160 по описа за 2013
г. на Пернишки районен съд. Предвид изложеното за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Неоснователно е
възражението на ответника, че вземанията не се дължат, тъй като е постановено определение № 438 от 26.05.2017 г. по в. ч.
гр. д. № 287 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Перник. Това е така, тъй като
със съдебния акт на въззивната инстанция е отменено единствено разпореждането
за незабавното изпълнение, но не е и заповедта за изпълнение на парично
задължение, т. е. същата има характер на такава по чл. 410 ГПК. Щом е налице
възражение на длъжника срещу заповедта, то за ищеца е налице правен интерес да
установи съществуването на оспореното вземане по заповедта.
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно сключен договор за кредит между страните по делото. Следва
да се докаже съдържанието на това облигационно отношение – размер на отпуснатия
кредит, размер на лихвата по кредита,
срок на договора, падеж на вземането (месечните вноски) и размер на
неустойката.
Договорът за кредит е сключен на 09.12.2005 г., поради което правоотношението между страните в началото се е регламентирало от разпоредбите на Търговския закон и Закона за банките (отм.), в редакциите, действащи към момента на сключване на договора за кредит.
Впоследствие е сключен допълнително споразумение от 05.08.2011 г. към кредита, с което е променен лихвения процент по договора, както и са въведени общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Следва да се отбележи, че при сключването на договора на 09.12.2005 г. никъде в него не е упоменато, че се прилагат общи условия. Промяната на лихвения процент и наличието на въведени общи условия, дават основание на съда да приеме, че се касае за съществена промяна на правоотношението между страните по делото. Това е така, тъй като се променя основно задължение по договора, а именно размерът на възнаградителната лихва, което от своя страна е свързано с промяна на други елементи по договора: общ размер на задълженията по кредита, размер на месечна вноска и ГПР. Следва да се отбележи, че с общите условия се въвеждат редица нови права и задължения на страните, отнасящи се за начин на погасяване, олихвяване, отговорности, санкции и други. Тези съществени промени в правоотношението следва да се регулират от действащите към онзи момент (датата на сключване на допълнителното споразумение) разпоредби на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., изм. доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 30.08.2010 г.), т. е. не е налице § 5 от ПЗР на ЗПК. По този начин ще се постигне заложената цел в чл. 2 ЗПК, която е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Именно ако се приеме обратното, то това би означавало липса на защита на потребителя, когато предоговаря условията на вече сключен договор.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК изисква да се посочат размерите на всяка месечна погасителна вноска. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква посочване на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, т. е. да се посочи общата сума при новите лихвени размери за сока на договора, но не е достатъчно отразяване единствено на съществуващите задължения към датата на анекса. Съдът намира, че в договора и анексите не са посочни размерите на месечните погасителни вноски и общата сума по кредита за целия период. Безспорно такава информация би могла да се съдържа в погасителния план, но такъв липсва по делото, въпреки че в т. 4 от договора е пояснено, че погасителният план е неразделна част от договора. В т. 3 от допълнително споразумение се посочва, че в бъдещ момент ще се определи размера на месечната погасителна вноска, за което ответникът се задължава да посети банката да получи погасителния план. Горепосочените разпоредби на ЗПК изискват още при самото подписване на договора, респ. допълнително споразумение да се посочи размера на месечна вноска и общия размер на кредита за целия период, но е впоследстващ момент. Тези законови норми не са самоцелни, а са насочени в защита на потребителя, за да може същият да бъде информиран при поемане изпълнението на съответното задължение.
Според
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК посочва, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът намира, че
договорът за кредит е недействителен, поради което потребителят връща само
чистата стойност на кредита (10000 лева) и не дължи лихва, неустойки и такси. В
настоящия случай ответната страна е върнал 13 315,33 лева, поради което погасил главницата (чистата стойност) по
кредита на кредита.
Горното налага извод, че
исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ответникът не е направил разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от “Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. “Московска” № 19 срещу С.Й.П.,
ЕГН **********, с които се иска да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 4
569,08 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление
от 09.12.2005 г., сумата от 836,86 лева – договорна лихва за периода от
25.01.2012 г. до 15.04.2012 г. и сумата от 403,17 лева – наказателна лихва за
периода от 25.01.2012 г. до 15.04.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по 417 ГПК до окончателното
изплащане на вземнаето, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 02160 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 02160 по описа за 2013 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.