№ 1411
гр. Русе, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520105457 по описа за 2023 година
Ищецът Д. В. Д. твърди, че страните са съсобственици на недвижим
имот - дворно място в гр. Русе по ул. *** № 9, подробно описано в исковата
молба. Съсобствеността върху дворното място произлизала от нотариален акт
от 2022 г. на нотариус Варамезов, по силата на който ищецът и съпругата му
са признати за собственици на 170/250 ид. ч. от дворното място. С нотариален
акт от *** г. на нотариус Трендафилова ответниците са придобили 80/240 ид.
части от същото дворно място. Както ищецът, така и ответниците
притежавали индивидуални обекти, построени в съсобственото дворно място.
След закупуване на своя имот ответниците пристроили притежаваната от
тях сграда с идентификатор *** с масивен навес, изпълнен по цялото
протежение на къщата, като откъм задната страна на сградата с
идентификатор *** на сградата с идентификатор ***, така и покриващ цялото
дворно място от страната към улица ***. Твърдят, че част от изградения навес
стъпвал и на покрива на сграда № 3 и бил бетониран и прикрепен здраво към
нея чрез строително монтажни работи/СМР/. Останалата част от навеса
достигала до задната част на къщата на ищеца като била разположена по
цялата ограда на дворното място от страната към ул. ***. Навесът бил здраво
прикрепен и бетониран както към задната фасада на сградата, така и към
оградата на дворното място. Освен това в задната частна сграда № 1 имало
стълби, които водели до мазите на къщата. Тези стълби били премахнати и
зазидани с цел да не пречат на изграждането на навеса. Твърди, че всички тези
действия били осъществени от ответниците. Претендира за осъждането им да
1
премахнат изградения навес и да преустановят действието си по недопускане
на ищеца да ползва мазата си, като му осигурят достъп до същата като
възстановят входа към същата, който бил зазидан от тях и се намирал към
фасадата на къщата от страната на ул. *** и гледаща към дворното място. Това
било частта от фасадата, която есе намирала между дворищната регулация и
допълнителните постройки под формата Г. Претендира и за присъждане на
разноските по делото.
Съдът квалифицира правно предявения иск по чл.109 ЗС -
негаторен иск за прекратяване на неоснователни действия, които смущават
правото на ползване на общите части от дворно място чрез изграждане на
незаконен навес в същите и възпрепятстване достъпа до мазата на
индивидуален имот на ищеца чрез зазиждане на съществуващ вход към нея.
Ответниците Г. И. С. и Т. Д. В., чрез процесуалния си представител
адв. Е. К. признават, че след закупуването на имота си са изградили навеса, за
който нямат строително разрешение и ще предприемат действие по
премахването му. Оспорват иска в останалата му част - относно зазиждането
на вход към мазите на сградата на ищеца, разположен съобразно уточненията
в първото съдебно заседание.
Съдът, след преценка на всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от приложените по делото нот. актове са съсобственици на
дворно място в гр. Русе по ул. *** № 9 и ул.*** №25 като ищецът заедно със
съпругата му са собственици на 170/250 ид. ч. от дворното място, а
ответниците – на 80/240 ид. части от същото дворно място. Видно е, че както
ищецът и съпругата му, така и ответниците притежавали индивидуални
обекти, построени в съсобственото дворно място. Не се спори, че след
закупуване на своя имот ответниците са пристроили притежаваната от тях
сграда с идентификатор *** с масивен навес, както и че това е направено без
издадено строително разрешение в съответствие със ЗУТ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. С оглед на това същият се явява
незаконен строеж и подлежи на премахване. Със заключението на вещото
лице по първоначално приетата строителна-техническа експертиза се
установява, че изграденият от ответниците навес е вече премахнат като са
налице следи от изграждането му, но премахването е цялостно и няма
останали непремахнати части от съоръжението. Относно съществуването на
посочения от ищеца вход към мазата му, разположен на северозападната
фасада между границата на дворното място откъм ул. *** и частта от помощна
пристройка сграда 3 към сградата на ищеца вещото лице е посочило, че не е
констатирало наличие на такъв. При разпита на вещото лице то посочва, че не
е констатирана прясна замазка, различна по време или начин на изпълнение
2
зидария или други белези, които да сочат, че е съществувал вход, който е бил
зазидан. По делото е представена снимка, която показва съществуването на
вход към мазата на ищеца с вътрешни стъпала и тухлена зидария от
вътрешната страна, която видимо не се различава от зидарията на стените. Не
е установено обаче до кога този вход е бил отворен и кога, как и от кого е
направено зазиждането. Назначена е допълнителна е-за, която също не може
да даде отговор на тези въпроси. Със заключението на същата се установява,
че към момента е направен вътрешен ремонт в мазата на ищеца като подовото
ниво е вдигнато с нова бетонова основа, а стените са облицовани с
гипсокартонна вътрешна облицовка. Вещото лице изрично посочва, че
времето на зазиждане не може да бъде определено на база състоянието на
имота. По делото не са събрани каквито и да било доказателства както за
съществуването на твърдения от ищеца вход, така и за зазиждането му от
ответниците. Разпитан е и посочен от тях свидетел – Х. С., който е бивш
съсобственик на имот в съсобственото дворно място и е запознат с историята
и състоянието на имота. Същият изрично заявява, че никога не е имало друг
вход за мазата на ищеца освен този, който се ползва от към бул. ***.
При така установените фактически обстоятелства , съдът прави
следните правни изводи:
Установена по делото е активната легитимация на ищеца- същият е
съсобственик на самостоятелно жилище в съсобствено с ответниците дворно
място, т.е. налице е режим на етажна собственост, при което ищецът и
ответниците са собственици на отделни обекти- жилища и съсобственици на
общите части/в т.ч. и дворното място/. Доколкото ответниците са изградили в
същото навес, който е изграден без издадено строително разрешение в
съответствие със ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му
и същият е съществувал към момента на завеждане на иска, но впоследствие
доброволно е премахнат искът в тази част е неоснователен поради настъпили
в хода на производството нови обстоятелства, който следва да се съобразят на
осн. чл.235, ал.3 от ГПК – „Съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право“. В частта
за възстановяване на вход към мазата на ищеца, за който се твърди, че е
съществувал и незаконно е бил зазидан от ответниците, искът е изначално
неоснователен и следва да се отхвърли, т.к. се установи съществуването на
такъв вход, но не се установи нито същият да е съществувал при
първоначалното проектиране и изграждане на имота, нито кога е бил зазидан,
нито че това е направено от ответниците.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. В. Д., ЕГН:********** от гр.Русе
против Г. И. С. и Т. Д. В. иск с правно основание чл.109 от ЗС – за осъждането
им:
1. Да премахнат изграден от тях навес в дворно място с площ от 250
кв.м., намиращо се в гр.Русе, бул.*** №9, представляващо имот №*** по
кадастралната карта на града и
2. Да преустановят действието си по недопускане на ищеца да ползва
мазата си, като му осигурят достъп до същата чрез възстановяване на входа за
същата, намиращ се към фасадата на къщата му с идентификатор № №*** от
страната към ул. *** и гледаща към дворното място, който бил зазидан от тях.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4