Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.
Шумен, 08.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- гр. Шумен, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и трета година, в следния състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от съдията АД № 338 по описа за 2022г. на Административен съд–
гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118 ал.3 КСО.
Делото
е образувано по жалба на Е.Й.А.- К. с ЕГН: **********
*** срещу Решение № 2153-27-191/14.10.2022г. на Директора на ТП– Шумен на НОИ,
с което е оставено в сила Разпореждане № 3/прот. № 01238 от 24.06.2022г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен, с което на
основание чл.99 ал.1 т.2 буква „д“ от КСО от 13.05.2021г. е изменена пенсията
ѝ за осигурителен стаж и възраст и Разпореждане № 4/прот. № 01239 от
04.08.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен, с
което на основание чл.102 от КСО служебно е преизчислена пенсията на
жалбоподателката.
В
жалбата е изразено несъгласие с основанието за изменението и преизчисления
размер на пенсията и са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното
решение и на оставените в сила разпореждания. Счита се, че административният
орган неправилно е определил преизчисления размер на пенсията без да вземе
предвид получените от жалбоподателката суми получени по граждански договор от
ЕТ“Б-Б.В.“-гр.Шумен, където осигурената е работила без трудово правоотношение.
Излагат се подробни съображения, че осигурителните ѝ вноски като лице,
упражняващо свободна професия- преподавателска дейност са били удържани и
внасяни в бюджета и с разпореждането за заличаване на информация, Директорът на
НОИ я е лишил от възможността да черпи права свързани с осигурителния доход,
съгласно чл.41 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Въз основа на изложеното,
се моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното
решение като незаконосъобразно, да
върне преписката за ново разглеждане на административния орган, както и да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
В
съдебното заседание оспорващата се представлява лично, като поддържа жалбата,
прави доказателствени искания и аргументира становището си за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Представя писмени
бележки.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр.
Шумен, се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.И., която оспорва
предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по
изложени съображения.
След като съобрази събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е
депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на
издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са
засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по
чл.118 ал.2 от КСО/ при решение, връчено на 18.10.2022г. и обжалвано на 01.11.2022г./,
същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по преписката и
събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Жалбоподателката Е.Й.А.- К. в
релевантния по делото период 2012г.- 2013г. е била самоосигуряващо се лице по
смисъла на чл.5 ал.2 КСО. Жалбоподателката е едноличен собственик на ЕООД
„Експерт 2002“ с ЕИК: *** с вид осигуряване- за всички осигурени социални
рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица до
31.10.2018г., видно от Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо
се лице на ТД на НАП- Варна, приложена на стр.97 и Справка от персоналния
регистър, заверена от ТП на НОИ- Шумен, приложена на стр.114-116 по делото.
По силата на граждански договори за
услуги от 16.05.2012г. и от 11.05.2023г., приложени на стр.200-217г.,
жалбоподателката в качеството на изпълнител, предоставила услуги на възложителя
ЕТ“Б-Б.В.“-гр.Шумен, като преподавател по търговско право, икономика на
търговията и бизнескомуникации на обучавани лица и като счетоводител по проект ОП“ РЧР“BG051РО001-1.1.07-0016
със срок на изпълнение до 30.09.2013г..
По повод постъпил сигнал от отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ, от контролен орган на НОИ била извършена проверка на
осигурителя ЕТ„Б-Б.В.“-гр.Шумен по отношение спазване на осигурителното
законодателство, относно доходите получени от жалбоподателката за 2012г. и
2013г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол с
изх. № КВ- 5- 27-1062695 / 21.01.2022г.,
приложен на стр. 212- 213 по делото. При проверката било установено, че Е.Й.А.-
К. е собственик на „Експерт 2002“ ЕООД- гр.Шумен, с ЕИК ***, като е издадена и
заверена осигурителна книжка за 2012г. и 2013г. в качеството ѝ на самоосигуряващо
се лице по чл.4 ал.3 т.2 от КСО. Осигурителят ЕТ„Б-Б.В.“-гр.Шумен е подал в
регистъра на осигурените лица данни за осигурителен стаж и доход с декларация
обр.1 по отношение на жалбоподателката с код за вид осигурен „14“- работещи без
трудово правоотношение за периода 11.05.2012г.- 31.12.2013г., която била неправомерно
подадена, тъй като осигурителят е нямал задължение да внася осигурителни вноски
по сключените граждански договори със самоосигуряващото се лице. На осигурителя
било дадено Задължително предписание № ЗД-1-27-01062721/21.01.2022г. за заличаване
на информацията за за жалбоподателката в РОЛ в срок от 20 работни дни, като същото
е приложено на стр.213 по делото. Видно от издадено Удостоверение № 1050-27-17
от 30.05.2022г., приложено на стр.240, Задължителното предписание е връчено на
осигурителя по реда на чл.110 ал.4 от КСО, не е обжалвано и е влязло в законна
сила на 10.03.2022 г. Според справка в РОЛ, данните за 2012г. и 2013г. от ЕТ
„Бобос-Богданка Въчкова“ гр.Шумен са заличени.
С оглед установеното при извършената
проверка, влезлите в сила задължителни предписания и заличените данни, от
органът по обществено осигуряване било прието, че по отношение на
жалбоподателката не следва да се вземат предвид осигурителен стаж и доход по
без трудово правоотношение с ЕТ„Б-Б.В.“-гр.Шумен, а осигурителен стаж и доход
следва да бъде зачетен по осигурителна книжка от „Експерт 2002“ЕООД. Издадени
били Разпореждане № 3/ прот. № №01238 от 24.06.2022г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на основание чл.99 ал.1 т.2, буква „д“ от КСО, бил
определен осигурителен доход за периода 01.07.1999г. до 12.05.2021г. в размер
на 217288,89лв., като не са взети предвид получените суми през 2012г и 2013г. и
е изменена пенсията на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст.
Издадено било Разпореждане № 4/прот. № №01298 от 04.08.2022г., с което на
основание чл.102 от КСО, личната ѝ пожизнена пенсия за осигурителен стаж
и възраст е преизчислена служебно от 01.04.2022г..
Срещу Разпорежданията
в законоустановения срок жалбоподателката подала Жалба до Директора на ТП на
НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№1012-27-188/15.09.2022г., с която изразила несъгласие с Разпореждане № 3 само в
частта му по отношение на данните за незачетен осигурителен доход за 2012г. и
2013г., а Разпореждане № 4 било обжалвано изцяло по административен ред.
С оспореното в настоящото производство Решение
№ 2153-27-191/14.10.2022г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил жалбата и
потвърдил атакуваните пред него Разпореждания, като изложил мотиви относно липсата
на възникнало основание за осигуряване на лицето от страна на ЕТ„Б-Б.В.“-гр.Шумен,
съгласно разпоредбите на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата). Направил
подробен анализ на доказателствения материал по административната преписка,
включващ извършена проверка на осигурителя. В мотивите на решението си
административният орган приел, че съгласно чл.11 от Наредбата за лицата по чл.4
ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово
правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не
се удържат от възнаграждението, като според ал.2 на същият член,
самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа
без трудово правоотношение по реда на чл.6 ал. 8 от КСО независимо от
дейността, за която са регистрирани. В този смисъл и въз основа на горното,
обосновал извода си, че жалбата е неоснователна. Недоволна от така
постановеното Решение, връчено ѝ на 18.10.2022г., жалбоподателката го
обжалвала в законовия срок с Жалба с вх.№2103-27-29 от 01.11.2022г. по описа на
ТП на НОИ-Шумен пред Административен съд Шумен, с която инициирала
производството по настоящото административно дело.
По делото е назначена и изготвена
съдебно-икономическа експертиза, заключението на която е прието от съда като
компетентно дадено и кореспондиращо с доказателствата по делото при оспорване
от страна на жалбоподателката, предвид твърдението ѝ за липсващ отговор на
въпрос за разлика в осигурителните вноски. СИЕ установява, че размерът на
осигурителния доход за осигурителни периоди- 2012г. и 2013г. на внесените в
бюджета на НОИ за Е.Й.А.- К. осигурителни вноски за ДОО от възложител по 2 бр.
граждански договори за извършване на работа чрез личен труд от ЕТ „Б-Б.В.” през
2012 г. е 6 212.29лв. и през 2013г.- 8 574.95лв., преди заличаването на
осигурителния доход в Справка от Персоналния регистър на НОИ за същите
осигурителни периоди. На основание чл.6 ал.8 от КСО, осигурителните вноски за
лицата по чл.4 ал.3 т.2 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово,
като жалбоподателката е внасяла такива в размер на 1 073,52лв. за 2012г. и 1
141,49лв. за 2013г. Окончателният размер на осигурителния доход на
жалбоподателката, като самоосигуряващо се лице за 2012г. деклариран в к.7 на
Таблица 1 е в размер на 4 608,79лв., а за 2013г. на Таблица I е в размер на 4
680.00 лв. Размерът на удържаните от възнаграждението на жалбоподателката
осигурителни вноски за ДОО от възложител по граждански договори ЕТ
„Бобос-Богданка Въчкова“ през 2012г. е в размер, деклариран от Е.Й.А.- К. в ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г.- 490,79 лв., а за 2013г. същият е в размер на 624,28лв.
Допълнително са изискани справки от НАП
относно декларираните, дължими и внесени осигурителни вноски от
жалбоподателката за периода и справки за извършени плащания.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет на
настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1,
във вр. с чл.117 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при
спазване на административно процесуалните правила. Обжалваните Разпореждания №
3/ прот. № №01238 от 24.06.2022г. и Разпореждане № 4/прот. № №01298 от
04.08.2022г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ– Шумен,
както и Решение № 2153-27-191/14.10.2022г. на Директора на ТП– Шумен на НОИ са
издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална
компетентност– чл.98 ал.1 от КСО, респективно чл.117 ал.1 т.2 б.„а“ от КСО. Спазени
са изискванията за форма на разглежданите административни актове, съгласно
чл.59 от АПК и липсват пороци във формата или реда за издаване на оспорените
разпореждания и решение. Изложени са фактическите основания, поради които е счетено
от административния орган, че пенсията на жалбоподателката следва да бъде
изменена и преизчислена служебно, съобразно осигурителния доход.
В депозираната жалба не се оспорват
фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно наличието на граждански
договор сключен между жалбоподателката и осигурителя, внасяните осигурителни
вноски по периоди и размери, а се оспорва констатацията, че същите са
неправилно удържани от възнаграждението ѝ и внасяни от осигурителя. Възразява
се и срещу дадените Задължителни предписания на третото лице- осигурител за
заличаване на информация в РОЛ. Следователно, единственият правнорелевантен
факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса относно законосъобразното
осигуряване на жалбоподателката за 2012г. /за месеците от май до декември/ и за
2013г. Административният орган приема, че за посочените периоди, осигурителят
неправилно е подавал данни за осигурителен стаж и доход за жалбоподателката с
декларация обр.1 с код за вид осигурен „14“ за работещ без трудово
правоотношение, като тези данни впоследствие са заличени в регистъра, което е
наложило преизчисление на пенсията на Е.К.. Жалбоподателката оспорва този извод.
Следователно, спорът е единствено относно тълкуването и приложението на
материалния закон.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби,
поради следното:
Съгласно чл.11 ал.1 и ал.2 от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица, за
лицата по чл.4 ал 3 т.1, 2 и 4 от КСО, при изплащане на възнаграждение за
работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от
възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението, като самоосигуряващите
се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово
правоотношение по реда на чл.6 ал.8 и ал.9 от КСО, независимо от дейността, за
която са регистрирани. Тези вноски следва да бъдат включени в справката за
определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна
декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ. Няма спор по делото, и се установява от
служебна справка в ТР, че през процесния период на осигуряване и към момента, жалбоподателката
е едноличен собственик на капитала и управител на юридическото лице „Експерт
2002“ЕООД. Следователно, е притежавала качеството на лице по чл.4 ал.3 т.2/
отм/ или т.7/действаща към момента/ от КСО– регистрирано като управител на търговско
дружество и видно от доказателства по делото е имала издадена и заверена
осигурителна книжка. При наличие на качества по чл.4 ал.3 т.2 от КСО, правилно
е счетено от административния орган, че по отношение на жалбоподателката, е
приложима разпоредбата на чл.11 от Наредбата. Имайки в това си качество
задължението на основание чл.11 ал.2 от цитираната наредба да внася
осигурителни вноски за изплатените ѝ възнаграждения за работа без трудово
правоотношение, жалбоподателката е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5
ал.2 от КСО. Съгласно тази разпоредба самоосигуряващ се е всяко физическо лице,
което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В процесния казус,
от страна на жалбоподателката не са били внасяни осигурителни вноски за полученото
по граждански правоотношения възнаграждение.
В настоящия казус преюдициално спрямо
настоящото се явява административното производство по проверка на разходите на
общественото осигуряване на работодателя, която установила, че осигурителят
неправомерно е подал в РОЛ информация с Декларация Обр.1 за сумите получени от
жалбоподателката. Същият е нямал задължение да внася осигурителни вноски, с
оглед на което и били издадени влезли в законна сила Задължителни предписания
за заличаване на данните за осигуряване на Е.К. за процесните периоди. Отправеното
предписание за заличаване на съответните декларирани данни е
правовъзстановителна принудителна административна мярка, издадена при
констатирано нарушение на осигурителното законодателство при наличие на
фактическо и правно основание и съобразно целта на закона– да възстанови
нарушеното правно-регламентирано положение и същото правилно е било съобразено
при издаване на разпорежданията на ръководител по пенсионно осигуряване.
Предвид
изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на
процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на
закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на
жалбата. В този смисъл е налице съдебна практика по сходен казус- Решение №
3521 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 159/2021 г., VI о., което настоящия
съд съобрази.
Жалбоподателката е направила искане за
присъждане на разноски, като предвид изхода на спора, на основание чл.143 ал.3
от АПК, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Й.А.- К. с
ЕГН: ********** *** срещу Решение № 2153-27-191/14.10.2022г. на Директора на
ТП– Шумен на НОИ, с което е оставено в сила Разпореждане № 3/прот. № 01238 от
24.06.2022г. и Разпореждане № 4/прот. № 01239 от 04.08.2022г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ– гр.Шумен.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ: