№ 21
гр. И., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20221840100078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Постъпила е молба от Ж. АС. М. ЕГН ********** и СТР. АС. М. ЕГН **********, и
двамата от гр. И., ул. „Л.“ № 5 против АС. СТР. М. за защита от домашно насилие. В
молбата се твърди, че ответника е син на Ж. и баща на С. и е упражнявал системен
психически и физически тормоз над молителите, като на 25.01.2022 г. ги нападнал около
1,30 часа през нощта и ги изгонил от дома им.
Ответникът по молбата А.М., не взема становище по молбата за защита
Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Ж. АС. М. и СТР. АС. М.,
с която те са декларирали, че спрямо тя е извършено домашно насилие от АС. СТР. М..
От показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Д. М., която е сестра на
ответника и дъщеря на първата молителка, се установява, че брат й системно тормозел
майка им и сина си, като на 25.01.2022 г. след полунощ физически посегнал на Ж.. Тя се
обадила на Д., която живеела в близост и свидетелката отишла в дома им. Възприела, че й е
пиян и буйства. Синът му С. се уплашил много, като за да предотвратят по-сериозен
инцидент двамата с Ж. напуснали дома си и се установили при свидетелката М..
От изискания по делото социален доклад по отношение на молителя С.М., който е
непълнолетен, се установява, че той се отглежда от своята баба Ж.М., към която детето е
1
силно привързано. Социалните работници са посочили, че базовите потребности на С. са
задоволени, но при социалното проучване на са установили непосредствена заплаха за
живота и здравето на детето.
От изисканата служебно справка от РУ на МВР И. се установява, че до настоящия
момент в управлението не са постъпвали сигнали за осъществено домашно насилие от
страна на А.М..
С оглед на представените декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, които кореспондират с
изложените от Ж.М. и С.М. в молбата им за защита обстоятелства относно упражнено
спрямо тях домашно насилие и събраните в хода на делото гласни доказателства, съдът
намира за установено по безспорен начин по делото извършеното от ответника А.М.
домашно насилие.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Молбата на Ж.М. и С.М. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН пред И.ския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице,
посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно
жилище. В случая Ж.М. е майка, а С.М. – син на ответника и следователно са сред лицата,
които могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за защита
срещу домашно насилие.
Съдът приема, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие
ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН. Когато има подобна декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника,
който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на
изложеното в декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.
В случая от събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на
разпитаната свидетелка Д. М. се установи времето, мястото и начина на извършване на
насилието – А.М. след употреба на алкохол е бил агресивен към майка си и сина си, като
двамата молители са се уплашили за здравето и живота си, поради което през нощта се е
наложило да напуснат жилището, което обитават съвместно с ответника.
2
Действията на А.М. съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗСДН, представляват акт на
психическо насилие спрямо молителите, тъй като поведението му е предизвикало сериозен
страх у тях.
Поради горното съдът намира, че молбата на Ж.М. и С.М. за защита срещу домашно
насилие е основателна и следва да бъде уважена. Извършеното от страна на ответника,
освен че е законово запретено е и морално укоримо, предвид близките отношения между
страните.
Относно мерките за защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото
данни за личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие
и действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени, че за
постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо
ответника, следва да му наложи мерките, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, като М. да
бъде задължен занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да бъде
отстранен от съвместно обитаваното жилище.
Съдът намира, че налагането на тези мерки би било достатъчно за постигане целта на
закона, а именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника
под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща
наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното
насилие.
Относно срока, през който на М. следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното
жилище, съдът приема, че следва да бъде определен за 6 месеца, през който период
ответникът следва да преосмисли своето поведение спрямо майка си и сина си. Според съда
този срок е достатъчен предвид обстоятелството, че до настоящия момент не са били
предприемани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.
В настоящото производство е ирелевантно обстоятелството дали ответникът
притежава друго жилище или има къде да пребивава през периода на своето отстраняване,
доколкото целта на същото е предотвратяване на последващи актове на домашно насилие,
т.е. отстраняването е резултат единствено и само от противоправното поведение на
ответника.
С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗСДН, съдът прецени, че съответна на
извършеното деяние от ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона
размер от 200 лв., с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно
противоправно поведение.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗСДН и с оглед изхода на делото, съдът
осъди ответника да заплати и държавна такса за производството в размер на 50.00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
3
НАЛАГА на АС. СТР. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 5 следните мерки
за защита срещу домашно насилие по молбата на Ж. АС. М. ЕГН ********** и СТР. АС. М.
ЕГН **********, и двамата от гр. И., ул. „Л.“ № 5, а именно:
ЗАДЪЛЖАВА АС. СТР. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 5 ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН, спрямо Ж. АС. М. ЕГН ********** и СТР. АС. М. ЕГН **********, и двамата от гр.
И., ул. „Л.“ № 5.
ОТСТРАНЯВА АС. СТР. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 5 от съвместно
обитаваното с Ж. АС. М. ЕГН ********** и СТР. АС. М. ЕГН ********** жилище на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, находящо се в гр. И., ул. „Л.“ № 5 за срок от 6 /шест/
месеца.
НАЛАГА на АС. СТР. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 5 на основание чл.
5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА АС. СТР. М. ЕГН ********** от гр. И., ул. „Л.“ № 5 да заплати в полза
на държавата по сметка на ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР – И., на основание
чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението да се връчи на А.М. чрез органите на РУ-МВР – И..
Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок, който
тече от днес за молителката и от връчването му на ответника, като обжалването не спира
изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4