Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 09.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ П.
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
383 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба от К. Н.,
действащ като ЕТ „Н.Н.-К. Н.“, „Н. Г Й“ ЕООД и Н. С. против С. П. с искане
последният да бъде осъден да им заплати както следва: на ЕТ „Н. Н.-К.Н.“ сумата
в размер на 2317,94 лв., представляваща причинени вреди – направени разходи при
засяването на ползваните от него земи, и сумата в размер на 7417,21 лв., с
която ответникът неоснователно се е обогатил като ожънал и прибрал реколтата от
имотите му; на „Н. Г Й“ ЕООД сумата в размер на 4714,25 лв., представляваща
причинени вреди – направени разходи при засяването на ползваните от него земи и
получен по-нисък добив, и сумата в размер на 5432,61 лв., с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил, като ожънал и прибрал реколтата от
имотите му; и Николай Савев сумата в размер на 3156,79 лв., представляваща
причинени вреди – направени разходи при засяването на ползваните от него земи и
получен по-нисък добив, както и сумата в размер на 2639,27 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил, като ожънал и прибрал реколтата от
имотите му, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното им изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че тримата ищци
са заявили, че през стопанската 2016/2017 г. ще обработват ползваната от тях
земеделска земя в землището на с. Деветаки, община Ловеч, в реални граници.
Въпреки това, ответникът изорал и засял част от имотите им с ечемик, а
впоследствие и прибрал получената реколта. На основание Заповед №
122/17.01.2017 г. на Кмета на Община Ловеч ищците били въведени във владение на
имотите си, като успели да ги обработят и засеят със слънчоглед и сорго, каквито
били и първоначалните им намерения. Във връзка с посоченото ищците направили
разходи за продълбочаване, двукратно дисковане и третиране с препарат за унищожаване
на културата, засята от ответника преди това. Освен тези разходи, ищците
направили и разходи за заплати и осигурени вноски и за амортизационни
отчисления. На следващо място релевират, че с поведението си ответникът е
ограничил достъпа им до част от ползваните от тях земи, поради което и не са
успели да оберат навреме засетите от тях култури и полученият добив бил с 30%
по-нисък от обичайния.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С. П.,
с който оспорва така предявените искове. Прави възражения за прихващане по
отношение на ищците ЕТ „Н. Н.“ и „Н. Г Й“ ЕООД
за сумата в размер на 5665.40 лв., представляваща стойност на неправомерно
ожънато и добито количество от слънчоглед, реколта 2017 г. от 33.131 дка,
находящи се в масиви 12.05 и 12.11 в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч,
разпределени му за ползване; и по отношение на ищеца Н. С. за сумата в размер
на 3300 лв., представляваща стойност на неправомерно ожъната през месец май
2017 г. люцерна от масиви 44, 45, 50, 51, 57 и 61 в землището на с. Деветаки,
общ. Ловеч, с площ от 22 дка, разпределени му за ползване.
С
Решение № 99 от 16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 603 по описа за 2018 г. на Районен съд – Лoвеч, съдът на основание чл. 45 от ЗЗД осъдил С. П.
да заплати на К. Н., действащ като ЕТ „Н. Н.-К. Н.“, сумата в размер на 1958,34
лв., представляваща обезщетение за причинение имуществени вреди под формата на
претърпени загуби през стопанската 2016/2017 г., от които 121 лв. – направени разходи за третиране с препарат „Наса“ за
унищожаване на засети от П. култури в имоти с кадастрални номера - 180.15,
180.69 и 180.36, с обща площ 14.511 дка в масив с БЗС № 394.1 от 2015 г., в
землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, продълбочаване и двукратно
дисковане на посочените имоти с начислени разходи за фонд работна заплата,
осигурителни вноски и амортизационни отчисления, и 1837.34 лева – направени
разходи за наторяване /използване на тор Кан /Калциево-амониев нитрат/,
операция торене, разходи за фонд работна заплата, начислени и внесени
осигурителни вноски, амортизационни отчисления, операция пръскане с използване
на препарати „Ефциметрин“, „Сфера макс“ и „Секатор+солигор“, разходи за фонд
работна заплата във връзка с операцията пръскане, начислени и внесени
осигурителни вноски и направени амортизационни отчисления за имоти с
кадастрални номера - 227.3 и 227.8, с обща площ от 13.178 дка в масив с БЗС №
593.1 от 2015 г. в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, и в имоти с кадастрални номера -
134.22, 134.33, 138.7, 138.43, 139.15, 139.51, 139.73, 142.8, 142.23, 145.22,
145.37, 184.7, 184.19, 185.6, 185.21, 185.38, 185.44, 188.41 и 188.42, с обща
площ от 68.623 дка в масив с БЗС № 386.1 от 2015 г. в землището на с. Деветаки,
общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, ведно със законната
лихва върху сумата 1958.34 лева, считано от датата на предявяване на иска
/03.04.2018 г./ до окончателното й изплащане. На основание чл. 59 от ЗЗД съдът
осъдил С. П. да заплати на К. Н., действащ като ЕТ „Н. Н.-К.Н.“, сумата в
размер на 7417,21 лв., с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на Недков
от обработването и прибирането на реколта от ечемик през стопанската 2016/2017
г. в имоти с кадастрални номера - 227.3 и 227.8, с обща площ от 13.178 дка в
масив с БЗС № 593.1 от 2015 г. в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, и в имоти с кадастрални номера -
134.22, 134.33, 138.7, 138.43, 139.15, 139.51, 139.73, 142.8, 142.23, 145.22,
145.37, 184.7, 184.19, 185.6, 185.21, 185.38, 185.44, 188.41 и 188.42, с обща
площ от 68.623 дка в масив с БЗС № 386.1 от 2015 г. в землището на с. Деветаки,
общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /03.04.2018 г./ до
окончателното й изплащане. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил С. П. да
заплати на „Н. Г Й“ ЕООД сума в размер на
2010,71 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на претърпени загуби, през стопанската 2016/2017 г., от които: 249.45
лв. - направени разходи за третиране с препарат
„Наса“ за унищожаване на засети от ответника култури в имоти с кадастрални
номера - 180.38, 180.40, 180.14, 180.65 и 180.67, с обща площ от 20.700 дка в
масив с БЗС № 394.1 от 2015 г. в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ
20420, продълбочаване и двукратно дисковане на посочените имоти с начислени
разходи за фонд работна заплата, осигурителни вноски и амортизационни
отчисления; 33.67 лева - разходи за
същите дейности в имот с кадастрален номер 180.59, на площ от 2.024 дка в същия
масив; сумата 310.01 лв. - разходи за
същите дейности в имоти с кадастрални номера - 227.19, 227.21 и 227.40, с обща
площ от 23.720 дка в масив с БЗС № 593.1 от 2015 г. в землището на с. Деветаки,
общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420; 35.60 лева - разходи
за същите дейности в имоти с кадастрални номера - 227.44 и 227.45, на обща площ
от 2.954 дка в същия масив; сумата 34.39 лева – разходи за същите
дейности в имот с кадастрален № 190.18 в същия масив и сумата 1347.59 лева - направени разходи за наторяване /използване на
тор Кан /Калциево-амониев нитрат/, операция торене, разходи за фонд работна
заплата, начислени и внесени осигурителни вноски, амортизационни отчисления,
операция пръскане с използване на препарати „Ефциметрин“, „Сфера макс“ и
„Секатор+солигор“, разходи за фонд работна заплата във връзка с операцията
пръскане, начислени и внесени осигурителни вноски и направени амортизационни
отчисления за имоти с кадастрални номера - 134.36, 134.37, 137.2, 137.5,
137.19, 138.27, 138.33, 139.7, 139.11, 139.34, 139.45, 145.7, 145.50, 184.15,
185.4, 185.8, 185.26, 185.43, 188.8, 188.24, 188.27 и 188.43, с обща площ от
59.913 дка в масив с БЗС № 386.1 от 2015 г. в землището на с. Деветаки, общ.
Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, ведно със законната
лихва върху сумата 2010.71 лв., считано от датата на предявяване на иска
/03.04.2018 г./ до окончателното й изплащане, като
искът в частта за разликата над 33.67 лв. до пълния претендиран размер от 44.28
лв. за разходи в имот с кадастрален номер 180.59, като в частта за разликата
над 34.39 лева до пълния претендиран размер от 40.63 лв. за разходи в имот с №
190.18, както и за присъждане на разходи в имот с № 227.36 в масив с БЗС №
593.1, го отхвърлил като неоснователен и недоказан. На основание чл. 59 от ЗЗД
съдът осъдил С. П. да заплати на „Н. Г Й“ ЕООД сумата в размер на 5432,61 лв.,
с която сума неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца от обработването и
прибирането на реколта от ечемик през стопанската 2016/2017 г. в имоти с
кадастрални номера - 134.36, 134.37, 137.2, 137.5, 137.19, 138.27, 138.33,
139.7, 139.11, 139.34, 139.45, 145.7, 145.50, 184.15, 185.4, 185.8, 185.26,
185.43, 188.8, 188.24, 188.27 и 188.43, с обща площ от 59.913 дка в масив с БЗС
№ 386.1 от 2015 г. в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска /03.04.2018 г./ до
окончателното й изплащане. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил С. П. да заплати
на Н. С. сумата в размер на 74,86 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, под формата на претърпени загуби през
стопанската 2016/2017 г., изразяващи се в направени
разходи за третиране с препарат „Наса“ за унищожаване на засети от ответника
култури в имот с кадастрален № 188.17, с площ 4.500 дка в масив с БЗС № 386.1
от 2015 г. в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, продълбочаване
и двукратно дисковане на посочения имот с начислени разходи за ФРЗ, осигурителни
вноски и амортизационни отчисления, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска /03.04.2018 г./ до
окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния претендиран размер от 822.57 лева за претърпени имуществени вреди от
направени разходи за същите дейности в имоти с кадастрални номера – 180.20,
180.60 в масив с БЗС № 394.1 от 2015 г. в същото землище, в имоти с кадастрални
номера 227.6, 227.9, 227.31 в масив с БЗС № 593.1 от 2015 г. и в имоти с
кадастрални номера 137.15, 139.48, 142.25, 145.23, 145.42, 185.24, 181.4 и
181.8 в масив с БЗС № 386.1 от 2015 г. в същото землище, отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан. На основание чл. 59 от ЗЗД съдът осъдил С. П. да
заплати на Н. С. сумата в размер на 497,25 лв., с която сума
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца от обработването и прибирането
на реколта от ечемик през стопанската 2016/2017 г. в имот с кадастрален №
188.17, с площ 4.500 дка в масив с БЗС № 386.1, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска /03.04.2018 г./ до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от
2639.27 лв. за претърпени разходи за обработването и прибирането на реколта от
ечемик в имоти с № 137.15, 139.48, 142.25, 145.23, 145.42 и 185.24 от същия
масив, го отхвърлил като неоснователен и недоказан. На основание чл. 45 от ЗЗД
съдът отхвърлил предявения от К. Н., действащ
като ЕТ „Н. Н.-К. Н.“, против С. П. иск за за присъждане на обезщетение
за пропуснати ползи в размер на сумата 359.66 лв., изразяващи се в намален добив от реколта от слънчоглед през стопанската
2016/2017 г. в имоти с кадастрални номера
- 180.15 и 180.69, с обща площ 7.011 дка в масив с БЗС № 394.1 от 2015 г. в
землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, поради липса на оставени пътища за достъп от страна на
ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска /03.04.2018 г./ до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. На основание чл. 45 от ЗЗД
съдът отхвърлил предявения от „Н. Г Й“
ЕООД против С. П. иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в
размер на сумата 2487.69 лв., изразяващи се в намален
добив от реколта от слънчоглед през стопанската 2016/2017 г. в имоти с кадастрални номера - 180.38, 180.40, 180.14, 180.65
и 180.67, с обща площ от 20.700 дка в масив с БЗС № 394.1 от 2015 г., в имоти с
кадастрални номера - 227.19, 227.21 и 227.40, с обща площ от 23.720 дка и в
имот с кадастрален № 190.18, с площ от 2.068 дка в масив с БЗС № 593.1 от 2015
г. в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420, поради липса на оставени пътища за достъп от страна на
ответника, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /03.04.2018 г./ до
окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан. На основание чл. 45 от ЗЗД съдът
отхвърлил предявения от Н.С.против С. П. иск за присъждане на обезщетение за пропуснати
ползи в размер на сумата 1729.68 лв., изразяващи се в намален
добив от реколта от слънчоглед през стопанската 2016/2017 г. в имоти с кадастрални номера - 180.20, 180.60 в масив с БЗС №
394.1 от 2015 г., в имоти с кадастрални номера - 227.6, 227.9, 227.31 в масив с
БЗС № 593.1 от 2015 г. и в намален добив от реколта от сорго в имоти с
кадастрални номера 181.4 и 181.8 в масив с БЗС № 386.1 от 2015 г. в землището
на с. Деветаки, общ. Ловеч, ЕКАТТЕ 20420,
поради липса на оставени пътища за достъп от страна на ответника, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска
/03.04.2018 г./ до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан. Съдът отхвърлил възражението за прихващане на С. П.
против К. Н., действащ като ЕТ „Н.Н.-К.Н.“,
и против „Н. Г Й“ ЕООД за сумата от 5665.40 лв., представляваща стойност на
неправомерно ожънато и добито количество от слънчоглед, реколта 2017 г. от
33.131 дка, находящи се в масиви 12.05 и 12.11 в землището на с. Деветаки, общ.
Ловеч, разпределени за ползване на ответника, като неоснователно и недоказано. Съдът
отьвърлил възражението за прихващане на С. П. против Н. С. за сумата от 3300.00 лв., представляваща стойност на
неправомерно ожъната през месец май 2017 г. люцерна от масиви 44, 45, 50, 51,
57 и 61 в землището на с. Деветаки, общ. Ловеч, с площ от 22 дка, разпределени
за ползване на ответника, като неоснователно и недоказано. На основание чл.78
от ГПК съдът осъдил С. П. да заплати на К. Н., действащ като ЕТ „Н. Н.-К. Н.“,
„Н. Г Й“ ЕООД и Н. С. да заплати на К. Н. сумата в общ размер на 1955.77
лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от
исковете. На основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът осъдил К. Н., действащ като ЕТ „Н. Н.-К. Н.“, „Н. Г Й“ ЕООД и
Н. С. да заплатят на С. П. сумата в размер на 1166,38 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съдът
мотивирал съдебния акт в осъдителната му част, приемайки, че от събраната по
делото доказателствена съвкупност се установява, че от неправомерното поведение
на ответника, изразило се в навлизане без правно правно основание в ползваните
от ищците имоти, обработването им и засяването им със земеделски култури по
негов избор, ищците са претърпели имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, както и че със събирането на засетия от него слънчоглед ответникът се е
обогатил неоснователно. Съдът е мотивирал оставянето без уважение на
направените възражения за прихващане, тъй като претендираните от ответника
вземания не са ликвидни.
Недоволен от така постановения акт останал С. П., като го обжалва в
частта, в която съдът уважил исковете на на К. Н., действащ като
ЕТ „Н. Н.-К. Н.“, „Н. Г Й“ ЕООД и Н. С. и отхвърлил направените от П.
възражения за прихващане, поради неправилност и недопустимост. Сочи, че от
наличните по делото доказателства не се установява, че той е извършил
неправомерните действия. Релевира, че съдът не е съобразил, че обработването и
засяването на земеделските земи е свързано с реализирането на разходи. Счита
направените възражения за прихващане за допустими и основателни. Моли решението
да се обезсили или алтернативно отмени в обжалваната част.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
ЕТ „Н. Н.-К. Н.“, с който се оспорва изложеното в жалбата. Моли жалбата да се
остави без уважение и решението да се потвърди в обжалваната част като правилно
и законосъобразно.
В съдебно
заседание въззивникът С. П. не се явява и не изпраща процесуален представител.
По делото е постъпила молба от адв. Г.Г., в качеството ѝ на упълномощен
представител на Петров, в която сочи, че поддържа жалбата, претендира
направените съдебно-деловодни разноски и при констатирана прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение прави възражение в
тази насока.
Въззиваемите
К. Н., действащ като ЕТ „Н. Н.-К. Н.“, „Н. Г Й“ ЕООД и Н. С.
се представляват от адв. С.Г., който поддържа депозирания отговор и моли
съдебният акт да се потвърди в обжалваната част като правилен и законосъобразен.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение
за процесуално представителство.
От представените доказателства по
гр.дело № 603 по описа за 2018 г. на Районен съд-Ловеч и от събраните пред
настоящата инстанция доказателства, като съобрази и становището на страните и в
изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като в останалата му част е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми. С оглед на посоченото Окръжен съд
– Ловеч на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от
РС-Ловеч. Независимо от това съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд
следва да отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.
Пред
настоящата инстанция не се спори, а и от петитума на исковата молба се установява,
че ЕТ „Н. Н.-К. Н.“, „Н. Г Й“ ЕООД и НЦ СЦса
предявили против С. П.активно субективно и кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 45 от ЗЗД:
За да възникне отговорността на деликвента за заплащане на
обезщетение, в условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже
всички елементи от правопораждащия фактически състав на деликта, а именно: 1.
противоправно поведение на деликвента – ползване без правно основание на
посочените в исковата молба недвижими имоти; 2. настъпване на твърдяните от
ищеца вреди под формата на претъпени загуби, изразяващи се в намаляване на
имуществото на увреденото лице и пропуснати ползи, изразяващи се в пропуснати
възможности увреденото лице да реализира увеличаване на имуществото си; 3.
причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилите вреди; и 4. вина
на деликвента, като последната се предполага.
В процесния случай, от събраните по делото доказателства, по
безспорен начин се установяват всички елементи на описания в исковата молба
деликт, а именно: въззиваемите през стопанската 2016/2017 г. са били ползватели
на правно основание на процесните земеделски земи, подробно индивидуализирани в
исковата молба, видно от представените три броя заповеди на кмета на
Община Ловеч, и споразумение за ползване по чл. 37в от ЗПСЗЗ; въззивникът П. незаконосъобразно е навлязъл в
имотите на въззиваемите, обработил ги е и ги е засял със свои земеделски
култури без тяхно съгласие, като това се установява от представените три броя
заповеди на кмета на Община Ловеч, показанията на свидетелите М. Г. и С. Д. и изготвената в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза; причинната
връзка между незаконосъобразното поведение на жалбоподателя и разходите, които
са направили въззиваемите, за да могат да обработят и засеят с желаната от тях
земеделска култура земите си; и размерът на вредите, който се установява от
заключението на вещото лице. Съдебният състав счита за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че от показанията на свидетелите се установява,
че противоправните действия са били извършени от П. К.. Както се посочи и
по-горе, от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че противоправните действия са били извършени, докато
въззивникът е ползвал без правно основание земеделските земи. Следва да се
посочи, че дори да се възприеме изложеното, това не би довело до отхвърлянето
на иска, а до преквалификацията му по чл. 49 от ЗЗД. Съдът счита за
неоснователно и възражението, че въззиваемите е следвало, вместо да унищожават
засятата земеделска култура, да я ожънат и да реализират приход. Посоченото не
намира опора в закона, доколкото изцяло в дискрецията на пострадалия е да
прецени как ще ползва земите си и същият не може да бъде задължаван да
съобразява поведението си с интереса на деликвента.
По отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД:
За уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД ищецът следва в
условията на пълно и главно доказване да докаже всички елементи от
правопораждащия фактически състав на неоснователното обогатяване, а именно: 1. обогатяване
на едно лице за чужда сметка; 2. обедняване на друго лице, свързано със
съответното обогатяване; 3. липса на правно основание за обогатяването и липса
на друга правна възможност за защита на обеднелия.
По делото по безспорен начин се установи следното: жалбоподателят
е обработил процесните земеделски земи, като ги е засял със земеделска
култура-ечемик, ожънал ги е и е прибрал реколтата, като е реализирал доход от
това; въззиваемите са били лишени от възможност да ползват земите си до момента
на възстановяване ползването им; жалбоподателят е ползвал процесните земи без
правно основание. Видно от посоченото С. П. се е обогатил незаконосъобразно, а
въззиваемите са пропуснали да реализират съответната продукция от ечемик.
Първоинстанционният съд правилно е присъдил обезщетение за обедняването,
съобразявайки се изцяло с изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.
Съдебният състав се съгласява на принципна основа с
изложеното в жалбата, че при разглеждане на иска по чл. 59 от ЗЗД съдът следва
да отчете и направените разходи от ответната страна. Действително при извършените
агротехнически дейности по засяването, ожънването и събирането на ечемика
въззивникът е реализирал разходи. Но за установяването им е следвало да
представи съответните доказателства, а такива липсват както в
първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция. Поисканата
и допусната пред ОС-Ловеч съдебно-агрономическа експертиза не доказва
действително направени разходи от въззивника, доколкото вещото лице е имало за
установяване средния разход за засяти площи ечемик за 2016/2017 г.
По отношения на направените възражения за прихващане:
В Решение № 225 от
28.05.2011 г. по т.д. № 631/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. от ГПК,
касационният съд е разгледал предпоставките за прихващане, като са разграничени
хипотезите на прихващане в материалноправен аспект – чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, и
на съдебна компенсация, като е изразено принципното становище, че във всички
случаи за настъпване на ефекта на компенсацията /прихващането/ - погасяването
на насрещните вземания за пари или за еднородни и заместими вещи е до размер на
по-малкото от тях. Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по
чл. 103, ал. 1 от ЗЗД включва съществуването на две действителни вземания
/задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари
или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща
/активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Що се касае до съдебното
прихващане, същото ще е допустимо и когато вземането не е нито ликвидно, нито
изискуемо, тъй като погасителния ефект настъпва след влизане в сила на
решението и от този момент вземането става ликвидно и безспорно.
По
делото се установява, че въззиваемите с писма от 18.05.2017 г. и 18.09.2017 г.
са уведомили въззивника, че през стопанската 2016/2017 г. без правно основание
са обработили, засели и прибрали реколтата от земеделски земи, ползвани от С. П..
В писмата е отправено предложение П. да бъде компенсиран, като му бъде
предоставено събраното количество слънчоглед и люцерна. В писмото от 18.05.2017
г. е направено и алтернативно предложение събраната люцерна да бъде заплатена
на пазарни цени, като същата остане за ползване от Н. С.. Съдебният състав
изцяло споделя съждението на първоинстанционния съд за некомпенсируемост на
вземанията. Отделно жалбоподателят не е представил доказателства, с които да
докаже размера на причинените му вреди.
С
оглед на гореизложеното, съдът счита, че въззивната жалба следва да се остави
без уважение като неоснователна, а решението се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Така
мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 и чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 16.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 603 по описа за 2018
г. на Районен съд – Лoвеч.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен Касационен Съд при
предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от получаването му от страните.
Препис от
решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………