Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2151/26.11.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На двадесет и първи ноември Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
4845 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 461956-F504646/05.09.2019г. на Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „Ф.М.“ ЕООД
е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600
лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 600 лева на 500
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
санкционираното дружество против НП № 461956-F504646/05.09.2019г. на Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание
чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.
С жалбата
се счита, че са нарушени чл.42 ал.1 т.4 и т.5 и чл.57 от ЗАНН, като от
описанието на нарушението не става ясно дали то представлява нарушение по чл.
33 ал.1 от Наредбата- коя промяна в касовата наличност не е регистрирана. За да се наложи наказание, следва нарушението
да е довело до неотразяване на приходи или до не е довело до такова
неотразяване – такива факти следва да бъдат установени и описани в НП. В
конкретното НП не е описано в коя точно хипотеза е наложено наказание. Това че е посочен
отрицателен знак не налага един от двата извода – дали е довело или не до
неотразяване на приходи. В случая не става ясно за какво конкретно нарушение е
санкционирано дружеството. На последно място се сочи, че протокола по ДОПК е
издаден в нарушение на закона. Формулира се искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание не се явява представляващ
дружеството.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
В пледоарията си по съществото на делото моли съда
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На 12.08.2019 год. служители към ТД на НАП – Варна ,
сред които св. П., извършили проверка в
обект- магазин, находящ се в гр. Варна, кк. „Зл. Пясъци“, до хотел „Царевец“, стопанисван от „Ф.М.“ ЕООД.
По време на проверката проверяващите установили
наличните парични средства, които възлизали на 258,90 лева. Изведен бил
междинен финансов отчет от функциониращото в обекта ЕКАФП, който показвал
реализиран оборот от 294,50 лева.
Така проверяващите установили разлика от -35,60
лева, за която не било изпълнено задължението , извън случаите на продажби, да
се регистрира във фискално устройство всяка промяна в касовата наличност чрез
операцията „служебно изведени“ суми .
В изготвения опис на парични средства било обяснено, че са извършени плащания.
Представляващ търговеца бил поканен да се яви в ТД
НАП .
На 16.08.2019 год. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение срещу „Ф.М.“ ЕООД, в съдържанието на който
подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени
обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация.
Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на
представляващ дружеството, който вписал в
съдържанието му като възражения молба случая да бъде преценен като
маловажен. Други възражения не постъпили по преписката впоследствие.
На 05.09.2019г. въз основа на акта било издадено НП,
видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е
възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно
наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и
приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. П..
Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно
издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за
съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването му.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са
събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след
което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
Административно наказващият орган правилно е приел,
че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и
е издал атакуваното НП, като на база на
събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на
извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.2
от ЗДДС, която следва да намери приложение.
Съдът намери, че при определяне на наказанието,
което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е
съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което санкция в минималния размер би способствала
за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че
наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва
да бъде намалено до установения в закона минимум.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита, че са нарушени чл.42 ал.1 т.4 и
т.5 и чл.57 от ЗАНН, като от описанието на нарушението не става ясно дали то
представлява нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредбата- коя промяна в касовата
наличност не е регистрирана.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение,
като видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, в същите изрично е посочено, че се касае за
хипотеза , при която промяната в
касовата наличност не е регистрирана посредством операцията „служебно изведени“
суми.
На следващо място се сочи, че за да се наложи
наказание, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи или до не
е довело до такова неотразяване – такива факти следва да бъдат установени и
описани в НП. В конкретното НП не е описано в коя точно хипотеза е наложено наказание. Това че е посочен
отрицателен знак не налага един от двата извода – дали е довело или не до
неотразяване на приходи. В случая не става ясно за какво конкретно нарушение е
санкционирано дружеството.
Доколкото изрично е посочено, че се лицето се
санкционира имуществено в хипотезата на ал.2 вр. ал. 1 на чл.185 от ЗДДС и
предвид размера на наложеното административно наказание, не възниква каквото и
да било съмнение , че се касае за нарушение, което не е довело до неотразяване
на приходи.
На последно място се сочи, че протокола по ДОПК е
издаден в нарушение на закона.
По това възражение въззивният състав на съда счита
за нужно да отбележи единствено, че протокола по ДОПК не е предмет на
въззивната проверка.
Началото на процедурата по административнонаказателното
санкциониране на лицето е положено с правилно и законосъобразно съставен акт за
установяване на административно нарушение.
АУАН е скрепен с писмени и гласни доказателства и в
този смисъл нарушението и нарушителя са безспорно установени.
След като констатира, че са налице основания за
намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени
наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в
закона минимален размер .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: