Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27.03.2023г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1918 по описа за 2020г. и като
обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание
чл.32, ал.2 от ЗС и чл. 124 от ГПК.
Ищцата
твърди, че заедно с ответниците са придобили по
наследство и давностно владение правото на
собственост върху недвижими имоти, представляващи УПИ XXIII – 152 в кв. 19а по
плана на с. Долнослав, община Асеновград, с площ от 630 кв.м. при квоти
½ идеална част за нея и по ¼ идеална част за ответнците
М. и Н. Николови и за В.Д. и Н.Д.. По кадастралната карта той и съседния УПИ
XIV – 152 в кв. 19а са заснети като един поземлен имот с идентификатор
22839.100.233 с площ от 1210 кв.м. Тъй като не могат да постигнат съгласие
относно ползването на същия, моли да бъде постановено съдебно решение, с което
да се разпредели реалното ползване на имота.
Ответниците В.Г.Д. и Н.Г.Д. оспорват предявения иск, като
твърдят, че не е налице съсобственост върху описания в исковата молба недвижим
имот, тъй като те са придобили правото на собственост върху него по наследство
и давностно владение при равни права. Ето защо молят
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответниците М.Н.Н. и Н.Х.Н. не
вземат становище по иска.
В.Г.Д.
и Н.Г.Д. са предявили инцидентен установителен иск
против Н.С.М., М.Н.Н. и Н.Х.Н..
Твърдят, че процесният имот е принадлежал на Д. М.,
общ наследодател на страните. Той е имал двама сина – С.и Н., на всеки от които
предоставил по един УПИ – на първия УПИ XXIII – 152 в кв. 19а по плана на с.
Долнослав, а на втория - УПИ XIV – 152 в кв. 19а по плана на с. Долнослав. На
15.03.1957г. С.М. продал притежавания от него парцел на брат си Н. М., като
между тях бил сключен предварителен договор. От този момент владението и върху
двата имота се осъществявало от Н. М. и съпругата му – Н. Поради това те
придобили правото на собственост върху тях по давност. Те изразили дарствено намерение спрямо сина си Г.Д., като заявили, че
тези два имота са за него. Така установените имотни граници на същите са
заснети по КККР на с. Долнослав, по която те съставляват един поземлен имот.
След смъртта на Н. М. единствено съпругата му продължава да упражнява
фактическата власт върху вещта. След като здравословното й състояние се влошило
за нея се грижили синът й Г. и съпругата му В.. В началото на 90-те години Г.Д.
се пенсионирал и се преместил да живее в с. Долнослав, в процесния
имот с убеждението, че той е негов, като това обстоятелство не било оспорено от
никого до този момент. До смъртта му през 2018г. само той и съпругата му В.
владели същия, като заплащали всички разходи по поддръжката му, а след като
починал, това продължили да правят В.Д. и синът им Н.Д.. Те засаждали
едногодишни култури, плодни дръвчета и храсти, прибирали реколтата от тях,
осъществявали подобрения. Ответниците по иска никога
не са упражнявали фактическата власт върху спорната вещ. М.Н. е посещавала
същия само като гост на брат си и никога не е оспорвала правата му. Тя, както
и Н. М. и Л.М. са били наясно с
извършената от наследодателя им продажба и не са упражнявали фактическа власт
върху този парцел. Ето защо съставеният нотариален акт №139, том II, дело №
1008/1999г. по описа на нотариус Кожухарова, с който са признати за собственици
по наследство и давностно владение на УПИ XXIII – 152
в кв. 19а по плана на с. Долнослав удостоверява невярно техните права. Поради
това молят да бъде признато за установено, че Н.М., М.Н.
и Н.Н. не са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 22839.100.233 по КККР на с. Долнослав.
Ответницата
по инцидентния установителен иск Н.М. оспорва същия.
Признава, че както спорният, така и съседния имот са принадлежали на Д. К. М..
След неговата смърт правото на собственост върху тях е преминало към
наследниците му при квотите, определени от закона. Оспорва истинността на
договор за покупко-продажба от 1957г. относно подписа на С.М.. Евентуално твърди,
че същият не е предварителен договор, както и че е нищожен поради липса на
форма. Никой от праводателите на страните не е
споменавал за този договор, като никой не е извършвал действия, които да сочат,
че имотът не е сънаследствен. Към 1999г., когато е съставен нотариален акт
№139, наследниците му – М. Н., Г.Д., Н. М. и Л.М., са собственици на процесния имот при равни права. Нито ищците В.Д. и Н.Д., нито техния наследодател Г.Д.
са оспорвали правата на Н.М., съответно на нейните наследодатели, поради което
не са придобили по давност правото на собственост. Н.М., съответно майка й Л.М.
и баба й и дядо й С.М. и Н. М. винаги са владели ½ идеална част от този
имот, заплащали са данъци за него, декларирали са го, поддържали са го,
ползвали са го, събирали са плодове от него, правили са опити да се разпоредят
с него. Евентуално Н.М. прави възражение, че е придобила правото на собственост
върху ½ идеална част от спорния имот по давностно
владение, започнало от 1999г., когато е съставен нотариалния акт за
собственост, продължило повече от 20 години до предявяване на искът срещу нея.
Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Ответниците по инцидентния установителен
иск М.Н. и Н.Н. не вземат становище.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че Д. К. М. е притежавал правото на собственост върху парцел
ХХІІІ-152 и парцел ХІV-152 в кв. 19а по плана на с. Долнослав. Той е починал на
20.02.1968г. Видно от удостоверение за наследници същият е имал двама сина – С.и
Н..
На 15.03.21957г. е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който С.Д. М. продава
на Н.Д. М. парцел ХХІІІ-152 от кв. 19. В същия е записано, че този имот
представлява полагаемата се част на продавача от дворното място на бащата на
страните по него – Д. К. М.. Истинността на документа е оспорена с твърдението,
че подписът за продавач не е изпълнен от С.М.. От заключението по съдебно-графологичната експертиза, както и от това на
тричленната такава се установява, че това не е така. Вещите лица са
категорични, че С.М. е изпълнил подписа за продавач, както и за получил първите
две вноски от уговорената продажна цена. Подписът за получил срещу третата
вноска е изпълнен от съпругата му Н. М.. Ето защо следва да се признае, че
оспорването е недоказано.
Същият обаче не би могъл да
породи предвидените в него правни последици и да прехвърли правото на
собственост, тъй като съгласно чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне
на собственост или за учредяване
на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат
извършени с нотариален акт. Тъй като предвидената в закона форма не е спазена той е
нищожен като договор за покупко-продажба. Тук следва да се съобрази и
обстоятелството, че към момента на сключването му Д. М. е бил жив, поради което
именно той е бил собственик на вещта. Поради това и въпреки съдържащите се в
него изявления, не може да се приеме, че
от датата на подписването му фактическата власт върху парцел ХХІІІ е предадена
на Н.Д. М.. Този документ би могъл да послужи единствено като доказателство
относно наличието на неформални уговорки за разпределение на двата парцела,
притежавани от Д. М.. Тези намерения обаче не са намерили правно изражение.
Н.Д. М. е починал
на 05.09.1972г. и е наследен от съпругата си Н.Илиева М. и децата си Г.Н.Д., М.Н.Н. и Х.Н. Петкова. Единствен наследник на Г.Д. е Н.Г.Д.. Х.П.не
е оставила наследници. М.Н. е сключила граждански брак с Н.Н.
на 06.10.1962г., видно от представеното удостоверение.
С.Д. М. е починал
на 16.07.1999г. и е наследен от съпругата си Н. М. и дъщеря си Л.М.. След
тяхната смърт ищцата Н.М. е единствен негов наследник.
С нотариален акт
№267, том ІІ, дело №686/1989г. Г.Н.Д. е признат за собственик по наследство на
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 590 кв.м. с уредени
регулационни отношения, съставляващо парцел ХІV-152 в кв. 19а по плана на с.
Долнослав, ведно с построената в парцела жилищна сграда от 72 кв.м., при
граници: от де страни улици и Яни Д. Запрянов.
С нотариален акт
№139, том ІІ, дело №1008/1999г. М.Н. Н., Г.Н.Д., Н. В. М. и Л.С. М. са признати
за собственици по наследство и давностно владение на
недвижим имот, представляващ парцел ХХІІІ-152 в кв. 19а по плана на с.
Долнослав, община Асеновград, целият състоящ се от 630 кв.м. с уредени
регулационни сметки, незастроен, при граници: улица, Г. М. и К. Стефанов Кирев.
Тъй като това е станало през време на брака на първата от тях, то правото на
собственост върху съответната идеална част е придобито в режим на СИО.
Участието на М.Н.
и Г.Д. в това нотариално производство следва да се разглежда като признание, че
те заедно с наследниците на С.М. са собственици на парцел ХХІІІ-152 в кв. 19а,
като са придобили правото на собственост по наследство и давностно
владение. Или към този момент безспорно се установява, че владението върху
вещта е упражнявано от тях четиримата.
Действително от
показанията на свидетелите Запрянов, Атанасова и Василев се установява, че те
не са виждали друг в имота, освен Г.Д. и неговите родители, като само те са
живели в къщата и са обработвали дворното място. При преценката им обаче следва
да се съобрази, че те не сочат границите на дворното място. Тоест от тях не
става ясно дали касаят парцел ХІV и парцел ХХІІІ или само първия от тях, за
който е безспорно, че принадлежи на Г.Д. и в който се намира къщата. Дори да се
приеме, че те възприемат имота като един, тъй като двата парцела са оградени с
обща, описана от свидетелите ограда, то липсват каквито и да доказателства, че Г.Д.,
неговите родители или неговите наследници, са променили отношението си към
притежаваните от наследниците на С.М. идеални части и са започнали да ги държат
като свои. По никакъв начин не се установи, че те са противопоставили своята
власт на тяхната и са отблъснали по някакъв начин тяхното владение. Ето защо
съдът приема, че Н. В. М. и Л.С. М. не са загубили владението върху наследените
от тях идеални части от правото на собственост върху парцел ХХІІІ-152 в кв. 19а
по плана на с. Долнослав, а напротив упражнявали са същото, тъй като останалите
съсобственици са ги държали за тях. Този извод се потвърждава от показанията на
свидетелите Митов, Г. и Кумчев, подкрепени от
писмените доказателства по делото, че страните са се опитали да уредят
отношенията помежду си, произтичащи от съсобствеността (Г.Д. предлагал за
заплати на ищцата стойността на притежаваната от нея идеална част), включително
и като разделят парцела на две (писмо от 23.01.2001г.), но не са успели.
В тежест на
ответника Н.Д. е да установи, че съставеният нотариален акт №139, том ІІ, дело
№1008/1999г. удостоверява невярно, че М.Н. Н., Г.Н.Д.,
Н. В. М. и Л.С. М. са собственици по наследство и давностно
владение на недвижим имот, представляващ парцел ХХІІІ-152 в кв. 19а по плана на
с. Долнослав, община Асеновград, целият състоящ се от 630 кв.м. с уредени
регулационни сметки, незастроен, при граници: улица, Г. М. и К. Стефанов Кирев.
Той не е направил това, поради което предявеният иск да се признае за
установено, че Н.М., М.Н. и Н.Н.
не са собственици на ПИ 22839.100.233 по КККР на с. Долнослав е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
От това следва, че страните са съсобственици
на този поземлен имот. При определяне на правата им следва да се съобрази, че в
площта на същия са включени два парцела по регулационния план на селото
Долнослав – парцел ХІV-152 и парцел ХХІІІ-152, като липсва спор между страните,
че първият от тях принадлежи на Н.Г.Д., като съсобственост е налице само върху
втория и то при права ½ за ищцата и по ¼ за съпрузите М. и Н.
Николови и Н.Г.Д..
Извън предмета на
спора и делото е обстоятелството, че е налице грешка в кадастралната карта, тъй
като не е приложен §5 от допълнителните разпоредби на ЗКИР, съгласно който урегулиран поземлен имот,
по отношение на който планът
за регулация е приложен, се отразява
в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като
поземлен имот. От заключението на вещото лице се
установява, че планът за регулация е приложен. Тук обаче съдът не споделя
становището на ищеца, че парцелната граница се счита за имотна и без да е
попълнена в кадастралната карта. Тези доводи противоречат и на направеното от
самия ищец искане за разпределяне на ползването при права, които са идеални
части от поземлен имот 22839.100.233 по КККР на с. Долнослав.
При така установеното положение относно
наличието на съсобственост и при липсата на възможност страните да разпределят
ползването върху съсобствената вещ, то това следва да
бъде направено от съда. В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и пряко
доказване възможните варианти за разпределение на ползването, които да
съответстват на правата на страните. Със скиците към заключението на вещото
лице са предложени два варианта, които касаят само парцел ХХІІІ-152, а не
целият поземлен имот. Освен това същите предвиждат обособяването само на два
дяла. По изложените по-горе съображения страните са съсобственици на целият
поземлен имот №22839.100.233 по КККР на с. Долнослав, като ползването на същия
следва да се разпредели на три дяла. Ето защо искът е недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход от
спора и тъй като и двете претенции са отхвърлени, съдът намира, че страните не
си дължат разноски една на друга.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Н.Г.Д., ЕГН ********** ***, против Н.С.М., ЕГН ********** ***, М.Н.Н., ЕГН ********** и Н.Х.Н., ЕГН ********** ***, за
признаване на установено, че не са съсобственици на поземлен имот 22839.100.233
по КККР на с. Долнослав, адрес на поземления имот: с. Долнослав, ул.“Отец
Паисий“ №6, площ: 1210кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 19015214, кв. 19а, парцел: ХІV-152 и ХХІІІ-152,
съседи: 22839.100.381, 22839.100.234, 22839.100.232, 22839.100.367.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Н.С.М., ЕГН ********** *** против М.Н.Н., ЕГН **********
и Н.Х.Н., ЕГН ********** *** и Н.Г.Д., ЕГН ********** ***, за разпределение на
реалното ползване на недвижим имот, представляващ поземлен имот 22839.100.233
по КККР на с. Долнослав, адрес на поземления имот: с. Долнослав, ул.“Отец
Паисий“ №6, площ: 1210кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 19015214, кв. 19а, парцел:
ХІV-152 и ХХІІІ-152, съседи: 22839.100.381, 22839.100.234, 22839.100.232, 22839.100.367.
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на истинността на договор за покупко-продажба от 15.03.1957г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: