Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №16601 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Е.Д.А. срещу
решение от 01.10.2018 г. по гр.д. №71701/2014 г. по описа на СРС, 126 състав, в
частта, в която на основание чл.353 ал.2 ГПК са поставени в дял на И.Д. А.– М.следните
недвижим имоти: АПАРТАМЕНТ №2А, находящ се в гр. София, ул. „******,
сграда на ЖСК „******, с площ от 56,05 квадратни метра, при граници, съгласно
одобрен на 21.06.2017 г. с протокол №7/09.06.2017 г. инвестиционен проект за
разделяне от Главния архитект на район „Лозенец“ – Столична община и Нотариален
акт за собственост №200, том I, рег. №1239, дело 141 от 21.04.2012 г., на В.С.,
Съдия по вписванията при РС – София град, както следва: от изток: ап. №1 на П.Г.И.,
от север – апартамент №2, отдолу -
гаражи, отгоре – апартамент на С.И.Ч., заедно с таванско помещение №3, при
съседи: отляво – таванско помещение №4 и отдясно – таванско помещение №2,
заедно със 7,1556 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, заедно с
50,4985 % идеални части от общите части на входно предверие, находящо се на ет.
1, което е обща част на апартамент №2 и на апартамент №2А, цялото с площ от
3,64 квадратни метра; ГАРАЖ №2, находящ се в гр. София, ул. „******, сграда на
ЖСК „Ирина“, при съседи: отляво – гараж
№1, отдясно - гараж №3, заедно с 1.53 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя в частта, и в дял на
Е.Д.А. следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №2, находящ се в гр.
София, ул. „******, сграда на ЖСК „******, с площ от 57,64 квадратни метра, при
граници, съгласно одобрен на 21.6.2017 г. с протокол №7/09..2017 г.
инвестиционен проект за разделяне от Главния архитект на район „Лозенец“ –
Столична община и Нотариален акт за собственост №200, том I, рег. № 1239, дело
141 от 21.04.2012 г., на В.С., Съдия по вписванията при РС – София град, както
следва: от изток - стълбище, от юг – апартамент №2А, отдолу - мазета, отгоре –
апартамент на С.И.Ч., заедно с мазе №2, при съседи отляво – мазе №1 и отдясно –
мазе №3, заедно с таванско помещение №6, при съседи отляво – таванско помещение
№7 и отдясно – таванско помещение №5, заедно със 7,0144 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавна земя, заедно с 49,5015 % идеални части от общите части на входно
предверие, находящо се на ет.1, което е обща част на апартамент №2 и на
апартамент № 2А, цялото с площ от 3,64 квадратни метра; УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ III, с планоснимачен №164, квартал 19 по плана на с. Люти брод, Община
Мездра, Област Враца, одобрен със заповед №725/.11.1990 г. на кмета на Община Мездра, с площ от 830 квадратни метра,
при граници: улица, УПИ VI, с планоснимачен №163 на К.М.П.и Т.М.К., УПИ VIII, с
планоснимачен №572 на Н.А.М.и УПИ II, с планоснимачен №165 на наследниците на П.М.Я.,
както и построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 38 квадратни метра, и в частта, в
която са отхвърлени предявените по реда на чл.346 ГПК от жалбоподателя срещу И.Д.
А.– М.претенции с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД за разликата над сумата от
313,50 лв. до пълния претендиран размер от 2826,99 лв., представляваща
1/2 от стойността на извършени от жалбоподателя в периода 01.05.2015 г. –
01.11.2016 г. строително-монтажни работи в имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
сграда на ЖСК „******, изразяващи се в подмяна на вертикални В и К щрангове,
подмяна на водопроводна инсталация, подмяна на тоалетна чиния и смесителна
душ-батерия, като жалбоподателят е осъден да заплати и разноски по сметните
претенции по чл.346 ГПК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
възлагателната му претенция по чл.349 ал.2 ГПК, въпреки че са налице всички,
предвидени в закона предпоставки. Оспорва процесният недвижим имот да е реално
поделям, като твърди, че не са налице предпоставките на чл.39 ал.2 ЗС и чл.203 ЗУТ, тъй като реализирането на предвидените в инвестиционния проект
преустройства ще доведат по неудобства, по-големи от обикновените. Поддържа, че
съгласно приетото допълнително заключение на СТЕ, извършените от жалбоподателя
подобрения са в общ размер на 3143,00 лв. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части и да му възложи
процесния недвижим имот, както и да бъдат уважени изцяло предявените сметни
претенции.
Въззиваемата
страна И.Д. А.– М.в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и молят решението да бъде потвърдено в обжалваните му
части. Не претендира разноски.
Решението в
частта, в която са отхвърлени предявените от И.Д. А.– М.сметни претенции с правно
основание чл.31 ал.2 ЗС, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна
сила в тази му част.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, изложени в отговора на въззивната жалба, намира за установено следното:
С влязло в сила
решение от 05.04.2016 г. по гр.д. №71701/2014 г.
по описа на СРС,
126 състав, е допуснато
извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти:
апартамент №2, находящ се в гр. София,
ул. „******, сграда на ЖСК „******, с площ от 107,45
квадратни метра, при съседи: отляво – П.Г.И., отдолу - мазета и
гаражи, отгоре – апартамент на С.И.Ч., заедно с мазе №2, при
съседи отляво – мазе №1 и отдясно – мазе №3, заедно с таванско помещение №6,
при съседи отляво – таванско помещение №7 и отдясно – таванско помещение №5,
заедно с таванско помещение №3, при съседи: отляво – таванско помещение №4 и
отдясно – таванско помещение №2, заедно с 14.17 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавна земя; гараж № 2, находящ се в гр. София, ул. „******, сграда на ЖСК „******, при съседи:
отляво – гараж №1, отдясно - гараж №3,
заедно с 1.53 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя; урегулиран
поземлен имот III, с планоснимачен №164, квартал 19 по плана на с.
Люти брод, Община Мездра, Област Враца, одобрен със заповед №725/.11.1990 г. на
кмета на Община Мездра, с площ от 830
квадратни метра, при граници: улица, УПИ VI, с планоснимачен №163 на К.М.П.и Т.М.К.,
УПИ VIII, с планоснимачен №572 на Н.А.М.и УПИ II, с планоснимачен №165 на
наследниците на П.М.Я., както и построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с
площ 38 квадратни метра, при следните
квоти – 1/2 ид.ч. за И.Д. А.– М.и 1/2 ид.ч. за Е.Д.А..
Ответникът Е.Д.А. в първото редовно заседание след допускане
на делбата /проведено на 20.12.2016 г./, е заявил претенция за възлагане на
процесния апартамент по реда на чл.349 ал.2 ГПК, която е приета за разглеждане.
В първото по
делото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на 20.12.2016 г./
ответникът Е.Д.А. е предявил искания за сметки с другия съделител с правно
основание чл.61 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2826,99 лв., представляваща
направени от него през периода 01.05.2016 г. – 01.11.2016 г. подобрения в
допуснатия до делба апартамент, извършени със знанието, но без съгласието на
другия съсобственик.
В производството
пред СРС са приети заключението на СТЕ от 12.12.2016 г., според което
процесните недвижими имоти са неподеляеми, съгласно правилата и нормативите по ЗУТ,
като средната пазарна цена на процесния апартамент е определена на 197 335,00
лв., на процесния гараж – на 20 450,00 лв., на имота в с. Люти брод – на 19
925,00 лв., заключението на СТЕ от 10.04.2017 г., според което средната пазарна
цена на процесния апартамент е определена на 197 121,00 лв., на процесния гараж
– на 17 929,00 лв. и има техническа възможност за разделяне на процесния
апартамент, а стойността на разходите, необходими за реалното поделяне е в общ
размер на сумата от 7522,10 лв. без ДДС, като стойността на новообразуваните
имоти е както следва: вариант І – дял 1 /ап. №2, мазе №3 и таван №6/ - 97
577,77 лв. и дял 2 /ап.2а, таван №3/ - 99 543,23 лв., и вариант ІІ – дял 1 /ап.
№2 и таван №3/ - 99 332,64 лв. и дял 2 /ап. №2а, мазе №3 и таван №6/ - 97
788,36 лв. Прието е и допълнителното заключение на СТЕ от 18.09.2017 г.,
съгласно което стойността на извършените СМР в процесния апартамент е в общ
размер на сумата от 3143,00 лв., а увеличената стойност на процесния
апартамент, вследствие на извършените подобрения, е 1135,00 лв.
По делото са
представени фискални бонове и разписка, както и одобрен от Гл. архитект, на СО,
район „Лозенец“ инвестиционен проект за преустройство на процесния апартамент.
Другите
доказателства, които са ангажирани, са показания на свид. Н.Р., свид. В.И.и
свид. М.М..
Във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК е
допуснато изслушването на тройна СТЕ, съгласно заключението на която стойността
на СМР за разделяне на процесния апартамент възлиза в общ размер на 13 775,54
лв., като в заключението са посочени подробно видовете СМР, които са необходими
за разделянето на апартамента. От заключението се установява още, че стойността
на процесния апартамент преди разделянето му е 291 607,00 лв., а стойността на
новообразуваните ап. №2а – на 152 113,00 лв. и ап. №2 – на 156 428,00 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата на ответника е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
Относно
извършването на делбата и претенцията по чл.349 ал.2 ГПК:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, посредством теглене на жребие,
чрез възлагане по реда на чл.349 ал.1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на
публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на
реалните дялове съответствува на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на съделителите.
Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 ЗН, всеки от съделителите може да поиска
своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния
принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да
извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик.
Хипотезите на ал.1 и ал.2 от чл.349 ГПК предвиждат
изключение от общото правило, че делбата на неподеляемите съсобствени вещи се
извършва чрез изнасянето им на публична продан, като в отклонение от принципа
всеки съделител да получи реален дял от съсобственото имущество е дадена
възможност един от съделителите да получи в индивидуална собственост неподеляемото жилище, а дяловете на
останалите да бъдат уравнени парично или с други имоти. Тъй като се касае за
изключение от общите правила, то хипотезите на чл.349 ал.1 и ал.2 ГПК не могат
да бъдат тълкувани разширително.
Съгласно чл.349 ал.2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго такова, може да поиска то да му бъде поставено в неговия дял,
като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Видно
от законовата разпоредба, приложимостта на възлагането в тази хипотеза е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е
неподеляемо, 2) съделителят да няма собствено жилище, 3) съсобствеността върху
него да е възникнала единствено по силата на наследяване, и 4) съделителят да е
живял в него към момента на откриване на наследството – така ТР №1/19.05.2004
г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства, вкл. и от приетото във въззивното производство заключение на
тройната СТЕ, е установено при условията на пълно и главно доказване, че
процесният апартамент е поделяем. Разпоредбите на чл.39 ал.2 ЗС и чл.203 ал.1 ЗУТ предвиждат, че съдебна делба на съсобствена
сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да
бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и
неудобства, по-големи от обикновените. Преценката е комплексна, като двата
критерия - „значителност на преустройствата“ и „неудобства, по-големи от
обикновените“, следва да се преценяват съвместно /решение №187/10.07.2014 г. по
гр.д. №1300/2014 г. на I ГО на ВКС/ . В трайната практика на ВКС /напр. решение
№826/22.11.2010 г. на І ГО, решение №102/19.07.2013 г. по гр.д. №490/2012 г. на
І ГО и др./, е изяснено, че значителни са преустройствата, които надхвърлят 10
- 15 % от стойността на преустройвания обект. Цифрата на посочените проценти не
е абсолютна, а само ориентировъчна, като във всеки конкретен случай тя следва
да се съпостави и с други обстоятелства, като напр. посочените в решение
№233/105.2010 г. по гр.д. №1065/2009 г. на ІІ ГО - дали не се предвижда
сериозна промяна в първоначалния архитектурен проект на сградата /промяна в
предназначението, премахване на стени, прокарване на отоплителна и водопроводна
инсталация, предполагащи значителни технически трудности, специални материали и
механизация, специални умения, които ги правят трудни за изпълнение/.
Настоящият въззивен състав приема, че одобреният
инвестиционен проект отговаря на изискванията на чл.203 ал.1 ЗУТ, както е приел
и СРС. Като се вземат предвид видът и стойността на преустройствата, които
следва да се извършат за обособяване на два дяла, преустройствата не са
значителни по смисъла на посочения законов текст, тъй като не се предвижда
сериозна промяна в първоначалния проект /не се променя нито предназначението на
имота, нито е налице сериозно премахване на стени, а измененията във
водопроводната и ел. мрежа не са със значителна техническа сложност/. За
разделянето на апартамента не са налице и неудобства, по-големи от
обикновените. Нежеланието на ответника да подели апартамента по указания начин
не представлява неудобство по смисъла на чл.203 ал.1 ЗУТ, тъй като сочените във
въззивната жалба неудобства са свързани с временни ограничения в ползването на
вещта вследствие на преустройството, а не със субективното желание или
нежелание на някои от съсобствениците за извършването му. Не е налице и
сочената във въззивната жалба необходимост за осигуряване на вода и канализация
от имота, разположен на долния етаж, а за обособяването на нов санитарен възел
е необходимо единствено тръбите да преминават от прилежащия към апартамента
гараж, видно от одобрения инвестиционен проект и заключенията на СТЕ, което също
не представлява голямо неудобство.
Поради изложеното и доколкото се установи, че
процесният апартамент не представлява неподеляемо жилище, то и същият не
подлежи на възлагане по реда на чл.349 ал.2 ГПК, като не следва да бъде
разглеждано наличието на останалите елементи от фактическия състав съдебно
предявените права.
Основен принцип при извършване на делбата,
установен в чл.69 ал.2 ЗН, е при възможност всеки съделител да получи дял в
натура. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя
на съделителите, такава възможност е налице. В този случай делбата следва да се
извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това
се оказва невъзможно или много неудобно/съгласно разясненията нат.5 б. „б“ ППВС №7/1973 г./ - чрез разпределяне на имотите
между съделителите по реда на чл.353 ГПК. Обстоятелството, че имотите са от
различен вид, не изключва принципа за предоставяне, при възможност, на дял в
натура на всеки съделител, нито нарушава равноправието между съделителите.
В решение №258/25.10.2011 г. по гр.д.
№155/2011 г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че съобразно разпоредбата на чл.69 ал.2 ЗН и с оглед спазване равенството между страните, при разпределението по чл.353 ГПК във всеки дял следва да се включат по възможност еднакви по количество и
вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по
стойност на дяловете в пари.
С оглед на изложеното, първоинстанционният съд
правилно е приел, че в случая съсобствеността върху допуснатите до делба имоти
следва да се прекрати по реда на чл.353 ГПК, тъй като тегленето на жребий е
неудобно, за което по делото не се спори. При разпределението съдът се е водил
от обстоятелството, че ответникът и семейството му живеят в процесния недвижим
имот, поради което му е поставен в дял новообразувания ап. №2, в който остават
изградените към настоящия момент кухня и санитарен възел, т.е. по този начин би
търпял по-малко неудобства, каквито доводи са изложени и от самия въззивник във
въззивната жалба. По този начин е изпълнено изискването на закона всеки от
съделителите да получи дела си в натура, като при това не е нарушено
равноправието помежду им, тъй като всеки от тях е получил в дял пълноценен
недвижим имот, съобразно нуждите си.
По исканията по сметки:
В преклузивния
срок по чл.346 ГПК съделителят Е.Д.А. е предявил срещу другия съделител искания
по сметки с правно основание чл.61 ал.2 ЗЗД - за заплащане на посочените
по-горе подобрения, извършени без съгласието на ответника, приети за съвместно
разглеждане.
Трайна и безпротиворечива е
съдебната практика, че при подобрения, извършени при
условията на чл.61 ал.2 от ЗЗД /когато работата е предприета и в собствен
интерес/, която
хипотеза е налице, отговорността е до размера на обогатяването,
т.е. дължи се увеличението на стойността на квотата на всеки от
съсобствениците, до който
размер и СРС е уважил предявената сметна претенция.
С оглед
на изложеното, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната
му част.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №498689/01.10.2018
г., постановено по гр.д. №71701/2014 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, в
обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.