Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
28.03.2018 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На тридесети януари 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4567 по описа за 2017 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.57 ал.1 и ал.2 СК и чл.56 ал.6 от СК.
Ищецът К.Г.У. твърди в исковата и уточняваща
молби, че е ползвател на следния недвижим
имот: апартамент, находящ се в
гр.Ст.Загора, ул.И. ***, със застроена площ от 56,21 кв.м, заедно с избено
помещение №12, с площ от 2,38 кв.м, заедно с 0,829 ид.ч. от общите части на
сградата. Заявява, че правото на ползване е запазено за прехвърлителите
пожизнено и безвъзмездно, в сделка, обективирана в Нотариален акт № 94, том 11,
дело № 3516 от 16.12.91г. на нотариус Хр.Спасов.
Твърди още, че бракът между нея и ответника е прекратен с
решение №52/16.06.2008г. по гр.дело №1018/2007г. по описа на РС Ст.Загора,
влязло в законна сила на 04.07.2008г. Със същото решение гореописаният имот е
предоставен за ползване на ответника Х.Х.У.. Ищцата счита, че в случая възниква
наемно правоотношение по силата на това решение и ответникът е длъжен да
заплаща наем за ползването на имота; счита, че наемът е определяем - съгласно
пазарните условия и следва да бъде в размер на 300 лв., като ответникът дължи
половината от наемната цена.
С нотариална покана от 18.03.2013г. ищцата поискала наем
от ответника в размер на 200 лв., но от постановяването на решението по гр.дело
№1018/ 2007г. и до този момент (предявяване на исковата молба) ответникът не е
заплатил на ищцата нито лев за наем на имота.
Ищцата заявява, че не разполага с друго жилище и няма
къде да живее, влошено е здравословното й състояние - страда от частично
обездвижване на лявата ръка, остеопороза и проблеми с кръвното налягане и се
нуждае от жилище. От друга страна ответникът има къща в с.Змейово, общ. С.З.,
където живее и в момента.
С искова молба дава срок на ответника да изпълни наемния
ангажимент, а именно да й заплати в срок от 2 месеца от получаване на исковата
молба, дължимия наем за 36 месеца назад от завеждане на исковата молба, общо
сумата в размер на 5400 лв., както и да заплаща месечен наем в размер на 150
лв. до приключване на делото с влязло в сила решение.
Моли съда да постановите решение, с което:
На основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 57 от СК, вр.
с чл. 107 от СК (отм.) да осъди ответника да й заплати наем в размер на 5400
лв. за ползване на нейната част от гореописания имот, за период 3 години назад
от предявяване на иска - 17.08.2017г. до 17.08.2014г.;
Да определи актуален наем на имота съгласно пазарните
условия и осъдите ответника да й заплаща месечен наем в размер на 150 лв.
занапред: от 18.08.2017г. до приключване на делото и постановяване на влязло в
сила съдебно решение.
На основание чл.56 ал.6 СК от СК да промени ползването на
процесния апартамент, определено с Решение за развод №52 от 16.06.2008г. по
гр.дело №1018 по описа за 2007г., влязло в законна сила на 04.07.2008г. и
постанови същият да се ползва от ищцата К.Г.У., поради изменение на
обстоятелствата необходимостта от жилищна нужда, влошено здравословно състояние,
както и некоректността на ответника, изразяваща се в неплащане на наем за
предоставеното му ползване на апартамента и осъди ответника да върне вещта,
съгласно чл.233 ЗЗД. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Х.Х.У. представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло исковата молба. Подробни
съображения излага в отговора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото не е спорно и се установява от представения
договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 01.03.1991г., че ответника
Х.У. по време на брака си с ищцата – К.У., е закупил следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ №17, със застроена площ от 56,21 кв.метра, находящ се в град С.З.,
ул. Куйбишевска №3, на шести етаж, състоящ се от кухня, дневна, спалня и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 13, с площ от 2,38 кв.м. и
заедно с 0.829% ид.части от общите части на сградата и съответното право на
строеж.
Не е спорно също и се установява от представения
нотариален акт за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №94, дело №3516/1991г. на нотариус при
Старозагорски районен съд, че на 16.12.1991г. Х.Х.У., със съгласието на
съпругата си К.У. са прехвърлили на двамата си синове Г.Х.У. и Н.Х.У. срещу
задължение за гледане и издръжка следния свой собствен недвижим имот: апартамент,
находящ се в гр.Ст.Загора, ул.И. ***, със застроена площ от 56,21 кв.м, заедно
с избено помещение №12 с площ от 2,38 кв.м, заедно с 0,829 ид.ч. от общите
части на сградата, срещу което приобретателите са се задължили дават на
прехвърлителите пожизнена издръжка при нужда и грижи за гледане до края на
живота им, които грижи ще се изразяват в гарантиране на всичко необходимо за
ежедневието и за осигуряване на сносен и спокоен живот, а също и да им осигурят
пожизнено обитаване на апартамента и мазето.
С влязло сила решение,
постановено по гр.дело №1018/2007г. по описа на РС Ст.Загора /представено по
делото/, брака между ищцата и ответника е прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен. Със същото решение на ответника Х.У. е предоставено ползването на
семейното жилище, представляващо апартамент,
находящ се в гр.Ст.Загора, ул.И. ***.
С нотариална покана
рег.№3132 от 18.03.2013г., връчена на ответника 21.03.2013г. /чрез съсед/,
ищцата по делото е поканила ответника в едноседмичен срок от връчването на
поканата да й осигури достъп до процесния недвижим имот, с оглед безпрепятствено
ползване на имота, като до осигуряване на това безпрепятствено ползване е
заявила, че претендира месечен наем – обезщетение в размер на 200лв.
Във
връзка с твърдяното влошено здравословно състояние ищцата представя писмени
доказателства.
За изясняване
на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н.У. /син на страните/ сочи в показанията си, че майка му е с
влошено здравословно състояние, заболяването й датира от около 20 години,
приема лекарства, а към настоящия момент и инжекции; че поради ниските си
доходи – българска пенсия /343,65лв. – декларация от 17.08.2017г. на К.У./ и
гръцка пенсия около 100лв. среща затруднение да наеме жилище; че е живяла на
различни места при роднини и приятели. Св.Младен Арутюнян също заявява, че
ищцата е с влошено здравословно състояние, трудно се изкачва по стълби; има
финансови затруднение; живяла е на различни места, като към настоящия момент
обитава една стая с лоши условия, която е на приятел на сина й Н..
Свидетелите
Х.Т. и Д.У. /бивша съпруга на сина на страните Г.У./ свидетелстват, че
ответника живее в гр.Ст.Загора в процесното жилище, посещава имота си в
с.Змейово, но не живее там; здравословното му състояние е влошено; единствения
му доход е пенсията.
В
обясненията си по реда на чл.176 ГПК ищцата К.У. заявява, че към настоящия
момент обитава стая в апартамент в бл.228 срещу Парк мол, но по адресна
регистрация се води на адреса на сина си в кв.Зора; заявява, че преди две
години се е завърнала от Гърция, живяла е на различни места, като една година
пребивавала и била регистрирана в с.М.при мъж инвалид, за когото се е грижела,
но с когото не е живяла на семейни начала; от една година живее в гр.Ст.Загора.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Страните по делото са ползуватели на процесния недвижим
имот - апартамент, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.И. В.№3 вх.В ет.6 ап.17 по
силата на договор за прехвърляне на право
на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран в нотариален акт №94, дело №3516/1991г. на нотариус при Старозагорски
районен съд, като собственици на същия са техните синове. При прехвърляне на правото на собственост
страните са запазили в своя полза правото да ползват процесния апартамент, т.е.
легитимират се като носители на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния апартамент по смисъла на чл. 56 ЗС.
Страните по делото са
бивши съпрузи, бракът им е прекратен с влязло в сила решение, постановено по
гр.дело №1018/2007г. по описа на РС Ст.Загора и със същото решение на ответника
Х.У. е предоставено ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.Ст.Загора, ул.И. В.№3 вх.В
ет.6 ап.17.
Съгласно чл.56 ал.1 СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда, а съгласно ал. 5 когато съпрузите имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, вземайки
предвид посочени в разпоредбата обстоятелства. Видно от бракоразводното решение
ответникът Х.У. е поискал ползването на семейното жилище и нему е предоставено
ползването, като ищцата, не е поискала да й бъде предоставено ползването, нито
е обжалвала решението.
Съгласно чл.56 ал.6 СК, при изменение на обстоятелствата,
които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите
съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. В настоящия случай
бившата съпруга – ищцата У. е направила искане на промяна на ползването на
семейното жилище. Така в нейна тежест е да установи при условията на пълно и главно
доказване промяна на обстоятелствата, които съдът е взел предвид при
разрешаване на въпроса за ползването на семейното жилище в брачното
производство. Ищцата обосновава това изменение на обстоятелствата с твърденията
за влошено здравословно състояние и жилищна нужда, в подкрепа на които
твърдения ангажира писмени и гласни доказателства. Видно от мотивите на
решението за прекратяване на гражданския брак между страните при определяне
ползването на семейното жилище съдът е взел предвид единствено направеното от
ответника искане за това, като както беше посочено по-горе ищцата нито е
направила искане за ползване, нито е обжалвала решението в тази част. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че действително ищцата е с
влошено здравословно състояние, но здравословните й проблеми датират от около
20 години. По отношение на жилищната нужда на ищцата от събраните гласни
доказателства и обясненията на самата ищца се установи, че преди около две
години тя се е завърнала от Гърция, от тогава е живяла на различни места, а към
настоящия момент ползва стая в имот на приятел на сина си. Поради липса на
данни относно жилищната нужда на ищцата към момента на постановяване на
решението по брачното дело не може да се направи съпоставка, респ. извод за
изменение на това обстоятелство. От друга страна по отношение на ответника също
се установи влошено здравословно състояние. Установи се още, че същия притежава
имот в с.Змейово, който имот е притежавал и към момента на прекратяване на
брака и който имот по данни от свидетелските показания няма добри условия на
живеене.
При така събраните доказателства съдът намира, че ищцата
чиято е доказателствената тежест не доказа по безспорен начин, че към настоящия
момент е налице изменение на обстоятелствата по чл.56 ал.5 СК от значение за предоставяне
ползването на семейното жилище, обосноваващи промяна в ползването на семейното
жилище. Поради изложеното съдът намира предявения иск по чл.56 ал.6 СК за
неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл.56 ал.1, 2, 3 и 5, възниква наемно
правоотношение.
Съгласно чл.57 ал.2 СК всяка от страните може да поиска
съдът да определи размера на наема за предоставеното на единия съпруг за
ползване семейно жилище. Искането може да бъде направено във всеки момент до
отпадане на основанието за ползването на семейното жилище само от един от
бившите съпрузи, т.е. както до приключване на делото за развод, така и по-късно
с отделен иск (О-196-2014, І г.о.). Такова право има не само собственикът, но и
ползвателят. Законът не предоставя привилегия на правото на ползване на
семейното жилище, учредено с бракоразводното решение на единия съпруг, над
правото на ползване, учредено или запазено в полза и на двамата съпрузи. Това
решение урежда отношенията между бившите съпрузи относно това кой може да
ползва цялото жилище, за което двамата имат право на ползване. С това решение
пожизнено запазеното право на ползване не се погасява в полза на съпруга,
комуто е предоставено правото на ползване по СК, а се концентрира в полза само
на този съпруг (Р-561-
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,
което съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно се установява,
че средният пазарен наем за апартамент като процесния е 260 лв., или за
½ - 130лв.
Ищцата претендира посочената по-горе сума за периода
17.08.2014г. до 17.08.2017г. По принцип, при по-късно определяне на наемната
цена въз основа на самостоятелен иск, следва да се приеме, че наемното
правоотношение възниква с влизане в сила на бракоразводното решение и
следователно наемната цена се дължи от този момент. С други думи задължението
за плащане на наем е възникнало, макар и не с точно определен, но определяем
размер. В случая решението за развод е влязло в сила на 02.04.2013г., а ищецът
претендира сумата от 17.08.2014г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че този
иск се явява основателен и доказан за посочения в исковата молба периода до
размера установен от заключението на вещото лице, или 130лв. месечно, а за
процесния период 17.08.2014г. до 17.08.2017г. – 4680,00лв.
По отношение на искането за определяне на месечен наем занапред, съдът приема следното: С оглед
изложеното по-горе, че по правилата на чл.57
ал.2 СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема за
предоставеното на единия съпруг за ползване семейно жилище, като това искане може
да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за ползването на
семейното жилище само от един от бившите съпрузи, както и предвид приетото, че
такова право има не само собственикът, но и ползвателят, и предвид заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което средният пазарен наем за
апартамент като процесния е 260 лв., или за ½ - 130лв., съдът счита, че
следва да определи месечен наем в тежест на ответника за
ползваната от него ид.част на ищцата от процесния имот в размер на 130лв.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете общо в
размер на 741,00 лв.
Водим
от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.56 ал.6 СК от К.Г.У., ЕГН **********,*** против Х.Х.У., ЕГН **********,***, иск за
изменение на постановеното с решение №52/16.06.2008г., постановено по гр.дело
№1018/2007г. ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ст.Загора, ул.И. В.№3
вх.В ет.6 ап.17, поради изменение на обстоятелствата, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.57 ал.2 СК Х.Х.У., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.У., ЕГН **********,***, сумата от 4680,00 лв.,
представляваща наем за припадащата се на ищцата част от предоставеното му за
ползване семейно жилище след развода, за периода от 17.08.2014г. до 17.08.2017г.
ОПРЕДЕЛЯ
месечен наем, който Х.Х.У., ЕГН
**********,***, дължи на К.Г.У.,
ЕГН **********,***, считано от 18.08.2017г. за ползването на нейната 1/2
идеална част от семейното жилище, находящо се в гр.Ст.Загора, ул.И. В.№3 вх.В ет.6 ап.17, в размер на
130,00лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :