РЕШЕНИЕ
№194/28.03.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и
в присъствието на прокурор Николай Гугушев……..……...………………………………………………..като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1193 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.87, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба на Н.Ф.Б.
– гражданка на А., против Решение №3685/20.11.2018г. на Председателя на
Държавна агенция за бежанците, с което и е отказано предоставяне на статут на
бежанец и хуманитарен статут.
Жалбоподателката счита, атакуваното
решение за незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и на материалния закон. Нарушена била разпоредбата на чл.8, ал.1 от
ЗУБ. Съображенията, обосноваващи отказа били незаконосъобразни, тъй като
административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си по
произход били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността ѝ.
Заявява, че била хвърлена граната в дома ѝ, в следствие на което загинали
съпругът, свекърът дъщеря ѝ, като след този инцидент решила че не ѝ
остава друг избор, освен да потърси закрила и разбиране в друга държава.
Твърди, че е в опасност, чувствала се уязвима и нямало към кого да се обърне.
Сочи, че изложила подробно историята си пред административния орган, който
обаче я възприел неправилно, като приел, че спрямо нея не били налице
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Смята, че от
административния орган не били взети предвид твърденията ѝ за получени
заплахи от страна на талибаните спрямо нея и семейството ѝ, поради това,
че синът ѝ работил като шофьор на п. на в.съд. Изтъква, че ако била
останала в А. вече щяла да бъде убита или пострадала. Навежда доводи за
формално отношение на органа спрямо бежанската ѝ история и за нарушение
на чл.75, ал.3 от ЗУБ. Заявява също, че заплахата за нея не можело да бъде
пренебрегната, тъй като дори и да търсела помощ от полицията, нямало да получи
необходимата защита и сигурност. Не отговаряли на истина мотивите на решаващия
орган, че не заявила заплаха за живота си. Ако не съществувала такава, нямало
да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Оспорващата счита
и, че при постановяване на оспорения акт, не било взето предвид положението на
жените в А., което било до такава степен тежко и характеризиращо се с драстично
ограничаване на основните човешки и граждански права, че съставлявало нечовешко
и унизително отнасяне по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. Сочи, че жената в А. е
третирана като предмет, собственост на нейния баща или на други роднини от
мъжки пол, като след брака „собствеността“ преминавала върху съпруга и
роднините му. А.ските жени разполагали с права само на хартия, но на практика
били лишени от всички права и възможности, включително правото да гласуват, да
работят, да се самоиздържат и дори да излизат сами на улицата. Жените
продължавали да бъдат жертва на социална, политическа и икономическа
дискриминация. Положението се влошило значително след изтеглянето на
международния военен контингент на НАТО в края на 2014г. Оттогава насетне
нападенията срещу работещите жени и жените учителки ескалирали. Счита, че
жените представляват особена социална група и в тази насока излага обширни
доводи, като твърди, че това не било взето под внимание от административния
орган и в този смисъл решението му било необосновано. Освен това, органът не разгледал
по отделно и в тяхната съвкупност изложените от нея факти, обуславящи основателността
на искането ѝ за предоставяне на международна закрила. Смята, че
вътрешното разселване не било възможно за нея. ВКБООН не подкрепял тази
алтернатива, като съветвал да се избягва връщане в райони, където лицето нямало
фамилни и племенни връзки, включително и в урбанизираните части на страната. В
жалбата се излагат и подробни доводи за неправилност на извода на решаващия
орган, че в случая не били налице предпоставките по чл.9, ал.1, ал.2 и ал.3 от
ЗУБ за предоставяне на международна закрила. Изтъква се и, че не били обсъдени
никакви източници на информация за страната на произход на оспорващата, с изключение
на официалната справка на ДАБ, като се навежда довод за неправилност на
решението, поради несъобразяването му с актуалното положение в А. към дата на
издаването му. В акта не бил направен анализ на провинциите, в които според
органа оспорващата можела да се „разсели“, като получи и закрила от А.ските
власти. Решението не съдържало и коментар за тежкия бомбен атентат, който станал
в Кабул на 31.05.2017г. и значителния брой загинали цивилни жертви. Цитират се
части от статии в различни издания, излагат се и части от насоки от доклад на
ВКБООН за 2018г. за ситуацията в А., като се прави обобщен извод, че макар и да
не е налице въоръжен конфликт, в тълкувания от органа смисъл, то бил налице
такъв конфликт, който можело да бъде определен като безогледен по своите
последици. Счита се също, че преценката на органа за неприложимостта на чл.9,
ла.3 от ЗУБ била направен едностранно, дори превратно, без да била обсъдена в
пълнота наличната информация. Следвало да се приеме, че ситуация в А. към
момента на издаване на атакувания акт, била
достигаща до степен на безогледно насилие и опасност от тежки
посегателства , което се явявало основание за предоставяне на хуманитарна
закрила. Отказът за предоставяне на закрила следвало да бъде приет за
постановен при нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, което водело до нарушение на
материалния закон. Отново се изтъква, че административният орган следвало да
направи преценка дали в случай на връщане на оспорващата в А., тя щяла да бъде
изложена на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне. Счита се, че в тази страна не са гарантирани човешките
права и държавата не е в състояние да предостави ефективна закрила на
гражданите си. На последно място се цитира съдебна практика, като се посочва,
че пропускът да бъдат изследвани факти, свързани с личното положение на
молителя представлява нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, което обосновавало
отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния
орган за ново произнасяне.
Ответникът - Председател на
Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Молби до Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ - Любимец при
Дирекция „Миграция” под вх.№105450-5304/15.11.2017г. (под името Н. Н. от А.) и
подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№1210/21.11.2017г., заведени в
ДАБ под рег.№УП-13804/21.11.2017г., Н.Ф.Б., гражданка на А., поискала закрила
от Република България. Чужденката представила документ за самоличност №2563512, издаден от А. на
02.04.1983г., валиден до 02.04.3000. Търсещата закрила била регистрирана чрез
попълване на Регистрационен лист рег.№УП-13804/21.11.2017г. като Н.Ф.Б.,
гражданство А., етническа принадлежност .., родена на ***г. в гр. К., А., със
същия постоянен адрес, професия - .., образование – с., религия - .., вдовица. В
регистрационния лист същата посочила, че е майка на четири деца, двама братя и две
сестри, като трите ѝ деца се намирали в Англия, Австрия и Германия, а
един от синовете ѝ бил в Р.България.
С Н.Ф.Б., било проведено
интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-13804/22.11.2017г.
В хода на интервюто чужденката заявила, че не е имала проблеми с официалната
власт в родината си. Заедно със съпруга ѝ членували в Народната
демократична партия на А. – Ф.П. до 1986г., докато Б.К. бил генерален секретар.
Била редови член на партията. Напуснала А. преди година, нелегално за Иран и
оттам веднага преминала в Турция и отишла в Анкара. В България влязла със сина
си и семейството му в края на октомври 2017г., нелегално през гората. Задържани
били точно на граничната бразда. Споделила, че до 1985г. била държавен
служител, след което започнала работа в Комитета на държавна сигурност, като
там работила до 1992г., след което се оттеглила и била вкъщи. Като причина за
напускане на А. изтъкнала получаването на постоянни заплахи от страна на
талибаните, които започнали преди 4 години, като същите искали да напуснат
работа. Преди три години хвърлили
граната в къщата им и съпругът ѝ, дъщеря ѝ и свекърът ѝ
починали, а синът ѝ бил ранен. Тормозили ги и заплашвали сина ѝ,
който работил като шофьор на п.на в. с . Влезли в дома им, питали я за сина
ѝ и я бутали. След разрушаването на дома им се преместили при семейството
на снаха ѝ, в друг квартал на К.. Продали земята си и решили да напуснат
страната. Лично нея не я били хващали талибаните, но от други хора разбрала, че
ако я хванат щели да я убият и най вече, ако се била оплакала в полицията.
Посочила, че не би се върнала в А., защото нямало да я оставят жива. Споделила,
че не е имала проблеми заради етническата и религиозната си принадлежност.
С Писмо рег. №УП-13804/22.11.2017г.
на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег.
№М-12573/14.12.2017г. (рег. №УП-13804/20.12.2017г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция
„Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена
закрила в Р.България на лицето, в случай че отговаря на условията по ЗУБ.
С Решение
№ДХ-8473/11.01.2018г., на основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, интервюиращ орган
при ДАБ образувал производство по определяне на държавата, компетентна за
разглеждане на молбата за международна закрила на Н.Ф.Б., след като с декларация
дъщерята на чужденката С. Н. Ю. заявила, че желае молбата за закрила на майка
ѝ да се разглежда в Австрия, а търсещата закрила заявила желанието си да
се събере с дъщеря си.
По делото са представени и
преводи на молби от молителката и сина ѝ, в които се заявява желанието им
да се съберат, като се моли директорът на РПЦ – Харманли за съдействие Н.Ф.Б.
да отиде при сина си в Германия. Представени са и документи относно направени
искания до Република Австрия и Федерална Република Германия за поемане на
отговорност за Н.Ф.Б..
На 19.06.2018г., интервюиращ
орган при ДАБ издал Решение №12732/19.06.2018г., с което е било прекратено
производство по определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата
за международна закрила на Н.Ф.Б., и е било продължено производството за
предоставяне на международна закрила в Република България на чужденката. В
мотивите на решението се посочва, че австрийските и германските власти отказват
да поемат отговорност за Н.Ф.Б.. Оспорващата е била запозната с решението за
възобновяване на производството по предоставяне на закрила в България на
25.06.2018г., лично, чрез подпис.
На 05.07.2018г. е било
проведено допълнително интервю с Н.Ф.Б., обективирано в Протокол с рег.№
УП-13804/05.07.2018г. В хода на същото молителката изложила същите причини за
напускане на А., които посочила и при провеждане на първото интервю, като
добавила, че решили да напуснат страната за да не убият сина ѝ, когото
преследвали заради работата му. Преди да напуснат живеели при семейството на снаха
ѝ, където било спокойно.
По делото са представени
протоколи от проведени интервюта със сина на оспорващата С.С., който излага
идентична с тази на майка си бежанска история, като допълва, че талибаните
искали от него да превозва бомби в управлявания от него автомобил, възползвайки
се от специалния статут, който имало служебното МПС. Споделил, че напуснал
работата си като шофьор през 2016г. и една година след това живели при
семейството на съпругата му, като там не били притеснявани.
С Решение №3685/20.11.2018г.,
на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказал
да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Н.Ф.Б..
Административният орган е обосновал поотделно, както отказа си за предоставяне
на бежански статут, така и този за предоставяне на хуманитарен такъв. На 28.11.2018г.
срещу подпис решението било връчено на жалбоподателката, последната била
запозната с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с
подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 29.11.2018г., чрез
административния орган, видно от поставения регистрационен номер.
В съдебно заседание,
процесуалният представител на оспорващата поддържа жалбата, като допълва, че
атакуваното решение е необосновано и противоречи на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
Твърди, че не са били съобразени всички факти по делото и най-вече с оглед
възприетата от чужденката сериозна опасност за здравето и живота ѝ,
предвид действията на талибаните и това, че била член на партия. Счита, че
решаващият административен орган не е съобразил, че е била хвърлена граната в
къщата им и убито част от семейството и
дъщерята на жалбоподателката.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който
съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено
правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно
чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия
ред, Председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което
(т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва хуманитарен статут. Към датата на издаване на
процесното решение, предвидения срок за произнасяне на административния орган
не е бил спазен. Така допуснатото процесуално нарушение обаче не се е отразило
върху съдържанието на крайния акт и не е довело до формирането на различен
извод относно относимите за произнасянето на органа факти. В тази връзка същото
не е от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание
за отмяна на оспорения акт.
Административният акт
отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.
Административният орган излага поотделно съображения защо приема, че на чужденката
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ
история, така и обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми и дават възможност на чужденката да разбере кои са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което ѝ се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Съдът не констатира при
издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а твърденията в тази насока се явяват
неоснователни. Не се установява органът да е пропуснал да изследва твърдян факт
от бежанската история, свързан с личното положение на молителката. Административната преписка е
попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът
законосъобразно е постановил решението си. В
хода на производството по общия ред с чужденката има проведено интервю,
отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на
преводач на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея. Нещо
повече, проведени са били и допълнителни интервюта с цел изясняване на причините
за напускане на страната по произход на оспорващата.
Не се установява нарушение
на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила,
каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа, което сочи, че
същото е взето предвид, а и с него не се възразява от страна на ДАНС по
предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това.
Съдът намира, че оспореното решение е съответно и на
материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от
изнесената пред него бежанска история, възприема
извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един
обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващата акт на преследване от
страна на официалните власти в А.. Няма и нито един наведен довод от
жалбоподателката, че същата е обект на преследване в А. и от някоя друга
организация. В интервюто пред органа, както и съдебно заседание се посочват
проблеми с талибаните, същите обаче не представляват репресия или преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група от държавата, партии или организации и недържавни
субекти, на които държавата не може или не желае да предостави закрила срещу
преследване. Действително, както органът е приел, хвърлянето на граната в
жилището на оспорващата е по-скоро
криминално деяние, за което няма данни жалбоподателката да е сигнализирала
полицията или други държавни органи. Освен това, няма данни държавата да
отказва да окаже съдействие на търсещата закрила. В случая е налице и друг
факт, който непротиворечиво се описва, както от оспорващата, така и от сина
ѝ, а именно, че преди да напуснат А. са се преместили да живеят в друг
квартал на гр. К., в който не са били притеснявани, като от изложеното от сина
на оспорващата става ясно, че престоят в този квартал е бил около година.
Въпреки това е било взето решение за напускане на страната по произход. Наред с
изложеното следва да се има предвид, че чужденката не твърди към нея да са били
отправяни директни заплахи. Последните са били насочени към сина ѝ, който
е бил шофьор на п. на в. с., като за отбелязване е фактът, че след като той
напуска тази позиция през 2016г (както самият той посочва в интервюто),
заплахите са били преустановени. Според съда, ако семейството на оспорващата е
продължавало да бъде обект на заплахи и след напускането на заеманата от сина
на оспорващата позиция, то тези заплахи са щели да продължат, въпреки смяната
на адреса, на който са живели първоначално.
Посочените от жалбоподателката причини за
напускане и нежеланието за завръщане в страната ѝ на произход не са достатъчни основания за
придобиване на статут. Изложените обстоятелства напълно обосновават направения
от административния орган извод за липса на предпоставки за предоставяне на
статут на бежанец. Ето защо изцяло правилен е изводът на органа, че чужденката напуска
страната си, по съображения, попадащи извън предметния обхват на ЗУБ, като в
тази връзка е достигнал до правилния извод, че предпоставки за предоставяне на
търсения бежански статут не са налице. Правилността на крайния извод за липса
на предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в
изнесената от чужденката бежанска история няма данни,
че тя лично или член на нейното семейство са обект на преследване по смисъла на
ЗУБ в родината ѝ А., било поради нейната (тяхната) етническа
принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или
партия, или поради политическо убеждение. Въпреки споделено членство в политическа
партия в миналото, няма данни да е било осъществено преследване именно поради
тази причина.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката
на ответника за неоснователност на молбата ѝ за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл.9,
ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.
тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденката не навежда като
причина за напускането на А. наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно
наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание. От бежанската ѝ история става
ясно, че тя няма взаимоотношения с властите, които да представляват основание
за предоставяне на хуманитарен статут. В случая реална опасност или риск от
смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по
отношение на чужденката, в качеството ѝ на цивилно лице, не се сочи и съответно не се установява пред органа, както и последният правилно
приема в своето решение при мотивиране на отказа си да предостави хуманитарна
закрила по някоя от хипотезите на чл.9, ал.1 т.1 или т.2 от ЗУБ.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут, това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, е наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Органът приема, че тя изобщо не намира приложение в конкретния случай, който
извод е изцяло основателен и обоснован.
Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с
чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с
Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009
г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji
and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris
van Justitie/, по отправено
от холандска страна преюдициално запитване за
приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на
Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011)
постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването
на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният
да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи
на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи
може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
От събраните от органа данни за положението в А.
се установява, че на територията на тази страна има прояви на въоръжени
сблъсъци. Не са обаче налице данни за проява на такива въоръжени конфликти,
който да обхващат цялата територия на държавата, поради което съдът приема, че
макар и да е налице несигурност в страната, вкл. и да има прояви на насилие, то
положението не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно
насилие, което го определя за такова с характера на въоръжен конфликт, по
отношение на което да намира приложение тълкуването на чл.15, б.„в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитираното по-горе решение от
17.02.2007г. по д. №С-465/2007 г., съответно не е
налице специфичната хипотеза по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на
хуманитарен статут. Т.е. правилно не се обосновава
извода, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на А., е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични
заплахи.
Правилен се явява и изводът, че не се установява
да са налице основанията, визирани в чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за
да се приема извод за предоставяне на такъв статут.
Административният орган е взел
решението си въз основа на информацията, изложена в Справки вх.№МД-434/08.06.2018г.
и вх.№МД-739/05.11.2018г. и е изпълнил задължението си задълбочено и всестранно
да установи релевантните за неговата решаваща воля факти, като е извършил
дължимата проверка съществуват ли опасения на жалбоподателката от преследване
или реална опасност от тежко посегателство, обсъдил е актуалната обстановка в А., като данните от справките
на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на административния орган. Изводите на
последния, че по отношение на
жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или други
основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни. От своя страна след
анализ на информацията от представената по делото Справка
вх.№МД-88/04.02.2019г. за актуалната обществено-политическа обстановка в А.,
съдът установи, че към настоящия момент ситуацията в тези страна не би могла да
се определи като такава, обосноваваща предоставяне на международна закрила на
гражданите ѝ, по причините посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. От изложеното в
справката става ясно, че конфликтите в А. в последните седмици на януари т. г. са
концентрирани в провинциите Х., У., Ф. и Н., последната, от които, към
посочения период, е последният останал бастион на „Ислямска държава“, като
силите на НАТО са насочени основно срещу групировката в Н.. Изложени са данни
за самоубийствен атентат в град Ма. Ш., пров. В.. В информацията се посочва, че
атаката е била извършена докато продължават мирните преговори между талибаните
и представителите на САЩ и въпреки, че още не е постигнато споразумение
специалния американски пратеник е коментирал, че има напредък. В същото време през 2016г. и 2017г. в
страната са се завърнали почти 1.7 милиона А.ски бежанци, а правителството
следва програмата си за реформи. Обобщено, от информацията за А. в официалната
справка може да се направи извод, че на територията на тази страна не е налице
вътрешен или международен военен конфликт, който по своя мащаб и интензитет да
бъде определен като безогледен, даващ основания да се счита, че на гражданите
на тази страна следва да се предоставя международна закрила. Като цяло, след
анализ на данните от представените по делото официални справки, както и на
информацията от други източници, съдът не счита, че обстановката в А. дава
основание за прилагане на чл.8 и чл.9 от ЗУБ по отношение на оспорващата. Изложеното,
както в жалбата, така и в съдебно заседание е неоснователно и не кореспондира
със ситуацията в А.. Няма данни правата на оспорващата да са били нарушени, не
са налице и данни за осъществено спрямо нея преследване. Същата не е била обект
на лични заплахи, не са налице и данни за преследване на лица от етноса на
оспорващата. Освен това, от наличните по делото данни и доказателства данни,
както и предвид настоящата политическа обстановка в А., не може да се приеме,
че в тази страна жените представляват особена социална група, както се твърди в
жалбата, съответно изложеното в тази насока не следва да се приема като
основание за предоставяне на закрила.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореното
решение не страда от пороци, налагащи
отмяната му по смисъла на чл.146 АПК, а подадената против него жалба се
явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ф.Б.
– гражданка на А., против Решение №3685/20.11.2018г. на Председателя на
Държавна агенция за бежанците.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: