Р
Е Ш Е Н И Е
град С., 02. 06. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Димитър Ковачев
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 627 по описа на Софийския
градски съд за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпили въззивни жалби от ищцата в първоинстанционното производство М.П.П. с ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „**********, съдебен адрес ***С.,*** (въззивница-ищца) чрез
упълномощения процесуален представител адвокат С.Н.-К.; съответно от ответника
в първоинстанционното производство Столичната община с адрес град С.,***
(въззивник-ответник), чрез упълномощения представител юрисконсулт
К.Г.. Двете въззивни жалби са насочени срещу решение № 180113, постановено на 19. 08. 2020 г. от Софийския районен съд, 32-ри състав, по гр.
дело № 63134 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното
решение първостепенният
съд частично е уважил предявения иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл.
45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) за сумата 15 000 лева,
като го е отхвърлил в частта над 15 000 лева до пълния претендиран размер
20 000 лева.
Въззивницата-ищца обжалва
решението в частта, в която предявения
иск е бил частично отхвърлен. Поддържа, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, както и че е необосновано. Излага доводи във връзка с
претърпените от нея неимуществени вреди – че е получила тежки травматични
увреждания, че е трябвало да бъде прегледана по спешност в болнично заведение,
че нараняванията ѝ са били обработени чрез налагането на шевове, дренаж и
мазева превръзка, че ѝ е била поставена противотетанична ваксина и
ѝ е била назначена антибиотична терапия, че десният ѝ долен крайни
е бил обездвижен, че е изпитвала болки, че е преживяла психически стрес, който
продължава и до настоящия момент, че са ѝ останали груби белези от
раните, които представляват траен козметичен дефект. Прави извод, че първата
инстанция е нарушила чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди. Иска от въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част, като вместо това уважи предявения иск изцяло. Претендира
разноски в откритото съдебно заседание пред въззивния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
Столичната община обжалва решението в частта, в която предявеният иск е бил
частично уважен. Твърди, че в тази част първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че отговорността за настъпването на неимуществените
вреди следва да се търси на основание чл. 50 ЗЗД, а не на основание чл. 49 ЗЗД,
защото причината за тях е състоянието на решетка на отводнителна шахта, а не
извършването на някаква работа. Оспорва извода на първостепенния съд, че ищцата
не е допринесла за настъпването на вредите. Поддържа, че тя не е проявила
необходимата съобразителност и предпазливост при предвижването си. Освен това
намира, че ищцата не е доказала противоправно поведение от конкретно лице, на
което Столичната община е възложила работа. Ако са настъпили вреди, то заявява,
че голяма част от тях не са в причинно-следствена връзка с инцидента. Ако съдът приеме, че е налице фактическият състав
на чл. 49 ЗЗД, то евентуално оспорва размера на присъденото от първата
инстанция обезщетение като завишен, защото не са били правилно преценени редица
конкретни обстоятелства като броя и вида на медицинските манипулации,
интензивността им, рискът от осъществяването им. Иска от въззивния съд да
отмени „изцяло“ обжалваното решение, а евентуално, ако съдът го приеме за
правилно, то да намали присъденото обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският
градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от заинтересовани лица чрез надлежно упълномощени процесуални представители. Представени са документи за внесени държавни такси в необходимия размер. Във връзка с
изявлението на Столичната община, че иска от въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение „изцяло“, въззивният съд намира, че Столичната
община няма правен интерес да иска отменяването на обжалваното решение в
частта, в която искът срещу нея е бил частично отхвърлен. Ето защо въззивният
съд тълкува тази въззивна жалба в смисъл, че Столичната община иска
отменяването на първоинстанционното решение в частта, в която искът срещу нея е
бил уважен, което следва и от началния текст на въззивната ѝ жалба. При
това положение въззивният съд приеме двете въззивни жалби за редовни и
допустими.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно.
Във връзка с допустимостта му и предвид доводите на Столичната община относно
правната квалификация на предявения иск приема следното. Въззивницата-ищца е
сезирала съда с искане да ѝ бъде присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Това искане е съчетано с фактическите твърдения, съдържащи
се в исковата молба, че докато се е разхождала в град С., ищцата е стъпила
върху отводнителна шахта, че решетката ѝ е пропаднала и че вследствие на
пропадането ищцата е претърпяла неимуществени вреди. В текста на исковата молба
изрично са въведени и твърдения, че пропадането на решетката на отводнителната
шахта се дължи на това, че „длъжностни
лица на ответника не са предприели необходимите действия за обезопасяване на
отводнителната шахта и по този начин са поставили в опасност живота и здравето
на преминаващите през подлеза граждани“. При тези твърдения правилно и
законосъобразно първостепенният съд е квалифицирал предявения иск тъкмо по чл.
49 ЗЗД с определението си, съдържащо проект на доклад по делото, както и с
мотивите към решението си. Искът се основава тъкмо на бездействието на
работници на общината, а не на свойствата и дефектите на решетката на
отводнителната шахта. Щом първата инстанция правилно е квалифицирала предявения
иск и доколкото въззивният съд не констатира служебно пороци на обжалваното
решение, които да обусловят недопустимостта му, то следва да бъде прието за
допустимо.
Относно
правилността на обжалваното решение и предвид въведените от въззивниците доводи
приема следното.
Предмет на делото е осъдителен иск с
правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
въззивницата-ищца е да установи при условията на пълно и главно доказване неправомерно
поведение на работници на общината, изразяващо се в твърдяното бездействие (че
не са предприели мерки по обезопасяването на съответната отводнителна шахта),
настъпването на твърдените неимуществени вреди и тяхната продължителност и
интензивност както и наличието на пряка причинна връзка между противоправното
бездействие на работниците на общината и настъпилите неимуществени вреди.
Противно на твърдяното от Столичната община, въззивницата-ищца не е длъжна да
докаже авторството на противоправното бездействие – кой точно работник на
общината не е обезопасил отводнителната шахта. Достатъчно е тя да установи, че
неправомерното бездействие е било на някой от работниците на общината (в този
смисъл Решение № 27 от 1982 г. по гр.
дело № 126 от 1981 г. на ОСГК на ВС).
При установяването на тези факти в
тежест на Столичната община е да обори предположението за вината на нейния
работник (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Във връзка с доводите на
въззивника-ответник, че въззивницата-ищца е допринесла за настъпването на
вредите, въззивният съд констатира, че с отговора на исковата молба (чието
подаване беше изрично потвърдено от въззивника-ответник в откритото съдебно
заседание пред въззивния съд) Столичната община не е формулирала изрично
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При това положение тя не може
за пръв път да го въвежда с въззивната жалба.
Страните не оспорват изводите на
първостепенния съд, които се подкрепят и от доказателствата по делото, че на
14. 08. 2019 г., около 10, 00 часà, въззивницата-ищца се е разхождала в
град С..*** през подлеза на площад „Ручей“. Когато тя стъпила върху решетката
на отводнителната шахта на подлеза, десният ѝ крак пропаднал и глезенът
ѝ се заклещил. При пропадането и отчупените краища на решетката причинили
охлузване и кръвонасядане на дясната ѝ подбедрица, както и четири прободни
рани и една разкъсно-контузна рана в областта на десния глезен. От внезапното
пропадане освен това било причинено и охлузване на дясната пета на
въззивницата-ищца. Раните кървели. Свидетелят Е.М., който отивал на работа, се
притекъл на помощ на въззивницата-ищца заедно с още неколцина минувачи. Подали
сигнал по тел. 112, при което в 10, 17 часà пристигнали служители
Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които след
около половин час освободили въззивницата-ищца. През това време тя била в
паника, защото не можела да се освободи. След като била освободена,
въззивницата-ищца била откарана от екип на Центъра за спешна медицинска помощ
във Военномедицинската академия. Там тя посетила спешен травматологичен
кабинет. Били направени рентгенографии на дясната ѝ глезенна става, ПХО
на раните в областта на десния глезен, шевове и дренаж, мазева превръзка и
противотетанична ваксина. Свидетелката А.З., приятелка на въззивницата-ищца, я
транспортирала до дома ѝ, където лечението продължило с антибиотична
терапия в продължение на около един месец и трябвало да бъде сменявана
превръзката. През този период за поддържането на лична хигиена на
въззивницата-ищца ѝ била необходима помощ, а освен това и за други битови
дейности (пазаруване и готвене). Налагало ѝ се да лежи с вдигнат крак,
защото иначе получавала отоци. Въззивницата-ищца била стресирана и в началото
сънят ѝ бил нарушен и трябвало да взима сънотворни медикаменти.
Превръзките, дренажите и шевовете били свалени от специалист – хирург, като
болките на въззивницата-ищца отшумели 15 – 20 дни след това. По десния глезен
останали белези. Въззивницата-ищца не претърпяла усложнения вследствие на
претърпените травми и нямала функционален дефицит на ставата на десния глезен.
Неоснователни са доводите на
въззивника-ответник за липса на противоправно поведение на негови работници,
както и за липса на пряка причинна връзка между това противоправно поведение и
претърпените от въззивницата-ищца неимуществени вреди. Общината е длъжна да
осигури и поддържа здравословна и безопасна градска инфраструктура. В частност
тя е длъжна да ремонтира и поддържа пешеходните подлези на основание чл. 30,
ал. 4 от Закона за пътищата. Понеже общината е юридическо лице (чл. 136, ал. 3
от Конституцията) тя осъществява тази дейност чрез свои работници по трудов или
по граждански договор. В дадения случай в нарушение на възложените им от
общината задължения, а освен това и в нарушение на общото задължение да не се
вреди другиму (чл. 45, ал. 1 ЗЗД), работниците на Столичната община са
бездействали и не са подменили ерозиралата решетка на отводнителната шахта на
пешеходния подлез. Това тяхно бездействие е било небрежно – съответните
работници са могли и са били длъжни да подменят решетката, но не са го сторили,
въпреки че това е можело да доведе вреди за въззивницата-ищца или друг
пешеходец. Липсват доказателства, които да оборват вината им. От съвкупната
анализа на доказателствата се установява по категоричен начин, че единствената
причина за претърпените от въззивницата-ищца вреди е тъкмо неправомерното и
виновно бездействие на работниците на Столичната община. Правилно и
законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че са налице всички
елементи на фактическия състав по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
От друга страна, настоящият съдебен
състав не споделя изцяло изводите на първостепенния съд за справедливия размер
на обезщетението за неимуществените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД. Следва да се отчитат разясненията, дадени в
раздел II на Постановление № 4 от 23. 12. 1968
г. на Пленума на ВС, според които понятието „справедливост“ не е абстрактно, а
е свързано с изследването на редица обективни обстоятелства, които съдът следва
да обсъди в мотивите си. Първата инстанция правилно е отчела възрастта на
въззивницата-ищца (68 години към момента на увреждането), необходимостта от
намеса на служители на Главната
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, интензивността и
продължителността на болките и страданията на ищцата, проведената след това
терапия, преживения стрес и обстоятелството, че тя продължава да има видими
белези. Тези обстоятелства обаче са били надценени. Те не могат да обосноват
справедлив размер на обезщетението от 15 000 лева. Освен това
първостепенният съд е пропуснал да отчете други конкретни обстоятелства, като
например липсата на усложнения от травматичните увреждания, пълната
функционалност на ставата на глезена и пълното отшумяване на болките в рамките
на 15 – 20 дни след премахването на шевовете. По преценка на настоящия съдебен
състав всички тези конкретни обстоятелство обосновават присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер от 4 000 лева.
Поради различие в изводите на въззивния
съд и тези на първостепенния обжалваното решение следва да бъде частично
отменено.
Разноски. При този изход на делото въззивният съд
следва да присъди разноски.
Ищцата е била освободена частично от
задължението да внася държавни такси и е заплатила държавни такси в размер на
205 лева, от които пропорционално следва да ѝ бъдат присъдени 41 лева. Тя
е била свободена от задължението да внася авансово разноски. От друга страна, в
нейна полза е била осъществявана безвъзмездна правна помощ, поради което на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде присъдено пропорционално на
уважената част от иска минимално адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.Н..
Като съобрази приложимата към момента на сключването на договора за
безвъзмездна правна помощ редакция на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, съдът намира, че следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 226 лева от общо
дължимото възнаграждение в размер на 1 130 лева. Авансово са били поети от
бюджета на Софийския районен съд разходи за възнаграждение на вещото лице в
размер на 300 лева. От тях пропорционално на основателната част на иска следва
ответникът да заплати на съответния съд 60 лева.
В първоинстанционното производство
ответникът е сторил разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
първостепенния съд в размер 100 лева (от които е присъдил пропорционално 25
лева). Понеже въззивният съд приема 4/5 от иска за неоснователна част, то
всъщност в полза на ответника следва да бъдат присъдени 80 лева. Ищцата е
освободена от задължението за авансово внасяне на разноски, но не и от
отговорност за разноски.
Във въззивното производство
въззивницата-ищца е сторила разноски за държавна такса в размер на 100 лева, а
освен това отново ѝ е била оказвана безвъзмездно правна помощ. Доколкото
обаче въззивният съд приема нейната въззивна жалба за неоснователна, разноски в
нейна полза не следва да бъдат присъждани.
Въззивникът-ответник е сторил разноски
за държавна такса в размер на 300 лева, както и за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и предвид липсата на
фактическа и правна сложност съдът въззивният съд определя на 25 лева. От така
сторените разноски пропорционално на основателната част на неговата въззивна
жалба следва да бъде присъдена сумата 86 лева и 67 стотинки.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 180113, постановено на 19. 08. 2020 г. от
Софийския районен съд, 32-ри състав, по гр.
дело № 63134 по описа за 2019 г., в обжалваната част, в която Столичната
община с адрес град С.,***, е осъдена да заплати на М.П.П. с ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „**********, съдебен адрес ***С.,*** на основание чл. 49 във
връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите разликата над 4 000 лева до уважения размер на иска 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
причинени прободни рани в областта на десния глезен, настъпили на 14. 08. 2019
г. в подлез в град С.,***, в посока към площад „Ручей“, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иска
с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите на М.П.П. с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „**********, съдебен
адрес ***С.,***, срещу Столичната община с адрес град С.,***, в частта, в която се претендира
присъждането на разликата над 4 000
лева до 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинени прободни
рани в областта на десния глезен, настъпили на 14. 08. 2019 г. в подлез в град С.,***,
в посока към площад „Ручей“.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 180113, постановено на 19. 08. 2020 г. от
Софийския районен съд, 32-ри състав, по гр.
дело № 63134 по описа за 2019 г.
в останалата обжалвана част, в която искът с правно основание чл. 49 във връзка
с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на М.П.П. с ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „**********, съдебен адрес ***С.,***, срещу Столичната община
с адрес град С.,***, е уважен до размера 5 000 лева, съответно е отхвърлен
за разликата над 15 000 лева до пълния претендиран размер от
20 000 лева.
ОТМЕНЯВА
решение № 180113, постановено на 19. 08. 2020 г. от
Софийския районен съд, 32-ри състав, по гр.
дело № 63134 по описа за 2019 г.,
в частта за разноските, в която Столичната
община с адрес град С.,***, е осъдена да заплати в полза на адвокат С.Н. от
Софийската адвокатска колегия разликата над
226 лева до присъдената сума 847
лева и 50 стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОТМЕНЯВА
решение № 180113, постановено на 19. 08. 2020 г. от
Софийския районен съд, 32-ри състав, по гр.
дело № 63134 по описа за 2019 г.,
в частта за разноските, в която Столичната
община с адрес град С.,***, е осъдена да заплати в полза на Софийския районен
съд разликата над 60 лева до присъдената сума 675 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
М.П.П.
с ЕГН ********** да заплати в полза на Столичната община с адрес град С.,***, още 55 лева, представляващи разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата 86 лева и 67 стотинки, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или/и
ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.