№ 1118
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501682 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Националното бюро за правна помощ /НБПП/
срещу Решение № 2270/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 15509/2022 г. по описа на
ВРС, XXVI състав, с които е прието за установено по отношение на него, че А. А. Г. не
дължи сумата от 300 лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение от
Националното бюро за правна помощ, за която сума е издаден изпълнителен лист от
14.06.2016 г. по гр.д. № 16740/2011г. по описа на Варненски районен съд, поради погасяване
на вземането по давност, на основание чл.439 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП и
че давностния срок за погасяване на вземането е спрял, считано от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г., поради което давността се удължава с периода, за който не е текла.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска с
правно основание чл. 439 от ГПК. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна А. А. Г. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по
така подадената жалба.
1
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на А. А. Г. против Националното
бюро за правна помощ /НБПП/ с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за
установено между страните, че не дължи сумата от 300 лева, представляваща изплатено
адвокатско възнаграждение от Националното бюро за правна помощ, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 14.06.2016 г. по гр.д. № 16740/2011 г. по описа на Варненски районен
съд, поради погасяване на вземането по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника НБПП, с който
се излагат възражения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като от една страна е
налице висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист, който
е абсолютна процесна предпоставка за допустимост на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, а от
друга ищецът сочи наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на
съдебното производство по спора, във връзка с който е издаден изпълнителен лист, каквото
е изискването на разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК за допустимост на предявения иск.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция и пред
настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост на
сумата, предмет на изпълнително дело № 20217180400627 по описа на ЧСИ С.К.Д..
Наведени са доводи за изтекла погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД от датата на
издаването на изпълнителния лист – 14.06.2016 г. до 14.07.2021 г., когато е образувано
изпълнителното производство.
Изп.д. № 20217180400627 по описа на ЧСИ С.К.Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на
действие ВОС е образувано по молба на НАП с вх. № 11482/14.07.2021 г. за вземане в
2
размер на 300 лева – разноски за предоставена правна помощ.
Настоящото вземане е частно такова по силата на разпоредбата на чл. 162, ал. 4 от
ДОПК и чл. 27б от ЗПП, поради което и се събира по реда на ГПК /чл. 163, ал. 2 от ДОПК/.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемане на действия за принудително
изпълнение се прекъсва давността, като съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Първото предприето изпълнително действие спрямо
длъжника е с дата 14.07.2021 г., когато с молбата за иницииране на принудителното
производство е поискано и опис, оценка и продан на движимото имущество, собственост на
длъжника, находящо се в дома му. Това съгласно т. 1 от ТР № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС
съставлява насочване на изпълнението върху определен имуществен обект на длъжника.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства.
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително /68 дни/ погасителната давност е била спряна по
силата на закона.
Въз основа на това следва, че от датата на издаване на изпълнителния лист –
14.06.2016 г. до първото предприето действие по изпълнителното дело – 14.07.2021 г., след
приспадане на времето, в който давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, ал. 2 от
ЗМДВИП, срокът на петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за вземането на НБПП не
е изтекъл. Още повече, че видно от § 29 на ПЗР на ЗМДВИП погасителна давност по време
на извънредното положение не тече и за публичните вземания на Държавата и общините.
Нелогично е да се приеме, че такава тече само за частните държавни вземания, докато да
всички останали /публични и частни/ погасителната давност се спира. Водещото в
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗМДВИП е вида на вземането /частно/, а не субекта.
Поради изложените мотиви исковата претенция по чл. 439 от ГПК се явява
неоснователна и следва да се отхвърли. Като е достигнал до различни крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, поради което то следва да
бъде отменено, като вместо това въззивният съд следва да постанови ново, с което отхвърли
изцяло предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
2270/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 15509/2022 г. по описа на ВРС, XXVI състав
следва да бъде ревизирано.
3
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Ответникът – въззивник в настоящото производство
отправя искане за присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното и във въззивното производство обаче НБПП е представлявано от
неговите Председател и Зам. председател, а не от служител, заемащ длъжността
„юрисконсулт“, поради което и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции не
следва да бъде присъждано. Доказателства за направени разноски пред ВРС не са
представени.
За въззивна инстанция на въззивника НБПП на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да му се присъдят разноски като въззиваемият Г. следва да бъде осъден да заплати сумата от
25 лева, представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2270/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 15509/2022
г. по описа на ВРС, XXVI състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ****** против
Националното бюро за правна помощ, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 52 с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено, че А. А. Г.
не дължи сумата от 300 /триста/ лева, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение
от Националното бюро за правна помощ, за която сума е издаден изпълнителен лист от
14.06.2016 г. по гр.д. № 16740/2011 г. по описа на Варненски районен съд, поради
погасяване на вземането по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ на
Националното бюро за правна помощ, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 52 сумата от 25 /двадесет и пет/ лева - разноски за въззивното производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5