№ 117
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000167 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 393 от 31.03.2022г. по гр. д. №
4298 по описа за 2021г. признава за установено, че „Голд къмпани-ИС“
ЕООД ЕИК203048689 със седалище гр. Русе, ул. „Славянска“ №17,
представлявано от управителя И.Т.А. дължи на „Енерго-Про Продажби”
АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258, сумата от 199,14лв. - главница за предоставена
услуга достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност по 3бр. фактури: № **********/11.08.2020г.,
№**********/10.09.2020г. и № **********/08.10.2020г., ведно със законната
лихва считано от 27.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
10.21лв. обезщетение за забава по посочените фактури считано от падежа на
всяка от тях до 06.04.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1153 /
28.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№2228/2021г. по описа на Районен съд - Русе.
1
Въззивна жалба срещу решението на районния съд е подадена от адв. В.
Р. - пълномощник на „Голд Къмпани ИС“ ЕООД, която твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Констатациите на съда за
обстоятелствата, които са безспорни и не се нуждаят от доказване, са
правилни, правилно е определен и спорният въпрос, а именно кога са
прекратени облигационните правоотношения между страните, но изводите, с
които е мотивиран съдебният акт, са неправилни и в противоречие със
законовите разпоредби. Отношенията между страните в конкретният спор се
уреждат от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителната
електрически мрежи на ДКЕВР и ОУ на Енерго - про, респ. ЕРП север.В
Наредбата са уредени условията за присъединяване и преустановяване на
присъединяването на обекти към електрическата мрежа. Процедурата започва
с подаване на искане за присъединяване, което в конкретният случай следва
да се подаде от лицето, на чието име е издадено разрешението за временно
поставяне на преместваем обект / чл. 5,ал.2, т.З от Наредбата /, като към него
се прилага разрешението и се посочва периодът, за който е необходимо
временното снабдяване /чл.6, ал. 3 от Наредбата/. Отношенията между
страните се уреждат със становището за условията за присъединяване и не се
сключва договор /чл.14, ал.З/. Съгласно ОУ на Енерго-про/ЕРП север,
продажбата на ел. енергия не се ограничава със срок, освен когато в
заявлението за продажба е посочен определен срок от страна на потребителя -
чл.19. В чл. 27 са уредени случаите за преустановяване на снабдяването, а
именно когато ползвателя престане да отговаря на условията да бъде
ползвател се прекъсва снабдяването с ел. енергия. При постановяване на
съдебното решение, първоинстанционният съд не е съобразил, че се
снабдяват с електрическа енергия три вида обекти - постоянни
непреместваеми, които са преобладаващи, временно непреместваеми –
строежи - и временно преместваеми. Срокът им за снабдяване е различен. За
първите е неопределен и се преустановява след подаване на заявление, най-
малко до 30 дни преди преустановяването на захранването. За вторите - след
приключване на строежа, а за последните - след изтичане на срока, за който е
издадено разрешението за поставяне на обекта. Видно от събраните по делото
доказателства облигационните отношения между страните са възникнали по
повод захранване на временен преместваем обект с електрическа енергия за
2
периода от 11.06. до 22.06. 2014г. и са приключили на 27.06.2014г., когато
техническото средство за измерване на потребената ел. енергия е
демонтирано по заявление на клиента. Съгласно доклада по делото, ищцовото
дружество следва да докаже, че към момента на издаване на фактурите е
имало присъединяване на временен обект към електрическата мрежа. Не са
представени доказателства за такова присъединяване, монтирането на
електромер с фабр. No 1114090935647509, който е заменен по инициатива на
"Елекроразпределение Север"АД с нов с фабр. No 1114090935645510 -
демонтиран по заявление на жалбоподателя, следва да е обвързано с ново
заявление за присъединяване, каквото ищцовото дружество не е представило.
Представените констативни протоколи за смяна и демонтаж на електромера
доказват само и единствено, че на посоченият адрес е имало поставено
техническо средство за измерване на потребена ел. енергия, но не и че на този
адрес е имало поставен обект, който да е снабден с нея, обстоятелство, което е
необходимо условие за възникване на облигационни отношения съгласно
законовите разпоредби. Предвид изложените съображения, жалбоподателят
моля въззивния съд да отмени решението на районния съд и да постанови
друго, с което да признае за установено по отношение на „Голд Къмпани Ис“
ЕООД, че не дължи на "Енерго Про Продажби" АД сумата в размер на
199.14лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2012г. до
окончателното изплащане, сумата в размер на 10.21лв. - обезщетение за
забава, както и разноски в полза на ищцовата страна за заповедното и
първоинстанционното производство, както и да присъди разноски за
въззивното производство.
Окръжният съд намира, че въззивната жалба е подадена в законния срок
от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване
решение на районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят
е внесъл държавна такса по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
„Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* чрез адв. Е. Б. К. подава
отговор, в който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
постановеното решение - правилно. Фактурата, издавана от краен снабдител
3
на краен клиент, включва както дължимата сума за потребена енергия,
изчислена по определена от КЕВР цена за съответния период, така и дължими
към преносното и разпределителното предприятие мрежови услуги, акциз,
надбавки и дължим ДДС. Последното е законово закрепено в чл. 28, ал. 1 от
Правилата за търговия с енергия /ПТЕЕ/, съгласно който небитовите крайни
клиенти, какъвто е и ответника, заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител. За процесния период
ответникът няма отчетена потребена енергия в обекта, съгласно данни на
електроразпределителното предприятие, извършващо отчитането на
собственото му СТИ - Електроразпределение Север АД. Поради изложеното в
посочените фактури не е начислена дължима сума за потребена енергия. Не
са начислявани и суми за мрежови услуги - достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа и пренос по
електроразпределителната мрежа, доколкото тези услуги се изчисляват на
база потребени количества ел. енергия, каквито за периода няма. По същата
причина с издадените фактури не е начисляван акциз и надбавка за фактор
мощност по НРЦЕЕ. За процесния период във фактурите на ответното
дружество е начислявана единствено мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“. ЕПП няма задължение да прекратява
правоотношенията си с клиенти, които не потребяват електроенергия, след
като това не е било поискано от тях самите. Съгласно чл.19 от ОУ,
продажбата на електрическа енергия не се ограничава със срок в рамките на
действието на лицензията за обществено снабдяване на дружеството, освен
при включване в заявлението за продажба на определен срок от страна на
потребителя. В конкретния случай такова заявление не е представено.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат върху
фактурираните количества активна електрическа енергия и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3
по утвърдените от комисията цени. Считано от 01.07.2020 г. и на основание
предвидената в ПТЕЕ възможност, както и на основание Наредба № 1 от
14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергията „Електроразпределение
Север“ АД начислява цена за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ на база на предоставена мощност до
мрежата. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа се образува
4
по групи клиенти въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни
приходи съгласно чл. 10 и утвърденото прогнозно количество електрическа
енергия за разпределение до крайни клиенти или
предоставената/договорената мощност, съгласно чл. 28 от Наредба № 1 от
14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергията, издадена от КЕВР. С
Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР е одобрила по предложение на
„Електроразпределение Север“ АД цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, формирана на база
предоставена мощност, вместо на база количество консумирана ел.енергия,
каквато се е прилагала до този момент. Определената от КЕВР цена с
цитираното решение е приложена при остойностяване на мрежовата услуга
„достъп до разпределителната мрежа“, доколкото ответникът е небитов
абонат, като за изчисленията е използвана предоставената мощност на
клиента в размер на 39 кВт за обекта. Във връзка с промяната в начина на
калкулиране на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“
и преминаване от изчисление на същата на база потребено количество ел.
енергия /приложимо до 01.07.2020 г./ към изчисление на база на предоставена
мощност /след 01.07.2020 г./, от края на 2019 г. „Електроразпределение
Север“ АД е развило мащабна информационна кампания за уведомяване на
небитовите си клиенти. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да потвърди решение № 393 от 31.03.2022 г., по гр. д. №
4298/2021 г. на Районен съд – Русе, както и да бъдат присъдени съдебните
разноски за тази инстанция.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение,
събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие
следното:
Делото пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК, предявен от „Енерго-Про Продажби” АД срещу „Голд-
Къмпани-ИС“ ЕООД, за установяване съществуването на парично
задължение за заплащане цена за достъп до разпределителна мрежа на база
предоставена мощност по следните фактури: фактура
№**********/11.08.2020г. на стойност 9,26лв. за периода от
05.06.2020г. до 04.07.2020г., фактура №**********/10.09.2020г. на
стойност 71,78лв. за периода от 05.07.2020г. до 04.08.2020г., фактура №
**********/08.10.2020г. на стойност 118,10лв., за периода от 05.08.2020г. до
5
04.09.2020г., общо 199,14 лв. главница и мораторна лихва в общ размер от
10,21 лв. за забава по трите фактури за периода от техния падеж до 06.04.2021
година.
Ответникът „Голд-Къмпани-ИС“ ЕООД възразява, че преместваем обект
лунапарк в гр. Търговище е бил захранен с електроенергия, но захранването е
прекратено и електромерът – демонтиран на 27.06.2014г. След тази дата
ответникът не е ползвал електроенергия за този обект.
Фактурите са издадени за обект с абонатен номер 21044160 „Луна парк“
в гр. Търговище, ул. „Александър Стамболийски“, Лидл. Община Търговище
е разрешила на „Голд Къмпъни-ИС“ЕООД да постави временно
преместваемо съоръжение – атракционно - увеселително съоръжение
Лунапарк Гертнер – в гр. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“ срещу
Професионална техническа гимназия „Цар Симеон Велики“ до супермаркет
Лидл за времето от 11.06.2014г. до 22.06.2014г. съгласно договор за наем от
1.06.2014г. „Енерго-про продажби“ е издало фактура №
**********/5.06.2014г. за цена 354,48 лв. за услуга: Присъединяване на
временен обект с трифазно захранване“. На 27.06.2014г. „Енерго-про
продажби“ е съставило протокол за демонтаж на директен електромер по
постъпило заявление от клиент.
Отношенията между страните по делото се уреждат от Наредба № 6 от
24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи в сила от 04.04.2014г., издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране.
Процесният обект е такъв по чл. 4, ал. 1, т. 8 от наредбата: временно
електроснабдяване на преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ. Процедурата
започва с подаване на искане за присъединяване от лицето, на чието име е
издадено разрешението за временно поставяне на преместваем обект (чл. 5,
ал.2, т.3 от наредбата) като към него се прилага разрешението от общината,
договора за наем и се посочва периодът, за който е необходимо временното
снабдяване (чл.6, ал.3 от наредбата). Не се сключва договор (чл.14, ал.3), а
ползвателят на преместваемия обект се съгласява със становището за
условията за присъединяване. При временните преместваеми обекти срокът
за ползване на електронерегия е съществена част от условията за
6
присъединяване. Присъединяването към електропреносната мрежа е
временно и съвпада със срока за ползване на преместваемия обект съгласно
разрешението от общината. В случая облигационното отношение между
страните е възникнало по повод захранване на временен преместваем обект с
електрическа енергия за периода от 11.06. до 22.06. 2014г. Правоотношението
е прекратено на 27.06.2014г., когато техническото средство за измерване на
потребената ел. енергия е демонтирано по заявление на клиента. След тази
дата между страните по делото няма облигационни отношения, които да
пораждат някакво задължение за жалбоподателя. Прекратяването на
отношенията е станало по правилата на чл. 47 от наредбата: след изтичането
на срока на договора (договор между страните има, макар и не в
общоприетата писмена форма, а като писмено становище за условията за
присъединяване) мрежовият оператор е преустановил присъединяването на
обекта, а жалбоподателят като ползвател на присъединения обект е осигурил
възможност на мрежовия оператор да демонтира и изнесе електромера.
Жалбоподателят е спазил всички изисквания за преустановяване на
присъединяването и на снабдяването с електрическа енергия след изтичане
срока на разрешението за ползване на преместваем обект. Жалбоподателят не
е имал задължение след като веднъж е подал заявление за демонтаж на
електромер, удостоверено в протокол № 1056492 от 27.06.2014г., да подава
ново заявление за закриване на партида.
Временният преместваем обект е бил монтиран на празен терен от 2
дка, който е собственост на трети лица и е бил отдаден под наем за кратък
срок на жалбоподателя. Мрежовият оператор е могъл да установи договорни
отношения с нов клиент на същото място, било със собствениците на имота,
било с друг ползвател. Това обяснява демонтаж на електромер на
24.09.2020г., за който не се установи кой, кога и на какво основание е
поискал да бъде монтиран. „Голд-Къмпани-ИС“ ЕООД не е подавало ново
искане за присъединяване към електропреносната мрежа, нито е могло да
направи това без друг договор със собствениците на имота и ново разрешение
от общината. Действително И.А. като представител на „Голд Къмпани-ИС“
ЕООД на 14.09.2020г. е поискала от ЕРП Север прекратяване на достъпа до
електропреносната мрежа, а от Енерго-Про – закриване на „временно
преместваемата партида“. И в двете искания става ясно, че жалбоподателят
иска документално оформяне на станалото в миналото прекратяване на
7
договорните отношения по повод временния обект лунапарк. Правдоподобно
звучи мотивът на жалбоподателя, че е бил принуден да подаде ново
заявление, за да прекрати „натрупването на тези абсурдни сметки“.
„Енерго-Про Продажби” АД не твърди и не доказва „Голд-Къмпани-
ИС“ ЕООД да е поискал отново през 2019 или през 2020г. присъединяване
към електропреносната мрежа и да е бил монтиран отново електромер на
същото място, който да отчита потребена електроенергия от „Голд-Къмпани-
ИС“ ЕООД. По делото е установено, че партидата на „Голд-Къмпани-ИС“
ЕООД не е била закрита след изтичане срока за ползване на преместваемия
обект през 2014г., а през 2020г. е демонтиран електромер, поставен на същото
място неизвестно по чие искане. При тези данни не може да се обоснове
отговорност на „Голд-Къмпани-ИС“ ЕООД за заплащане на цена за достъп до
разпределителна мрежа на база предоставена мощност за исковия период
от 05.06.2020г. до 04.09.2020г.
Районният съд е уважил предявения иск на „Енерго-Про Продажби” АД
като е приел, че исканията на ответното дружество през 2020г. и неоспорения
протокол за подмяна на СТИ от 19.09.2019г. установяват, че отношенията
между страните не са били прекратени през 2014г. и са съществували и през
2019 и 2020г. Окръжният съд не споделя тези изводи. Констативен протокол
№ ********* от 19.09.2019г. за проверка и подмяна на СТИ по инициатива на
„ЕРП Север“ АД формално не е оспорен като документ, но преценката на
доказателствената му сила от районния съд не е правилна. Записано е, че
проверката и подмяната на електромера се прави в присъствие на клиента
„Голд Къмпани-ИС“ ЕООД, който е бил представляван от И.А.Й. и има
саморъчен подпис. „Голд-Къмпани-ИС“ ЕООД винаги е било представлявано
от едноличния собственик и управител И.Т.А.. Няма данни за пълномощник с
име И.А.Й., нито това лице е идентифицирано с ЕГН в протокола.
Окръжният съд приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, но неправилно. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл. 271 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 393 от 31.03.2022г. по гр. д. № 4298 по описа за
2021г. на Русенски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” №258 иск да се признае за установено, че „Голд
къмпани-ИС“ ЕООД ЕИК203048689 със седалище гр. Русе, ул. „Славянска“
№17, представлявано от управителя И.Т.А., дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сумата от 199,14лв. - главница за
предоставена услуга достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност по 3бр. фактури: № **********/ 11.08.2020г., №
**********/ 10.09.2020г. и № **********/ 08.10.2020г., ведно със законната
лихва считано от 27.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
10.21лв. обезщетение за забава по посочените фактури считано от падежа на
всяка от тях до 06.04.2021г., за които суми е издадена Заповед №
1153/28.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№2228/2021г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК103533691, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, да
ЗАПЛАТИ на Голд къмпани-ИС“ ЕООД ЕИК203048689 със седалище гр.
Русе, ул. „Славянска“ №17, представлявано от управителя И.Т.А., сумата 650
лв. (шестстотин и петдесет лева) разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9