Р Е Ш Е Н И Е
№ 366/5.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 79 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано
по жалбата на Н.З.П. с ЕГН ********** *** против с Решение № Ц
1040-02-173/21.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдил
Разпореждане № О-02-000-00-01427061/16.11.2020 г. на Ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен в противоречие с материалния закон. Твърди, че през посочения период
е работил по трудов договор в „ГРГ Експорт“ ЕООД, с място на работа
производствена база в с. Мало Конаре, област Пазарджик, на длъжност шофьор на
товарен автомобил МАН, с рег. № ***. Счита, че е недопустимо да бъде лишен от
правото си да ползва болнични, след като лекар е преценил, че се нуждае от
лечение. Моли се да бъде отменено оспореното решение и преписката да бъде върната
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне по подаденото
заявление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. П.,***, който по изложени подробни съображения моли съда да отмени процесното
решение като неправилно и незаконосъобразно, съответно да върне преписката на
административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на
разноските.
Ответникът по оспорването, редовно призован, не се представлява. По делото
е постъпило писмено становище с вх. № 1656/22.02.2021 г. от главен юрисконсулт В.,
която по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение жалбата и да
се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното мотивирано решение
като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските.
Административен съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на
чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решението, чиято законосъобразност е предмет на делото, е отхвърлена жалбата
на Н.П. срещу Разпореждане № 0-2-000-00-0142701/1.11.2020 г. на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас, с което е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по представен болничен лист № Е 20200437902 на основание чл. 40, ал.
3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване. Постановеното решение е съобщено на
жалбоподателя срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен срок е упражнил
правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.
С оспореното решение ответникът е приел, че няма възникнало осигурително
правоотношение, каквото жалбоподателят претендира като породено от трудово
правоотношение, поради което същият няма качеството на осигурено лице с
аргумент от §1, т. 3 от ДР на КСО.
Всъщност от внимателния прочит на мотивите в това решение се установява, че
липсата на тези предпоставки се обосновава от ответника с невалидност/недействителност
на осигурителното правоотношение – трудово такова. Оттам е изведен и довода, че
за жалбоподателя не е налице и задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Всъщност ответникът е приел, че е налице привидно правоотношение, целящо
имитиране на качествата осигурено лице по отношение на жалбоподателя.
Видно е от преписката, че в хода на административното производство
администрацията е приобщила трудов договор № 47/01.05.2020 г., от съдържанието
на който се установява, че на 01.05.2020 г. между страните по него – „ГРГ
Експорт“ ЕООД Бургас, представлявано от Д. П. Б., и жалбоподателя е уговорено
последния да престира работната си сила като "шофьор на товарен автомобил"
на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.,
като работникът следва да постъпи на работа на същата дата или в седемдневен
срок от предоставяне на екземпляр от сключения трудов договор и уведомлението
до НОИ по чл. 63, ал. 1 от КТ.
Началото на административното производство е поставено с подаване на
удостоверение с вх. № Р14-02-000-00-*********/05.11.2020 г. в ТП на НОИ гр. Бургас,
приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по
болничен лист № Е20200437902 за временна неработоспособност поради общо
заболяване, издаден на Н.З.П., с период на неработоспособността 01.10.2020 г.
до 06.11.2020 г. Съгласно данните от информационните масиви на НОИ Н.П. е
осигурен и работи по трудово правоотношение с "ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК
*********.
Във връзка с инициирана от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик
проверка на осигурителя "ГРГ Експорт" ЕООД (дружеството, с което Н.П.
е имал сключен трудов договор) поради наличие на данни, които могат да доведат
до издаване на разпореждане за отказ на парично обезщетение за временна
неработоспособност е извършена проверка. Проверката на контролните органи на ТП
на НОИ - Пазарджик е приключила със съставянето на Констативен протокол №
КП-5-12-00837122/06.11.2020 г. и издаването на задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193/06.11.2020
г. за заличаване на данни. Задължителните предписания са връчени на 09.11.2020
г. на управителя на дружеството Д. П. Б., не са обжалвани и са влязли в сила.
Материалите от извършената проверка са изпратени на Районна прокуратура гр. Бургас,
на основание чл. 108а от КСО, за предприемане на действия по компетентност.
При извършен обстоен анализ в информационната система на НОИ, в Търговския
регистър и в информационния справочник "Апис" и "Лакорда" е
установено, че осигурителят „ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е
регистриран на 18.03.2015 г. като дружество с ограничена отговорност „ГРГ Експорт"
ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Г.Р. Г., с адрес по
седалище и управление на дружеството, гр. София, район „Младост 1", бл. № *,
вх. *, ет. *, ап. *.
Считано от 16.04.2019 г. дружество „ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е
прехвърлено, като за едноличен собственик на капитала и управител е вписан Д.
П. Б., с адрес по седалище на дружеството гр. Пазарджик, ул. ***. Считано от
20.03.2020 г. дружество „ГРГ Експорт" ЕООД, ЕИК ********* е с едноличен
собственик на капитала и управител - Д. П. Б., и с адрес по седалище и
управление на дружеството гр. Бургас, ул. ***.
От мотивите на оспореното решение се установява, че при извършена проверка
в информационната система на НОИ „Регистър на трудовите договори" е
установено, че дружеството е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за
сключени трудови договори за 93 лица. 91 броя от трудови договори са сключени
от месец март 2020 г. Към момента на проверката са подадени 11 уведомления за
прекратяване трудови договори. Съгласно информационната система на НОИ данни по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани за 01.2017 г. и за периода от 03.2020 г.
до 09.2020 г. като дължимите осигурителни вноски за ДОО не са преведени.
Във връзка с постъпил сигнал за извършване на проверка по делегация, на
основание чл. 31, ал. 4 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизинна дейност е издадена заповед № ЗР-5-12-00799252 от 18.08.2020
г., с която е възложено извършване на проверка на осигурителя от главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Пазарджик.
На 15.09.2020 г. е осъществен контакт с г-н Б., при който са му връчени
заповедта за проверка и задължителни предписания № ЗД-1-12-********** от
11.09.2020 г. за представяне на ведомости за заплати и присъствени форми за
наети лица, трудови досиета, дневник-регистър на болничните листи и дневник за
издадените удостоверения за пенсиониране. Задължителните предписания със срок
за изпълнение 7- работни дни, не са изпълнени, за което е съставен акт за
установяване на административно нарушение №АИ-1-12-00815523 от 28.09.2020 г.,
по който не е постъпило възражение.
Административният орган е достигнал до извода, че дружество не е извършвало
дейност по смисъла на Търговския закон за периода от 31.08.2016 г. до
30.09.2020 г., която да поражда необходимост от назначаването на лицата по
трудови правоотношения, както и че за същите не е изпълнен съставът на чл. 10
от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за
да ползват осигурителни права.
На дружество са издадени Задължителни предписания за заличаване на
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за заличаване на данните за
осигурителен стаж и осигурителен доход за общо 93 (деветдесет и три) лица за
посочени в задължителното предписание периоди, вкл. за жалбоподателя, за
времето от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г. Предписанията са връчени лично на
собственика и управителя на дружеството Д. Б. на 09.11.2020 г., не са обжалвани
и са влезли в сила на 24.11.2020г.
За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е
допуснат до разпит свидетелят И. Г. Л., чиито показания съдът възприема и
кредитира като достоверни, последователни и непротиворечащи на събраните по
делото писмени доказателства.
В отговор на поставените му въпроси свидетелят заяви, че работи във фирма „ГРГ
Експорт“ ЕООД от края на май 2020 г. и до момента. Има висше икономическо образование
и заема длъжността „Мениджър“ във фирмата. Конкретните му задължения, които изпълнява,
са да търси клиенти на фирмата, най-вече се занимава с продажбата на продукцията.
Основната дейност на фирмата е добив на диворастящи гъби и трюфели и набраната продукция
ежедневно се продава на клиенти. Свидетелят посочи, че през лятото на 2020 г. в
определени моменти е имало доста добър добив. Имало е дни, когато от диворастящи
гъби са се беряли по няколко тона на ден, от трюфелите 50, 60, 70 кг на ден. С настъпването
на пролетта и началото на летния сезон, когато се затопли времето от април и май
месец, започва събирането на работници и организиране на дейността. Според
свидетеля през активния период на миналата година е имало моменти, когато е имало
90 човека, назначени на трудов договор, като май месец са били петдесет, юни –
70, юли – 80. Свидетелят посочи и фирми, с които работят, а именно: „Гъбиланд“,
с. Черногорово, в с. Братаница – „Тренд био експорт“, в с. Куртово Конаре фирма
„Солариум“.
Свидетеля Л. заяви, че познава Н.З.П.,*** и е дългогодишен професионален шофьор,
бивш тираджия. Назначен е във фирмата като шофьор, тъй като има богат опит в шофьорлъка.
Неговите задължения са били да управлява товарния автомобил МАН с рег. № ***, както
и бусовете на фирмата – три бели Мерцедеса ***. Според свидетелските показания Н.П.
е бил ангажиран целодневно с работа, тъй като сутрин качвал работниците, амбалаж,
инструменти, инвентар и ги е откарвал на местата, където е организиран добива и
брането на гъбите. Тъй като фирмата имаше разрешение на територията на ДГС Пазарджик,
брането е осъществявано в районите покрай реката – Црънча, Паталеница, Дебръщица,
Баткун, Добра вода, нагоре след Добра вода по посока Св. Константин и Елена, от
двете страни на пътя в гората. Н.П. също така се е включвал и в добива на гъби,
като всички останали, товарел е и е разтоварвал амбалажа, после е товарел готовата
продукцията, сортирал, измервал на кантара добитата продукция, доставял продукция
на клиенти предимно с камиона.
Свидетелят посочи, че Н.П. е имал проблеми с крака, бил е трудно подвижен и
изпитвал силна болка, поради което си е направил операция на тазобедрената
става.
Като доказателства по делото от жалбоподателя са представени: Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 18.05.2020 г., Позволително за
ползване на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 00308/22.04.2020 г. на
територията на ТП ДГС Пазарджик, Превозен билет Серия А № 01919 за
транспортиране на гъби и горски плодове от 22.04.2020 г., Протоколи за подадени
данни (приложение № 9 към чл. 8, ал. 7 от Наредба Н – 13 за месеците май, юни,
юли, август, септември 2020 г., ведно с ведомости за заплати, в която фигурира
и жалбоподателя Н.П.). Представени са и удостоверения от Сдружение „Асоциация
на преработвателите на диворастящи гъби и плодове в България“ от 10.05.2020 г.
за успешно преминал инструктаж на работниците, договори за наем, договори за
продажба, както и Удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване
на диворастящи гъби № 75/05.06.2020 г. от ОДБХ Пазарджик, уведомление за данни
от справката декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за
периода от месец май до месец септември 2020 г., ведно с издадени фактури за
продажба на гъби, справка изх. № 02388203046861/12.06.2020 г. за уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена
форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При
издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт
е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт
противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.
Събраните в хода на административното производство доказателства са довели органите
на ТП на НОИ гр. Бургас до извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова
дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор с „ГРГ
Експорт“ ЕООД. Тези изводи съдът намира за неправилни.
Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплащането се извършва
въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. От същата разпоредба следва,
че за да упражни това свое право, лицето трябва да е осигурено и да има най-малко
шест месеца осигурителен стаж като осигурено за съответния риск. Разпоредбата на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО определя осигуреното лице като физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От това легално определение
следва, че осигурено лице е това лице, което извършва трудовата дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудовата си дейност и за което са
внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая
спорът е именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не
е осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта
на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от
страна на осигурителя.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство не се разглежда въпросът
за действителността на трудовия договор. Той не може да се решава инцидентно по
повод на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор
правоотношение. Този извод се налага при внимателното тълкуване на разпоредбите
на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 от КТ. По аргумент за по-силното от разпоредбата на чл.
74, ал. 5 от КТ следва да се приеме, че и контролни органи по повод на административни
спорове не могат в хода на административно производство да се позовават инцидентно
на необявена по надлежния ред недействителност на трудово правоотношение. За неговата
действителност е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането
на правоотношението и готовността на работника, служителя да престира работната
си сила. В този смисъл уведомлението, което работодателят е длъжен да изпрати в
НАП не е елемент от фактическия състав, пораждащ трудовото правоотношение. От съдържанието
на определението за осигурено лице обаче следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно за целите на осигуряването. Изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице"
по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето
да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва
да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.
В конкретния случай по делото са представени писмени и гласни доказателства
за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателя по сключения
договор. Представен е не само трудов договор, но и длъжностна характеристика, от
която да се установява какви са основните му задължения. Разпитан е свидетелят И.
Л., мениджър на фирмата, от чиито показания се установява не само, че
дружеството е осъществявало реално дейност по бране на диворастящи гъби, но и
факта, че Н.П. е бил един от работниците във фирмата, осъществяващи
транспортирането на добитото количество продукция.
Освен това поделото са представени и редица писмени доказателства, от които
се установява, че „ГРГ Експорт“ ЕООД реално е осъществявало дейност, а именно Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 18.05.2020 г., Позволително за ползване
на недървесни горски продукти серия ЮЦДП № 00308/22.04.2020 г. на територията на
ТП ДГС Пазарджик, Превозен билет Серия А № 01919 за транспортиране на гъби и горски
плодове от 22.04.2020 г., Протоколи за подадени данни (приложение № 9 към чл.
8, ал. 7 от Наредба Н – 13 за месеците май, юни, юли, август, септември 2020 г.,
ведно с ведомости за заплати, в която фигурира и жалбоподателя Н.П.), уведомление
за данни от справката декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби
за периода от месец май до месец септември 2020 г., ведно с издадени фактури за
продажба на гъби и др.
Същите не са оспорени от ответната страна, поради което съдът намира, че
същите имат съответната доказателствена сила за отразените в тях факти и
обстоятелства.
Предвид на това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство
доказателства безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят е извършвал трудова
дейност, тоест реално е осъществявал трудова дейност в изпълнение на задълженията
си по сключеният трудов договор.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено, а преписката
върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати
направените по делото разноски в размер на 10 лева държавна такса, 600 лева
адвокатски хонорар или общо 610 лева.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ -
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 1040-02-173/21.12.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Бургас, с което е потвърдил Разпореждане № О-02-000-00-01427061/16.11.2020
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Директора на ТП на НОИ гр. Бургас да заплати на Н.З.П. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на общо 610 лв. (шестстотин и десет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.