РЕШЕНИЕ
№ 570
г. г. Х., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Х., VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640100856 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на К. Г. Д. за обявяване нищожността на Заповед № ДС
– 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Х., с която е одобрен План на
новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на г. Х., в частта й касаеща
новообразуван имот с идентификатор 77195.730.153 , с площ от 2233 кв.м., при граници и
съседи: 1. 77195.730.154, Жил.територия; 2. 77195.730.157, Жил. територия; 3.
77195.730.156, Жил.територия; 4. 77195.730.655, Жил.територия ; 5. 77195.730.152 ,
Жил.територия ; 6. 77195.730.134, Улица.
Жалбоподателят твърди, че със Заповед № ДС - 28 - 1 / 11.06.2019 г. на Областния
управител на област Х., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32 от ЗА,
обнародвана в ДВ бр. 51 от 28.06.2019 г., е одобрен план на новообразувани имоти /ПНИ/ на
ж.р. „ Изгрев“, в землището на г. Х., приет от комисията по 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, който
план се явявал законова предпоставка за издаване на Заповед № 489/25.03.2021 г. на Кмета
на община Х. по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост при
условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Г. П.Я. и З.М.Я. върху недвижим
имот: Новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон
одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Х. с идентификатор
77195.730.153, ж.р. „Изгрев“, землище на г. Х., с площ 2233 кв.м. при граници и съседи: 1.
77195.730.154, Жил.територия; 2. 77195.730.157, Жил.територия; 3. 77195.730.156,
1
Жил.територия; 4. 77195.730.655, Жил.територия ; 5. 77195.730.152 , Жил.територия ; 6.
77195.730.134, Улица, в който имот съгласно посоченото в заповедта имало построени три
сгради: № 77195.730.153.1 - 1 етаж , Жилищна сграда - еднофамилна, 47 кв.м.; №
77195.730.153.2 - 1 етаж, Друг вид сграда за обитаване , 17 кв.м. и № 77195.730.153.3 - 1
етаж, Друг вид сграда за обитаване, 34 кв.м.
Изложено е в жалбата, че жалбоподателят придобил процесния имот по наследство
от баща си - Г. К. Д., б.ж. на г. Х., починал на 23.05.2000 г. и го притежавал в съсобственост
с другите двама наследници по закон - Н. Г. Х., ЕГН ********** и Д. Г. Х., ЕГН
**********. От своя страна бащата на жалбоподателя придобил този имот по силата на
възмездна сделка, обективирана в НА за продажба № 40, том I, н.дело № 118 / 1970 г. на
Хасковски народен съдия. Включването на собствения му наследствен недвижим имот в
плана на новообразуваните имоти, определял и правния му интерес от обжалване на
влязлата в сила заповед № ДС- 28 - 1 / 11.06.2019 г. на О. област Х. като нищожна в частта
относно процесния имот, тъй като била лишена изцяло от законово основание за издаването
й . Това било така, тъй като имотът не бил от категорията имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не
бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС,
ДС или МС, поради което не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, с оглед на
което липсвало законово основание за включването му в Плана на новообразуваните имоти.
Изложени са доводи в жалбата, касаещи нейната допустимост, а именно: Правният
интерес от изричното обявяване за нищожна на заповед № ДС- 28 - 1 / 11.06.2019 г. на О.
област Х., в частта засягаща имота на жалбоподателя произтичал от това, че тя се явявала
законова предпоставка за издаването на Заповед № 489/25.03.2021 г. на Кмета на община Х.,
която била производна и с която било наредено да бъде възстановено на наследниците на Г.
П.Я. и З.М.Я., правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху
новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон одобрен с
решение № 67 / 29.02.2000 г. на Общински съвет Х. с идентификатор 77195.730.153, ж.р.
„Изгрев“, землище на г. Х., с площ 2233 кв.м. - който всъщност бил собствения на
жалбоподателя и на останалите наследници имот – притежаван и владян от тях на валидно
правно основание, която заповед също била обжалвана пред съда. Процесната заповед на
Областния управител на област Х., издадена на основание § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.
32 от ЗА, била индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който
непосредствено били засегнати основни права и законни интереси на жалбоподателя,
каквото било правото му на собственост върху процесния недвижим имот. Правният
характер на заповедта бил определящ и за реда на нейното обжалване.
Относно наличието на пороци, обуславящи нищожността на процесната Заповед №
ДС- 28 - 1 / 11.06.2019 г. на О. област Х. в обжалваната част се посочва, че с ПНИ по
параграф 4к, ал. 6 ОТ ПЗР на ЗСПЗЗ се отреждали имоти за три категории лица-
ползвателите, на които правото на ползване се е трансформирало в право на собственост,
бившите собственици на имотите или техните наследници с признато за възстановяване
право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по параграф 4 от ПЗР на
2
ЗСПЗЗ и собствениците, които се легитимират като такива с надлежен документ за
собственост, било като приобретатели на първите две категории, било на самостоятелно
основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в
ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. лица
които никога не са изгубвали своята собственост. Притежаваният от жалбоподателя в
съсобственост имот, придобит по наследство от баща му - Г. К. Д., представляващ имот с
идентификатор 77195.730.153 в ж.р. „Изгрев“, в землището на г. Х. не бил от категорията
имоти, попадащи в територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя и
не е бил предоставян на граждани за ползване, поради което включването му в ПНИ и
възстановяването му на наследниците на Г. П.Я. и З.М.Я. било в нарушение на действащите
материално правни норми. Настоява се, че това нарушение било твърде съществено,
доколкото означавало липса на законово основание за включване на процесния имот в ПНИ,
което водело до нищожност на акта, с който този план бил одобрен, а именно процесната
заповед на областния управител, в частта касаеща собствения на жалбоподателя имот.
Не била налице и материално правната предпоставка на § 4б ал. 1, изр. първо от
ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи,
върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4 ал. 1. Това
произтичало от разпоредбата на § 4к ал. 7, която препраща към § 4, свързан с § 4б ал. 1 от
ПЗРЗСПЗЗ. Притежаваният от жалбоподателя имот, не представлявал незастроена
земеделска земя, а бил урбанизирана територия, застроена с три законни постройки: №
77195.730.153.1 - 1 етаж , Жилищна сграда - еднофамилна, 47 кв.м.; № 77195.730.153.2 - 1
етаж, Друг вид сграда за обитаване, 17 кв.м. и № 77195.730.153.3 - 1 етаж, Друг вид сграда за
обитаване, 34 кв.м. Урбанизираният характер на територията и построените в нея сгради
обосновавали извода, че в имота били проведени мероприятия по смисъла на § 1в от
ДРППЗСПЗЗ, които не позволявали възстановяване на собствеността. Следвало да намери
приложение чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите
собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия по
смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имали право на обезщетение по реда на чл. 10б ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
Изложените обстоятелства обосновавали нищожността на обжалваната Заповед №
ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на област Х., в частта на ПИ: новообразуван
имот в строителни граници с идентификатор 77195.730.153, като лишени от материално
правно основание за издаването й, поради което следвало да се приеме, че относно
процесния имот същата не била породили никакви правни последици за адресатите си.
Не била налице и идентичност между процесния имот с идентификатор
77195.730.153 и притежаваната от наследниците на Г. П.Я. и З.М.Я. земеделска земя,
възстановена им с решение по чл. 14 , ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36 - 51 / 01.04.1998 г. на ОСЗГ.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да обяви
нищожността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на О. област Х. с която е одобрен
План на новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на г. Х., в частта й касаеща
3
новообразуван имот с идентификатор 77195.730.153 , с площ от 2233 кв.м., при граници и
съседи: 1. 77195.730.154, Жил.територия; 2. 77195.730.157, Жил. територия; 3.
77195.730.156, Жил.територия; 4. 77195.730.655, Жил.територия ; 5. 77195.730.152 ,
Жил.територия ; 6. 77195.730.134, Улица.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален
представител в лицето на адв. М.Ф. от АК Х.. Поддържа всички изложени в жалбата
съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни аргументи, касаещи
наличието на съществени процесуални нарушения при реституционната процедура, водещи
до нищожност на оспорвания административен акт.
Ответникът О. Област Х. не се представлява в открито съдебно заседание, не взема и
писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна Н. Г. Х. и Е. Г. М. не се представляват в открито съдебно
заседание и не вземат писмено становище по жалбата. Заинтересованата страна Д. Г. Х., в
депозирана писмена молба поддържа основателност на жалбата, а заинтересованата страна
В. К. Д. – М., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019г. на О. Област Х. се сочи за издадена, на основание
§4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и възснова на
представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ
/Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания
и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на
новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“,
ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на г.Х., Община Х., приет от
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият бил обнародван
в ДВ, бр.51 от 28.06.2019г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е
обжалвана от страна на жалбоподателя. Приложени са от ответника и Протокол № 1, от
заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-
18/08.10.2018г. на О. Област Х. за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и
Протокол № 2 от от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със
Заповед № РД-14-3/11.03.2019г. на О. Област Х. за приемане на плана на новообразуваните
имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и
следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за
ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ г.Х., община Х., обл.Х..
От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на О. Област Х. за приемане на плана на
новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на
териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и
4
регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“
г.Х., община Х., обл.Х. е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и
жалби.
От представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ
на ж.р.“Изгрев“ за процесния имот като правоимащ стар собственик или собственик към
датата на приемане на помощния план са посочени Г. К. Д., Г. и З.Я., а също е отбелязан и
НА № 40 от 06.02.1970г.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на
новобразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за
изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р.
„Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на г. Х.,
община Х., със схема на землище Х. с контурите на жилищните райони и Халилово юг;
график и допълнителен график, както и протокол за анкетиране на собствениците
/наследниците/ на земеделски земи, попадащи на териториите по §4 и сл. от ЗСПЗЗ, вкл. и
на жилищен район „Изгрев“ г. Х.; Списък на имотите, предоставени за ползване и на
имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС, според който имот кадастрален № 399 с площ от 2166,88
кв. м. е записан като имот частна собственост на Г. К. Д.; Списък на ползвателите, платили
суми по банкова сметка за чужди средства към община Х. по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък
на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж. р.
„Изгрев“ г.Х.; Списък на ползвателите с информация за заповедите и платежните документи
за предоставените им за ползване земи, както и извадка от Държавен вестник,
бр.76/15.09.2000 г., в който е публикувано съобщение от Община Х. за изработен
кадастрален план на съществуващото положение и план на старата собственост на
местности по § 4 ЗСПЗЗ, вкл. и „Изгрев“ и е определен срок до 30.11.2000 г. за писмени
възражения и искания до техническата служба на Общината от заинтересованите
собственици.
С писмо с рег. индекс 94 Г-4897-1 от 01.04.2021г. на Община Х. до жалбоподателя К.
Г. Д. и заинтересованите страни Н. Г. Х. и Д. Г. Х., се съобщава, че на основание §4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 489/25.03.2021г. на Кмет на
Община Х. за придобиване правото на собственост на наследниците на Г. П.Я. и З.М.Я.
върху поземлен имот 77195.730.153 по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“Изгрев“,
г.Х., одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на О. Област Х., а видно от Заповед №
489/25.03.2021г. на Кмета на Община Х., същата е издадена на основание §4к, ал.7 от
ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Изгрев“, землище г.Х.,
одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на Област Х., решение
по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по чл.11 от
ЗСПЗЗ и скица № 4304/10.03.2021г. и със същата се възстановява правото на собственост
при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. П.Я. и З.М.Я. върху
новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с
5
решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Х. с идентификатор 77195.730.153,
ж.р.“Изгрев“, землище г.Х., с площ 2233 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.154,
жилищна територия; 77195.730.157, жилищна територия; 77195.730.156, жилищна
територия; 77195.730.655, жилищна територия; 77195.730.152, жилищна територия;
77195.730.134 улица; ограничения в собствеността няма. Отбелязано е в заповедта, че в
имота има три сгради: № 77195.730.153.1 - 1 етаж , Жилищна сграда - еднофамилна, 47
кв.м.; № 77195.730.153.2 - 1 етаж, Друг вид сграда за обитаване , 17 кв.м. и №
77195.730.153.3 - 1 етаж, Друг вид сграда за обитаване, 34 кв.м. В тази връзка като писмено
доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински
съвет Х., с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на
земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и
околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на г.Х.,
се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по
делото от ОСЗ Х., от ответника и от заинтересованата страна В. К. Д. - М. решение
/дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Х. на
наследниците на Г. З.Я., на Поземлена комисия – Х. по Заявление вх.№ 50147 от
11.09.1991г. от Е. Г. З., според което се признава и се възстановява правото на собственост
на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните
имоти: нива от 15.400 дка, находяща се в терен по §4 на г.Х., в местността Помак Чешме,
установен с нотариален акт 175. В приложената преписка по заявление № 50147 от
11.09.1991г. от Е. Г. З. се съдържат и заявление с вх.№ 176 от 11.09.1991г. от същата,
Нотариален акт за покупко-продажба № 129, том I, регистър 970, дело № 183 от 1942 г.,
Нотариален акт за собственост на недвижим имот купен на публична продан № 175, том I,
регистър 1169, дело № 238 от 1942 г.; Нотариален акт за покупко-продажба № 71, том III,
регистър 2284, дело № 551 от 1942 г.; Нотариален акт за покупко-продажба № 82, том II,
регистър 1619, дело № 360 от 1942 г.; Договор за продажба на недвижим имот от 21.10.1942
г.;
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни Е. Г. М. и В. К. Д. –
М. са единствени наследници на Г. П.Я., роден на 24.05.1898 г. и З.М.Я., родена на
01.06.1906 г. за което са представени по делото и поредица от удостоверения за наследници.
За удостоверяване на правото си на собственост от страна на жалбоподателя са
представени Нотариален акт за продажба на надвижим имот № 40, том I, дело № 118 / 1970
г. от 06.02.1970 г. на Хасковски народен съдия, съгласно който Г. К. Д. е придобил
собствеността върху нива от 2 дка в местността „Бозлука“, Хасковско землище, както и
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по замянка № 17, том III,
дело № 625/1957г. от 22.11.1957г. на Хасковски народен съдия; Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 74, том III, дело № 716/1957г. от 23.12.1957г. на Хасковски
народен съдия; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том II, дело
6
№ 460/1969г. от 21.06.1969г. на Хасковски народен съдия; Декларация от Ж.С.Д. и Г. К.Р. с
нотариална заверка на подписите от 12.03.1975г.
Според приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-1052,
издадено на 14.04.2021 г. от Община Х., наследници на Г. К. Д. са жалбоподателят К. Г. Д.
/син/, както и заинтересованите страни Н. Г. Х. и Д. Г. Х. – внуци.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема
изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че
местоположението на земеделската земя-нива от 15.400 дка., възстановена на наследниците
на Г. П.Я. и З.М.Я. по заявление № 50147/11.09.1991 г. с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на
Общинска служба „Земеделие и гори" в помощния план, приет през 2000 г. не е установено
по писмени данни и доказателства, а е установено чрез анкетиране, както и че към днешна
дата процесният имот представлява ПИ 77195.730.153 от действащата Кадастрална карта и
кадастрални регистри на г. Х.. Според вещото лице, не може да се установи наличие или
липса на идентичност между ПИ 77195.730.153 и посочения имот в Решение № 36-
51/01.04.1998 г. на ОСЗ, а именно нива от 15.400 дка., установена с Нотариален акт
175/1942г.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните
правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от
надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта.
Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което
жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се
изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят
с ППЗСПЗЗ. Ал. 6 на цитирания § 4к от ЗСПЗЗ, както и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ
предвиждат, че плана на новообразуваните имоти се одобрява със заповед на областния
управител. В чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните
имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з
ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са
придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на
новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз
основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се
определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези
разпоредби се налага извода, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е
трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от
7
предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция);
по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по
придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от
актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща.
В закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на
административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се
застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за
незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на
компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от
степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не е налице,
доколкото обжалваният административен акт е издаден от областния управител по
местонахождение на имотите. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато
е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде
налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено
писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за
валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на
порока, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена
в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. На следващо място, следва да се
отбележи, че съществените нарушения на административно-производствените правила при
издаване на индивидуалния административен акт по начало не водят до неговата
нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за нищожност са само тези по
чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на
индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д.
№ 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова
сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
8
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените всъщност
нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на
новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност
на посоченото основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на
материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато
актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е
нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния
акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме,
че изложените доводи от жалбоподателя, обосноваващи тезата му за нищожност на
заповедта на областния управител са основателни, то същите касаят законосъобразността й
поради противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с
интензитет, който да изведе заключение за нищожност на процесната заповед. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и
само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до
нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда
от такива съществени пороци, а относно доводите на жалбоподателя, свързани с
твърденията му за притежание на правото на собственост върху процесните имоти, сочещи
на наличие на спор за материално право с лицата, на които е възстановено правото на
собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е недопустимо да бъде разрешен в настоящото
производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на
този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на
влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената Заповед № ДС – 28 - 1 от
11.06.2019г. на Областния управител на област Х., с която е одобрен План на
новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на г. Х., в частта й касаеща
новообразуван имот с идентификатор 77195.730.153 , с площ от 2233 кв.м., при граници и
9
съседи: 1. 77195.730.154, Жил.територия; 2. 77195.730.157, Жил. територия; 3.
77195.730.156, Жил.територия; 4. 77195.730.655, Жил.територия ; 5. 77195.730.152 ,
Жил.територия ; 6. 77195.730.134, Улица, не е нищожна, а доводите на жалбоподателя
неоснователни, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и
заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: г.Х., ул.“*****, против
Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Х., с която е
одобрен План на новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на г. Х., в частта й
касаеща новообразуван имот с идентификатор 77195.730.153 , с площ от 2233 кв.м., при
граници и съседи: 1. 77195.730.154, Жил.територия; 2. 77195.730.157, Жил. територия; 3.
77195.730.156, Жил.територия; 4. 77195.730.655, Жил.територия ; 5. 77195.730.152 ,
Жил.територия ; 6. 77195.730.134, Улица.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Х. в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Х.: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА !!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
10