РЕШЕНИЕ
№ 4193
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20225330106557 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД – гр. София,
срещу И. Т. Т., с която в хипотезата на чл. 415, ал.3 ГПК във вр. чл.415, ал.1,
т.3 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно:
сумата от -15 884.64 лева, дължима главница за периода: 20.05.2021 -
16.12.2021; 291.77 лева, възнаградителна лихва, дължима за периода:
21.06.2021 - 10.11.2021; 197.77 лева, мораторна лихва, дължима за периода:
20.06.2021 -16.12.2021; 41.50 лева, такси и разноски по кредита, дължими за
периода: 20.06.2021 - 16.12.2021; ведно със законна лихва за забава за
претендираното вземане от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението към „Юробанк България" АД.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено Заявление по чл.
417 ГПК е било образувано частно гражданско дело № 504 от 2021г., по описа
на Районен съд Пловдив. По посоченото дело с Разпореждане 446 от
07.01.2022г. съдът е отказал да издаде Заповед за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист за вземанията на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД_ по Договор за кредит ******, като съдът е приел, че предсрочната
изискуемост по кредита не е надлежно обявена, поради което са дадени
указания за предявяване на иск за вземането на Банката по кредита.
Излагат се фактически твърдения, че ответникът е ползвал банков
кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД Договор за кредит
*******, като на дата 20.05.2021 е преустановил плащане на дължимите
вноски за главница, а на дата 21.06.2021 и за лихва, като е изпаднал в забава.
Било допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и
лихва, считано от датата на изпадане в забава 20.05.2021 - за главница и
1
21.06.2021 - за лихва. Посочва се, че с оглед на формираното просрочие
ищеца е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 10.11.2021 с
връчена Покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на
длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Поканата
била връчена чрез ******* ****, per. № *** по възлагане съгласно чл. 18, ал.
5 ЗЧСИ.
Твърди се, че към датата на входиране на Заявлението по чл. 417 ГПК, а и
датата на искова молба вземането на банката по договора е в размер на 15
884.64 лева, дължима главница за периода: 20.05.2021 - 16.12.2021; 291.77
лева, възнаградителна лихва, дължима за периода: 21.06.2021 - 10.11.2021;
197.77 лева, мораторна лихва, дължима за периода: 20.06.2021 - 16.12.2021;
41.50 лева, такси и разноски по кредита, дължими за периода: 20.06.2021 -
16.12.2021. Ищцовото дружество сочи, че претендира сумите като изцяло и
предсрочно изискуеми, считано от дата 10.11.2021 - датата на връчване на
поканата до длъжника и с искова молба се позовава на предсрочната
изискуемост на кредита.
Сочи се, че към датата на депозиране в съда на Заявлението по чл. 417
ГПК, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 504 от
2021г., по описа на Районен съд Пловдив и към датата на искова молба
задължението по кредита към ищцовото дружество не е заплатено.
Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника И. Т. Т. да заплати на ищцовото дружество „Юробанк България"
АД следните суми:-15 884.64 лева, дължима главница за периода: 20.05.2021 -
16.12.2021; 291.77 лева, възнаградителна лихва, дължима за периода:
21.06.2021 - 10.11.2021; 197.77 лева, мораторна лихва, дължима за периода:
20.06.2021 -16.12.2021; 41.50 лева, такси и разноски по кредита, дължими за
периода: 20.06.2021 - 16.12.2021, както и да бъде присъдена законна лихва за
забава за претендираното вземане от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението към „Юробанк България" АД
Претендира разноски - както в заповедното производство по ч.гр.дело
№ 20504 от 2021г., по описа на РС Пловдив, а именно: 328.31 лева - платена
държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 888.47 лева, с вкл. ДДС,
така и разноските в настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран
от ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.11.2022 г.,
ответникът И. Т. Т. се явява лично, като не оспорва претенциите. Заявява, че
признава претендираните от ищцовото дружество суми като дължими от него.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
Видно от Договор за потребителски кредит ****** от 31.08.2020 год. и
погасителен план към него страните са се договорили ищецът да предостави
на ответника сума в размер на 17230 лева с краен срок на издължаване
20.08.2028 год. В погасителния план и договорът подробно са описани
дължимите от ответника- кредитополучател главница, договорна, мораторна
лихва и такси. Ответникът не е оспорил, че е получил посочената сума.
Всъщност същият признава, че дължи на ищцовото дружество
претендираните от последното вземания. Това признание на неблагоприятни
2
за ищеца факти се подкрепя и от представеното извлечение от счетоводните
книги на банката към дата 16.12.2021 год, а и от изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като изготвена от вещо
лице, в чиято компетентност няма основание да се съмнява. Видно от
цитирания писмен доказателствен материал към 16.12.2021 год. ответникът е
изпаднал в забава, като не е погасил седем вноски за главница, считано от
20.05.2021 год. и шест вноски за лихва, считано от 21.06.2021 год. Тоест към
16.12.2021 год. е била настъпила предсрочната изискуемост на дължимите
суми по кредита, съгласно чл. 14 от Договора сключен между страните.
Макар за предсрочната изискуемост ответникът-длъжник да не е бил
надлежно уведомен към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за парично вземане по чл. 417 от ГПК, то съдът намира, че с
връчването на препис от исковата молба по реда на чл. 46 от ГПК ищецът е
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост /в този смисъл
решение на № 86 от 27.10.2020 год. по т.д. 2118/2019 год. на ВКС/.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, ответникът дължи на
ответното дружество към 16.12.2021 год. следните суми: 15 884.64 лева,
дължима главница за периода 20.05.2021 год. - 16.12.2021 год.; 291.77 лева,
възнаградителна лихва, дължима за периода: 21.06.2021 год. - 10.11.2021 год.;
197.77 лева мораторна лихва, дължима за периода: 20.06.2021 год. -16.12.2021
год.; 41.50 лева такси и разноски по кредита, дължими за периода: 20.06.2021
год. - 16.12.2021 год.
С оглед изложеното исковете се явяват доказани по основание и размер
и ще се уважат изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски в настоящото производство - 457.08 лева –
платена държавна такса, 150.00 лева депозит за възнаграждение на вещо лице
и 328.31 лева, платена държавна такса за образуване на заповедното
производство по ч.гр.дело 20504/2021 год. по описа на РС Пловдив. Или общо
разноски в размер на 935.39 лева.
От ищеца с молба от 09.11.2022 год. се претендират разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 888.47 лева, без да се сочи
тези разноски за адвокатско възнаграждение в двете производства ли се
претендират или само в заповедното. Представя се и документ за изплатени
такива. Същият документ– платежно нареждане от дата 21.12.2021 год. за
същата сума със същото основание за плащане е представен и пред
заповедния съд по ч.гр.дело 20504/2021 год. по описа на РС Пловдив. В
настоящото производство няма документ, удостоверяващ сторени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира предвид идентичността на двата
документа, че се касае за разноски, сторени в хода на заповедното
производство. Няма отбелязване в основанието, че се касае за адвокатски
хонорар по настоящото исково производство, така както това е отбелязано
3
например при заплащането на държавна такса и депозит за вещо лице. Самият
платежен документ е датиран преди датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 от ГПК. Нещо повече, именно тази сума - 888.47 лева е претендирана
за плащане по заповедното производство като разноски от длъжника. Тази
сума е претендирана и като такава, сторена в заповедното производство
първоначално с исковата молба по настоящото дело. Ето защо, доколкото
документ за платен адвокатски хонорар за представителство по настоящото
производство не е представен, то съдът намира и че не се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение в него. А доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпъление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело 20504/2021 год. по описа
на РС Пловдив е отхвърлено, то на ищцовото дружество не следва да се
присъждат и сторените от него в заповедното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* следните суми - 15 884.64 лева, дължима
главница за периода 20.05.2021 год. - 16.12.2021 год. по Договор за
потребителски кредит ***** от 31.08.2020 год; 291.77 лева - възнаградителна
лихва, дължима за периода: 21.06.2021 год.- 10.11.2021 год.; 197.77 лева -
мораторна лихва, дължима за периода: 20.06.2021 год. -16.12.2021 год.; 41.50
лева - такси и разноски по кредита, дължими за периода 20.06.2021 год.-
16.12.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда – 09.05.2022 год. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА И. Т. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* сторените от ответното дружество съдебно-
деловодни разноски в размер на 935.39 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4