Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 04.05.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на четвърти юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА
ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 428 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 305/22.03.2018г. на Мария Атанасова Петкова – Началник
сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР - Ловеч, на С.К.В. с ЕГН **********
*** на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 40
лева за извършено нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят С.В., който го обжалва в
срок като твърди, че в деня на връчване на НП е върнал паспорта, за който е
наказан, че не е положил грижи за опазването му.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП
да бъде отменено. Твърди,
че не му е връчван АУАН, тъй като не е имало подпис на актосъставителя.
Ответникът
– сектор „БДС“ при ОДМВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите М.С.П.,
А.Х.М. и М.М.Ц., както и от становището на
жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 16.03.2018
год. свидетелят М.С.П., в присъствието на свидетелите А.Х.М. и М.М.Ц., съставил акт за установяване на административно
нарушение №305 против С.К.В. с ЕГН ********** *** затова, че на 16.03.2018 година
в 13:02 часа в град Ловеч, ул. Стефан Караджа №2 установил, че лицето не е
положило грижи за опазване на паспорт №*********, издаден на 17.01.2012г. от
МВР – Ловеч – с изтекъл срок на валидност като е заявил, че не може да го
намери и представи при подаване на заявление за издаване на нов паспорт, с
което е нарушил чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД. Нарушителят е написал, че няма
възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено
обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган –Началник сектор
„Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Ловеч, въз основа на съставен АУАН
от оправомощено лице, видно от приложената Заповед
№8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснати нарушения и
по смисъла на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са
описани според изискванията на закона нарушението, датата на извършването му и
обстоятелствата, при които е извършено.
В обстоятелствената
част на АУАН и НП е описано, че на 16.03.2018 година в 13:02
часа в град Ловеч, ул. Стефан Караджа №2 /адреса на сектор „БДС“ в гр. Ловеч/ е
установено, че С.К.В. не е положил грижи за опазване на паспорт
№*********, издаден на 17.01.2012г. от МВР – Ловеч – с изтекъл срок на
валидност като е заявил, че не може да го намери и представи при подаване на
заявление за издаване на нов паспорт. Спецификите на нарушението по чл.7
ал.1 предл. 3-то от ЗБЛД обаче,
предполагат датата на извършването му да е именно тази на изгубване на
документа, а не на декларирането на това обстоятелство в местно компетентното
подразделение на МВР. Разбираемо е, че няма как датата на деклариране на това
обстоятелство да е дата на изгубването на паспорта, нито пък сградата на ОД на
МВР Ловеч е мястото, където е бил изгубен. А в случай, че наказващият орган е
счел момента на уведомяването за релевантен, т. е. че датата 16.03.2018г. е момента на
извършване на нарушението, то същото е следвало да бъде квалифицирано като
такова по чл.8 ал.2 от ЗБЛД,
като в такъв случай пък би следвало да е направено твърдение кога документът е
бил изгубен, респективно – кога е изтекъл предвидения в закона 3-дневен срок,
като в този случай дата на нарушението отново би бил първият работен ден,
следващ изтичането на срока за уведомяване, а не – датата на самото деклариране
на изгубването.
С оглед на тези
съображения настоящият състав намира, че при квалифициране на нарушението като
такова по чл.7
ал.1 предл.3-то от ЗБЛД, неправилно е била
определена датата на извършването му, което по същността си се приравнява на
липсата изобщо на такава. Доктрината и многобройната съдебна практика
еднозначно и безпротиворечиво приемат, че неправилно
определената дата на нарушението или липсата изобщо на такава, е нарушение,
което води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което е
съществено и като крайна последица води до отмяна на наказателното постановление
на формално основание. Не без значение е и че липсата на дата на извършване на
нарушението препятства съда относно преценката му за спазване давностните срокове по чл.34 ал.1 от ЗАНН,
както и относно въпроса за изтичането на абсолютната погасителна давност по чл.82 ал.4
във вр. с ал.1 т.5 от НК,
във връзка с чл.84 от ЗАНН
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Освен това, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
се установи по безспорен начин, че действително в деня на връчване на НП, В. е
предал паспорт №*********, издаден на 17.01.2012г., който в последствие е
бил унищожен по надлежния ред, от което следва, че същият не е бил изгубен,
т.е. визираното в АУАН и НП нарушение не е било извършено от обективна страна,
поради което НП се явява и недоказано.
С оглед
изложеното, съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 305/22.03.2018г. на Мария Атанасова Петкова – Началник
сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР - Ловеч, с което на С.К.В.
с ЕГН ********** *** на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено наказание
глоба в размер на 40 лева за извършено нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕДОКАЗАНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :