Решение по дело №428/2018 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 122
Дата: 4 май 2019 г. (в сила от 31 май 2019 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20184310200428
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                           гр. Ловеч, 04.05.2019 год.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА        

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 428 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление № 305/22.03.2018г. на Мария Атанасова Петкова – Началник сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР - Ловеч, на С.К.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 40 лева за извършено нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С.В., който го обжалва в срок като твърди, че в деня на връчване на НП е върнал паспорта, за който е наказан, че не е положил грижи за опазването му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено. Твърди, че не му е връчван АУАН, тъй като не е имало подпис на актосъставителя.

Ответникът – сектор „БДС“ при ОДМВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите М.С.П., А.Х.М. и М.М.Ц., както и от становището на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 16.03.2018 год. свидетелят М.С.П., в присъствието на свидетелите А.Х.М. и М.М.Ц., съставил акт за установяване на административно нарушение №305 против С.К.В. с ЕГН ********** *** затова, че на 16.03.2018 година в 13:02 часа в град Ловеч, ул. Стефан Караджа №2 установил, че лицето не е положило грижи за опазване на паспорт №*********, издаден на 17.01.2012г. от МВР – Ловеч – с изтекъл срок на валидност като е заявил, че не може да го намери и представи при подаване на заявление за издаване на нов паспорт, с което е нарушил чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД. Нарушителят е написал, че няма възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР – Ловеч, въз основа на съставен АУАН от оправомощено лице, видно от приложената Заповед №8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснати нарушения и по смисъла на чл.42 т.3 и т.4 и  чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са описани според изискванията на закона нарушението, датата на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че на 16.03.2018 година в 13:02 часа в град Ловеч, ул. Стефан Караджа №2 /адреса на сектор „БДС“ в гр. Ловеч/ е установено, че С.К.В. не е положил грижи за опазване на паспорт №*********, издаден на 17.01.2012г. от МВР – Ловеч – с изтекъл срок на валидност като е заявил, че не може да го намери и представи при подаване на заявление за издаване на нов паспорт. Спецификите на нарушението по  чл.7 ал.1 предл. 3-то от ЗБЛД обаче, предполагат датата на извършването му да е именно тази на изгубване на документа, а не на декларирането на това обстоятелство в местно компетентното подразделение на МВР. Разбираемо е, че няма как датата на деклариране на това обстоятелство да е дата на изгубването на паспорта, нито пък сградата на ОД на МВР Ловеч е мястото, където е бил изгубен. А в случай, че наказващият орган е счел момента на уведомяването за релевантен, т. е. че датата 16.03.2018г. е момента на извършване на нарушението, то същото е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от ЗБЛД, като в такъв случай пък би следвало да е направено твърдение кога документът е бил изгубен, респективно – кога е изтекъл предвидения в закона 3-дневен срок, като в този случай дата на нарушението отново би бил първият работен ден, следващ изтичането на срока за уведомяване, а не – датата на самото деклариране на изгубването.

С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че при квалифициране на нарушението като такова по  чл.7 ал.1 предл.3-то от ЗБЛД, неправилно е била определена датата на извършването му, което по същността си се приравнява на липсата изобщо на такава. Доктрината и многобройната съдебна практика еднозначно и безпротиворечиво приемат, че неправилно определената дата на нарушението или липсата изобщо на такава, е нарушение, което води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което е съществено и като крайна последица води до отмяна на наказателното постановление на формално основание. Не без значение е и че липсата на дата на извършване на нарушението препятства съда относно преценката му за спазване давностните срокове по чл.34 ал.1 от ЗАНН, както и относно въпроса за изтичането на абсолютната погасителна давност по чл.82 ал.4 във вр. с ал.1 т.5 от НК, във връзка с чл.84 от ЗАНН

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Освен това, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се установи по безспорен начин, че действително в деня на връчване на НП, В. е предал паспорт №*********, издаден на 17.01.2012г., който в последствие е бил унищожен по надлежния ред, от което следва, че същият не е бил изгубен, т.е. визираното в АУАН и НП нарушение не е било извършено от обективна страна, поради което НП се явява и недоказано.

С оглед изложеното, съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 305/22.03.2018г. на Мария Атанасова Петкова – Началник сектор „Български документи за самоличност“ при ОДМВР - Ловеч, с което на С.К.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложено наказание глоба в размер на 40 лева за извършено нарушение на чл.7 ал.1 пр.3 от ЗБЛД като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕДОКАЗАНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :