ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Кюстендил, 09.05.2019 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Симона Навущанова
като разгледа
докладваното съдия Костадинова в. ч. гр. дело №189 по описа на съда за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 419, ал.1 от ГПК.
Образувано
е по повод депозирана частна жалба от Г.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
представляван от М.С.Г. – попечител, ЕГН **********, чрез адв. З.В. – САК, със съдебен адрес:***,
насочена срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената
по ч.гр.д.№1902/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.09.2018 г.
С
оспорвания съдебен акт, Дупнишкия районен съд е разпоредил длъжника Г.В.Г., ЕГН ********** да заплати на
заявителя „****“
ЕАД посочените в заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение
суми.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на така постановеното разпореждане.
Процесният договор за кредит, въз основа на вземането по който е издадена
заповедта за изпълнение, се приема за нищожен, доколкото същият е сключен от
лице, поставено под ограничено запрещение. Отделно от това се твърди, че
ответникът е имал вече друго задължението в по-голям размер към същата банка,
като в случая кредитът бил отпуснат без проучване платежоспособността на
кредиполоучателя, както и семейното му положение. На следващо място се оспорва
твърдението на банката, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Счита се,
че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана, съгласно нормите на
ГПК. Излагат се съображения, че вземането по процесния договор за кредит не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. По
същество се иска отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения
въз основа на него изпълнителен лист. Претендират се разноски.
С
частната жалба са приложени следните писмени доказателства: Копие на Решение
№49 от 10.03.2017 г., постановено от ОС – Кюстендил по гр.д.№377/2016 г.;
Удостоверение изх.№У-85/20.04.2017 г. от Общинска администрация гр. Бобов дол;
ЕР на ТЕЛК №2531 от 208/01.12.2016 г.
В
срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ответника по жалбата – „***“ ЕАД, чрез който се излагат доводи за
недопустимост, респ. неоснователност на депозираната частна жалба. На първо
място се приема, че същата е недопустима, доколкото не отговаря на изискванията
на чл.260, т.2 ГПК, тъй като не съдържа означаване на съдебния акт, който се
обжалва. Алтернативно се оспорва и основателността на депозираната частна
жалба. Сочи се, че извлечението то счетоводните книги на банката е редовен от
външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Изтъква
се, че нотариалната покана, с която кредитът е обявен от банката за предсрочно
изискуем, е връчена срещу подпис на съпругата на длъжника Г.Г., явяваща се и
попечител на същия. В тази връзка се позовава на разпоредбите на Закона за
лицата и семейството. Отделно от това се приема, че поканата е връчена на
адреса на Г. и е получена от пълнолетно лице от семейството му, което
представлявало надлежно връчване по реда на ГПК. Твърди се, че в случая съдът
не следвало да кредитира поставянето по запрещение на Г., което е станало след
влизане в сила на решението на ОС – Кюстендил, а именно на 13.04.2017 г. и има
действие занапред. Отделно от това се приема, че това е въпрос по съществото на
спора, който следва да се разгледа в евентуално образувано исково производство
по чл.422 ГПК. По същество се иска частната жалба да бъде оставена без
разглеждане, евентуално без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Възразява се срещу искането на частния жалбоподател за
присъждане на разноски, евентуално се прави възражение за прекомерност на
същите.
Въззивният
съд, след като взе предвид изложените в жалбата и отговора по същата доводи,
съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
Частната
жалба срещу постановеното от ДнРС по заповедното производство разпореждане е
допустима - с оглед постъпването й в срок, доколкото видно от приложената покана
за доброволно изпълнение, заповедта по чл.417 ГПК е била връчена на длъжника на
30.01.2018 г., а жалбата е депозирана на 15.02.2019 г., т.е. в
законоустановения двуседмичен срок. Същата е депозирани от надлежна страна –
длъжник в производството, чрез неговия попечител и е насочена срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „***“ ЕАД със заявление по чл. 417 от ГПК против длъжника Г.В.Г., ЕГН
********** с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за подробно посочените в заявлението суми.
Въз
основа на заявлението и придружаващите го документи на 20.09.2018 г. в полза на
заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, инкорпорираща разпореждане за незабавно
изпълнение. С обжалваното разпореждане е постановено незабавно изпълнение,
както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.
До
длъжника Г.В.Г. – кредитополучател, е
била изпратена покана – уведомление, чрез която банката се е възползвала от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като видно от приложени към
заявлението известия за доставяне, същата е била връчена на съпругата на
длъжника М.С.Г. на следния адрес: ***.
При така констатираното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
В
производството по чл.419 ГПК съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко
извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена
сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва
други данни, стоящи вън от него, освен относно изискуемостта на вземането –
арг. от чл. 418, ал.3 от ГПК. В конкретната хипотеза заявителят се позовава на
документ по чл. 417, т. 2, ГПК –
извлечение от счетоводните книги.
Жалбоподателят
не сочи конкретно оплакване относно редовността на документа по чл.417, т.2 ГПК
от външна страна. Възразява се срещу
редовността на процесния договор за кредит, като същият се приема за нищожен.
Направено е и възражение за неустановяване от страна на документа по чл.417,
т.2, пр.2 ГПК на подлежащо на изпълнение
вземане, доколкото се приема, че предсрочната изискуемост на кредита не е
породила своето действие, тъй като банката – заявител не е уведомила надлежно
длъжника – кредитополучател.
ДнРС
е приел, че приложеният документ по чл.417, т.2 ГПК е редовен от външна страна,
доколкото в него се съдържа информация относно договора и задълженията на
длъжника по него, както и че същият удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане, с оглед на което е издал обжалваното разпореждане. Този извод на
заповедния съд се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция.
Доколкото
в Закона за счетоводството липсва легална дефиниция относно задължителните
реквизити на извлечението от сметка и те не са посочени в друг нормативен акт,
минимално необходимото съдържание на извлечението по сметка, за да отговаря на
изискванията за редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане, се извлича от практиката на съдилищата, уеднаквена с редица
определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение №
118/ 09.02.2011 г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, на
ВКС, ТК, І т. о., определение № 183/ 10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. №
12/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 264/ 07.05.2009 г.,
постановено по ч.т.д. № 210/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/
24.02.2009 г., постановено по ч.т.д. № 25/2009 г. на ВКС, ТК, определение №
174/ 16.02.2010 г., постановено по ч.т.д. № 18/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и
определение № 693/ 16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. № 731/2009 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о. В нея е прието, че представеното от банката извлечение от
счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ, когато е
изготвен и подписан от длъжностни лица на банката, подпечатан е с печат на
банката и съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер,
кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на просроченото
задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.
Процесното
извлечение от счетоводни книги, представено от „***“ АД представлява документ, който е
предвиден в чл. 417, т. 2 ГПК. Същото е изготвено и подписано от длъжностно
лице към банката – заявител, упълномощено с тези правомощия /пълномощно л. 19
от ч.гр.д.№1902/2018г. по описа на ДнРС/, подпечатано е с печат на банката.
Настоящия състав на въззивната инстанция намира, че процесното извлечение
съдържа достатъчна индивидуализация на претендираното вземане откъм размер и
основание. Отразени са броя на вноските, които не са погасени, както и общия
размер на непогасената падежирала сума, към която се включват суми по главница
и лихва. В същото са отразени основните
параметри на сключения Договор за ипотечен кредит. Извлечението ясно
конкретизира вземането, предмет на заповедта за изпълнение, а именно – 10 000
лева, с падеж на 26.08.2026 г., размера на усвоения кредит, погасената част от
кредита, датите на изпадане в забава за
главница и за лихва, броя непогасени вноски за главница и за лихва. Така
посочените данни, съпоставени с приложения към заявлението Договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 25.08.2016 г. предоставят необходимата и
достатъчна информация, годна да индивидуализира вземането по основание и размер. Горното обуславя извод за редовност
на документа по чл.417, т.2 ГПК от външна страна.
Същият
от друга страна удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
доколкото настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е доказана с представените
към заявлението доказателства. От
представената по делото Нотариална покана /лист 17 от ч.гр.д.№1902/2018 г. по
описа на ДнРС/ и приложена към същата разписка, се установява, че банката –
заявител се е възползвала от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като е изпратила до длъжника нотариална покана на неговия постоянен адрес:***,
като в разписката е отразено, че поканата е получена от съпругата на Г. – М.С.Г.
на 24.04.2018 г., т.е. налице е надлежно връчване с оглед разпоредбата на
чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК.
Изложените
в частната жалба доводи, че длъжникът към датата на подписване на процесния договор
за кредит е бил поставен под ограничено запрещение не се установяват от
приложените по делото доказателства, доколкото Решение №49 от 10.03.2017 г.,
постановено от ОС – Кюстендил по гр.д.№377/2016 г. е влязло в сила на
13.04.2017 г., а процесният договор за кредит е сключен на 25.08.2016 г.
въпросът дали длъжникът към този момент е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи не са обект на проверка в
настоящото производство, доколкото въззивната проверка в случая може да се
основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, а това е
извлечението от счетоводните книги на банката. Тези доводи длъжникът би могъл
да релевира в исковото производство по предявен иск по чл. 422 ГПК, в което
производство на съдебна проверка подлежат всички доводи и възражения във връзка
с дължимостта, респ. недължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение
суми.
При
така изложените обстоятелства, обжалваното разпореждане се приема за правилно и
ще бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на насрещната по частната жалба страна следва да се
присъдят сторените в производството разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.7, ал.1, т.7 вр. чл.11 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащи на 200
лева.
Мотивиран
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в издадената по ч.гр.д.№1902/2018 г. по описа на Районен съд –
Дупница заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.09.2018
г.
ОСЪЖДА Г.В.Г.,
ЕГН **********, гр. ***,
представляван от М.С.Г. – попечител, ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК *********сумата от 200 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.