Р Е Ш Е Н И Е
№ I-110
03.10.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански състав,
в публично съдебно заседание, на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена ВЪРБАНОВА
2.
мл. с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1340 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28, ал. 6 Закон за
закрила на детето вр. чл. 258 и сл. ГПК. Oбразувано e по повод въззивна жалба, подадена
от И.М.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** чрез адв. Чилингирова
от АК Бургас със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 35 против Решение № 1986/05.08.2019г.,
с което било уважено искането на „ДСП“ Бургас за настаняване на детето А. М. А.
в институция за срок от 1 година.
С обжалваното решение БРС е настанил малолетното дете А.
И. М., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца в
гр.Бургас, ул. „Дебелт“ № 63, за срок от една година, считано от настаняването
му по административен ред. Въззивната жалба срещу решението е подадена в деня
на връчването му на страната. В жалбата се посочва, че решението е неправилно
поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, необосновано и
липсват основания за уважаване на направеното искане от ДСП. Посочва, че по
делото несъмнено било установено липса на основание за така предприетата от
страна на ДСП мярка „спешно настаняване в институция“. Съдът не съобразил състоянието
на майката, изразяващо се в стрес и притеснение от изчезването на нейното ***годишно
дете и поведението на полицейските служители, разследващи това изчезване, което
несъмнено се отразило на състоянието на майката, употребата на успокояващи
лекарства, което също повлияло на изявлението й по телефона на доверието,
където тя потърсила помощ и подкрепа срещу действията на полицейските
служители. Липсвали данни за извод, че за детето имало опасност от майка му, а
напротив - същата потърсила съдействие и помощ срещу злоупотребата с права от
страна на полицаите. Неправилно и неоснователно решаващият съд приел, че са
налице условията за настаняване в институция, тъй като само и единствено там
възможностите за детето да получи подслон, закрила, медицински грижи и такива
за своето личностно и социално израстване били реални. Счита, че получения
сигнал се тълкува неправилно и сочи, че чрез него г-жа А. отправила зов за
помощ. Посочва се, че обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за
искането за настаняване в институция не са установени по изискуемия от
процесуалния закон несъмнен начин. Счита за изцяло несъстоятелен изводът на
решаващия съд искането да бъде уважено поради липса на капацитет от страна на
майката и затова предоставената социална услуга – резидентен тип, а именно –
временно настаняване поради опасност за здравето и живота на детето. Сочи, че с
предприетите действия детето било поставено в несигурност, извеждането от
семейната среда допълнително го травмирало. Не се отправят искания за събиране
на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – Агенция за
социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, не
депозира писмен отговор и не изразява конкретно становище по въззивната жалба.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Депозиран е писмен отговор от М.А.А. чрез адв. Борислава Бачкова, с който намира въззивната жалба за
допустима и по същество за основателна, а решението за неправилно. Сочи, че не
било отчетено желанието на детето да се прибере при родителите си, не било
отчетно емоционалното състояние на майката, както и че детето не попада в
категорията „дете в риск“. Била налице хипотезата на чл. 25, ал.1, т. 2 ЗЗД.
Пред въззивна инстанция е проведено едно открито
съдебно заседание, на което въззивника поддържа въззивната жалба, сочи, че няма
опасност за детето от неговата майка, която била силно привързана към него,
процесуалния представител на М.А. заявява, че поддържа отговора на въззивна
жалба, а представителя на ДСП Бургас оспорва въззивната жалба и отговора на същата. Страните нямат
възражения по доклада на съда. Пред въззивна инстанция не се сочат нови
доказателства и такива не се събраха.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото пред Районен съд – Бургас е
образувано въз основа на депозирана молба от Агенция за социално подпомагане -
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, с която се претендира да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде настанено малолетното дете А. И.
М., ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас,
ул.“Дебелт“ №63, за срок от една година, считано от настаняването му по
административен ред. В молбата се сочи, че детето е седмо по ред от общо 14
родени от майката деца като десет били родени от дългогодишното й съжителство с
Б. И., който не ги припознал, а останалите 4 били родени със съжителството й с И.А.М..
Едно дете починало като бебе, друго било настанено в институция заради
здравословен проблем, а трето било настанено в семейство на роднини. Семейството
постоянно търсило съдействие на ДСП Поморие като дълги години живеело в с. ***.
М.А. не работи, а И.М. работил без трудов договор на Пристанище Бургас. М.А. и И.М.
трудно се справяли с потребностите на децата, притежавали крайно нисък
родителски капацитет, поради което се ограничавали със задоволяването на
базовите потребности на децата. Майката била неграмотна като образованието не било
водещо за родителите, а редовното посещаване на децата на училище било заради
социални придобивки, майката не се интересува от развитието на детето, а то има
сериозни пропуски в училище. След месец ноември 2018г. семейството се мести да
живее в с. *** и от декември 2018г. наблюдението се извършва от ДСП Бургас.
Жилището в с. *** представлявало тристайна къща, собственост на бабата и дядото
на М.А. и било преустроено бивше кафене, в което условията били добри, но
пространството недостатъчно за многочленното семейство. На 17.03.2019г. изчезва
детето Ю. М., на * години, и е в неизвестност, а майката изпада в тежко
емоционално състояние, отказва да приема храна и вода, взема успокоителни,
викана e линейка на
адреса като и друг път изпадала в подобни състояния. Обадила се НТЛД 116111 и
заявила, че поради проблемите не може да издържа на напрежението и има
намерение да отрови децата и след това да се самоубие. И.М. спира да работи и е
категоричен, че докато не се открие **** му няма да работи, с което оставя
семейството без средства. Сигналът е повод за свикване на заседание на
мултидисциплинарен екип по прилагане на координационен механизъм за работа с
деца, жертва на насилие или риск от насилие като е взето решение всички деца да
бъдат спешно изведени от семейството. Пет от децата, сред които и А., са
настанени временно по административен ред в социална услуга от резидентен тип в
гр. Бургас, ул. „Дебелт“ 63 като в центъра се осигурява спокойна и сигурна
среда за живот и условия за стимулиране на развитието. Твърди се, че изложените
обстоятелства сочат за нуждата детето да бъде настанено в Център за настаняване
от семеен тип за деца в гр. Бургас, ул. „Дебелт“ 63 за срок от 1 година,
считано от настаняването по административен ред.
Като заинтересовани страни пред първа инстанция са
конституирани майката и бащата на детето като на майката е предоставена правна
помощ и се представлява и защитава от адв. Бачкова, която счита, че липсват предпоставките за
настаняване на детето извън семейството. Бащата на детето се представлява от
упълномощен защитник, който застъпва позиция за неоснователност на молбата за
настаняване извън семейството.
По същество родителите на детето изразяват несъгласие
с крайния извод – детето да бъде настанено извън семейството. По делото са
изготвени социални доклади, които подкрепят изложеното в молбата на ДСП и от
тях се установява, че М.А. е майка на 14 деца като А. е седмото по ред дете,
роден на **.**.****г. като първоначално майката съжителства с Б. И., а след
това с И.М. Установява се затруднено финансово състояние на семейството, нисък
родителски капацитет, по-големите деца посещават училище, но образованието не е
приоритет в семейството. Сочи се като положителна страна обстоятелството, че
децата имат силна емоционална връзка, привързани са към майката и И.М.. Детето
е с нормално физическо развитие за възрастта си. Майката не работи, а И.М. по
негови сведения и сведения на М. работи нерегламентирано, но по делото няма
писмени доказателства за полаган труд, нито такива за доходите на семейството. По
делото е представена справка за съдимост, съгласно която И.М. е с обременено
съдебно минало като е за осъждан за престъпления против собствеността. От
направените проучвания се установява, че родителите нямат собствено жилище,
живеят на семейни начала в къща в с. ***, по отношение на която е образувана
преписка в Община Несебър и е издадена заповед за премахването й на незаконен
строеж. Преди М.А. и И.М. са обитавали две бунгала в с. ***, които са
разрушени. В изготвения по делото социален доклад от 20.06.2019г., се
установява, че на 04.06.2019г. социални работници посетили адреса, на който семейството живее в с. *** и
констатирали, че къщата е двуетажна, осигурен им е бил достъп до първия етаж,
който се състоял от гараж, пригоден за живеене и с врата към голяма стая, която
също е обзаведена. Социалният работник
посочва, че М. им е казала, че това ще бъде стаята на децата, в сградата
е нямало ток и вода. По сведение на И.М., къщата, която в момента обитават била
на З. И. – негова племенница, но социалните работници не успели да проведат
разговор с нея, тъй като телефона на абоната не отговарял.
От проведеното проучване се установява, че майката,
след изчезването на малолетния им *** Ю., изпада в тежко емоционално състояние,
което не й позволява да се грижи за децата. Представя се сигнал за дете в риск
НТЛД-С-4087-4295/22.03.2019г., съгласно който е получен сигнал от М.А. за
изчезналия й ********** *** Ю. и съобщава, че в момента полицаи провеждали
разследване, че двама от синовете й – А. на **г. и А. на * години са
заподозрени, че са „продали“ Ю. Споделила, че ако никой не й помогне е склонна
да посегне на живота си, както и на живота на децата си. От няколко дни била на
инжекции, тъй като краката я болят и не може да се движи. Съгласно писмото до
ДСП на телефона са подавани и предходни сигнали за конфликти в семейството и И.А.
и неговата партньорка са заявявали, че желаят да изоставят определен брой от
децата си. Подавани са сигнали и от част от децата, които напускали дома поради
лоши условия.
По делото е представена Заповед №
ЗД/Д-А-085/25.03.2019г., изд. от Дирекция за социално подпомагане – Бургас, по
силата на която е наредено спешно временно настаняване на малолетния А. М. А. с
родители майка – М.А.А. и баща – неизвестен считано от 24.03.2019г. в Център за
настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 63 за срок до
произнасянето на съда с решение съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Съгласно Удостоверение за раждане, изд. от Община
Бургас на 04.04.2019г. А. М. А. е роден на **.**.****г. в гр. ***, от майка – М.А.А.
и от баща – неизвестен. В хода на делото е представено удостоверение за раждане,
издадено на 03.05.2019г. от Община Бургас, в което като баща на детето е посочен
И.А.М. л. 33 от първа инстанция, поради което се установява, че детето е
припознато.
Родителите са изслушани пред първа инстанция като
майката е посочила, че й е мъчно за децата и живеят в къща на вуйчото на И. на ул. ***. И.М. сочи, че е припознал детето и, че много го
обича, имали ново място къде да живеят. На основание чл. 15 ЗЗД е изслушано и
детето А. М., което е посочило, че се чувства добре. Иска да се прибира при
родителите си и че те се държат добре с него.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският
окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо. РС Бургас се е
произнесъл по молба с правно основание 26, ал. 2 вр. чл. 25 ЗЗДетето.
Съгласно § 1, т. 11, буква „в“ от ДР на Закона за
закрила на детето "Дете в риск" е дете, за което съществува опасност
от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие. От събраните по делото доказателства се установява, че конкретен
повод за предприемане на спешни мерки спрямо детето е станало поведението на
майката, която след изчезването на
детето Ю., е изпаднала в тежко емоционално състояние застрашаващо живота
и здравето на децата, като по нейни думи казани на НТЛД 116111, поради
проблемите си не може да издържа на напрежението и има намерение да посегне на
живота на децата си и на нейния собствен. Това поведение на майката е валидно
основание по чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДт. за предприемане на спешни мерки за
осигуряване на живота и здравето на деца в риск, чрез настаняването им в
социална институция. Доколкото майката е изразила пряка заплаха за живота на
децата, е налице форма на психическо насилие, поради което съдът не споделя
възраженията във въззивната жалба, че поведението на майката не е предпоставка
за вземане на спешни мерки за защита на интересите на децата. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че съществен фактор при определянето на мерките
е следвало да бъдат причините, които са довели до състоянието на майката и
обстоятелството, че това състояние е било временно. В случая от значение е
единствено своевременното обезпечаване на живота и здравето на децата, което не
е възможно да бъде гарантирано с други средства и мерки предвидени в закона.
Поради психическата нестабилност на майката, за която противно на твърденията
във въззивната жалба не би могло да се счете, че е временна, е наложително
спешно децата да бъдат отстранени от нея, а при положение, че не е налична
друга подходяща семейна среда за настаняване, единствена възможност е децата да
бъдат настанени в съответно социално заведение, където да получат адекватно
отношение и грижи.
Следва да се вземе предвид и че към момента родителите
на А. не са в състояние да му осигурят спокойна семейна среда. Действително
понастоящем И.М. е припознал детето, в съдебно заседание свидетелства за обичта
и привързаността си към него, което свидетелства за неговото желание да бъде
върнато в семейството, но в същото време са налице и множество обстоятелства,
които сочат, че условията в семейството крият риск за физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие на детето, което е самостоятелна
предпоставка по чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДт. за предприемане на мерки за
обезпечаване на интересите на децата, чрез настаняване извън семейството. Родителите
твърдят, че са намерили къща, в която да живеят, опитват се да започнат трудови
навици, но не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си. От
доказателствата е видно, че бащата е с обременено съдебно минало като въпреки
усилията на социални работници, видно от доклада от 20.06.2019г., родителския му
капацитет не е повишен, не са усвоени положителни методи за възпитание на
децата, липсват установени трайни трудови навици. Ценностната система, обичаите
и начина на живот в семейството са обществено неприемливи, майката и бащата са
с недостатъчен родителски капацитет, не са чувствителни към потребностите на децата,
не съумяват да осигурят подкрепяща среда и да упражнят необходимия надзор върху
поведението им. Ето защо въпреки изразеното желание да се върне детето в
семейството, съдът намира, че и към момента за него не е осигурена нормална и
спокойна семейна среда.
От друга страна – по делото се установява, че детето
се чувства добре и е спокойно в Центъра за настаняване от семеен тип за деца,
поради което и съдът намира, че е в негов интерес да остане настанено в Център
за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас, ул. „Дебелт“ 63 за периода,
посочен в самата заповед за настаняване – за срок от една година, считано от
настаняването му по административен ред, който срок е необходим и достатъчен за
интересите на детето и би спомогнал родителите да подобрят условията на живот,
да се установят трайно, да придобият трудови навици, да се преодолее влошеното
емоционално състояние на майката и да повишат родителския капацитет в интерес
на детето.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите, отразени
в него.
На основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на
детето настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1986/05.08.2019г., постановено
по гр. дело № 3370/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на
страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.