№ 7404
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110151043 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу Фирма искове с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1067.50 лв., представляваща неизплатена част от
стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
********/2021г. по застраховка „Товари по време на превоз“ за повредени и
негодни за употреба лаптопи- 1 бр. Lenovo IdeaPad 1 и 2 бр. Lenovo IdeaPad 3,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 01.09.2021г., до окончателното изплащане, както и сумата
от 49.23 лв., мораторна лихва за периода 19.03.2021 г. до 31.08.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и Фирма е сключена застраховка „Товари
по време на превози“, като на 10.02.2021 г. чрез куриерската фирма ответник
Фирма са изпратили до Фирма техника-различни видове лаптопи. При
получаване на стоката в офис на Фирма пред служител на дружеството се
установява, че три от лаптопите са счупени, като е съставен двустранен
протокол от 11.02.2021 г., в който е описано увреждането на пратката, а
именно 1 бр. Lenovo IdeaPad 1 на стойност 227.50 щатски долара и 2 бр.
Lenovo IdeaPad 3 всеки на стойност 287.50 щатски долара. Ищецът поддържа,
че за причинените вреди била образувана преписка по щета №
********/2021г., като е определено обезщетение в размер на 100 % от
стойността на увредените стоки или сумата от 1267.50 лв., изплатени на
Фирма на 09.03.2021 г. Поддържа, че със заплащането на обезщетение
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение,
предвид което е отправил покана до ответника да възстанови горепосочената
сума. На 14.04.2021 г. от страна на ответника е възстановена сумата от 200
лв., но не и остатъка до пълния размер на обезщетението, позовавайки се на
Общите си условия, че при пратка с необявена стойност се заплащало
1
обезщетение в размер на 200 лв. Според ищеца законовата уредба не урежда
начина на определяне на обезщетението, вида на вредите, а в ОУ на ответника
също няма разграничаване вида на вредите, които подлежат на
възстановяване, както и предпоставките за пораждане обхвата на
задължението им за възстановяване. Поддържа, че повредата на товара се
дължи на ответника, като същият следва да носи отговорност по общите
правила при неизпълнение. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявения иск. Сочи, че между получателя Фирма и
ответника е налице рамков договор, съгласно който при незастрахована
пратка пощенският оператор ще носи отговорност до указаната в ОУ сума.
Услугата за застраховане на пратка е еквивалентна на услугата „обявена
стойност“, а подателят на пратката не е заявил тази услуга и не е посочил
съдържанието на пратката. Навежда доводи за липса на основание за
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищцовото
дружество, доколкото застрахованият не е спазил изискванията съгласно
полицата по отношение уведомяването на застрахователя, както и че не става
ясно как е доказан размерът на щетите. Поддържа, че в случая чл. 410 КЗ е
неприложим, тъй като е налице специален закон – Законът за пощенските
услуги и по-конкретно чл. 85, ал. 1 и ал. 4 от него, където е уреден размерът
на обезщетението, който от своя страна е обвързан с ОУ. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора исковата и претендират се
разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно към датата на застрахователното
събитие правоотношение по застраховка „Товари по време на превози“ между
ищеца и Фирма, извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 1267.50 лв., както и възстановяване от страна на
ответника на сумата от 200 лв. в полза на ищеца.
Между страните не се спори, а и от представената по делото
застрахователна полица „Товари по време на превоз“ № ******** от
10.11.2020 г. се установява, че процесния инцидент е настъпил в срока на
действие на договор за имуществена застраховка, сключена между ищеца и
собственика на увреденото имущество. Представени са и Общи условия на
застраховката „Товари по време на превоз“.
Представена е и застрахователната преписка на Фирма във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, като към нея е приложено
уведомление за щета № 1524 от 24.02.2021 г., формуляр за завеждане на
2
застрахователна претенция от 24.02.2021 г., формуляр за завеждане на
застрахователна претенция от 05.03.2021 г. доклад –заключение по щета №
******** от 05.03.2021 г. Представено е и платежно нареждане, от което е
видно, че във връзка с процесната щета № ******** е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1267.50 лв.
С покана с изх. № 1524/2/ от 16.03.2021 г. ищецът е претендирал от
ответника възстановяване на сумата от 1287.50 лв. по процесната щета. Видно
от известието за доставяне писмото е било получено от ответника на
19.03.2021 г.
С писмо с изх. № FD-827 от 05.04.2021 г. ответникът е посочил, че на
основание чл. 72 от ОУ на Фирма, размерът на дължимото обезщетение за
повредена или унищожена пратка, за която не била заплатена допълнителна
услуга Обявена стойност, каквато била процесната пратка била стойността на
вредата, но не повече от 200 лв., която сума щяла да бъде заплатена на ищеца
в срок до 16.04.2021 г. Видно от представения отчет по сметка на ответника,
така посочената сума в размер на 200 лв. била заплатена на ищеца на
14.04.2021 г.
По делото е представена товарителница № ***********от 10.02.2021 г.
издадена от ответника с подател. „Авиешън Сървисиз България“ ООД и
получател Фирма с посочено съдържание техника и опаковка палет.
Представена е фактура № 210588 от 04.02.2021 г. с получател Фирма на
стойност 115310 щ. д., в която фактура се съдържа описание на изпратена
техника, както и нейната единична стойност. Представен е и опаковъчен лист
към нея.
По делото е представен двустранен протокол за увредена пратка от
11.02.2021 г. по товарителница ***********, който протокол е подписан от
ответника и от представител на получателя. В протокола е посочено, че
пратката е била три броя палети със съдържание компютри, като при
транспортиране имало три броя счупени /ударени, тотал щета/ лаптопи.
От представения договор № 73752 от 08.11.2010 г., сключен между
Фирма в качеството на възложител и Фирма като изпълнител се установява,
че страните са уредили взаимоотношенията си относно използването от
страна на възложителя на извършваните от изпълнителя международни
куриерски услуги и карго услуги и куриерски и карго услуги на територията
на Република България. Към договора са представени и шест броя анекси.
Представени са Общи условия на Фирма по договор с потребителите за
приемане, пренасяне и доставка на куриерски пратки – международни и на
територията на Република България в сила от 15.10.2016 г.
Съгласно приетата по делото съдебно- техническа експертиза, се
установява, че съгласно представената фактура № 21058 стойността на 1 бр.
Lenovo IdeaPad 1 е 220 щ. д., а на 1 бр. Lenovo IdeaPad 3била 280 щ. д., като
стойността на доставката за всеки един лаптоп била по 7.5 щ.д.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане „Товари
3
по време на превози“ към датата на увреждането между ищеца и увреденото
лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника; претърпени от
застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие;
стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че по време на
действието на сключения между ищеца и застрахования договор по
застраховка „Товари по време на превози“, обективиран в представената
застрахователна полица № ******** от 10.11.2020 г., е настъпило предвидено
в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахования товар са
били нанесени вреди, за които по делото е безспорно, че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1267.50 лв. Настоящият състав
намира за неоснователно възражението в отговора на исковата молба за липса
на основание за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Товари по време на превози“ поради възникнало право на ищеца да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение, доколкото единствено ищецът
може да упражни своите права във връзка със сключения застрахователен
договор. Дори и да се приеме, че е имало нарушения във връзка с процедурата
по уведомяването на ищеца за настъпване на застрахователното събитие то
следва да се приеме, че от поведението на страните по сключената
застраховка може да се заключи, че не са оспорва действителното настъпване
на процесното събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Товари
по време на превози“, както и основание за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Настоящият състав намира, че в срока на действие на застрахователния
договор е настъпило застрахователно събитие – повреждане на пратка от
страна на служители на ответника при осъществяване на нейното
транспортиране. По делото е представен двустранен протокол за увредена
пратка от 11.02.2021 г. по товарителница ***********, подписан от
представител на ответника, в която е посочено, че увреждането на пратката е
настъпило при осъществяване на транспорта, като били увредени три броя
лаптопи, които били счупени /ударени, тотал щета/. Обстоятелствата
посочени в протокола представляват по своя характер признание на неизгоден
за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от
ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговарят на
истината. В случая съдът съобрази и поведението на ответника, който е
извършил плащане, като ответникът с писмо с изх. № FD-827 от 05.04.2021 г.
оспорва единствено размера на своето задължение към ищеца, поради което
съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявените искове.
При това положение несъмнено е, че увреденият има срещу ответника
вземане, произтичащо от нанесената вреда при осъществяването на превоза
на процесното имущество. Застрахователят е встъпил в правата на увредения
по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените вреди и за него е
възникнало регресно право срещу ответника.
По отношение на размера на претендираното обезщетение, съдът намира,
че пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите за загубени,
4
ограбени и повредени пощенски пратки, а съгласно чл. 85, ал. 4 ЗПУ
конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на
договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не урежда нито
начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на
възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова делегация в своите
Общи условия ответникът също е определил единствено размера на
отговорността си от 200 лв., без да е извършено никакво разграничение между
отделните хипотези, при които могат да настъпят вреди. Следователно в
случая е налице празнота, която следва да бъде запълнена от общото правило
на чл. 82, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за договорното неизпълнение - обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. По същество е извършено
едностранно предварително ограничаване на договорната отговорност на
пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не би могла и не е
целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ. Също така следва да се
посочи, че това ограничаване на отговорността не може да бъде
противопоставено на платилия обезщетение за вредите от същото
неизпълнение застраховател, който е трето за правоотношението по договора
за пощенска услуга лице. По тези съображения неоснователни са доводите на
ответника, че предвид наличието на специална уредба не са приложими
общите правила при договорно неизпълнение, уредени в ЗЗД. Не може да
бъде споделено възражението в отговора на исковата молба, че на основание
индивидуално подписан договор страните са се споразумели при пратки с
необявена стойност да се ограничи отговорността на ответника до размера
предвиден в Общите условия. Действително по делото е представен договор
№ 73752 от 08.11.2010 г., сключен между Фирма в качеството на възложител
и Фирма като изпълнител, в който в чл. 8.2 е предвидено че при
незастрахована пратка изпълнителят носи отговорност до указаните в Общите
условия размер, като съгласно чл. 6 по желание на възложителя, изпълнителят
ще застрахова пратки, с обявена стойност на съдържанието, подлежащи на
застраховка, като възложителят се задължавал да обяви застрахователна
стойност и да заплати стойността на застрахователната премия. Видно от
разпоредбите, на които се позовава ответникът в отговора на исковата молба
същите на първо място не уреждат хипотезата на процесния случай,
доколкото е предвидена възможност ответникът да застрахова срещу
получаване на премия пратките на изпращача, поради което е необходими да
се посочи тяхната застрахователна стойност за определяне на премията. И на
следващо място от представените доказателства по никакъв начин не може да
се направи извод, че услугата на застраховане на пратка предвидена в Общите
условия, действащи към 2010 г. е еквивалента на услугата обявена стойност
предвидена в Общи условия на Фирма в сила от 15.10.2016 г. /действащи към
процесния случай/, доколкото Общите условия от 2010 г. не са представени
по делото. С оглед на гореизложеното възражението на ответника се явява
неоснователно.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
5
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Принципът на пълната обезвреда, означава,
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането. Следователно ответникът в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност. В настоящият случай от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че общата стойност на
увреденото имущество /3 бр. лаптопа/ е 780 щ.д., а стойността на 1 бр. Lenovo
IdeaPad 1 е 220 щ. д., а на 1 бр. Lenovo IdeaPad 3била 280 щ. д. В този смисъл е
и представената фактура № 210588 от 04.02.2021 г., с която са закупени
процесните вещи, които са били обект на предоставената от ответника услуга,
съгласно която единичната стойност на Lenovo IdeaPad 1 е 220 щ. д., а
единичната стойност на Lenovo IdeaPad 3била 280 щ. д. Съдът намира, че
левовата равностойност на 780 щ.д. съгласно фиксинга на БНБ към датата на
увреждането 1255.90 лв., от която сума следва да бъде приспаднато
заплатените от ответника 200 лв., поради което искът се явява основател за
сумата от 1055.90 лв., като в останалата си част до пълния претендиран
размер от 1067.50 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението е без срок за изпълнение, към което с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3
ЗЗД. В случая видно от известието за доставяне поканата с изх. № 1524/2/ от
16.03.2021 г., с която ищецът е претендирал от ответника възстановяване на
сумата по процесната щета е получена от ответника на 19.03.2021 г., от който
момент същият е изпаднал в забава. С оглед на гореизложеното основателна
се явява акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда
на чл. 162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от
19.03.2021 г. до 31.08.2021 г. възлиза на сумата в размер на 48.69 лв., като в
останалата си част до пълния претендиран размер от 49.43 лв. искът следва да
се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата от 100 лв., платена държавна такса, 300 лв.
депозит за вещо лице, 310 лв. адвокатско възнаграждение, както и 48 лв.
разноски за превод на документи. Настоящият състав намира, че на ищеца не
следва да се присъждат разноски за превод на документи, доколкото същите
6
не са сторени в настоящото производство и не могат да бъдат поставени в
тежест на ответника. С оглед частичната основателност на исковата молба на
ищеца следва да му се присъди сумата в размер на 702.28 лв. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като страната
претендира сумата от 300 лв. С оглед изхода на спора на страната следва да се
присъди сумата от 3.26 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
г/административен адрес/, да заплати на Фирма, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1055.90
лв., представляваща неизплатена част от стойността на изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ********/2021г. по застраховка
„Товари по време на превоз“ за повредени и негодни за употреба лаптопи- 1
бр. Lenovo IdeaPad 1 и 2 бр. Lenovo IdeaPad 3, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.09.2021г.,
до окончателното изплащане, както и сумата от 48.69 лв., мораторна лихва
за периода 19.03.2021 г. до 31.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за сумата над уважения размер от 1055.90 лв., до пълния претендиран размер
от 1067.50 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 01.09.2021г., до окончателното изплащане,
както и иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 48.69 лв.,
до пълния претендиран размер от 49.43 лв.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
г/административен адрес/, да заплати на Фирма, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 702.28 лв. - разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на Фирма,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление г/административен
адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 3.26 лв. -
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7