№ 9141
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20221110131193 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София” ЕАД срещу М. Н. Т., с която са предявени искове за установяване дължимостта
на вземания за потребена от ответницата топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът М. Н. Т. била потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени
редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „**“, ***, апартамент ***, абонатен № ****, за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „ПМУ Инженеринг” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество
начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки,
което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
1
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 25.03.2022
г. по ч. гр. д. № 5228 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника М. Н. Т. за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна заявява, че не
оспорва твърдяното от ищеца количество потребена през исковия период топлинна
енергия, както и нейното остойностяване. Релевирано е възражение за изтекла
погасителна давност спрямо част от претендираните задължения. Отправено е искане
за отхвърляне на исковите претенции в оспорената част.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът М.
Н. Т. в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се
в гр. София, ж. к. „**“, ***, апартамент ***, абонатен № ****, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/ сумата от 960,70 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април
2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/
сумата от 176,90 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г.; 3/ сумата от 25,97 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. януари 2019 г. до м.
април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; 4/ сумата от 5,56 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.03.2019 г.
до 25.01.2022 г., начислена върху претендираната такса за дялово разпределение.
С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 02.05.2023 г.
открито съдебно заседание, са отделни като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване следните релевантни за основателността на предявените искове факти
и обстоятелства: 1/ наличието на валидно възникнали договорни отношения между
страните за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; 2/
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия през процесния период; 3/
2
количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, нейната цена и
размера на претендираното вземане, както и стойността на таксата за дялово
разпределение; 4/ настъпването на изискуемостта на предявените вземания; 5/ размера
на претендираната мораторна лихва за исковия период.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства
документи, представи в хода на производството от ищеца и третото лице-помагач.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, предявен по реда на чл. 422 ГПК, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а
именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и
изискуемостта на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
3
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответникът е бил
потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „Топлофикация
София“ ЕАД да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същият е бил
собственик или вещен ползвател на процесния имот в този период.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният
топлоснабден имот е бил собственост на ***, като след смъртта на същия през 2009 г.
по силата на наследственото правоприемство имотът е придобит от неговия единствен
наследник по закон – ответника М. Н. Т., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответникът са е разпоредил с
правото си на собственост върху имота преди исковия период, напротив – в хода на
производството същият не е оспорил качеството си на собственик. Следователно,
съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, М. Н. Т. се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, утвърдени
от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2
ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да
се заключи, че приетите от „Топлофикация София" ЕАД и одобрени от комисията
общи условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване и са обвързващи за него. Следователно, доказано е принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните. То произтича от
съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответникът, като потребител на топлинна
енергия, дължи заплащане цената на отдадената за собствения недвижим имот
такава.
С доклада по делото, по който страните не са имали възражения, съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно количеството и
качеството на потребената в процесния имот през исковия период топлинна енергия,
размера на претендираните вземания и правилността на начина, по който същите са
начислени от ищцовото дружество.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че М. Н. Т. дължи цената за
потребената през исковия период топлинна енергия, възлизаща на сумата от 960,70
лева, както и цената за извършена услуга „дялово разпределение“, възлизаща на сумата
от 25,97 лева.
Ответникът своевременно – в отговора на исковата молба – е навел възражение
за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца, което съдът намира за
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
4
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни
– според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София” ЕАД месечните суми за топлинна енергия и изравнителните
вноски са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срокът за тяхното заплащане.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
01.02.2022 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за цена на потребена
топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. ноември 2018 г. включително,
крайният падеж на които е настъпил на 14.01.2019 г., в общ размер за предоставената
топлинна енергия от 219,67 лв., изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК, са погасени
по давност.
По отношение на вземанията на ищеца за услугата „дялово разпределение“
следва да се посочи, че предвид процесния период, за тази претенция няма вземания,
погасени по давност.
С оглед изложеното, предявените срещу М. Н. Т. искове за заплащане на
главница за доставена топлинна енергия и за услуга „дялово разпределение“ се явяват
основателни за сумата от 741,03 лева и за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
съответно – за сумата от 25,97 лева и за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. До
размера на посочените суми и за посочените периоди исковете се явяват основателни и
следва да се уважат, а в останалата част по главния иск за доставена топлинна енергия
до пълния предявен размер от 960,70 лева, както и за периода от 01.05.2018 г. до
30.11.2018 г. включително – да се отхвърли поради погасяване по давност на
вземанията.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
5
Общите условия на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми
месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата
фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Следователно, обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата
фактура.
В случая от ответника се претендира обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 25.01.2022 г. в размер на 176,90 лв. Доколкото на основание чл. 119
ЗЗД при погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното такова,
макар давността за него да не е изтекла, то погасени са и онези вземания на ищеца за
лихва за забава, начислени върху погасените по давност вземания за цена на потребена
топлинна енергия.
С оглед релевираното от ответника възражение за давност, дължимите лихви за
забава върху непогасените вземания за главница възлизат на сума в размер на 123,75
лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, за периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022
г. До размера на посочената сума и за посочения период акцесорният иск се явява
основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен размер от
176,90 лв. – да се отхвърли поради погасяване по давност на вземанията.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия. Следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 5,56 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът
не претендира присъждането на такива. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, както
следва: за исковото производство разноски в общ размер на 133,33 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определи в
минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото. На ищеца са дължими и разноски по
заповедното производство в размер от общо 57,14 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „**“, *** *** апартамент *** в качеството си на потребител на топлинна
6
енергия в недвижим имот, находящ се в гр. гр. София, ж. к. „**“, ***, апартамент ***,
абонатен № ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сума в размер на 741,03 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 01.02.2022 г. – до окончателното изплащане, сума в
размер на 123,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г., и сума в размер на 25,97
лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.02.2022 г. – до окончателното
изплащане, за които на 25.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 5228/2022 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *********, срещу М. Н. Т., ЕГН: **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 741,03 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 30.11.2018 г., и за разликата над уважената част от 123,75 лева, до
пълните предявени размери съответно от 960,70 лева и 176,90 лева, както и в цялост
като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
дължимостта на сума в размер на 5,56 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за услугата „дялово разпределение“ за периода от 03.03.2019 г. до
25.01.2022 г.
ОСЪЖДА М. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „**“, *** ***
апартамент *** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с
адрес гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
133,33 лева, представляваща сторени в хода на настоящото производство разноски, и
сумата от 57,14 лева – разноски по ч. гр. д. № 5228/2022 г. по описа на СРС, 47-ми
състав, съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7