Определение по дело №555/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20227260700555
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2022 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 510

 

01.07.2022 г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                      Председател: Пенка Костова

                                                                                         Членове: Антоанета Митрушева

                                                                                                        Биляна Икономова

 

като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева

ЧКАД № 555 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава тринадесета от АПК, във връзка с чл. 213а, ал. 6 и ал. 7 от АПК.

 

Образувано е по касационна частна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, представлявана от директора гл.комисар Деян Моллов, депозирана чрез пълномощник, срещу Определение № 208 от 26.05.2022 г., постановено по гр.дело № 20225620100007/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита се, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не конституирал Главна дирекция „Гранична полиция“ като страна в процеса, с оглед обжалването на Заповед за задържане на лице с рег.№ 4537зз-162/16.12.2021 г., издадена от полицейски орган при ГПУ – Ново село към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян. Същевременно с Решение № 45 от 30.03.2022 г., постановено по гр.дело № 7 по описа на съда, осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на Д. Г.А. сторените деловодни разноски. С неконституирането на Главна дирекция „Гранична полиция“ като страна в производството по делото, бил нарушен прогласеният с разпоредбата на чл. 9 от Гражданския процесуален кодекс принцип на равенство на страните. В случая било налице лишаване на страна от правото ѝ да участва лично или чрез процесуален представител в производството.

С оглед на така изложеното, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

 

С Определение № 208 от 26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 20225620100007/2022 г., Районен съд – Свиленград е оставил без разглеждане подадената от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР касационна жалба против Решение № 45 от 30.03.2022 г., постановено по гр. дело № 20225620100007/2022 г. по описа на съда.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 1 от АПК, тъй като изхожда от лице, което не е взело участие в първоинстанционното съдебно производство като страна ответник. Мотивирал е извода си и с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, като е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК, тъй като Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР не попада в обхвата на тази разпоредба – не е издател на оспорения акт, респективно не е и страна, която съдът да е пропуснал да конституира. За пълнота на съдебния акт, съдът е посочил, че разноските по главното производство се дължат от юридическото лице, което в случая било именно Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, към което организационно и функционално принадлежал издателят на оспорения административен акт. Уточнил, че от съдържанието на касационната жалба не може да се направи извод, че със същата било направено искане за изменение на решението в частта за разноските, а за отмяната му, включително и в тази му част, като последица от отмяната в останалата част.  

 

При осъществената касационна проверка настоящата инстанция намери, че така постановеното определение е правилно.

Напълно се споделя изводът на районния съд, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 1 от АПК. Съгласно последната, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В случая е безспорно, че главното производство - по оспорване на Заповед за задържане на лице  рег.№ 4537зз-162 от 16.12.2021 г., се е развило с участието на страните Д.Г.А. – оспорваща, и В. Б.Г., полицейски орган при ГПУ – Ново село към РДГП – Смолян - издател на заповедта. При това положение, с оглед текста на чл. 210, ал. 1, постановяващ, че право да обжалват решението имат страните по делото, изводът на съда за недопустимост на жалбата срещу Решение № 45 от 30.03.2022 г., постановено по гр.дело № 20225620100007/2022 г., се явява правилен.

Доколкото главното производство е било проведено при надлежно конституиран ответник - издател на оспорения административен акт, то не е налице и хипотезата на чл. 210, ал. 2 от АПК. Ето защо тази разпоредба е неотносима в казуса, респективно не намира приложение по отношение на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.

Наред с горното, във връзка с изложеното в частната жалба, следва да се има предвид, че правилно с Решение № 45 от 30.03.2022 г., постановено по гр.дело № 20225620100007/2022 г., Районен съд – Свиленград е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на Д. Г.А. сторените деловодни разноски, прилагайки разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която недвусмислено посочва в тежест на кой субект се присъждат деловодни разноски в случай на отмяна на обжалвания административен акт.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че определението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на закона, поради което следва да се остави в сила.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 2 и чл. 213а, ал. 7, изр. последно от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 208 от 26.05.2022 г., постановено по гр. дело № 20225620100007/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР против Решение № 45 от 30.03.2022 г. по гр. дело № 20225620100007/2022 г. по описа на съда.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:    1.

 

 

                                                                      

 

        2.