О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17.04.2019 год. гр. Варна
Варненският районен съд, гражданска колегия, на 17.04. две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мартин Стаматов
като разгледа
докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 4389 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
„Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба с
вх. № 20986/27.03.2018 г. на ВРС подадена от Ж.И.Д., с която се претендира да бъде допусната и
извършена делба на съсобствен с „Е.9“ ООД, *** кредит груп“ ООД, В.Ж.И. и В.Ж.И., недвижим имот находящ
се в гр. Варна, Район Приморски, кв. „Изгрев", представляващ ПИ с идентификатор 10135.2555.2624. по КК и КР одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с площ от 1065 кв.м.
по кадастрална карта, а по акт за собственост 1240 кв.м., при граници по
кадастрална карта: имоти с идентификатори
10135.2555.19, 10135.2555.273, 10135.2555.305 и 10135.2555.243. Имотът е със стари идентификатори
10135.2555.272 и 10135.2555.271,
а по регулационен план УПИ 3521 в район
„Приморски“, кв. 5 по плана на
жилищна група между
ВМИ-Варна, ж.к. „Изгрев“ одобрен със заповед № Г-290 от
21.11.1995 г. на Кмета на Община Варна с
площ от 1240 кв.м образуван от сливането на
УПИ VI-3521 и УПИ VII-3521 в кв. 5.
След като се запозна с материалите по
делото и приложимото право, РС – гр. Варна, намира,
че
производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения:
Съгласно чл. 299 ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Съобразно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Съдебната делба е нормативно уредено
особено исково производство за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез
предвидените в глава XXVIII ГПК-отм., съотв. глава ХХГХ ГПК способи. Съгласно
чл.34, ал.1 ЗС правото да иска делба принадлежи на всеки съсобственик. С
предявяване на иск за делба съдът бива сезиран с искане за прекратяване на
съществуващото дотогава състояние на съсобственост върху описаното в исковата
молба /респ. включеното в делбената маса по реда на чл.341 ,ал.2 ГПК/
имущество. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
съсобственик /чл.344,ал.1 ГПК/. В този смисъл решението по допускане на делбата
се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените в него
въпроси, като в него
делбеното имущество се описва според възприетите в практиката белези,
необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде
отграничено от друго имущество от същия вид - чрез посочване на
местонахождение, граници поне от три страни и площ.
След
влизане на това решение в сила по реда на чл.349 и сл. ГПК той следва да
извърши делбата именно на имотите, за които тя е била допусната, т.е. имотите,
посочени в решението по допускане на делбата следва да бъдат идентични с
имотите в
решението по нейното извършване, за да може да
се приеме, че е налице произнасяне по заявения с исковата молба спорен предмет. От това следва, че постановеното
във втората фаза на делбата решение, чрез което делбен имот се изнася на
публична продан, се ползва със сила на пресъдено нещо относно начина за
прекратяване на съсобствеността
върху делбените вещи.
В случая
е безспорно, че с влязло в законна
сила решение от
11.03.2002г по гр.д. №2641/2001г. по описа на ВРС и е допуснат до делба недвижим
имот, представляващ дворно място с
площ 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност Сотира, представляващо имот
пл. № 3322а по КП от 1972 г., при граници: път и имоти пл. № 3322, № 3323 и №
3324, който след попълване в КЗРП от 1995г. през 2004г. съвпада с имот № 3521 при
квоти по 333.33/1000 за В.Ж.И., 333.33/1000 за В.Ж.И.,
229.17/1000 за Иван Ж.И. и 104.17/1000 за Дафинка Великова И.. С влезли в сила решения по гр.д.
№2641/2001г. по описа на ВРС и в.гр.д. 2080/2004г. на ВОС,
съдът е постановил описания имот да бъде изнесен на публична продан.
От съвкупния анализ на приетите
по гр.д. №2641/2001г. по описа на ВРС и по в.гр.д. 2080/2004г. на ВОС заключения на СТЕ на в.л. Л. Вягова от 18.04.
2003г. и от 23.05.2003г., на в.л. К.Георгиев от 19.11.2003г., на в.л.
Й.Атанасова. от 27.05.2004г. - пред ВРС, и на в.л. Й. Атанасова, от
29.04.2005г., от 27.09.2005г., от
27.09.2005г. и от 26.09.2011г. - пред
ВОС, както и от обясненията на в.лица в о.с.з., както и от представените по
делото писма и удостоверения, издавани от Община Варна и от Район „Приморски”
при Община Варна, се установява, че допуснатият до делба имот пл. № 3322а с
площ от 1000 кв.м. е бил попълнен служебно от отдел „Кадастър и регулация” при
Община Варна в КП „Франга дере до Домуз дере” от 1972г-1973г. без влязла в сила
заповед за попълване като е нанесена линия по средата на имот пл.№3322, а
цифрата 3322а е моливна по завереното цветно копие от оригиналния картон –
скица на л.134 от първоинстанционното дело, и удостоверение от 25.05.2004г. - л.188 от същото дело. Реституираните
собственици са въведени във възстановения имот с протокол за въвод във владение
№427/09.11.1994г.
Със заповед №Г290/21.11.1995г. на
кмета на Община Варна на осн. чл.20, ал.2 от ЗТСУ, чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗТСУ, чл.82, ал.2 от ППЗТСУ, вр. чл.75 от ППЗТСУ е одобрен кадастрален, застроителен
и регулационен план на жилищна група между ВМИ - Варна и ж.к.”Изгрев” при
съответни граници - л.194 от дело на ВРС. По този план имот пл.№3322а попада
частично в отреждането за УПИ VІІ и УПИ VІ, кв.5, а в северната му част е
отредена охранителна зона - л.140 от делото на ВРС. Същевременно към отредените
УПИ VІІ и УПИ VІ, кв.5 е придадена площ от 240 кв.м. от съседния от юг имот
№3324 по КП от 1972г. Последният имот е съставлявал част от имот пл.№2399 по
плана на терена на Обединена градска болница гр. Варна, одобрен със заповед
№194/05. 09.1969г., който е бил отчужден от Георги Желязков Кънев за
изграждането на улица, впоследствие наименувана бул.”Христо Смирненски”. Реституционни
претенции за този имот няма заявени, съответно уважени. Според обясненията на
в.л. Й. Атанасова от 04.10.2005г. на място от булеварда е изграден южната му
част по първоначално отреждане. На север се е предвиждало още едно платно, но
то не е изпълнено. Именно от тази част - общинска собственост, но неактувана
като такава, и попадаща южно от имот пл.№ 3322а, се придава към образуваните с
плана от 1995г. УПИ VІ и УПИ VІІ площ от 240 кв.м. Всички заключения сочат, че
сметките по регулация /а такива се дължат, т.к. се придава имот, общинска
собственост, към имот, собственост на физически лица, които по силата на чл.110
от ЗТСУ/отм., действащ към 1995г./ са придобили собственост върху тази част по
силата на непосредственото отчуждително действие на регулационния план/ за
придадената част от 240 кв.м. не са уредени в срока по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ,
т.е. до 30.09.2001г. На осн. §8, ал.1 от ПР на ЗУТ е отпаднало автоматично
непосредственото отчуждително действие на влезлия в сила през 1995г., но неприложен
до 30.09.2001г. дворищно регулационния план. Съобразно разясненията, дадени в
ТР №3/11 на ОСГК на ВКС, собственикът на парцела към който по силата на неприложената
дворищна регулация е била придадена част загубва правото на собственост върху
придадената част, като правото на собственост се възстановява автоматично в
границите, в които е било от преди влизане в сила на неприложения план. В
настоящия случай това са границите на имот пл.№3322а с площ от 1000 кв.м. Предвиденото
по плана от 1995г. отчуждаване на северната част от този имот за обект
„Охранителна зона” също не е извършено,
съответно не е изплащано обезщетение на собствениците на имота, съгласно
удостоверение от 05.04.2004г., приложено на л.174 от делото на ВРС.
Със Заповед №114/05.05.2004г. на
зам.кмета на Община Варна е одобрено попълването на кадастралната основа на
имот пл.№3521 по плана на ж.к. ”Изгрев” - л.198 от делото на ВРС. От заключенията на СТЕ се установява, че новопопълненият имот №3521
е идентичен по площ и граници с имот пл.№ 3322а. Предвид отпадане на
отчуждителното действие на ЗРП от 1995г. през 2001г. собствеността на страните
е в границите на предвидения бивш имот №3322а, сега съставляващ ПИ №3521 с площ
от 1000 кв.м.
В хода
на процеса пред ВОС е съставен к.н.а.№152/06г., с който страните са признати за
собственици на 240 кв.м. ид.ч. от ПИ №3521, образуван според акта от сливането
на УПИ VІ-3521 и УПИ VІІ-3521, целият с площ от 1240 кв.м.
По
делото е безспорно, че имотът предмет на делбата по гр.д. № 2641/2001г.
по описа на ВРС и в.гр.д.
№ 2080/2004г. на ВОС съвпада по местоположение и три съседни имота с имот ПИ
с идентификатор 10135.2555.2624 по КК и
КР на гр.
Варна, Район Приморски, кв. „Изгрев" одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК. Към момента е налице разлика в площта му поради прибавяне
към него и отразяване в действащата КК на придаваемата част по регулационния
план от 1995 /оцветена в зелено на приложената към уточнителна молба от
14.02.2019г. скица/, като наличието на тази придаваема част е било налице и към
момента на постановяване на решенията по гр.д. № 2641/2001г.
по описа на ВРС и в.гр.д. №
2080/2004г. на ВОС, обсъдено е в тях, но не е взето предвид, доколкото не е
била приключила процедурата по придобиването на тези части по регулация. Съобразно действащата КК, част от имота по
приключилата делба /отредената за охранителна зона северна част /, който понастоящем е процесния с
идентификатор 10135.2555.2624, е придадена към съседния имот с идентификатор 10135.2555.305 и поради
това площта му по КК е 1065кв.м.
В настоящия казус се установява,
че индивидуализацията на делбения имот по площ и конфигурация е настъпила към
22.01.2002 г., когато е даден ход на устните състезания между страните и към
който момент ВРС е бил длъжен да съобрази по реда на чл.188 ал.З ГПК /отм./
новонастъпилите факти и обстоятелства. Въз основа на горното следва да се
приеме, че към момента на постановяване на решението имотът е съществувал в
този си вид, в който е описан в съдебния акт. От приложените писмени доказателства
се установява, че в
действащата КК е променена
площта на имота, както и неговата номерация, но тези обстоятелства са настъпили
в един следващ момент спрямо постановяване на решението от 31.08.2004г. за
извършване на делбата. Последващото изменение на площта на
имота съобразно
действащите регулационни планове и/или КК,
по отношение на който е допусната делбата, и прибавянето на неотчуждена част от съседен имот /по
регулация, давност или др. основание/ не
влияе на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е постановено
извършването й. Не влияят
и евентуалните последващи транслативни сделки с идеалните части в
съсобствеността, тъй като приобретателите по тях също са обвързани от
решението.
Безспорно
решенията постановени по гр. дело № 2641/2001 г. на ВРС отговарят на посочените
законоустановени изисквания, поради което следва да се приеме, че между
страните и правоприемниците на лицата, които са участвали в производството по
постановяването му са обвързани от тях. Последвалите транслативни сделки с
идеални части от имота и настъпилата промяна в площта на имота, както и
неговата номерация и индивидуализация по кадастрална карта и/или регулационен
план, вследствие на промяна на уличната регулация или др., следва да бъдат отчетени
от съдебния изпълнител при евентуалното провеждане на публичната продан и
разпределяне на постъпилите парични средства между съделителите.
Съдът, при извършената
проверка по 129 ал. 1 ГПК е установил, че исковата молба не отговаря на
изискванията на чл. 127 ГПК, поради което с разпореждане от 29.01.2019г. я
оставил без движение, предоставяйки на ищеца
възможността да обоснове правния си интерес от предявения иск. Указани са били на ищеца и
законоустановените последици при
неотстраняване на нередовностите в срок. С молба от 14.02.2019г. е
посочено, че правният интерес на ищеца произтича от факта, че след влизане в
сила на решението за делба, към процесния имот е била присъединена част от друг
имот, която е нейна еднолична собственост. Видно от изложението по-горе, това
твърдение не съвпада с обективните факти.
Предвид обсъдените
обстоятелства, ВРС намира, че с процесния иск се въвежда като предмет на делото
делба на недвижима вещ, по отношение на която вече е налице влязло в сила
съдебно решение обвързващо страните и в настоящия процес, поради което е
недопустимо повторното й предявяване, и делото подлежи на прекратяване.
Мотивиран от горното, ВРС
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299 ал. 2 ГПК производството по гр.д. № 4389/2018г.
по описа на ВРС, образувано въз основа на
искова молба с вх. № 20986/27.03.2018 г. на ВРС подадена от Ж.И.Д., с която се претендира да бъде
допусната и извършена делба на съсобствен с „Е.9“ ООД, *** кредит груп“ ООД, В.Ж.И.
и В.Ж.И., недвижим имот находящ
се в гр. Варна, Район Приморски, кв. „Изгрев", представляващ ПИ
с идентификатор 10135.2555.2624. по КК и КР одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с площ от 1065 кв.м.
по кадастрална карта.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Варненския
окръжен съд, в едноседмичен срок от
съобщаването на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.........................