Протокол по дело №358/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 442
Дата: 15 март 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20233100500358
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 442
гр. Варна, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря ГА.на Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100500358 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:13 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. 2 от ГПК:
Въззивниците Р. Т. П., С. Й. П., Д. С. С., Е. Е. С., Н. С. Д., П. А. С.,
Д. З. К., Н. П. Г., Г. Н. Г., Б. Е. А., С. М. А., Х. И. М., М. И. М., С. Д. Т. и Г.
М. Т., редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален
представител.
Въззиваемата страна Д. П. К., редовно призована, представлява се от
адв. П. Х., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са нА.це процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. Т. П., С. Й. П., Д. С. С., Е.
Е. С., Н. С. Д., П. А. С., Д. З. К., Н. П. Г., Г. Н. Г., Б. Е. А., С. М. А., Хайдар И.
М. А. и М. И. М. А. - последните двама граждани на Йордания, С. Д. Т. и Г. М.
Т. срещу Решение № 260460 от 22.12.2022г. по гр.д. № 4320/2020г. по описа
на ВРС, IX-ти състав, с което на основание чл. 111, ал. 1 от ЗС вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Д. П. К. с
ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците са придобили право на преминаване /сервитут/ през
реална част от ПИ 10135.2623.8856 с площ от 51 кв.м. , прилежаща, но
изцяло извън трасето на учредения с договор от 12.03.2008г. сервитут за 26
кв.м., която реална част започва от границата на ПИ 10135.2623.8855 и
продължава до южната граница на ПИ 10135.2623.8856 с 10135.2623.9560
/улица/, при граници на тази част: от север господстващия ПИ
10135.2623.8855, от запад - трасето на учреденото право на преминаване от 26
кв.м. реална част от ПИ 10135.2623.8856; от юг - ПИ 10135.2623.9560 /улица/
и от изток - останалата част от обслужващия ПИ 10135.2623.8856, на
основание придобивна давност при владение от 2008г. до 2018г.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на
решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост на
част от фактическите изводи. Съдържа доводи, че по делото не е спорно
правото на собственост на ищците и техните праводатели върху ПИ 8855 и
върху отделните самостоятелни обекти в изградената в имота сграда;
собствеността на ответницата върху ПИ 8856 и учреденото с договор от
12.03.2008г. от „Спайсуоркс" ЕООД право на преминаване през ПИ 8856 за
обслужване на притежавания тогава от „Вилауоркс" поземлен имот.
Установено е също, че съседните на страните имоти съответстват на дял
първи и втори по договора за доброволна делба, сключен между
праводателите им през 2006г. На комбинирана скица към заключението на
повторната СТЕ е отразено трасето на учреденото право на преминаване по
договора от 12.03.2008г., както и на процесната реална част от ПИ 8856 от
границата с имот 9560 /улица/, прилежаща към трасето на учреденото право
на преминаване, като е посочено, че границите на владение съвпадат с
нА.чните на място огради, като спорната част е отразена като терена между
учреденото с договор право на преминаване /означено в зелен цвят/ и
оградата от източната страна, с площ от 51 кв.м., от които 15-16 кв.м. попадат
в уличната регулация. От събраните по делото свидетелски показания е
2
установено, че от 2008г. собствениците на сградата ползват проход с ширина
около 6 м и дължина около 30 м, свързващ сградата към главната улица, с
порта на входа откъм улицата, ограден още от инвеститора, който живущите
в сградата ползвА. за достъп до сградата си, за преминаване и за паркиране.
При тези факти посочва, че следва да се приеме, че от завършване на сградата
в ПИ 8855, вътрешната част на този имот е била свързана с улицата с проход,
с ширина около 6 м, ограден от запад с оградата на съседите и от запад - с
тухлена ограда. Този проход е включвал частта от ПИ 8855, свързваща го с
улицата, трасето на учреденото право на преминаване с договора от 2009г.,
както и прилежащата откъм него процесна реална част от ПИ 8856 с площ от
51 кв.м. Ето защо приетото от ВРС, че спорната реална част е била оградена
от източна и западна страна е неточно. Последното следва от показанията на
всички разпитани по делото свидетели. Оградата на обособения път, свързващ
сградата с улицата от западна страна съществува и понастоящем, а тази от
източна страна е била съборена през март 2020г. и на нейно място е поставена
нова мрежа с метални колове. Описаният от свидетелите път съответства на
означения на скицата към повторната СТЕ, включващ частта от ПИ 8855,
свързваща пътя с останалата част от имота, трасето на учреденото право на
преминаване с договора от 2008г., както и процесната реална част от ПИ
8856, прилежаща към трасето на учреденото право на преминаване. При така
установените факти, изводът на съда, че установената от ищците и техните
праводатели фактическа власт съставлява търпимо действие е необоснован и
незаконосъобразен. Такива по правило са откъслечни и незначителни
действия, които не ограничават съществено собственика на имота, докато тук
е нА.це трайно установено владение от 2008г., което продължава и сега.
Обстоятелството, че оградата била изградена и настилката на прохода
изпълнена от тогавашния инвеститор Гари Доуст не означава, че
собствениците на ПИ 8855 са ползвА. прохода до улицата, вкл. и процесната
реална част по негова воля и само, защото той ги е допускал. Вярно е
обратното - след като първоначалният собственик е разделил имота между
двете свои дружества през 2006г. и в периода 2008-2009г. „Вилауоркс" ЕООД
се е разпоредил с обектите в сградата и с имота, се е дезинтересирал от
прохода, който изцяло е останал във владение на притежателите на обекти в
сградата, като най-късно от 2009г. процесната реална част е била отделена от
останалата част на ПИ 8856 с масивна ограда. От 2009г. „Вилауоркс" ЕООД
не е притежавало каквато и да е част от ПИ 8855, поради което констатацията
на съда за свързаност със собственика на обслужващия имот ПИ 8856, която
изключва намерението за своене е невярна. По делото липсват данни след
2008г. процесната реална част да е била ползвана от притежателите на ПИ
8856. Упражняваната от ищците и от праводателите им фактическа власт
върху описания път, част от който е и спорната реална част, включва всички
действия образуващи правото на преминаване през чужд имот. Всички те са
били наясно, че използваният от тях път включва част от съседния имот,
извън вече учреденото право на преминаване, но са считА., че правото им
3
принадлежи като собственици на обекти и не зависи от ничие разрешение и
съгласие. Тази фактическа власт е упражнявана винаги, като владението е
продължавано от правоприемниците на собствениците и е била известна на
собствениците на ПИ 8856. Няма данни до пролетта на 2020г. някой от тях да
се е противопоставил или ограничил това преминаване. Ето защо отправили
искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго,
с което предявените искове да се уважат.

В отговор на жалбата въззиваемата страна Д. К. оспорва доводите в нея.
Поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
решението, което моли да се потвърди. Заявява, че исковете са оспорени с
аргумент, че върху служещия имот, в полза на господстващия вече е учредено
право на преминаване с договор между първоначалните собственици на двата
имота върху площ от 26 кв.м. Допустимо е по давност да се придобие право
на преминаване, каквото не е учредявано върху неурегулиран ПИ, съответно
недопустимо е при нА.чие на учредено право на преминаване, да се
придобива по давност допълнително право на преминаване върху нова площ.
По делото не е установено процесната реална част от имота й да е била
ползвана от ищците именно за преминаване. Собствениците на обекти в
жилищната сграда в ПИ 8855 имат проблем с паркирането, а не с
преминаването. То обаче е правомощие, което е част от обема на правото на
ползване на даден имот. По делото не е установено на следващо място точно
ищците да са преминавА. през очертаната от вещото лице реална част, нито
да са живели през целия период на давността в сградата, както и кой от тях
кога е живял в сградата. Неправилен е изводът на съда, че със съгласието на
предишния собственик част от живущите и гостите им паркирА. колите си в
процесната реална част, като това положение се е запазило и след
отчуждаване на имота в полза на праводателя на ответницата и самата нея.
Това по делото не е доказано. Не е доказано също осъществяването на
твърдяното квазивладение: упражнявана фактическа власт върху частта в
обем на право на преминаване, с намерение за своене за периода 2008-2018г.
Единствено за ищците С. и Р. П.и има данни, че са придобили обекти в
сградата през 2008г., но не е установено да са обитавА. обектите си,
съответно да са владяли правото на преминаване върху реалната част, като
всички останА. ищци са придобили имоти в сградата в следващ период, като
дори нямат постоянен адрес в имота. По делото не е уточнено упражненото
чрез трети лица владение чрез кои конкретни лица е осъществено, кога и при
какви обстоятелства същите са осъществили твърдяното преминаване през
процесния период. Оспорват част от ищците, собственици на самостоятелни
обекти, които не притежават земя да могат да присъединят упражнявани
права от праводателите им. От показанията на свидетелите не се установява
точния обем на ползваната за паркиране реална част от имота на ответницата
през целия период, нито е установено праводателите на ищците да са
упражнявА. преминаване през служещия имот в обем, надхвърлящ този по
4
договора от 12.03.2008г. Обемът на учреденото право от 26 кв.м. е
достатъчен, за обслужване нуждите на господстващия имот, поради което
отправят искане жалбата да се остави без уважение.

АДВ. Х.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада. Нямам доказателствени искания. Представям списък
с разноски.

С оглед изявлението на проц представител на възз страна и по
представения от същата списък на разноски и доказателства за реА.зирането
им, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и с оглед
изявлението на процесуалния представител на въззиваемата страна, че е
изчерпала доказателствените си искания, намира, че са нА.це предпоставките
за даване ход на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал.
3 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Х.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, да
потвърдите решението на първоинстанционния съд, да ни присъдите
разноските за тази инстанция.
На две неща по отговора искам да акцентирам и те са: че правото на
преминаване по давност може да бъде придобито, ако за съответните два
имота няма регулация и ако няма учредено такова право. В случая обаче
5
имаме учредено право на преминаване с договор. Това, което са доказА.
ищците, а и свидетелите ни потвърдиха, е че реална част от имота на
доверителката ми била ползвана за паркиране, което на практика
представлява осъществяване на право на ползване, тоест от правомощията на
собственик на недвижим имот и не представлява фактическо действие, което
е от правомощията на притежател на право на преминаване. ОстанА.те
съображения съм изложила в отговора на въззивната жалба, моля да ги
вземете предвид при постановяване на решението.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6