№ 2571
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110210681 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Л. Ц. Ц., ЕГН **********, чрез
адв.К. – САК, срещу Наказателно постановление № СОА23-РД11-
676/26.06.2023 г., издадено от Заместник кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20,00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че на ул. „Хан Аспарух“ №
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ където се твърди да е извършено процесното
нарушение, няма положена хоризонтално върху платното за движение пътна
маркировка М – 15 и в този смисъл не е извършено нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП. Сочи се също така, че нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП не съдържа в себе си
конкретно правило за поведение, а именно забрана за паркиране върху пътна
маркировка М15, за което нарушение е санкциониран жалбоподателят.
Отбелязва се, че в чл. 65, т. 6 ППЗДвП е посочено какво обозначава пътна
маркировка М15, а именно „площ, забранена за движение на пътни превозни
1
средства“, поради което и се извежда извод, че жалбоподателят не е
санкциониран за такова нарушение, доколкото в АУАН и НП е посочено, че
се касае за неправилно паркиране.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и необосновано.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. К., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител поддържа становище за отмяна на атакуваното
наказателно постановление по съображенията, изложени в жалбата.
Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение
размера на претенцията за юрисконсултско възнаграждение на насрещната
страна.
В съдебните заседания административнонаказващият орган, редовно
призован, се представлява от юрк. Колева – с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител излага съображения за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, поради което се моли същото да бъде
потвърдено, респективно депозираната срещу него жалба да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се
релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на
насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 19.04.2023 г. в гр.София, жалбоподателят Л. Ц. Ц. бил паркирал
личния си лек автомобил марка "ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ", с рег. №
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, на адрес в гр.София, ул.“Хан Аспарух“ №
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
На 19.04.2023 г. на жалбоподателя Л. Ц. Ц., била наложена глоба с фиш
серия СО № 9165628, издаден от инспектор при Център за градска мобилност
2
ЕАД, за неправилно паркиране върху пътна маркировка М15 – нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Предвид подадено от жалбоподателя Л. Ц. Ц. възражение срещу глоба с
фиш серия СО № 9165628 от 19.04.2023 г., свидетелят Д. Х. С., заемащ
длъжността „инспектор“ при ЦМГ ЕАД, съставил срещу Л. Ц. Ц. Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 004026/09.06.2023
г., за това, че на 19.04.2023 г. около 11:22 часа, паркирал собствения си
автомобил "ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ", с рег. №
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ върху пътна маркировка М15 /хоризонтално
положена върху платното за движение/ на ул.“Хан Аспарух“ №
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ Актосъставителят квалифицирал извършеното
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя Л. Ц. Ц. на 09.06.2023 г., който
след като се запознал със съдържанието му, го подписал с възражението, че
не е извършил посоченото нарушение и вероятно извършителят е понесъл
санкция – глоба с фиш.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не било депозирано писмено възражение
срещу констатациите в съставения АУАН.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното в
настоящото съдебно производство НП № СОА23-РД11-676/26.06.2023 г.,
издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“, с което жалбоподателят е санкциониран с налагане на
"глоба" в размер на 20,00 (двадесет) лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Д. Х. С..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Д. Х. С. се установяват обстоятелствата по
3
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, включително и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
При това от събраните доказателства по делото по категоричен начин се
установява паркирането на 19.04.2023 г. на пътното превозно средство - лек
автомобил марка "ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ", с рег. №
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, на посочения в АУАН и НП административен
адрес.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административнонаказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната
4
материална и териториална компетентност, съгласно приложените и
приобщени по делото Заповед № САО22-РД09-3069/13.12.2022 г. на кмета на
Столична община, Заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на кмета на
Столична община и списък на служители към него, Заповед № РД-09-
108/30.09.2022 г. на изпълнителния директор на ЦМГ ЕАД, допълнително
споразумение № РД-12-2П-129-47/30.11.2022 г. към трудов договор,
длъжностна характеристика. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано,
че съгласно т. 19.1 от Заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. на кмета на
Столична община, длъжностните лица при ЦМГ са изрично упълномощени
при осъществяване на контролните си функции при констатиране на
неправилно паркиране да съставят актове за установяване на нарушения
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като е налице и редовна процедура по връчването
им на жалбоподателя.
Независимо от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в
случая е допуснато процесуално нарушение при квалифициране на
нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като посочената квалификация е
бланкетна и се явява непълна. Цитираната разпоредба предвижда задължение
за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Посочената непрецизност от страна на актосъставителя
принципно не препятства издаването на наказателно постановление (при
условията на чл. ХХХХХХХХХХХХХХХХХХот ЗАНН), като същата
подлежи на отстраняване посредством даване на точна правна квалификация
от страна на наказващия орган при издаване на НП.
Административнонаказващият орган обаче не само, че не е отстранил
допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране
на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да
посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Действително, при
словесното описание на нарушението е посочено с кой конкретен вид пътна
маркировка не е съобразил поведението си въззивникът, но това е следвало да
намери отражение и в дадената на нарушението правна квалификация.
5
Издавайки обжалваното наказателно постановление наказващият орган е
приел, че паркирането върху маркировка М15 представлява несъобразяване с
пътните знаци и маркировка. Никъде в наказателното постановление обаче не
е посочено кой е нормативният акт и конкретният текст, който вменява
забрана на участниците в движението да паркират в зона, маркирана с пътна
маркировка М15. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при какви
пътни знаци или маркировка какви действия следва да извършат участниците
в пътното движение и в частност водачите на ППС. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП
се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила
за поведение на водачите на ППС при различни по вид пътни маркировки.
На следващо място е необходимо да бъде посочено, че разпоредбата на
чл. 65, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗДвП, изрично посочва какво е
значението на пътна маркировка М15 - "Коси успоредни линии", а именно, че
тя обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства.
Визираното правило за поведение с императивен характер не е цитирано в
АУАН или НП и нарушението му всъщност не е вменено на жалбоподателя.
Както вече беше посочено, в чл. 57, ал. 1 ЗАНН са изчерпателно
изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е
предвидено посочването на "законните разпоредби които са били нарушени
виновно". Като не е посочил конкретната норма, въвеждаща забрана за
водачите на ППС да паркират в обозначената площ с маркировка М15, нито
се твърди движение на автомобила на въззивника в посочената площ,
наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна
норма, която е била нарушена. Непосочването на точната разпоредба, която е
нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено
процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на
санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои
текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него
задължения, които той не е изпълнил.
Санирането на нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е възможно
на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В този смисъл се явява и
безпредметно обсъждането на субективната страна на нарушението и
индивидуализацията на наложеното на въззивника Ц. наказание.
6
Предвид отмяната на атакуваното наказателно постановление, искането
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява
основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне на
настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от
приложеното по делото пълномощно, както и списък на разноските, на адв. К.
от САК е заплатен хонорар в размер на 400,00 лева за процесуално
представителство, който хонорар се явява напълно съответен на разпоредбата
на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно и
възражението за прекомерност, релевирано от процесуалния представител на
въззиваемата страна е неоснователно. В тази връзка, в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 лева, платими от Столична община.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА23-РД11-676/26.06.2023
г., издадено от Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт
и градска мобилност“, с което на жалбоподателя Л. Ц. Ц., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20,00 лева за
извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. Ц. Ц., ЕГН **********,
разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи
възнаграждение за представлявалия го в производството адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7