Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретар Нина
Светославова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 5134 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20210277 от 29.09.2020
г., постановено по гр.д. № 13213 по описа за 2018 г. на СРС, ГО, 49-ти състав,
съдът е отхвърлил предявения от ищцата А.З.Г. срещу ответницата А.Г.Г. иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на дарение от 22.10.1993 г. в
полза на А.Г.Г. на ½ идеална част от следния недвижим имот – апартамент
№ 29, находящ се в гр. София, район Подуяне, ж.к. ******, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,15 кв.м., при
съседи: стълбище, двор, П.Ф.П., ул. „Ген. Липпанди”, с прилежащо избено
помещение № 5, при съседи: коридор, П.Ф.П., Г.Т.Г., ведно с 5,709 % идеални
части от общите части на сградата и 1827 лева от правото на строеж върху
принадлежащата част от терена, който апартамент съгласно схема №
15-400320/21.08.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
София, представлява самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.600.1081, с адрес на имота по схема: гр. София,
район Подуяне, ж.к. ******, ап. 29, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент с идентификатор 68134.600.1081.1.29 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на ИД на АГКК, брой нива на обекта: 1, с площ по
документ 88.15 кв. м. с прилежащи части на сградата, стар идентификатор: няма,
при съседи на апартамента по схема: на същия етаж 68134.600.1081.1.28,
68134.600.1081.1.50, под обекта: 68134.600.1081.1.26, над обекта:
68134.600.1081.1.32.
Решението е било обжалвано от
ищцата. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Възразява се, че съдът не бил дал вяра на свидетелските
показания на свидетелката А.К., въпреки че същата била предупредена за
наказателната отговорност, която носи като свидетел. Посочва се, че
свидетелката имала постоянен контакт с ищцата по делото, тъй като живеела със
сина на ответицата, който единствен полагал грижи за нея. Свидетелят Б.Х.също
свидетелствал, че дъщерята на ищцата не ѝ давала издръжка, въпреки
знанието за тежкото ѝ състояние. Твърди се, че ищцата имала трайна нужда
от издръжка, която ответницата неглижирала. След прехвърляне на процесния имот
ищцата изпаднала в трайна нужда, като по делото били налице доказателства за
влошеното ѝ здравословно състояние. Направено е искане за отмяна на
решението и уважаване на исковата претенция или за връщане на делото на
районния съд с указания за събиране на доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата в първоинстанционното
производство.
С Определение от 13.07.2021 г.
настоящият съдебен състав е оставил без уважение доказателствени искания в
жалбата за разпит на един свидетел при режим на довеждане и назначаване на
съдебно-медицинска експертиза.
В открито съдебно заседание страните,
редовно призовани, не са се явили лично и не са били представлявани.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот между роднини по права линия № 140, дело № 26970/1993 на
22.10.1993 г. Г.Й.Г.и ищцата са дарили на сина си П.Г.Г.и дъщеря си и ответница
по делото А.Г.Г. при равни права собствения си недвижим имот - апартамент № 29,
находящ се в гр. София, район Подуяне, ж.к. ******. С нотариалния акт на ищцата е било учредено правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия дарен апартамент.
По делото е приложена медицинска
документация (л. 16 – л. 112), видно от която ищцата има влошено здравословно
състояние, като здравословните ѝ проблеми датират няколко години преди
образуване на първоинстанционното исково производство. От приложеното Експертно
решение № 1383 от 16.04.2015 г. на ТЕЛК се установява, че същата има 84 %
трайно намалена работоспособност с водеща диагноза неинсулинозависим захарен
диабет. Наред с това ищцата има хипертонична болест, диафрагмална херния,
нефролитиаза, тиреотоксикоза, спондилоза и остеохондроза, раменен периартрир,
двустранна коксартроза, двустранно плоскостъпие и към момента на изготвяне на
експертното решение на ТЕЛК е била претърпяла фрактура на дясната лакътна
става.
Видно от епикриза (л. 131) след
образуване на делото ищцата е постъпила в МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД – София за
периода от 09.08.2019 г. до 12.08.2019 г. за лечение на болка в тораколумбален
отдел на гръбначен стълб. Предписано и е медикаментозно лечение, без физическо
натоварване и с препоръка за стабилизиращ колан.
По делото е разпитана свидетелката А. Ц.К..
Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелката в частта
относно разказаното от нея обстоятелство, че синът на ищцата ѝ помага с
издръжка. Районният съд е изтъквал като основание това, че свидетелката е
приятелка на сина на ищцата, който като надарен също имал задължението за
издръжка. Въззивният съд не се съгласява с мотивите на районния съд за
изключване на показанията на свидетелката в тази част от кредитираната по
делото доказателствена маса. В действителност при констатиране на по-близки
отношения между свидетел и страна в процеса или при други обстоятелства,
внасящи съмнение за тенденциозност в разказа на даден свидетел, съдът може да
не кредитира показанията на същия. Това обаче не става автоматично. В подобна
хипотеза съдът следва да обсъди показанията на свидетеля в цялост и в
съвкупност с останалата доказателствена маса, като при констатирани
противоречия е логично изцяло или частично съдът да не се довери на разказаното
поради предположение за пристрастност на свидетеля. При всяка ситуация обаче
съдът следва да извърши обстоен доказателствен анализ на разказаното от такъв
свидетел, подхождайки със завишен критерий за критичност, но не и автоматично
да не кредитира разказаното от свидетеля. Тук следва да се отбележи, че
предупреждаването на свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК не освобождава
съда от преценка и не обуславя автоматично кредитирането на показанията на
свидетеля като достоверни. Прави впечатление, че районният съд е посочил, че не
се доверява на показанията на свидетелката в тази части и защото разказаното от
нея касателно издръжката не се подкрепяло от други доказателства по делото.
Липсата на сведения в други доказателства по делото извън показанията на
свидетел за определи факти не води до извода, че същите не са се осъществили.
В конкретния случай се установява, че
свидетелката е в по-близки отношения със сина на ищцата – същата е във
фактическо съжителство с него от 10 години. Видно от разказа ѝ, същата е
имала пряка и непосредствена възможност да формира възприятия за здравословното
състояние на ищцата, нехайството към същото на ответницата, полаганите от сина
на ищцата грижи спрямо нея, вкл. и чрез предоставянето на финанси, набавяне на
хранителни продукти и извършване на ремонтни дейности. В настоящия случай съдът
счита, че по-близките отношения на свидетелката със семейството на ищцата са
ѝ дали възможност да възприеме релевантни по делото обстоятелства. Съдът
не констатира основание за съмнение в тенденциозността ѝ предвид
подробното, последователно и логично изложение на разказа ѝ. В
действителност разказаното от свидетелката касателно помощта, която синът на
ищцата ѝ указва, не намира опора в останалата доказателствена маса, но
това е поради липса на ангажирани други доказателства, а не поради противоречие
с такива. Отделно от това, свидетелката равностойно разказва за отношенията на
ищцата с децата ѝ, като съдът не констатира в протоколирания ѝ
изказ основания да приеме, че свидетелката показва особена субективност в
разказа си спрямо някое от лицата. Свидетелката разказва за проблеми на
ответницата с наркотичните вещества и алкохол, за това, че ответницата има две
деца, и че ответницата не е в състояние да помага на майка си. Съдът се довери
и на тези сведения, дадени от свидетелката.
Свидетелката А. Ц.К. разказва, че ищцата
е споделяла с ответницата, че има нужда от финансова и физическа помощ, но
такава не е била предоставена. Съдът счита, че от показанията на свидетелката в
тази част не може да се изведе, че до ответницата е отправяна конкретна покана
за престирането на издръжка. Както в тази част, така и в цялост, показанията на
свидетелката са общи. Същите успяват успешно да изградят обща представа за
взаимноотношенията в семейството на ищцата и за помощта, която същата получава,
респ. не получава, от децата си, но за целите на гражданския процес не може да
се изведе при условията на пълно и главно доказване, че в определен момент
преди завеждане на исковата молба, дори и определяем такъв, ответницата е била
поканена от ищцата да ѝ престира определена издръжка и под конкретна
форма, респ. сума.
Яснота в тази насока не се внася и от
показанията на свидетеля Бончо Делчев Халхулов. Показанията на свидетеля са
общи и вътрешно противоречиви, поради което въззивният съд не се довери на
същите. В началото на разказа свидетелят заявява, че познава ищцата от 20
години, но не знае какви заболявания има, че не знае дали ответницата полага
грижи за майка си, но ответницата не ѝ давала средства и свидетелят
говорел с нея, че ищцата имала нужда от издръжка. Предвид общите и колебливи
показания на свидетеля и неподкрепянето им от конкретни доказателства по
делото, съдът не кредитира същите с доверие.
По делото е представен договор за заем
от 23.01.2019 г. между ищцата и трето лице за спора. Съдът счита, че посоченото
писмено доказателство е неотносимо към спора. В договора е посочена единствено
заетата сума и начина на връщането ѝ, но не и основанието за дадения
заем. В действителност в показанията си свидетелката А. Ц.К. е посочила, че
поради затрудненото си материално положение ищцата е била принудена да иска от
други хора заеми, но от посоченото в договора по никакъв начин не може да се
обуслови връзката между затрудненото битово положение на ищцата и причината за
сключения договор. Отделно от това свидетелката в показанията си посочва, че по
принцип в договорите, които ищцата сключвала, синът ѝ бил посочен като лице
за контакт. В представения по делото договор липсва постигната уговорка в този
смисъл.
С оглед приетите фактически положения
въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
Районният съд е бил сезиран с иск с
правно основание по чл. 227, ал. 1,
б. “в” от ЗЗД. Дарението е едностранен
договор, по силата на който дарителят отстъпва безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема. В случай, че дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по съдебен ред на
основание чл. 227, ал. 1,
б. “в” от ЗЗД.
Преценката за нуждата от издръжка следва
да се извърши с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай.
Съдът следва да отчете личността на дарителя, неговите конкретни битови и
здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, условията на
икономически живот в страната. При преценката си съдът следва да съобрази и
дали дареният има материална възможност, дали поради липса на достатъчно
средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издръжка по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя. При преценката на нуждите на дарителя
може да се вземе предвид само предоставяната издръжка, но не и възможността да
бъде претендирана такава.
За да отхвърли иска, районният съд е
приел, че ищцата не е ангажирала доказателства за доходите си, за изпадането си
в състояние на трайна нужда, обуславящо невъзможност сама да посреща разходите
си, или ответницата да е била канена да дава издръжка на ищцата.
Контролиращата инстанция се съгласява с
мотивите на районния съд за отхвърляне на исковата претенция. По делото в
действителност не са ангажирани доказателства за наличието на трайно
затруднение на ищцата да посреща собствените си разходи и нужди, за да се
нуждае от помощта на дареното лице. Ищцата, в чиято тежест е било ангажирането
на доказателства в тази насока, е представила писмени доказателства, от които
се извлича, че същата е във влошено здравословно състояние. Това се подкрепя и
от кредитираните по делото показания на свидетелката А. Ц.К.. По делото липсват
обаче конкретни доказателства, от които да се съди с каква финансова
обезпеченост разполага ищцата, за да се счете, че същата е недостатъчна за
посрещане на разходите за лечението и бита ѝ, които се явяват непосилни
за нея. Свидетелката А. Ц.К. само общо заявява, че ищцата е в затруднено
положение и разчита на пенсията си. Става ясно обаче по делото, че същата е
запазила правото си на безвъзмездно и пожизнено ползване върху дарения
апартамент, същата получава някакъв сигурен месечен доход от пенсията си, макар
и в неустановен по делото размер, ищцата е финансово подпомагана от сина си –
другият надарен по делото. В действителност дарителят може сам да избира от
кого от надарените да получава издръжка, но при преценка за наличието на
нуждата на ищцата съдът следва да обсъди помощта, която същата получава, за да
покрива разходите си. По делото се установява, че ищцата прави разходи във
връзка със здравословното си състояние,
но какви точно остава недоказано от ищцата. Недоказано остава дали и кои от
тези разходи са с траен характер, предвид трайния характер на заболяване, или
са инцидентно настъпили, доколкото по делото следва да бъде доказано изпадането
в трайна нужда.
Предвид това, районният съд правилно е
стигнал до изводите, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на
обстоятелствата, явяващи се предпоставки за уважаване на иска – наличието на
трайна нужда и невъзможност на дарителя сам да поеме разноските си.
Отделно от това, по делото не са
ангажирани конкретни доказателства за отправяне на покана до ответницата за
получаването на издръжка. Както беше посочено по-горе, свидетелката А. Ц.К.
само общо посочва, че ответницата знае за състоянието и нуждите на майка си и
че е била молена от нея за помощ. Показанията на свидетелката създават само
индиция, но не доказват с необходимата тежест и конкретика наличието на
отправена до ответницата покана за престирането на издръжка под дадена форма в
някакъв момент преди завеждане на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. Бездействието на страната да ангажира своевременно
доказателства в защита на претенцията си не може да рефлектира в порок на
крайния съдебен акт, който да обуслови отмяната му и връщане на делото за ново
разглеждане, при което да бъдат събрани допълнително доказателства. По силата
на диспозитивното начало, всяка страна е длъжна да движи процеса и да води
защитата си чрез ангажирането на доказателства и заявяването на доказателствени
искания.
Водим от гореизложеното, въззивният съд
счита, че районният съд правилно е отхвърлил исковата претенция и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата се дължат разноски. Същата обаче не е направила
искане в тази насока и не е представила доказателства да е сторила такива във
връзка с въззивното производство, поради което разноски не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20210277 от
29.09.2020 г., постановено по гр.д. № 13213 по описа за 2018 г. на СРС, ГО,
49-ти състав.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.