№ 2051
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря И. М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20231100112740 по описа за 2023 година
прецени:
Делото е образувано по предявен с искова молба с вх. № 14315 от
07.02.2024 г. от А. И. Г. и И. К. М. срещу С. С. М. положителен установителен
иск за собственост върху поземлен имот на основание твърдение за
петгодишно и при евентуалност десетгодишно давностно владение.
Пълномощникът на ищците твърди, че А. И. Г. и И. К. М.-Ц. били
признати за собственици с нотариален акт от 25.09.1998 г. на следния
недвижим имот: празно неурегулирано дворно място (бивша нива) с площ
2009 кв. м, съставляващо имот с пл. № 1461, нанесен в кадастрален лист №
595 и № 618 по неодобрен кадастрален план на гр. София, "Кръстова вада",
местност "Омерица", идентичен с имот пл. № 494 кад. лист № 595 по
кадастрален план отпреди 1969 г., местност Омерица кв. "Драгалевци", при
съседи: Зоньови братя, път, Т. С. и Г.А.. Понастоящем имотът представлявал
поземлен имот с идентификатор 68134.1007.1178 по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 08.05.2019 г., с
адрес на имота: гр. София, район "Триадица" ул. "Никола Крущкин-Чолака", с
площ 2008 кв. м, предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), , стар идентификатор - няма,
номер по предходен план 1461, при съседи поземлени имоти с
идентификатори 68134.1007.1179, 68134.1007.1177, 68134.1007.1176,
68134.1007.1175, 68134.1007.1174, 68134.1007.1173, 68134.1007.1172,
68134.1007.1130 и 68134.1007.1197. Имотът им бил завещан от Ц.Н.М.
(починала на 26.03.1998 г.) със саморъчно завещание от 28.01.1998 г. Това
завещание, по иск, предявен от ответника С. С. М. - син на завещателката,
било обявено за нищожно с решение по гр. дело № 11118/2016 г. на Софийски
градски съд, с което решение бил отменен и нотариалният акт.
Пълномощникът на ищците твърди, че ищците били добросъвестни
владелци на имота от датата на откриване на наследството със смъртта на
Ц.Н.М. на 28.01.1998 г., от която бил изтекъл петгодишният давностен срок за
1
придобиване на собствеността върху имота. За периода, за който твърдят, че
владеели имота, ищците получавали съобщения за дължимите и заплащани от
тях редовно данъчни задължения, били страни в административни
производства във връзка с приемане и обжалване на ПУП, издаване на
документи, свързани с имота, включително разрешение за строеж на ограда от
колове и мрежа по имотните граници. При евентуалност твърдят, че е изтекъл
десетгодишният давностен срок за придобиване на имота чрез
недобросъвестно владение.
Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да признае за установено, че ищците А. И. Г. и И. К. М.-Ц. са
собственици на описания имот с петгодишно добросъвестно владение и при
евентуалност десетгодишно владение, считано от 26.03.1998 г.
Представителят на ответника С. С. М. в отговора на исковата
молба оспорва иска. Излага насрещни твърдения, че е владеел имота заедно
със своята майка Ц.Н.М. от 1994 г., а след нейната смърт на 26.03.1998 г. го
владеел еднолично непрекъснато, явно и необезпокоявано.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Не се спори между страните и е прието за безспорно установено с
доклада, допълнен в съдебно заседание на 26.09.2024 г. (л. 123-124)
местонахождението, площта и границите на поземлен имот с идентификатор
68134.1007.1178 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София.
Не се спори и относно обстоятелството, че поземленият имот не е бил
ограден. Това се потвърждава от изявлението в обстоятелствената част на
исковата молба (стр. 3, л. 4, т. 4), приложеното разрешение за строеж от
07.09.2007 г. (л. 18) и последващото трасиране от лице с правоспособност на
геодезист от 30.04.2016 г. (л. 105-107). Това се потвърждава и от показанията
на свидетелите П.П.Б. и Б.Б.С. (л. 125-126).
По делото се установява, че с решение № 375 от 01.02.1994 г.
поземленият имот - нива от 2,009 дка в местност "Омерица" имот № 494 от
кад. лист № 595.616 отпреди 1969 г. Зоньови братя, път, Т. С., Г.А., бил
възстановен в собственост на майката на ответника М. Ц.Н.М. (л. 67-68). За
легитимацията си като собственици ищците са представили саморъчно
завещание от името на Ц.Н.М. в тяхна полза. По иск на ответника М. от
04.10.2013 г., завещанието е било обявено за нищожно с решение № 7086 от
14.11.2018 г. по гр.дело № 11118/2016 г. на СГС, влязло в сила на 20.02.2019 г.,
поради това, че не било написано саморъчно и подписано от наследодателката
(л. 77-80).
Спорният въпрос е дали ищците са владеели имота и ако са го
владеели, каква е била продължителността на това владение. По делото са
допуснати до разпит по двама свидетели от всяка от страните, като всяко от
страните е довела по един свидетел, а представителят на ищците се е отказал
от втория свидетел. Според показанията на свидетеля П.П.Б., ищецът А. И. Г.
е завел свидетеля веднъж преди около 20 г. и му показал къде е мястото.
Свидетелят уточнил, че поземленият имот бил около 2 декара, обрасъл с
дървета и високи храсти и върху него били изхвърлени строителни отпадъци.
Според показанията на свидетеля Б.Б.С., ответникът М. и майка му са
ползвали и обработвали поземления имот, в който отглеждали зеленчуци.
2
При така събраните по делото доказателства съдът намира за
недоказано владението на ищците върху поземления имот. Съдът не споделя
становището на представителя на ищците, че началната дата, от която
започвало владението, била откриване на наследството на 26.03.1998 г. със
смъртта на наследодателката Ц.Н.М.. Владението е упражняване на
фактическа власт на владелеца върху имота или вещта, с намерение за своене.
Несъстоятелен е фактическият извод, че поземленият имот преминава във
владение на ищците веднага със смъртта на наследодателя (завещанието е
отворено и обявено на 18.08.1998 г., 4 месеца след смъртта на М. - л. 9).
Свидетелят П.П.Б. дава показания, че ищецът му показал имота преди около
20 години, от което не следва, че ищецът Г. е упражнявал фактическа власт
върху имота - свидетелят не сочи други обстоятелства, които да обуславят
такава фактическа власт. Участието на ищците като молители или
заинтересувани страни в административни производства по ЗУТ,
регистрацията и заплащането от ищците на местни данъци доказва намерение
на ищците да своят имота, но не и тяхната фактическа власт върху него. Съдът
следва да отбележи, че владение на ответника М. след смъртта на майка му
Ц.Н.М. също не се установява по безспорен начин.
По смисъла на чл. 99 предл. 1 ЗС, ответникът може да изгуби правото
си на собственост, когато друг го придобие. Съгласно чл. 77 ЗС,
придобиването на правото на собственост е чрез правна сделка, по давност
или по други начини, определени в закона. Безспорно се установява, че
ответникът С. С. М. е придобил собствеността върху поземления имот по
наследяване, като наследник по закон на майка си Ц.Н.М., на която имотът
бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. За изгубването от ответника на правото му
на собственост не е необходимо той да не е упражнявал владение върху имота
и да не го е ползвал, а следва имотът да е бил придобит от друго лице по
предвидените в чл. 77 ЗС способи. Ищците се позовават на давностно
владение - петгодишно добросъвестно по смисъла на чл. 79 ал. 2 ЗС и при
евентуалност десетгодишно по смисъла на чл. 79 ал. 1 от същия закон. След
като владението на ищците не е доказано по делото, не е налице
обстоятелство, което да обуслови изгубването на правото на собственост от
ответника М., като в тази връзка е без значение недоказаността на
обстоятелството, че той е владеел и ползвал имота като свой. Предявеният
установителен иск за собственост по давностно владение следва да се
отхвърли.
Ищците следва да заплатят на ответника сумите от по 3000 лева всеки
ищец, разноски по далото за възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Г. ЕГН **********, и И. К. М. ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: гр. София 1618 ул. "А. Пушкин" № 5
срещу С. С. М. ЕГН **********, адрес: гр. София кв. "Драгалевци" ул.
3
"******* установителен иск с правно оснтование чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 79
ал. 2 и при евентуалност ал. 1 ЗС, за признаване за установено, че ищците А.
И. Г. и И. К. М.-Ц. са собственици по силата на петгодишно добросъвестно
владение и при евентуалност на десетгодишно владение, на поземлен имот с
идентификатор 68134.1007.1178 по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. София, одобрени със заповед № РД-18- 108/13.12.2016 г. на ИД на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот, от 08.05.2019 г., с адрес на имота: гр.
София, район "Триадица" ул. "Никола Крущкин-Чолака", с площ 2008 кв. м,
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м), , стар идентификатор - няма, номер по предходен
план 1461, при съседи поземлени имоти с идентификатори 68134.1007.1179,
68134.1007.1177, 68134.1007.1176, 68134.1007.1175, 68134.1007.1174,
68134.1007.1173, 68134.1007.1172, 68134.1007.1130 и 68134.1007.1197.
Осъжда ищците А. И. Г. и И. К. М. да заплатят на ответника С. С. М.
сумите от по 3000 лева всеки ищец, разноски по далото за възнаграждение на
адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4